Взгляд, Русия: Българите отмъщават на властите за Русия
Остро антируската политика на българския министър председател Кирил Петков в дните на спецоперацията на въоръжените сили на РФ в Украйна провокира също толкоз невиждана остра реакция от българското общество. Ръководителят на държавното управление беше безусловно изпъден от трибуната със снежни топки до освирквания, викове и крясъци „ НАТО вън! “. Какво се случва в нормално антируска България?
„ А българите? “ Тази фраза е относително неотдавнашен лаф от околополитическия сегмент на съветското интернет-пространство. Породено е от практиката на една от осведомителните организации, където основават характерен вид наличие – в действителност безусловно празно, само че много известно измежду читателите.
Рецептата е следната: вземете публикация за Русия на уеб страницата на всяка непозната медия, разгледайте мненията под публикацията (включително тези от анонимни хора или даже ботове), изберете тези, от които се нуждаете, преведете на съветски, поставете новините със заглавие „ британците бяха сюрпризирани “, „ французите бяха възмутени “ или „ китайците се възхищаваха. “.. По някаква причина българите се показват изключително постоянно в този род, може би тъй като българските медии пишат за по-широк кръг от съветски тематики, само че това е единствено догадка.
Информационната стойност на сходни " вести " е съмнителна, само че този път българите в действителност нанесоха удар - освиркваха и псуваха своя министър председател Кирил Петков, като най-после го замеряха със снежни топки.
Беше на връх Шипка, при 10 градуса под нулата. По-конкретно при така наречен Паметник на свободата, повдигнат със средствата, събрани от българския народ в чест на най-вече съветските бойци, починали при отбрана на прохода от османците. Мемориалът е впечатляващ, за мястото се правят молебени (когато въздушното пътешестване се възобнови, си коства да се посети), в Деня на Освобождението от османско робство съвсем всяка година там се организират церемониални събития.
С други думи, българите честват празник на Шипченския проход, напълно отдаден на обстоятелството, че Русия е нарушила суверенитета и териториалната целокупност на Османската империя, с цел да върне на православните българи относително античната им по европейски стандарти (от VII в. ) държавност.
Това влиза в прочувствено несъгласие с обстоятелството, че реакцията на публична София против " нарушаването на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна " се трансформира в една от най-суровите на планетата. Например България затвори небето си за самолети от Русия по-рано, в сравнение с в Европейски Съюз като цяло, и трета в света след Полша и Чехия.
Това надалеч не е единственият образец, само че най-скандалният от всички е освобождението на министъра на защитата Стефан Янев от държавното управление. Той разгневи Петков, като предложи на глас да остави настрани страстите и към този момент да назова специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ в Украйна „ специфична интервенция “ (не война), а също така се опълчи на разполагането на спомагателен контингент от други страниот НАТО в България - тъй като и той се беше противопоставил, а в този момент още повече не вижда изгода от разпалването на обстановката.
Янев не е другар на Русия. Той е бригаден военачалник на НАТО, който е работил в тясно съдействие с Пентагона и е бил обучаван в Съединените щати. Като част от своето „ изключително мнение” министърът на защитата моли не към остатъчното русофилство на българското общество, което е подложено на русофобско отнасяне от 2009 година насам, а към националните ползи на страната.
Ако перифразираме, ще бъде по този начин: когато съдружниците групово решат да наложат наказания, ние ще ги въведем, само че за какво да изпреварваме локомотива и да усложняваме връзките с Русия на национално равнище в подобен решителен миг от историята?
Премиерът Петков обаче не мисли по този начин, той мисли по различен метод, както нормално мислят младите източноевропейски политици, приключили Харвард и съумели в бизнеса. Реакцията му към спецоперацията на Руската федерация беше предвидима, само че се оказа прекомерно мощна като при игра на блекджек: трябваше да има по-малко демонстративно предпочитание да навреди на Русия, това се очакваше от Петков, како от министър председател.
От 2009 година дейното надуване на българите с русофобия се прави от силите на премиера Бойко Борисов, човек, който прекалено много хора в страната ненавиждаха през 12-те години на ръководството му. Въпреки обстоятелството, че режимът на Борисов беше минимум демократичният в Европейски Съюз (което обаче е въпрос на усет - различен би нарекъл Унгария на Орбан или Полша на Качински), и това мощно се отрази на свободата на словото и правдивостта на изборите, в последна сметка той загуби изборите по този начин, че не съумя да се кандидатира за министър председател. Но и опозицията се провали.
Тогава същият военачалник Янев стана механически началник на държавното управление до новите парламентарни избори (третите за година и половина), а безпартийният Петков в кабинета му отговаряше за стопанската система. За няколко месеца четиридесетгодишният министър съумя да зарадва хората на първо място с обстоятелството, че предложи да остави настрани политическите разногласия, като концентрира всичките си сили върху практическа работа за решение на социално-икономически проблеми.
