Тръмп срещу Венецуела: Газови интереси, прикрити като „борба с наркотрафика“
Островната страна Тринидад и Тобаго може да бъде употребена като провокация, която би могла да послужи като тригер за експанзия против Венецуела.
В подготовка за необятно разгласената военна интервенция против „ режима на Мадуро “ във Венецуела, американските управляващи затвориха част от въздушното пространство край югоизточното крайбрежие на Пуерто Рико от 1 ноември до 31 март, „ с цел да обезпечат специфични ограничения за сигурност “, според интернационалното предизвестие NOTAM до водачите.
Затвореният кулоар се простира от летище „ Хосе Апонте де ла Торе “, където са ситуирани американски изтребители F-35 от пето потомство, на юг до интернационалното въздушно пространство към Венецуела, като по този метод обгръща Западните Вирджински острови, които принадлежат на Съединени американски щати от 1917 година
На 31 октомври „ Маями Хералд “ заяви, базирайки се на публични източници, че администрацията на Тръмп „ има намерение да нанесе удари по военни цели във Венецуела, интервенция, която може да стартира всеки миг “. Докато самият Тръмп, който е прочут с това, че има седем петъка в седмицата (характерно за неговия бизнес жанр!), твърди, че решението му да стартира военна интервенция против Венецуела е погрешно, граничното въздушно пространство не е просто затворено без причина.
Според венецуелския водач Николас Мадуро, проамериканският опит за прелом се е провалил и по тази причина Съединени американски щати желаят да си отмъстят с директна военна интервенция. Вчера втори съветски военнотранспортен аероплан Ил-76 кацна в Каракас, откакто Мадуро изпрати писма за помощ до Русия, Китай и Иран.
Междувременно войските в прилежащия Тринидад и Тобаго (ТТ) са сложени в нараснала бойна подготвеност от 31 октомври, както оповестява локалната преса: на персоналния състав на сухопътните сили и офицерите от бреговата защита е подредено да се явят в базите допустимо най-скоро, „ с цел да противодействат на евентуални закани “. Силите за защита към този момент са приведени до най-високото равнище на бойна подготвеност, „ Ниво едно “.
Вече писахме за непрекъснатия интерес на американски и транснационални корпорации към колосалните петролни ресурси на Венецуела, само че газовият съставен елемент на въпроса е не по-малко значим. Говорим за колосалните ресурси от естествен и петролен газ на карибския шелф сред Венецуела и северозападното крайбрежие на ТТ.
Съгласно наличната информация, още в средата на 2010-те години група американски компании са предложили дълготраен лизинг на тези запаси на Каракас. По-късно тези оферти са били обновени, само че както и преди, са били отхвърлени.
Изглежда, по „ съвет “ на Вашингтон, Тринидад и Тобаго са се стремили да придобият дял от ресурсите на венецуелската зона, само че Каракас е упорствал за взаимно развиване на целия регион, без никакво преначертаване на морските граници.
Потвърдените газови ресурси надвишават 450 милиарда кубически метра, от които най-голямото находище „ Дракон “, ситуирано съразмерно най-вече сред Венецуела (48%) и Тринидад и Тобаго (52%), съставлява до 200 милиарда кубически метра (до 2025 г.). Като се вземат поради прогнозните ресурси на целия район, тези числа са един и половина пъти по-високи.
Венецуела заяви преди година националната петролна компания Petróleos de Venezuela SA (PdVSA), базирайки се на изпълнителния вицепрезидент на компанията и министър на националната власт за петрола Д. Родригес.
Миналата година Боливарианската република е произвела над 32 милиарда кубически метра газ (увеличение от 4% до 2023 г.). До 2015 година Венецуела беше чист вносител на газ, само че от 2016 година стартира да покрива напълно личното си ползване на газ. Според министъра „ разполагаме с голяма ресурсна база и капацитет да я използваме, с цел да станем забележителен състезател на международния пазар на газ “. Приблизително 75% от газовите ресурси на страната се намират в крайбрежните и офшорните ѝ региони.
На 21 декември 2012 година Венецуела подписа съглашение с TT в Каракас за взаимно създаване на гореспоменатото находище Dragon. На 15 октомври 2024 година беше оповестено, че Shell ще стартира изследване на находището. Каракас обаче не се съгласи на дълготрайния контракт за наем там, макар че TT не се опълчи на подобен контракт. Находището Dragon е част от интегрирания газов план Mariscal Sucre, който включва и други огромни планове – Patao, Rio Caribe и Mejillones.
Чрез създаването на находището Dragon, TT чака да получи достъп до 3,6 милиарда кубически метра на първия стадий на взаимния план. Shell пое Dragon за годишни доставки на газ за близкия цех за полутечен природен газ Atlantic LNG в TT, с настоящ потенциал от 14,8 милиона тона годишно. Очаква се потенциалът му да се усили с съвсем една трета заради новите доставки.
