Вълшебството Кара дере - брегът на влюбените
Освен че българската природа е една от най-красивите в света, из нея към момента са непокътнати десетки секрети местенца, на които можеш да се скриеш и да се пренесеш в различен свят.
Едно от тези неповторими места, където можеш да останеш с мислите си, е дивият плаж Кара дере. Той е ситуиран в северната част на Черноморието, сред Варна и Стара планина, покрай град Бяла. Девствената му природа не стопира да разсънва интереса на туристите.
Брегът по знамение към момента не е застроен с лъскави хотели и къщи за посетители. Запазил е чистите си води и пясък. Вместо да даваме по 40 лв. за шезлонг в пренаселените плажове из Бургас, Созопол и Слънчев бряг, където се блъскаме с тълпи от летовници, може да изберем Дерето. А там ще си почиваме пълноценно.
Затова взех решение тази година да прекарам рождения си ден тъкмо там. Една раница с облекла, палатка и обичаният ми човек, не ми беше належащо друго. С кола от Пловдив за шест часа се озовахме на девственото място.
Ако не разполагате с автомобил, може да стигнете до Кара дере, като хванете рейс за Варна и слезете на спирката в град Бяла. След това поемате пешком по прашния път и откакто вървите към час, ще се озовете на чудния морски плаж. Ще преминете през дупки и чукари, но и ще се насладите на златните поля от жито и слънчогледи и на зреещи лозя.
Разпънахме си лагера в дясната половина на гората, откъдето се виждаше синьото море, а над него бяха надвиснали тежки облаци. В чудната картина бяха вписани всички нюанси на синьото. Туристите, които си бяха създали по-далечни лагери, идваха да вършат фотоси от нашето скривалище. „ Избрали сте най-прекрасната панорама! “, хвалеха ни те, възхищавайки се.
Събрахме си дърва и шишарки и запалихме огън. Седнахме на хамака, който бяхме опънали сред два остарели бора, и отворихме виното за рождения ден. Слушахме музиката на вълните и нощните горски птици. И в този миг осъзнахме какъв брой малко му би трябвало на човек, с цел да бъде благополучен.
Следващите няколко дни минаха в равнодушие с разходки по горещия пясък и къпане в морето. В самия завършек на плажа, където се извисяваха скалите, летовниците се гмуркаха, с цел да ловят миди. Аз обаче не се впечатлявах от богатия улов, защото не хапвам морски деликатеси, а от това, че имаше няколко разнообразни типа раци. Вадихме най-големите особено с цел да гледаме красивите им черупки, които бяха украсени с дребни охлюви.
На Кара дере постоянно може да срещнеш забавни персонажи. Запознахме се с двойка хипита - мъж и жена от Чехия, доста благи и усмихнати. Ходеха с кучето си. Бяха си купили бус и го обзавели като собствен дом. С него обикаляли света. Споделиха, че идват от Румъния и напълно инцидентно попаднали на Кара дере. А новата им дестинация към момента беше незнайна.
В последния ден от престоя заваля проливен дъжд и морето се преобрази от светло- в тъмносиньо. Дъждът гасеше газовото ни туристическо котлонче, на което опитвахме да си сварим кафе. После с горест прибрахме багажа и понечихме да потеглим с колата назад, само че ни предизвестиха, че ямите по разкаляния път са цялостни с вода. Можело да преминат единствено джипове. Наложи се да чакаме през целия ден, до момента в който калта поизсъхне, с цел да преминем. Върнахме се в Пловдив измежду нощ, на идващия ден още веднъж ни чакаше работа. Ала на мен ми стигаше споменът за аромата на боровите иглички, смолата и морето, което менеше цветовете си.
Едно от тези неповторими места, където можеш да останеш с мислите си, е дивият плаж Кара дере. Той е ситуиран в северната част на Черноморието, сред Варна и Стара планина, покрай град Бяла. Девствената му природа не стопира да разсънва интереса на туристите.
Брегът по знамение към момента не е застроен с лъскави хотели и къщи за посетители. Запазил е чистите си води и пясък. Вместо да даваме по 40 лв. за шезлонг в пренаселените плажове из Бургас, Созопол и Слънчев бряг, където се блъскаме с тълпи от летовници, може да изберем Дерето. А там ще си почиваме пълноценно.
Затова взех решение тази година да прекарам рождения си ден тъкмо там. Една раница с облекла, палатка и обичаният ми човек, не ми беше належащо друго. С кола от Пловдив за шест часа се озовахме на девственото място.
Ако не разполагате с автомобил, може да стигнете до Кара дере, като хванете рейс за Варна и слезете на спирката в град Бяла. След това поемате пешком по прашния път и откакто вървите към час, ще се озовете на чудния морски плаж. Ще преминете през дупки и чукари, но и ще се насладите на златните поля от жито и слънчогледи и на зреещи лозя.
Разпънахме си лагера в дясната половина на гората, откъдето се виждаше синьото море, а над него бяха надвиснали тежки облаци. В чудната картина бяха вписани всички нюанси на синьото. Туристите, които си бяха създали по-далечни лагери, идваха да вършат фотоси от нашето скривалище. „ Избрали сте най-прекрасната панорама! “, хвалеха ни те, възхищавайки се.
Събрахме си дърва и шишарки и запалихме огън. Седнахме на хамака, който бяхме опънали сред два остарели бора, и отворихме виното за рождения ден. Слушахме музиката на вълните и нощните горски птици. И в този миг осъзнахме какъв брой малко му би трябвало на човек, с цел да бъде благополучен.
Следващите няколко дни минаха в равнодушие с разходки по горещия пясък и къпане в морето. В самия завършек на плажа, където се извисяваха скалите, летовниците се гмуркаха, с цел да ловят миди. Аз обаче не се впечатлявах от богатия улов, защото не хапвам морски деликатеси, а от това, че имаше няколко разнообразни типа раци. Вадихме най-големите особено с цел да гледаме красивите им черупки, които бяха украсени с дребни охлюви.
На Кара дере постоянно може да срещнеш забавни персонажи. Запознахме се с двойка хипита - мъж и жена от Чехия, доста благи и усмихнати. Ходеха с кучето си. Бяха си купили бус и го обзавели като собствен дом. С него обикаляли света. Споделиха, че идват от Румъния и напълно инцидентно попаднали на Кара дере. А новата им дестинация към момента беше незнайна.
В последния ден от престоя заваля проливен дъжд и морето се преобрази от светло- в тъмносиньо. Дъждът гасеше газовото ни туристическо котлонче, на което опитвахме да си сварим кафе. После с горест прибрахме багажа и понечихме да потеглим с колата назад, само че ни предизвестиха, че ямите по разкаляния път са цялостни с вода. Можело да преминат единствено джипове. Наложи се да чакаме през целия ден, до момента в който калта поизсъхне, с цел да преминем. Върнахме се в Пловдив измежду нощ, на идващия ден още веднъж ни чакаше работа. Ала на мен ми стигаше споменът за аромата на боровите иглички, смолата и морето, което менеше цветовете си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