Що пък да не учим и чужденците на Аз съм българче, освен на „наЗдраве” и „Радвам се да се старая”!
Остра дискусия във връзка на някакво мнение в „ Свободна Европа ” у нас за проучването на „ Аз съм българче ” на патриарха на българската литература Иван Вазов, продължава към този момент втора седмица. Мисля, че най-разумно би било децата на емигрантите, които решат да живеят тук, да бъдат научени на това и на други български стихове от Златния фонд на нашата литература. Наред с късото, само че доста съдържателно „ наЗдраве ”, което чужденците с ненаситност и бързо научават и сричат, само че не схващат какво значи „ Радвам се да се старая ”.
Аз съм българче
Аз съм българче и мощна
майка мене е родила;
с красоти, богатства изобилна
мойта татковина е блага.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се назовавам –
първа наслада е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз пребивавам,
всичко българско и родно
любя, почитам и жаля.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прелестна,
син съм на юнашко племе.
Преди време починалият проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ, направи предложение
за отчасти решение на демографските ни проблеми – да поканим, притеглим да живеят тук нашите сънародници от диаспорите отвън България – Молдова, Бесарабия, Поволжието, Македония… Нищо не беше направено по този въпрос, а в този момент, даже по време на войната в Украйна в новинарските сводки единствено горе-долу някой ще спомене нещо за нашите сънародници извън. Тъжно и срамно.
Обществото ни обаче бе наелектризирано от публикация в „ Свободна Европа ” – медия, основана от Централно разузнавателно управление на САЩ в зората на Студената война предишния век, загрижена за децата на имигрантите от Афганистан, Сирия и други страни от Близкия Изток и по какъв начин щели били да усвояват „ Аз съм българче ”…
Мисля, че щом ще има имигранти, които желаят да живеят в нашата Родина с нас, е добре да съблюдават и нашите правила, закони, образователни стратегии и така нататък Какво не е ясно и за какво би трябвало да се написа дълго и скучно по елементарни и ясни проблеми, не разбирам.
" За да е допустима интеграцията, доста сфери би трябвало да се трансформират, в това число просветителната система. Защото тя е скроена само по мярата на етническите българи.
Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им. "
Това написа в публикацията си авторката Светла Енчева, която е приета за „ персона на годината ” преди време от ЛГБТ-общността у нас.
Лошо няма, само че както споделя една другарка,
по образеца на Съединени американски щати, където новородените, без значение от гените и произхода на родителите им, се вписват като американски жители,
какво да му умуваме тука на това по какъв начин непознатите щели били да одобряват родните правила, закони, образователни стратегии и така нататък.Що за робска и нагаждаческа позиция е ние, домакините, да си променяме живота поради посетители, които вероятно ще поканим?!
Не одобрявам, даже ненавиждам всяко нагаждачество и ласкателство по принцип, а от необятно публикуваният у нас израз „ Радвам се да се старая ”, напряко се гнуся!
Освен всичко друго у нас има и профилирани учебни заведения към някои посолства, където родителите могат да си запишат отрочетата, в случай че не им харесват българските.
Не че съм безжалостен почитател на родните просветителни стратегии, в които признавам, че има огромни безумства. Смятам, че едно от огромните измежду тях е да се изхвърлят от образователните проекти творби на родни класици, най-безспорният измежду които е Патриархът Иван Вазов.
.JPG )
Сн. уикипедия
Той прозорливо приживе е написал:
Моите песни
И аз на своя ред ще си отпътува,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, различен ще ме проклина,
само че мойте песни все ще се четат.
И доста имена и лесна популярност
годините без жалост ще изметат
ил ще покрие мухъл на давност,
само че мойте песни все ще се четат.
В тях вик се чуй за истина, за независимост,
обич и благи усеща ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на националните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко ярко, скъпо си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див писък от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
умерено виждам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа национални,
а той не мре, и дор сърца туптят
от тъга и наслада в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Novini.bg
Последвайте канала на
Аз съм българче
Аз съм българче и мощна
майка мене е родила;
с красоти, богатства изобилна
мойта татковина е блага.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се назовавам –
първа наслада е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз пребивавам,
всичко българско и родно
любя, почитам и жаля.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прелестна,
син съм на юнашко племе.
Преди време починалият проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ, направи предложение
за отчасти решение на демографските ни проблеми – да поканим, притеглим да живеят тук нашите сънародници от диаспорите отвън България – Молдова, Бесарабия, Поволжието, Македония… Нищо не беше направено по този въпрос, а в този момент, даже по време на войната в Украйна в новинарските сводки единствено горе-долу някой ще спомене нещо за нашите сънародници извън. Тъжно и срамно.
Обществото ни обаче бе наелектризирано от публикация в „ Свободна Европа ” – медия, основана от Централно разузнавателно управление на САЩ в зората на Студената война предишния век, загрижена за децата на имигрантите от Афганистан, Сирия и други страни от Близкия Изток и по какъв начин щели били да усвояват „ Аз съм българче ”…
Мисля, че щом ще има имигранти, които желаят да живеят в нашата Родина с нас, е добре да съблюдават и нашите правила, закони, образователни стратегии и така нататък Какво не е ясно и за какво би трябвало да се написа дълго и скучно по елементарни и ясни проблеми, не разбирам.
" За да е допустима интеграцията, доста сфери би трябвало да се трансформират, в това число просветителната система. Защото тя е скроена само по мярата на етническите българи.
Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им. "
Това написа в публикацията си авторката Светла Енчева, която е приета за „ персона на годината ” преди време от ЛГБТ-общността у нас.
Лошо няма, само че както споделя една другарка,
по образеца на Съединени американски щати, където новородените, без значение от гените и произхода на родителите им, се вписват като американски жители,
какво да му умуваме тука на това по какъв начин непознатите щели били да одобряват родните правила, закони, образователни стратегии и така нататък.Що за робска и нагаждаческа позиция е ние, домакините, да си променяме живота поради посетители, които вероятно ще поканим?!
Не одобрявам, даже ненавиждам всяко нагаждачество и ласкателство по принцип, а от необятно публикуваният у нас израз „ Радвам се да се старая ”, напряко се гнуся!
Освен всичко друго у нас има и профилирани учебни заведения към някои посолства, където родителите могат да си запишат отрочетата, в случай че не им харесват българските.
Не че съм безжалостен почитател на родните просветителни стратегии, в които признавам, че има огромни безумства. Смятам, че едно от огромните измежду тях е да се изхвърлят от образователните проекти творби на родни класици, най-безспорният измежду които е Патриархът Иван Вазов.
Сн. уикипедия
Той прозорливо приживе е написал:
Моите песни
И аз на своя ред ще си отпътува,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, различен ще ме проклина,
само че мойте песни все ще се четат.
И доста имена и лесна популярност
годините без жалост ще изметат
ил ще покрие мухъл на давност,
само че мойте песни все ще се четат.
В тях вик се чуй за истина, за независимост,
обич и благи усеща ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на националните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко ярко, скъпо си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див писък от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
умерено виждам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа национални,
а той не мре, и дор сърца туптят
от тъга и наслада в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Novini.bg
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