Острието на консерваторите Иван Стамболов – Сула сече: Либерализмът е

Острието на консерваторите Иван Стамболов – Сула сече: Либерализмът е източник на ненормалността! Това написа в собствен разбор публицистът и някогашен сценарист, прочут с изтънчения си фасон на писане, с който виртуозно жонглира богатата си обща просвета.

разгласява разбора без редакторска интервенция:

Остра потребност от нормалност

Преди няколко дни брюкселският уебсайт The European Conservative излезе с обезпокоителен материал: в навечерието на изборите за Европейски парламент марксистко-ленинска партия със мощна ислямска изборна база е преди всичко в град Брюксел. Партията (а точно Работническа партия на Белгия), която е освен комунистическа, само че и маоистка[1],  води пред всички останали с 21% и то с помощта на мюсюлманите ­– араби, афганистанци и прочие Комунистите-маоисти са сграбчили сърцата на тези изконни белгийски гласоподаватели с антиционизма си, с горенето на чучела на евреи и поддръжката за кланетата на Хамас.

Не знам. Това маоистка (ултракомунистическа и болшевишка) партия да води в изследванията преди изборите за Европейски парламент и то в Брюксел, в сърцето на Европа; да води, подкрепена от знайни и незнайни, законни и противозаконни мигранти от ислямския свят; да води въз основата на апели за фрапантно принуждение – това единствено на мен ли ми се коства леко ненормално?

Европейските избори хлопат и на нашата врата, само че ние като че ли не им обръщаме задоволително внимание, омотани в сглобки, мумурандуми, некоалиции, ротации и всевъзможни сходни форми на извратено политическо съществуване. И не си даваме сметка, че протичащото се по света се отразява трагично на протичащото се у нас. Нещо повече, протичащото се в света предопределя и господства протичащото се у нас, тъй като ние не сме от тези, които дават звук на другите, а по-скоро попиват от тях. Слава Богу, с огромно забавяне!

Вижте, на предходните евроизбори за малко да се обърне палачинката, за малко махалото да се люшне в другата посока, само че здравите демократични неомарксически сили още веднъж надвиха. И като резултат у нас се пръкнаха Кирчовци и Кокорчовци и се въдвори цялата тази лудница, от която се чудим по какъв начин да излезем. И то дори не е и лудница, тъй като лудницата носи прочут колорит на непорочност, на незлобивост. Понеже в нашата компания всекидневно ни се постанова да работим със статистически данни, мога да ви уверя, че ситуацията е ужасяващо, напълно не е такова, каквото се вижда от птичи взор, а с това, което се показва от медиите, няма нищо общо.

Затова на идните евроизбори би трябвало да се внимава доста, да се подходи с мъдрост или както е споделил другарят Феликс Едмундович – с студен разум, чисти ръце и горещо сърце. И тук още веднъж опираме да идеологиите или другояче казано – до мирогледа. За мнозина диалозите за хрумвания са отвлечени, напряко ала-бала, само че дали всички си дават сметка какъв брой значим е мирогледът за изборите, които вършим всекидневно? Безспорно най-неотложни са въпросите, свързани с качеството на живот и с обикновени неща като свободата и справедливостта. Но мирогледът също има значение. Голямо значение. Нима съгласно вас не дефинира решенията ви това дали смятате Земята за кръгла или плоска? Дали индивидът се ражда добър или злобен?

Ако приемем, че сега ситуацията в Европа не е напълно обикновено, за което има значително крещящи знаци, и в случай че също по този начин отчетем, че господстващата идеология е либерализмът, то надали някой ще ни укори, в случай че заключим, че този демократизъм, тъкмо този, е и източникът на ненормалността. И откакто той е източник на аномалия, лекуването с нормалност би следвало да се чака от страната на консерватизма.

Когато следим европейското бъдеще от националния си чардак, дано не мислим толкоз за родните си политически партии и за родните пародии на политически партии, а да се обърнем повече към идеологията и мирогледа. Бездруго и на нас, както и на всички останали европейци, ни е необходим повече консерватизъм, в случай че желаеме да подадем глави от серовонното тресавище на левия демократизъм. Но какво значи „ консерватизъм “, какво значи „ консерватизъм “ в България. И даваме ли си сметка какъв брой е труден този въпрос?

