Освен, че не може да вижда и да чува, тя

Освен, че не може да вижда и да чува, тя не може да усеща усет и мирис…

Лора Бриджман е родена през 1829 година и се счита, че при раждането е могла да употребява всичките си сетива. Въпреки това, на възраст от към две годинки, тя се разболява от скарлатина, която продължава няколко седмици, след което стартира да се усъвършенства. Същата болест обаче коства живота на двете й сестри и брат й. След като оздравява, излиза наяве, че заболяването е лишила зрението и слуха й. За неналичието й на подушване и усет пък се схваща доста по-късно, откакто към този момент е приключила образованието си.

Единственото възприятие, с което разполага, е докосването. Удивително е, че даже единствено с това възприятие и без способността да беседва, тя въпреки всичко е много потребна из къщата още от дете. Лора с наслада имитира дейностите, показани й посредством досег, и по този метод майка й я научава по какъв начин да прави някои домашен работи. Момичето даже се научава да шие и плете.

Реално единственият същински способ за връзка, с който разполага, е доста елементарна форма на тактилен език. Например, тя знае, в случай че някой я дръпне, тя би трябвало да тръгне накъдето я дърпат. Ако я побутнат, би трябвало да излезе от стаята. Когато извърши някоя подкана вярно или направи нещо потребно за дома или фамилията си, родителите й я погалват по главата. Когато направи нещо погрешно, я потупват по гърба. В последна сметка обаче Бриджман идва доста за някои членове на фамилията си, защото постоянно има прояви на яд и се подчинява единствено на татко си, който би трябвало физически да я надвие, с цел да получи това послушание.

За благополучие на Бриджман обаче, има учебно заведение за слепи, което е учредено още в годината на нейното раждане – през 1829 година – и което отваря порти през 1832 година (Училище за слепи Перкинс ) и показва интерес към нея. Към 1837 година доста слепи хора към този момент се образоват сполучливо там и един от инструкторите, доктор Самюъл Гридли Хоу, научава за положението на Лора Бриджман от публикация, написана от ръководителя на здравното поделение на Колежа в Дартмут, доктор Мъси. След като Хоу научи за Бриджман, той желае да се запознае с нея и да види дали може да откри метод да я научи на писмеността, посредством което се надява по-късно да може да продължи образованието й.

Така Лора, която към този момент е на 8 години, е изпратена в Перкинс и стартира да учи. Хоу и неговият помощник Лидия Дрю първо измислят метод да я научат на имената на някои предмети на британски като й дават избран предмет, на който има етикет с името му, написано с релефни букви. Така в последна сметка Лора съумява да ги научи и когато етикетите и предметите са й показани настрана един от различен, тя съумява да ги свърже вярно. В този миг обаче тя към момента няма визия какво прави и само имитира въз основа на запомненото без действително да схваща какво значат етикетите. Сега, когато тя най-малко свързва избрани думи с избрани предмети, даже и да не схваща смисъла им, Хоу развива цялото упражнение като изрязва етикетите на букви и я научава да ги пренарежда в думите, които към този момент беше научила.

След това ужасно достижение, останалото й обучение е относително ясно. Мозъкът й към този момент има инструмент, който задвижва съзнателната й мисъл, както и нереалната й мисъл. И тя продължава да образованието си като посещава уроци като всеки различен възпитаник в Перкинс, въпреки че учителите би трябвало да изписват с пръст материала върху кожата й, тъй като, несъмнено, тя не ги вижда и чува. По време на образователния развой тя научава математика, астрономия, писане, геометрия, философия, история, биология и други

Благодарение на това, че Хоу съумява да откри връзка с Бриджман и обстоятелството, че това става, до момента в който тя към момента е много млада, което й разрешава да мисли нереално откакто тя научава езика, в този момент към този момент има одобрен способ за връзка и образование на сляпоглухи хора. Освен това по този начин се и потвърждава, че те са способни да учат също толкоз добре, колкото всеки, при изискване, че работата с тях стартира на задоволително ранна възраст, което в тази ера опонира на публичното мнение.

На 20-годишна възраст образованието на Бриджман приключва и тя се завърна вкъщи. Там обаче поради редовно занемаряване от страна на фамилията й, което няма време да се грижи вярно за нея, тя развива здравословни проблеми и взема решение да се върне за непрекъснато в Перкинс. Бившият й преподавател Хоу и неговата другарка Доротея Дикс стартират да набират средства за поддръжка на Бриджман в учебното заведение. Докато е там, тя преподава ръкоделие и оказва помощ на учениците с домашните работи. Освен това тя припечелва пари за себе си, употребявайки скромната си популярност, с цел да продава разнообразни плетени от нея неща. Със извоюваните пари нормално купува дарове за хора, които познава, и подарява за разнообразни благотворителни организации.

Чарлз Дикенс

Хоу също разгласява роман за образованието на Бриджман, който притегля интереса на Чарлз Дикенс, който се срещна с нея, когато е на дванадесет години, през 1842 година Тогава Дикенс написва и роман на Лора Бриджман, който включва в „ American Notes “.

Хелън Адамс Келър

През 1886 година, три години преди гибелта на Бриджман на 59-годишна възраст, този роман на Дикенс стига до родителите на Хелън Келър. От него те научават, че има метод глухосляп човек да бъде просветен и по този начин Келър стартира да учи по методите за преподаване на Хоу.

Хелън Адамс Келър е американски авторка, политически деятел и преподавател. Тя е и първият ням и кьорав човек, който изкарва бакалавърска степен по изкуствата.