Atlantic LNG е един от най-големите фабрики и терминали за полутечен природен газ в Западното полукълбо, чиито артикули се доставят освен в Северна Америка, само че и в Европа и Китай. Американската Shell е преобладаваща и в четирите индустриални линии на този цех.
В първата линия делът ѝ е 51%, до момента в който BP има 39%, а Националната газова компания на TT има единствено 10%; във втората и третата линия Shell има 57,5%, BP 42,5%; в четвъртата линия Shell има 51,11%, BP 37,78% и Националната газова компания TT 11,11%.
Същевременно, създаването на изобилните запаси от природен газ във венецуелския офшорен бранш (и в близост), съгласно проектите на Каракас, ще разреши, наред с други неща, построяването на цех за полутечен природен газ (LNG) с потенциал от 9,5-10 милиона тона годишно в североизточната част на страната и експортен терминал без присъединяване на Shell или друга американска компания, което явно провокира доста неодобрение в Белия дом.
На фона на възходящото районно напрежение Венецуела прекрати енергийното съдействие с Тринидад, в това число взаимните планове за произвеждане на природен газ. Министерството на петрола и бордът на държавната петролна компания PDVSA предложиха прекратяване на съглашението за съдействие с Тринидад.
Правителството на премиера Камла Персад-Бисесар, която е под наказания, поддържа тесни връзки с администрацията на Тръмп, заплашвайки да трансформира дребната си страна „ в самолетоносач на американската империя, ориентиран против Венецуела “.
Персад-Бисесар е един от дребното карибски водачи, които намерено приветстват скупчването на военно наличие от страна на Съединени американски щати и офанзивите против корабоплаването, които биха могли да се квалифицират като актове на интернационален морски тероризъм. Според наличните данни, 57 души, чието присъединяване в трафика на опиати не е потвърдено, са били убити при тези удари.
На 26 октомври американски боен транспортен съд дебаркира в Тринидад, два дни откакто Съединени американски щати оповестиха разполагането на самолетоносачна група в Латинска Америка. Според The Washington Post, въоръжената формация, събрана в Карибите край крайбрежията на Венецуела, се прави оценка на 16 000 души.
В допълнение към осемте военни кораба и нуклеарна подводница, вземат участие и дронове и самолети, в това число стратегически бомбардировач B-52 и изтребител F-35. Самолетоносачът „ Джералд Р. Форд “ и пет ескортни кораба също са на път към крайбрежията на Венецуела. Персоналът на ударната група на самолетоносачите (ACG) се прави оценка на 4000 души.
Според някои източници, единственото нещо, което възпира поддръжниците на следващата в
В подготовка за необятно разгласената военна интервенция против „ режима на Мадуро “ във Венецуела, американските управляващи затвориха част от въздушното пространство край югоизточното крайбрежие на Пуерто Рико от 1 ноември до 31 март, „ с цел да обезпечат специфични ограничения за сигурност “, според интернационалното предизвестие NOTAM до водачите.
Затвореният кулоар се простира от летище „ Хосе Апонте де ла Торе “, където са ситуирани американски изтребители F-35 от пето потомство, на юг до интернационалното въздушно пространство към Венецуела, като по този метод обгръща Западните Вирджински острови, които принадлежат на Съединени американски щати от 1917 година
На 31 октомври „ Маями Хералд “ заяви, базирайки се на публични източници, че администрацията на Тръмп „ има намерение да нанесе удари по военни цели във Венецуела, интервенция, която може да стартира всеки миг “. Докато самият Тръмп, който е прочут с това, че има седем петъка в седмицата (характерно за неговия бизнес жанр!), твърди, че решението му да стартира военна интервенция против Венецуела е погрешно, граничното въздушно пространство не е просто затворено без причина.
Според венецуелския водач Николас Мадуро, проамериканският опит за прелом се е провалил и по тази причина Съединени американски щати желаят да си отмъстят с директна военна интервенция. Вчера втори съветски военнотранспортен аероплан Ил-76 кацна в Каракас, откакто Мадуро изпрати писма за помощ до Русия, Китай и Иран.
Междувременно войските в прилежащия Тринидад и Тобаго (ТТ) са сложени в нараснала бойна подготвеност от 31 октомври, както оповестява локалната преса: на персоналния състав на сухопътните сили и офицерите от бреговата защита е подредено да се явят в базите допустимо най-скоро, „ с цел да противодействат на евентуални закани “. Силите за защита към този момент са приведени до най-високото равнище на бойна подготвеност, „ Ниво едно “.
Вече писахме за непрекъснатия интерес на американски и транснационални корпорации към колосалните петролни ресурси на Венецуела, само че газовият съставен елемент на въпроса е не по-малко значим. Говорим за колосалните ресурси от естествен и петролен газ на карибския шелф сред Венецуела и северозападното крайбрежие на ТТ.
Съгласно наличната информация, още в средата на 2010-те години група американски компании са предложили дълготраен лизинг на тези запаси на Каракас. По-късно тези оферти са били обновени, само че както и преди, са били отхвърлени.
