„Химическо оръжие с масов ефект, засягащо нервната система“: Опасен ли е меркаптанът, с който бе обгазена София
Остра миризма на газ се носешекрай гара " Север " в петък, което тормози жителите на няколко квартала. Миризмата стигна до бул. " Сливница ", споделихахората.
Тя се е усетиланай-силно към Професионалната гимназия по превоз и енергетика " Хенри Форд ".
Обгазяването в няколко столични квартала към момента тормози жителите, две момчета бяха признати в Пирогов.
На бул. " Илиянци " 6 към момента се усеща лека миризмата, само че не е толкоз задушлива.
От последвала информация излиза наяве, че газът, изтърван при повреда е меркаптан. Опасен ли е за здравето на хората? Ето какво споделят специалистите:
Токсичен ли е меркаптанът?
Меркаптанът в действителност е мощно отровен газ и е запалителен. При високи равнища той визира нервната система, написа GLP Odorizers.
Въпреки това, инженерите изясняват, чемеркаптанът не е нездравословен при равнищата, употребявани при одорирането на природния газ.
Етиология
Източниците на експозиция на меркаптан включват професионална, екологична и инцидентна експозиция.Меркаптаните са съединения, съдържащи сяра, употребявани най-вече като ароматизатори в природен газ, пропан и други горивни газове, с цел да обезпечат откриваема миризма за задачите на сигурността.Примери за тези ароматизатори са метилмеркаптан и етилмеркаптан, от време на време именуван етантиол.Докато тези меркаптани нормално се смятат за безвредни при ниски концентрации, инцидентно изпускане, професионална експозиция или умишлена неправилна приложимост могат да доведат до токсичност.
Умишленото отравяне с меркаптан е извънредно.Препоръчителното равнище на остра експозиция за хора, получено от изследвания при плъхове, предлага да не се надвишава експозицията на концентрации, по-високи от 120 ppm, за 10 минути.Острото поемане на меркаптани може да докара до хиповентилация и апнея и при тежки експозиции може да аргументи гърчове, парализа, миокарден инфаркт, кома и гибел.Освен това Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (DHS) класифицира метилмеркаптан като евентуално химическо оръжие с всеобщ резултат.
Епидемиология
Разпространението и честотата на меркаптанова токсичност е мъчно да се дефинира тъкмо заради лимитираните налични данни и незадоволителното докладване на случаите.Меркаптанова токсичност е относително рядка и съответни статистически данни по отношение на нейното разпространяване и периодичност не са необятно документирани в научната литература.Все отново могат да се създадат някои общи забележки.Професионалните експозиции на меркаптани, изключително измежду служащите в индустрията за природен газ и горивен газ, се оповестяват по-често от други типове експозиция.Случаите на умишлена корист или корист с артикули, съдържащи меркаптан, са спорадични и не са систематично документирани.
Токсикокинетика
Меркаптаните могат да се всмукват посредством поемане, усвояване и контакт с кожата.Вдишването на меркаптани във въздуха е чест път на експозиция в професионални условия.Меркаптаните също могат да се всмукват през стомашно-чревния тракт след усвояване или през кожата при пряк контакт.
Веднъж всмукани, меркаптаните се разпределят в тялото.Разпределението им се въздейства от липофилността, молекулния размер и свързването с протеини.Меркаптаните могат да преминат през клетъчните мембрани и да се разпространят в разнообразни органи и тъкани, в това число черния дроб, бъбреците, белите дробове, мозъка и мастната тъкан.
Меркаптаните се метаболизират основно посредством ензимни процеси.Специфичните ензими, участващи в метаболизма на меркаптан, ще варират според от съответното съединяване.Някои меркаптани се метаболизират от цитохром Р450 или пероксидази.Тези метаболитни процеси могат да доведат до образуването на реактивни междинни артикули и метаболити, които могат да допринесат за токсичните резултати на меркаптаните.