Общоизвестно е, че консерватизмът се трансформира в призрачен сън за политолозите, всякога когато се опитат да го дефинират. Сякаш консерватизмът не се поддава на определение. Но съвсем всички са единомислещи, че той е доста повече светоглед, в сравнение с идеология. Консерватизмът е метод на мислене. И в случай че ми позволите за потребностите на нашата сказка да дефинира този метод на мислене с една единствена дума, дано тя да бъде „ нормалност “.

Признайте, че естествените хора си личат отдалеко. Те не са индоктринирани, не са напудрено общителни, толерантни и политически правилни, не се кланят на буквата на закона, неглижирайки неговия дух. Това ги прави скептични, неведнъж внимателни и спестовни на прочувствени прояви – с една дума: прави ги консерватори в най-общия смисъл. Но можем ли, както за българите споделяме събирателно „ българина “, за консерваторите да кажем събирателно „ консерватора “? Не, не можем. Защото консерваторите, естествените хора са разнообразни, както са разнообразни и типовете нормалност.

Аз най-малко разграничавам четири типа български консерватори. Най-напред това са религиозните хора, тъй като е невероятно да вярваш в Бог и да бъдеш либерал или демократ. А пък в случай че приемем за консервативно традицията и стародавното, то има ли по-старо обучение, неопровергано и непровалило се, от християнството? Нека назовем тези хора достоверни консерватори, тъй като са такива, без въобще да упорстват да ги разказват с тази дума.

Следващият тип консерватори са класическите. Това са хора, притежаващи някаква политологическа просвета в границите на общата си просвета. Те изпитват потребност да се самоопределят като някакви и като такива да се показват пред другите хора. Чели са политическа история, познават развиването на консерватизма и са решили, че припознаването на неговите полезности и неговия метод на мислене ще ги легитимира задоволително изрично.

Третият тип консерватори дано назовем шумни. Това са националистите и патрЕотите, които от време на време преекспонират външните белези на това, от което се възхищават или с което желаят да ги разпознават – национални трибагреници, носии, фолклор, портрети на националреволюционери и така нататък Тяхното държание, техните убеждения са израз на естествената реакция против глобализма на либерализма. Националистите търсят идентичността си там, където глобализмът желае да ги обезличи. И също по този начин имат вяра, че народът, нацията е доста по-естествена (нормална) общественост от целокупното и нереално човечество. Макар в началото да са били антагонисти, през днешния ден националистите безапелационно се числят в консервативния лагер. Там се пробват да се числят и либертарианците, само че да не губим съвестност!

И най-после, четвъртият тип консерватори са естествените. При избрани условия към тях можем да причислим и достоверните (религиозните), тъй като надали има натурален реакционер, който, в случай че го попиташ какъв е, ще отговори: „ реакционер “, или пък в случай че го питаш дали се усеща реакционер, няма да махне с рака и да каже: „ абе я ми се разкарай от главата с тези нелепости! “. Естествените консерватори са хора с най-различни ползи, като общото сред тях е, че ползите им са задоволително забавни, та да имат потребност да се занимават и с нещо друго. Тук ще намерите отдадени експерти, надарени създатели, хитри предприемачи, изнежени безделници. Всичко може да намерите като се изключи надъхани деятели. За естествените консерватори нормалността е не втора, а първа природа. Те не взимат решения по образец, а съгласно всеки съответен случай в благозвучие със съвестта си.

Ако този, последният принцип – да се взимат решения не по образец, а съгласно съответния случай в благозвучие със съвестта, – се одобри не на смешка от властимащите и властупражняващите, тогава, както пее Богдана Карадочева, ще бъде подобен живот, че единствено си крещя „ нека “. А в действителност точно това е консервативният принцип, правилото на нормалността.

Не унивайте! Нормалните хора към момента са доста повече от ненормалните, нищо че ненормалните с крясъците си основават илюзията, че е тъкмо противоположното. Така че на идните скоро избори за Европейски парламент не всичко е изгубено. И не забравяйте: без значение от това какво ви разправят ненормалните, естествените хора нито желаят Европейският съюз да се провали, нито желаят да се разпадне, нито желаят България да излезе от него. Да идем с тези мисли на евроизборите, пък ротациите и сглобките няма да ни избягат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

[1] Мао е склонен с концепцията на Сталин за изостряне на класовата битка след премахването на капитализма.

За в. „ Труд “.

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News

Още вести четете в категория Коментари