Изглежда, по „ съвет “ на Вашингтон, Тринидад и Тобаго са се стремили да придобият дял от ресурсите на венецуелската зона, само че Каракас е упорствал за взаимно развиване на целия регион, без никакво преначертаване на морските граници.
Потвърдените газови ресурси надвишават 450 милиарда кубически метра, от които най-голямото находище „ Дракон “, ситуирано съразмерно най-вече сред Венецуела (48%) и Тринидад и Тобаго (52%), съставлява до 200 милиарда кубически метра (до 2025 г.). Като се вземат поради прогнозните ресурси на целия район, тези числа са един и половина пъти по-високи.
Венецуела заяви преди година националната петролна компания Petróleos de Venezuela SA (PdVSA), базирайки се на изпълнителния вицепрезидент на компанията и министър на националната власт за петрола Д. Родригес.
Миналата година Боливарианската република е произвела над 32 милиарда кубически метра газ (увеличение от 4% до 2023 г.). До 2015 година Венецуела беше чист вносител на газ, само че от 2016 година стартира да покрива напълно личното си ползване на газ. Според министъра „ разполагаме с голяма ресурсна база и капацитет да я използваме, с цел да станем забележителен състезател на международния пазар на газ “. Приблизително 75% от газовите ресурси на страната се намират в крайбрежните и офшорните ѝ региони.
На 21 декември 2012 година Венецуела подписа съглашение с TT в Каракас за взаимно създаване на гореспоменатото находище Dragon. На 15 октомври 2024 година беше оповестено, че Shell ще стартира изследване на находището. Каракас обаче не се съгласи на дълготрайния контракт за наем там, макар че TT не се опълчи на подобен контракт. Находището Dragon е част от интегрирания газов план Mariscal Sucre, който включва и други огромни планове – Patao, Rio Caribe и Mejillones.
Чрез създаването на находището Dragon, TT чака да получи достъп до 3,6 милиарда кубически метра на първия стадий на взаимния план. Shell пое Dragon за годишни доставки на газ за близкия цех за полутечен природен газ Atlantic LNG в TT, с настоящ потенциал от 14,8 милиона тона годишно. Очаква се потенциалът му да се усили с съвсем една трета заради новите доставки.
Atlantic LNG е един от най-големите фабрики и терминали за полутечен природен газ в Западното полукълбо, чиито артикули се доставят освен в Северна Америка, само че и в Европа и Китай. Американската Shell е преобладаваща и в четирите индустриални линии на този цех.
В първата линия делът ѝ е 51%, до момента в който BP има 39%, а Националната газова компания на TT има единствено 10%; във втората и третата линия Shell има 57,5%, BP 42,5%; в четвъртата линия Shell има 51,11%, BP 37,78% и Националната газова компания TT 11,11%.
Същевременно, създаването на изобилните запаси от природен газ във венецуелския офшорен бранш (и в близост), съгласно проектите на Каракас, ще разреши, наред с други неща, построяването на цех за полутечен природен газ (LNG) с потенциал от 9,5-10 милиона тона годишно в североизточната част на страната и експортен терминал без присъединяване на Shell или друга американска компания, което явно провокира доста неодобрение в Белия дом.
На фона на възходящото районно напрежение Венецуела прекрати енергийното съдействие с Тринидад, в това число взаимните планове за произвеждане на природен газ. Министерството на петрола и бордът на държавната петролна компания PDVSA предложиха прекратяване на съглашението за съдействие с Тринидад.
Правителството на премиера Камла Персад-Бисесар, която е под наказания, поддържа тесни връзки с администрацията на Тръмп, заплашвайки да трансформира дребната си страна „ в самолетоносач на американската империя, ориентиран против Венецуела “.
Персад-Бисесар е един от дребното карибски водачи, които намерено приветстват скупчването на военно наличие от страна на Съединени американски щати и офанзивите против корабоплаването, които биха могли да се квалифицират като актове на интернационален морски тероризъм. Според наличните данни, 57 души, чието присъединяване в трафика на опиати не е потвърдено, са били убити при тези удари.
На 26 октомври американски боен транспортен съд дебаркира в Тринидад, два дни откакто Съединени американски щати оповестиха разполагането на самолетоносачна група в Латинска Америка. Според The Washington Post, въоръжената формация, събрана в Карибите край крайбрежията на Венецуела, се прави оценка на 16 000 души.
В допълнение към осемте военни кораба и нуклеарна подводница, вземат участие и дронове и самолети, в това число стратегически бомбардировач B-52 и изтребител F-35. Самолетоносачът „ Джералд Р. Форд “ и пет ескортни кораба също са на път към крайбрежията на Венецуела. Персоналът на ударната група на самолетоносачите (ACG) се прави оценка на 4000 души.
Според някои източници, единственото нещо, което възпира поддръжниците на следващата в
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