Меркаптаните и техните метаболити се отстраняват от тялото по разнообразни пътища.Основният път на елиминиране е посредством урината, защото метаболитите на меркаптан постоянно се екскретират като конюгирани съединения.Някои меркаптани могат също да претърпят жлъчна екскреция или биотрансформация до по-малко токсични метаболити преди елиминиране.
История и физика
Клиничните прояви и тежестта на меркаптанова токсичност ще варират според от съответното меркаптаново съединяване, пътя на експозиция, концентрацията, продължителността на експозицията и самостоятелната сензитивност.Бързото различаване на признаците и подобаващата здравна интервенция са от значително значение за ръководството и лекуването на меркаптанова токсичност.
Меркаптаните могат да имат систематични резултати върху голям брой органи и системи, в това число дихателната, сърдечно-съдовата, нервната, стомашно-чревната, бъбречната и хепатобилиарната системи.Меркаптаните могат също да имат дерматологични или хематологични неподходящи резултати.
Вдишването на високи концентрации на меркаптани може да раздразни лигавиците, покриващи носните проходи, гърлото и респираторното дърво, което води до компрометиране на дихателните пътища, диспнея, кашлица, стягане в гърдите и хрипове.Продължителното излагане на меркаптани може да аргументи стесняване на бронхите, бронхит и белодробен оток.
Меркаптаните трансформират съдовия тонус, което води до вазодилатация или вазоконстрикция, според от характерното съединяване и централизация.Промените в съдовия тонус могат да доведат до неустойчивост на кръвното налягане и понижена периферна перфузия.Освен това, меркаптаните могат да нарушат ендотелната функционалност и да нарушат сърдечната контрактилност, което евентуално води до сърдечно-съдов колапс.
Неврологичните признаци на меркаптанова токсичност включват главоболие, замаяност, комплициране и нарушена когнитивна функционалност.Меркаптаните могат също да повлияят на невротрансмитерните системи и невронната функционалност, което води до невроповеденчески аномалии и евентуални дълготрайни неврологични последици.
Индуцираните от меркаптан стомашно-чревни признаци могат да се дължат на дразнещите резултати върху стомашно-чревната лигавица и разстройства в храносмилателните процеси.Симптомите могат да включват гадене, повръщане, коремна болежка и диария.
Меркаптанова токсичност може да повлияе на бъбречната и чернодробната функционалност.Излагането на меркаптани може да докара до бъбречна тубулна дисфункция, нарушавайки отделянето на отрови и отпадъчни артикули и допринасяйки за електролитни нарушавания.Чернодробните резултати на меркаптаните могат да включват хепатотоксичност, интервенция в чернодробните метаболитни процеси и нарушение на пътищата за детоксикация.
Директният контакт с меркаптани може да докара до раздразнение на кожата и химически изгаряния.Тези резултати могат да зародят, когато меркаптаните контактуват с кожата или посредством излагане на нечисто облекло или съоръжение.
Високите равнища на експозиция на меркаптан могат да доведат до окислително увреждане на еритроцитите и хемолиза.Ако е тежка, може да се получи анемия и обвързваните с нея признаци на отмалялост, уязвимост и зной.
Оценка
Диагностицирането на меркаптанова токсичност изисква цялостна оценка на клиничното показване, историята на експозицията и лабораторните проучвания.Няма характерни диагностични проби за меркаптанова токсичност.Лабораторните проучвания се правят най-вече за оценка на крайната органна дисфункция.
Цялостната здравна история би трябвало да включва въпроси по отношение на скорошни непреднамерени експозиции и професионална история.Признаците и признаците на меркаптанова токсичност варират и са неспецифични, което съставлява предизвикателство за навременна диагностика.
Пътят на експозиция дефинира клиничните прояви на меркаптанова токсичност и може да включва кашлица, хрипове, зной, гадене, повръщане, коремна болежка, главоболие, комплициране, кожно раздразнение и химически изгаряния.