Българите, които имаха най-много обществени проблеми, харесаха концепцията, още повече, че им беше ужасно писнало да се псуват по идеологически и исторически тематики по време на премиерството на Борисов. Така новородената партия на Петков с красноречивото име " Продължаваме промяната " завоюва изборите, а по-късно събра коалиция от няколко много разнообразни сили - от ревниво настроени проевропейски либерали до лоялни към Русия социалисти.
Медиите, симпатизиращи на Петков (а те бяха малко, по-голямата част от медийната сфера в България се управлява от олигарси, близки до Борисов), също се зарадваха на концепцията да загърбят разликите в името на битката с корупцията и за материалното положително - съществуване на хората. Но след искрено прекомерната реакция на спецоперацията на Руската федерация и уволнението на Янев (който до неотдавна, припомняме, самият беше началник на Петков), можем да кажем, че тази концепция е мъртва.
Сляпото следване не толкоз даже на условията, колкото намеците от Вашингтон надвиха над рационалния метод към ползите на България. И това не е наша мисъл, а на Янев, която той очерта в изказването си пред медиите след оставката си.
Така се оказа, че в метода на военачалник от НАТО, който е учил в Съединени американски щати, и надарен икономист, който също е учил в Съединени американски щати, може да има фундаментални разлики и като че ли напредничав икономист може да работи от позицията на „ ястреб “.
Нека прибавим, че събитията на Шипка обичайно притеглят български русофили (например придвижване „ Възраждане “), а русофилите към този момент са на ръба на нервите си. След началото на спецоперацията на Руската федерация паметниците на съветски и руски бойци в България започнаха да се оскверняват не през нощта, а намерено. Група украинци или радикални деятели пристигнаха и боядисаха мемориали с обиди против Русия.
В резултат няма какво да се учудваме, че министър председателят беше посрещнат с освиркване и че речта му беше прекратена от крясъци като „ Оставка! “ и „ Предател! “. Стигна се даже до скандиране на персонални обиди и приключи с добре ориентирана снежна топка, след което Петков, сюрпризиран, се отдръпна заобиколен от защита.
Остава да се надяваме, че този случай ще стане травматичен за него, в смисъл да бъде запомнен, след което министър председателят ще поправя желанието си да тръгне по стъпките на Борисов. (Според всичко казано нагоре Петков наподобява по собствен метод съответен и даже прелъстителен човек, а това, което се случва в този момент, може да се отдаде на политическата му неумелост.) Той ще се поправи не в смисъл, че ще прескочи на страната на Русия. Това очевидно не е неговият случай (броят на русофилите в българското общество по принцип не трябва да се преувеличава - отношението към нас там е комплексно). Но ще разбере, че няма потребност да се плюе против вятъра.
А на тези българи, с помощта на които съветски флагове се развяваха на Шипка, в София и други градове на страната в чест на празника (а такива бяха много) – благодаримСега това е в действителност значимо за нас.
Превод: В. Сергеев
„ А българите? “ Тази фраза е относително неотдавнашен лаф от околополитическия сегмент на съветското интернет-пространство. Породено е от практиката на една от осведомителните организации, където основават характерен вид наличие – в действителност безусловно празно, само че много известно измежду читателите.
Рецептата е следната: вземете публикация за Русия на уеб страницата на всяка непозната медия, разгледайте мненията под публикацията (включително тези от анонимни хора или даже ботове), изберете тези, от които се нуждаете, преведете на съветски, поставете новините със заглавие „ британците бяха сюрпризирани “, „ французите бяха възмутени “ или „ китайците се възхищаваха. “.. По някаква причина българите се показват изключително постоянно в този род, може би тъй като българските медии пишат за по-широк кръг от съветски тематики, само че това е единствено догадка.
Информационната стойност на сходни " вести " е съмнителна, само че този път българите в действителност нанесоха удар - освиркваха и псуваха своя министър председател Кирил Петков, като най-после го замеряха със снежни топки.
Беше на връх Шипка, при 10 градуса под нулата. По-конкретно при така наречен Паметник на свободата, повдигнат със средствата, събрани от българския народ в чест на най-вече съветските бойци, починали при отбрана на прохода от османците. Мемориалът е впечатляващ, за мястото се правят молебени (когато въздушното пътешестване се възобнови, си коства да се посети), в Деня на Освобождението от османско робство съвсем всяка година там се организират церемониални събития.
С други думи, българите честват празник на Шипченския проход, напълно отдаден на обстоятелството, че Русия е нарушила суверенитета и териториалната целокупност на Османската империя, с цел да върне на православните българи относително античната им по европейски стандарти (от VII в. ) държавност.
Това влиза в прочувствено несъгласие с обстоятелството, че реакцията на публична София против " нарушаването на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна " се трансформира в една от най-суровите на планетата. Например България затвори небето си за самолети от Русия по-рано, в сравнение с в Европейски Съюз като цяло, и трета в света след Полша и Чехия.
Това надалеч не е единственият образец, само че най-скандалният от всички е освобождението на министъра на защитата Стефан Янев от държавното управление. Той разгневи Петков, като предложи на глас да остави настрани страстите и към този момент да назова специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ в Украйна „ специфична интервенция “ (не война), а също така се опълчи на разполагането на спомагателен контингент от други страниот НАТО в България - тъй като и той се беше противопоставил, а в този момент още повече не вижда изгода от разпалването на обстановката.
