Остри искри прехвърчаха между лидерите на управляващата (не)коалиция, известна още

Остри искри прехвърчаха сред водачите на ръководещата (не)коалиция, известна още като „ сглобката “, в навечерието на новия политически сезон. Бойко Борисов обвини „ Продължаваме промяната “ (изключвайки „ Демократична България “), че кадрува еднолично във властта и че ГЕРБ може да отдръпна поддръжката си за нея. А Кирил Петков му отговори, че не трябва да си приказват през медиите и на собствен ред сложи пред ГЕРБ ултиматум да се дефинира дали е с президента, като вземе ясна позиция за промяна в Министерство на вътрешните работи и спецслужбите.

Проблем фактически има, само че той не заплашва безусловно живота на „ сглобката “, а единствено бележи изчерпването на първичната фаза на съществуването ѝ. Досега беше комфортно и на двете страни, изключително на ПП-ДБ, да не формализират връзките си. Така и кадровите решения, доста от които минали през медийни кавги и някои скоропостижно оттегляни, се взимаха някак изведнъж, без да е ясно кой носи отговорност за тях. Журналистите проследяваха кой с кого е обвързван, с цел да обозначат, освен това не всеки път изрично – този е на ГЕРБ, този – на ПП-ДБ, този – на ДПС.

Така ГЕРБ навлезе във втория властови ешелон с порядъчен брой заместник-министри (над 10, по думите на Кирил Петков) и близо половината регионални шефове (11). Неизвестен брой от претендентите на Политическа партия пък са „ ничии “, просто тъй като партията има прекомерно къса биография и преди този момент са били „ нечии “. Освен това фрагменти на ГЕРБ са нови заместник-шефове на спецслужбите, шефовете на АЕЦ „ Козлодуй “, на Българския енергиен холдинг и на „ Напоителни системи “. Но когато бе заменена и управата на Държавната консолидационна компания, Борисов взе мотив да се разсърди, че не са го питали.
Без споделена отговорност
Още на 26 юли Борисов разгласи, че „ нашият писмовен човек Христо Иванов “, водачът на „ Да, България “, написа механизъм за взимане на решенията в (не)коалицията. Тези дни министър председателят Николай Денков съобщи, че почти още тогава, в края на юли, ПП-ДБ са пратили плана за механизъм на ГЕРБ, само че още чакат отговор.

Ясно е за какво толкоз време подобен механизъм няма. Веднъж, тъй като по този начин (не)коалицията се трансформира в очевидна коалиция – това ще е квази съдружно съглашение и особено избирателите на ПП-ДБ вече и официално няма по какъв начин да се скрият от колаборацията с тези, които щяха да „ изчегъртват “. И второ, тъй като по този начин беше по-удобно да се прикрие връщането на фрагменти на ГЕРБ на власт, без да е ясно кой и дали въобще ги е одобрил (може да е държавното управление, може да са някои обособени партийни фактори и в случай че има гаф или виновност, той е поради звук в системата).

Това време обаче завършва. Не единствено защото по този метод мъчно може да се ръководи, а тъй като занапред предстоят тежките назначения – на конституционни съдии, на регулаторни органи, даже на шефове на спецслужби, в случай че се стигне до законова смяна, която да изземе прерогативите на президента в структурите за сигурност. На всичко от горната страна се появи изобилен законодателен брак и потребност от ремонт на небрежно признати закони.

Вторият фактор са локалните избори. Неудобно и за едните, и за другите е да се конкурираш по места в „ сглобка “, а спасяването поединично е игра с нулев резултат. Докато беше на власт, Борисов някак успяваше да играе по едно и също време и съпротива, постоянно се отмяташе от взети вече решения или при най-малкия митинг даваше заден. Сега се пробва още веднъж да влезе в тази роля, хем му е по-лесно – в кабинета има единствено Мария  Габриел, а другите надолу са по-второстепенни и полувидими. И в случай че до момента единствено ГЕРБ настояваше за открита коалиция, а Демократична България – за структурирано ръководство (скрита коалиция), в този момент към този момент и за Политическа партия е невероятно да се гъне в една прекомерно еластична сглобка. Защото те са лицето на властта – със собствен министър председател и основни министри, а тя ще буксува от ден на ден без ясно шерване на отговорността за нея.
Саботажът на президента Радев
Третият фактор е саботажът на президента Радев по целия управнически фронт. Досега Борисов поддържаше „ въоръжен неутралитет “ спрямо него, само че той фактически се оказва сериозна спънка за успеваемостта на ръководството, а и се декларира като негова евентуална политическа опция. ПП-ДБ наподобява уверено ще притискат ГЕРБ да избира – с нас или с президента, само че Борисов има богат тактически инструментариум да не влиза в тотална война с него, с цел да може да държи отворена вратата към една стратегическа опция по оста „ Радев – „ Възраждане “.

С обикновени промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “, Закона за Държавна организация „ Разузнаване “ и Закона за военното разузнаване президентът може да бъде лишен от пълномощието си да стопира оферти на държавното управление за основен секретар на Министерство на вътрешните работи и шефове на трите спецслужби. Въпросът е дали ГЕРБ ще поддържа сходна самодейност и по този начин ще се стигне до втърдяване на „ сглобката “, дали ще я одобри отчасти, или пък ще я отхвърли и по този начин ще се върви към разпад на болшинството още преди ротацията на кабинета. За разлика от импийчмънта на президента, тази алтернатива е надалеч по-лесно решима и изцяло в ръцете на ПП-ДБ и ГЕРБ. Защото съображение за съставянето на тяхното ръководство беше точно прекратяването на безконтролната власт на президента и връщането на България на евроатлантическия коловоз. Без освобождението на спецслужбите и Министерство на вътрешните работи от опеката на Радев двете задания не могат да бъдат напълно изпълнени.

Анализът на Веселин Стойнев е оповестен от „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!