DW: Бъдещето на сглобката - застрашена ли е от разпад?
Остри искри прехвърчаха сред водачите на ръководещата (не)коалиция, известна още като " сглобката ", в навечерието на новия политически сезон. Бойко Борисов упрекна " Продължаваме промяната " (изключвайки " Демократична България " ), че кадрува еднолично във властта и че ГЕРБ може да отдръпна поддръжката си за нея. А Кирил Петков му отговори, че не трябва да си приказват през медиите и на собствен ред сложи пред ГЕРБ ултиматум да се дефинира дали е с президента, като вземе ясна позиция за промяна в Министерство на вътрешните работи и спецслужбите.
Проблем фактически има, само че той не заплашва безусловно живота на " сглобката ", а единствено бележи изчерпването на първичната фаза на съществуването ѝ. Досега беше комфортно и на двете страни, изключително на ПП-ДБ, да не формализират връзките си. Така и кадровите решения, доста от които минали през медийни кавги и някои скоропостижно оттегляни, се взимаха някак изведнъж, без да е ясно кой носи отговорност за тях. Журналистите проследяваха кой с кого е обвързван, с цел да обозначат, освен това не всеки път изрично - този е на ГЕРБ, този - на ПП-ДБ, този - на Движение за права и свободи.
Така ГЕРБ навлезе във втория властови ешелон с порядъчен брой заместник-министри (над 10, по думите на Кирил Петков) и близо половината регионални шефове (11). Неизвестен брой от претендентите на Политическа партия пък са " ничии ", просто тъй като партията има прекомерно къса биография и преди този момент са били " нечии ". Освен това фрагменти на ГЕРБ са нови заместник-шефове на спецслужбите, шефовете на АЕЦ " Козлодуй ", на Българския енергиен холдинг и на " Напоителни системи ". Но когато бе заменена и управата на Държавната консолидационна компания, Борисов взе мотив да се разсърди, че не са го питали.
Без споделена отговорност
Още на 26 юли Борисов разгласи, че " нашият писмовен човек Христо Иванов ", водачът на " Да, България ", написа механизъм за взимане на решенията в (не)коалицията. Тези дни министър председателят Николай Денков съобщи, че почти още тогава, в края на юли, ПП-ДБ са пратили плана за механизъм на ГЕРБ, само че още чакат отговор.
Ясно е за какво толкоз време подобен механизъм няма. Веднъж, тъй като по този начин (не)коалицията се трансформира в очевидна коалиция - това ще е квази съдружно съглашение и изключително гласоподавателите на ПП-ДБ към този момент и официално няма по какъв начин да се скрият от колаборацията с тези, които щяха да " изчегъртват ". И второ, тъй като по този начин беше по-удобно да се прикрие връщането на фрагменти на ГЕРБ на власт, без да е ясно кой и дали въобще ги е одобрил (може да е държавното управление, може да са някои обособени партийни фактори и в случай че има гаф или виновност, той е поради звук в системата).
Това време обаче завършва. Не единствено тъй като по този метод мъчно може да се ръководи, а тъй като занапред предстоят тежките назначения - на конституционни съдии, на регулаторни органи, даже на шефове на спецслужби, в случай че се стигне до законова смяна, която да изземе прерогативите на президента в структурите за сигурност. На всичко от горната страна се появи изобилен законодателен брак и потребност от ремонт на небрежно признати закони.
Вторият фактор са локалните избори. Неудобно и за едните, и за другите е да се конкурираш по места в " сглобка ", а спасяването поединично е игра с нулев резултат. Докато беше на власт, Борисов някак успяваше да играе по едно и също време и съпротива, постоянно се отмяташе от взети към този момент решения или при най-малкия митинг даваше заден. Сега се пробва още веднъж да влезе в тази роля, хем му е по-лесно - в кабинета има единствено Мария Габриел, а другите надолу са по-второстепенни и полувидими. И в случай че до момента единствено ГЕРБ настояваше за открита коалиция, а Демократична България - за структурирано ръководство (скрита коалиция), в този момент към този момент и за Политическа партия е невероятно да се гъне в една прекомерно еластична сглобка. Защото те са лицето на властта - със собствен министър председател и основни министри, а тя ще буксува от ден на ден без ясно шерване на отговорността за нея.
Саботажът на президента Радев
Третият фактор е саботажът на президента Радев по целия управнически фронт. Досега Борисов поддържаше " въоръжен неутралитет " по отношение на него, само че той фактически се оказва сериозна спънка за успеваемостта на ръководството, а и се декларира като негова евентуална политическа опция. ПП-ДБ наподобява уверено ще притискат ГЕРБ да избира - с нас или с президента, само че Борисов има богат тактически инструментариум да не влиза в тотална война с него, с цел да може да държи отворена вратата към една стратегическа опция по оста " Радев - " Възраждане ".
С обикновени промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за Държавна организация " Национална сигурност ", Закона за Държавна организация " Разузнаване " и Закона за военното разузнаване президентът може да бъде лишен от пълномощието си да стопира оферти на държавното управление за основен секретар на Министерство на вътрешните работи и шефове на трите спецслужби. Въпросът е дали ГЕРБ ще поддържа сходна самодейност и по този начин ще се стигне до втърдяване на " сглобката ", дали ще я одобри отчасти или пък ще я отхвърли и по този начин ще се върви към разпад на болшинството, още преди ротацията на кабинета. За разлика от импийчмънта на президента, тази алтернатива е надалеч по-лесно решима и изцяло в ръцете на ПП-ДБ и ГЕРБ. Защото съображение за съставянето на тяхното ръководство беше точно прекратяването на безконтролната власт на президента и връщането на България на евроатлантическия коловоз. Без освобождението на спецслужбите и Министерство на вътрешните работи от опеката на Радев двете задания не могат да бъдат напълно изпълнени.