Лабораторните проби оказват помощ в поддръжка на диагнозата и оценка на степента на меркаптанова токсичност.Пълна кръвна картина (CBC) и повсеместен метаболитен панел се предлагат за оценка на анемия, остро чернодробно увреждане или остро бъбречно увреждане със или без електролитни нарушавания.Газът на артериалната кръв (ABG) е потребен в случаи на хипоксия или респираторни признаци за оценка на газообмена и идентифициране на всички киселинно-алкални разстройства, породени от експозиция на меркаптан.Анализ на урината може да се употребява за проучване на меркаптанови метаболити, когато има такива проби.
Образните способи играят лимитирана роля при диагностицирането на меркаптанова токсичност.Въпреки това, образната диагностика може да бъде значима при оценката на недиференциран и диференциран токсичен пациент посредством оценка на признаци на токсичност, отнасящи се до съответна система от органи.Образната диагностика може да помогне на клинициста да изключи нетоксични аргументи за показване на симптоматика.
Лечение / ръководство
Понастоящем няма характерен антидот или фармакологично лекуване за меркаптанова токсичност.Следователно, ръководството на меркаптанова токсичност се концентрира върху поддържащо лекуване и симптоматично лекуване.Ако пациентът е с известна или подозирана експозиция на меркаптани или се обмисля някаква токсичност, се предлага незабавна консултация с медицински токсиколог.В случаи на необикновени експозиции или такива с неспецифични признаци, консултацията оказва помощ при оценката на другояче необятна разлика.Симптоматичното лекуване и ръководството на меркаптанова токсичност следват общите инструкции.
Първата стъпка в ръководството на токсичността на меркаптан е да се следват протоколите за самозадържане на оборудването, с цел да се понижи предаването на отрови на пациента и медицинския личен състав.Ако незабавните служби преценяват пациента преди идването в болничното заведение, пациентът би трябвало да бъде безвредно и неотложно отхвърлен от източника на експозиция.Пациентът би трябвало да бъде уместно подложен в вярната изолираност или затворена среда.Всички облекла би трябвало да бъдат отстранени, като се употребяват прецизни тактики за задържане на нечистите облекла в запечатани торби, според протоколите на оборудването.Ако експозицията на меркаптан е настъпила посредством усвояване, индивидът би трябвало да бъде инструктиран да изплакне устата си.
Запознаването с предболничните протоколи и протоколите на лечебното заведение за всяка известна или подозирана експозиция на отрови е неотложно.Личните защитни средства (ЛПС) са значими за безвредното ръководство на диференциран или недиференциран токсичен пациент, за който се подозира, че е изложен на токсин(и).
При дермално излагане на меркаптани обеззаразяването на засегнатата област е от значително значение.Замърсеното облекло би трябвало да се смъкна, а кожата би трябвало да се измие усърдно със сапун и вода, с цел да се в профил остатъчният меркаптан.Ако възникне излагане на очите, е належащо очите да се изплакнат с чиста вода в продължение на най-малко 15 минути.Станциите за промиване на очите в медицинските заведения служат като бърз и елементарно наличен запас.Лещите Morgan могат да се употребяват при обеззаразяване на експозиции на очите за пациенти, които не могат да употребяват станция за промиване на очите или изискват по-продължително измиване на очите.Оценяването на pH на окото посредством хартия за рН до леглото би трябвало да се обмисли преди, по време и след обеззаразяване на очите, с цел да се помогне в допълнение да се насочи продължителността на измиване на очите.
Редовното следене на кръвното налягане, сърдечната периодичност, дихателната периодичност и насищането с О2 е значима оценка, която управлява интервенциите.Електрокардиограма (ЕКГ) би трябвало да се има поради за признаци или признаци, предполагащи сърдечни аритмии, като следена ектопия на монитора, и за признаци, предполагащи аритмии или исхемия, в това число замаяност, пресинкоп, синкоп, сърцетуптене или болежка в гърдите.
Могат да се ползват интравенозни течности за поддържане на хидратацията и поправяне на всички електролитни несъответствия.