Янев не е другар на Русия. Той е бригаден военачалник на НАТО, който е работил в тясно съдействие с Пентагона и е бил обучаван в Съединените щати. Като част от своето „ изключително мнение” министърът на защитата моли не към остатъчното русофилство на българското общество, което е подложено на русофобско отнасяне от 2009 година насам, а към националните ползи на страната.
Ако перифразираме, ще бъде по този начин: когато съдружниците групово решат да наложат наказания, ние ще ги въведем, само че за какво да изпреварваме локомотива и да усложняваме връзките с Русия на национално равнище в подобен решителен миг от историята?
Премиерът Петков обаче не мисли по този начин, той мисли по различен метод, както нормално мислят младите източноевропейски политици, приключили Харвард и съумели в бизнеса. Реакцията му към спецоперацията на Руската федерация беше предвидима, само че се оказа прекомерно мощна като при игра на блекджек: трябваше да има по-малко демонстративно предпочитание да навреди на Русия, това се очакваше от Петков, како от министър председател.
От 2009 година дейното надуване на българите с русофобия се прави от силите на премиера Бойко Борисов, човек, който прекалено много хора в страната ненавиждаха през 12-те години на ръководството му. Въпреки обстоятелството, че режимът на Борисов беше минимум демократичният в Европейски Съюз (което обаче е въпрос на усет - различен би нарекъл Унгария на Орбан или Полша на Качински), и това мощно се отрази на свободата на словото и правдивостта на изборите, в последна сметка той загуби изборите по този начин, че не съумя да се кандидатира за министър председател. Но и опозицията се провали.
Тогава същият военачалник Янев стана механически началник на държавното управление до новите парламентарни избори (третите за година и половина), а безпартийният Петков в кабинета му отговаряше за стопанската система. За няколко месеца четиридесетгодишният министър съумя да зарадва хората на първо място с обстоятелството, че предложи да остави настрани политическите разногласия, като концентрира всичките си сили върху практическа работа за решение на социално-икономически проблеми.
Българите, които имаха най-много обществени проблеми, харесаха концепцията, още повече, че им беше ужасно писнало да се псуват по идеологически и исторически тематики по време на премиерството на Борисов. Така новородената партия на Петков с красноречивото име " Продължаваме промяната " завоюва изборите, а по-късно събра коалиция от няколко много разнообразни сили - от ревниво настроени проевропейски либерали до лоялни към Русия социалисти.
Медиите, симпатизиращи на Петков (а те бяха малко, по-голямата част от медийната сфера в България се управлява от олигарси, близки до Борисов), също се зарадваха на концепцията да загърбят разликите в името на битката с корупцията и за материалното положително - съществуване на хората. Но след искрено прекомерната реакция на спецоперацията на Руската федерация и уволнението на Янев (който до неотдавна, припомняме, самият беше началник на Петков), можем да кажем, че тази концепция е мъртва.
Сляпото следване не толкоз даже на условията, колкото намеците от Вашингтон надвиха над рационалния метод към ползите на България. И това не е наша мисъл, а на Янев, която той очерта в изказването си пред медиите след оставката си.
Така се оказа, че в метода на военачалник от НАТО, който е учил в Съединени американски щати, и надарен икономист, който също е учил в Съединени американски щати, може да има фундаментални разлики и като че ли напредничав икономист може да работи от позицията на „ ястреб “.
Нека прибавим, че събитията на Шипка обичайно притеглят български русофили (например придвижване „ Възраждане “), а русофилите към този момент са на ръба на нервите си. След началото на спецоперацията на Руската федерация паметниците на съветски и руски бойци в България започнаха да се оскверняват не през нощта, а намерено. Група украинци или радикални деятели пристигнаха и боядисаха мемориали с обиди против Русия.
В резултат няма какво да се учудваме, че министър председателят беше посрещнат с освиркване и че речта му беше прекратена от крясъци като „ Оставка! “ и „ Предател! “. Стигна се даже до скандиране на персонални обиди и приключи с добре ориентирана снежна топка, след което Петков, сюрпризиран, се отдръпна заобиколен от защита.
Остава да се надяваме, че този случай ще стане травматичен за него, в смисъл да бъде запомнен, след което министър председателят ще поправя желанието си да тръгне по стъпките на Борисов. (Според всичко казано нагоре Петков наподобява по собствен метод съответен и даже прелъстителен човек, а това, което се случва в този момент, може да се отдаде на политическата му неумелост.) Той ще се поправи не в смисъл, че ще прескочи на страната на Русия. Това очевидно не е неговият случай (броят на русофилите в българското общество по принцип не трябва да се преувеличава - отношението към нас там е комплексно). Но ще разбере, че няма потребност да се плюе против вятъра.
А на тези българи, с помощта на които съветски флагове се развяваха на Шипка, в София и други градове на страната в чест на празника (а такива бяха много) – благодаримСега това е в действителност значимо за нас.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