Веселин Стойнев, Дойче веле
Проблем фактически има, само че той не заплашва безусловно живота на " сглобката ", а единствено бележи изчерпването на първичната фаза на съществуването ѝ. Досега беше комфортно и на двете страни, изключително на ПП-ДБ, да не формализират връзките си. Така и кадровите решения, доста от които минали през медийни кавги и някои скоропостижно оттегляни, се взимаха някак изведнъж, без да е ясно кой носи отговорност за тях. Журналистите проследяваха кой с кого е обвързван, с цел да обозначат, освен това не всеки път изрично - този е на ГЕРБ, този - на ПП-ДБ, този - на Движение за права и свободи.
Така ГЕРБ навлезе във втория властови ешелон с порядъчен брой заместник-министри (над 10, по думите на Кирил Петков) и близо половината регионални шефове (11). Неизвестен брой от претендентите на Политическа партия пък са " ничии ", просто тъй като партията има прекомерно къса биография и преди този момент са били " нечии ". Освен това фрагменти на ГЕРБ са нови заместник-шефове на спецслужбите, шефовете на АЕЦ " Козлодуй ", на Българския енергиен холдинг и на " Напоителни системи ". Но когато бе заменена и управата на Държавната консолидационна компания, Борисов взе мотив да се разсърди, че не са го питали.
Без споделена отговорност
Още на 26 юли Борисов разгласи, че " нашият писмовен човек Христо Иванов ", водачът на " Да, България ", написа механизъм за взимане на решенията в (не)коалицията. Тези дни министър председателят Николай Денков съобщи, че почти още тогава, в края на юли, ПП-ДБ са пратили плана за механизъм на ГЕРБ, само че още чакат отговор.
Ясно е за какво толкоз време подобен механизъм няма. Веднъж, тъй като по този начин (не)коалицията се трансформира в очевидна коалиция - това ще е квази съдружно съглашение и изключително гласоподавателите на ПП-ДБ към този момент и официално няма по какъв начин да се скрият от колаборацията с тези, които щяха да " изчегъртват ". И второ, тъй като по този начин беше по-удобно да се прикрие връщането на фрагменти на ГЕРБ на власт, без да е ясно кой и дали въобще ги е одобрил (може да е държавното управление, може да са някои обособени партийни фактори и в случай че има гаф или виновност, той е поради звук в системата).
Това време обаче завършва. Не единствено тъй като по този метод мъчно може да се ръководи, а тъй като занапред предстоят тежките назначения - на конституционни съдии, на регулаторни органи, даже на шефове на спецслужби, в случай че се стигне до законова смяна, която да изземе прерогативите на президента в структурите за сигурност. На всичко от горната страна се появи изобилен законодателен брак и потребност от ремонт на небрежно признати закони.
Вторият фактор са локалните избори. Неудобно и за едните, и за другите е да се конкурираш по места в " сглобка ", а спасяването поединично е игра с нулев резултат. Докато беше на власт, Борисов някак успяваше да играе по едно и също време и съпротива, постоянно се отмяташе от взети към този момент решения или при най-малкия митинг даваше заден. Сега се пробва още веднъж да влезе в тази роля, хем му е по-лесно - в кабинета има единствено Мария Габриел, а другите надолу са по-второстепенни и полувидими. И в случай че до момента единствено ГЕРБ настояваше за открита коалиция, а Демократична България - за структурирано ръководство (скрита коалиция), в този момент към този момент и за Политическа партия е невероятно да се гъне в една прекомерно еластична сглобка. Защото те са лицето на властта - със собствен министър председател и основни министри, а тя ще буксува от ден на ден без ясно шерване на отговорността за нея.
Саботажът на президента Радев
Третият фактор е саботажът на президента Радев по целия управнически фронт. Досега Борисов поддържаше " въоръжен неутралитет " по отношение на него, само че той фактически се оказва сериозна спънка за успеваемостта на ръководството, а и се декларира като негова евентуална политическа опция. ПП-ДБ наподобява уверено ще притискат ГЕРБ да избира - с нас или с президента, само че Борисов има богат тактически инструментариум да не влиза в тотална война с него, с цел да може да държи отворена вратата към една стратегическа опция по оста " Радев - " Възраждане ".
С обикновени промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за Държавна организация " Национална сигурност ", Закона за Държавна организация " Разузнаване " и Закона за военното разузнаване президентът може да бъде лишен от пълномощието си да стопира оферти на държавното управление за основен секретар на Министерство на вътрешните работи и шефове на трите спецслужби. Въпросът е дали ГЕРБ ще поддържа сходна самодейност и по този начин ще се стигне до втърдяване на " сглобката ", дали ще я одобри отчасти или пък ще я отхвърли и по този начин ще се върви към разпад на болшинството, още преди ротацията на кабинета. За разлика от импийчмънта на президента, тази алтернатива е надалеч по-лесно решима и изцяло в ръцете на ПП-ДБ и ГЕРБ. Защото съображение за съставянето на тяхното ръководство беше точно прекратяването на безконтролната власт на президента и връщането на България на евроатлантическия коловоз. Без освобождението на спецслужбите и Министерство на вътрешните работи от опеката на Радев двете задания не могат да бъдат напълно изпълнени.
Веселин Стойнев, Дойче веле
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