При респираторни признаци бета-агонистичните бронходилататори могат да облекчат бронхоспазма и да подобрят дишането.Могат да бъдат показани спомагателен О2, неинвазивна вентилация и дефинитивно ръководство на дихателните пътища;управлението на дихателните пътища би трябвало да бъде предпочитано, откакто пациентът е бил безвредно подбран и арестуван.
Антиеметични медикаменти, като ондансетрон, могат да се дават за облекчение на гадене и повръщане.Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или опиоиди могат да се употребяват за облекчение на болката, според от тежестта на признаците.Могат да се ползват антихистамини за понижаване на сърбежа и възпалението, в случай че възникне алергична реакция или кожно раздразнение.
Тежките кожни изгаряния или раздразнения може да изискват локално лекуване и грижа за рани за поощряване на заздравяването и попречване на зараза.В случай на бъбречна или чернодробна дисфункция би трябвало да се следват общоприетите медицински протоколи за преодоляване на тези положения.
В предклинични изследвания, включващи 3 модела на бозайници, кобинамидът, аналог на витамин B12, прилаган посредством интрамускулна инжекция, показва обещаваща резултатност против циановодород, сероводород и токсичност на метилмеркаптан.Освен това, при прасета, изложени на метилмеркаптан, кобинамидът дейно обръща всички промени, провокирани от метанетиол, евентуално посредством непосредствено свързване с метилмеркаптан и понижаване на оксидативния стрес.
Усложнения
Най-тежкото респираторно затруднение на токсичността на меркаптан е синдромът на изострен респираторен дистрес (ARDS), евентуално животозастрашаващо положение, характеризиращо се с бързо начало на респираторен дистрес и хипоксемия.Сърдечно-съдовите резултати могат да доведат до аритмии, миокардна исхемия, остра декомпенсирана сърдечна непълнота при пациенти без съпътстващи сърдечни болести или остра хронична сърдечна непълнота при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване.Сърдечен арест може да настъпи в тежки случаи в резултат на аритмогенни аргументи, сърдечна непълнота и исхемични събития.
Стомашно-чревните затруднения от експозицията на меркаптан най-често са вторични на обилни стомашно-чревни загуби на течност от повръщане или диария.
Неврологичните затруднения на меркаптанова токсичност включват изменен психологичен статус, гърчове и кома при пациенти с остра токсичност.Бъдещи неврологични последици и невроповеденчески разстройства могат да бъдат резултат от по-хронични експозиции.
Вторично кожно неспокойствие след дермален контакт с меркаптани може да варира от леки обриви до съществени химически изгаряния.Консултация с център за лекуване на рани и изгаряния може да помогне за ориентиране на лекуването.
Тя се е усетиланай-силно към Професионалната гимназия по превоз и енергетика " Хенри Форд ".
Обгазяването в няколко столични квартала към момента тормози жителите, две момчета бяха признати в Пирогов.
На бул. " Илиянци " 6 към момента се усеща лека миризмата, само че не е толкоз задушлива.
От последвала информация излиза наяве, че газът, изтърван при повреда е меркаптан. Опасен ли е за здравето на хората? Ето какво споделят специалистите:
Токсичен ли е меркаптанът?
Меркаптанът в действителност е мощно отровен газ и е запалителен. При високи равнища той визира нервната система, написа GLP Odorizers.
Въпреки това, инженерите изясняват, чемеркаптанът не е нездравословен при равнищата, употребявани при одорирането на природния газ.
Етиология
Източниците на експозиция на меркаптан включват професионална, екологична и инцидентна експозиция.Меркаптаните са съединения, съдържащи сяра, употребявани най-вече като ароматизатори в природен газ, пропан и други горивни газове, с цел да обезпечат откриваема миризма за задачите на сигурността.Примери за тези ароматизатори са метилмеркаптан и етилмеркаптан, от време на време именуван етантиол.Докато тези меркаптани нормално се смятат за безвредни при ниски концентрации, инцидентно изпускане, професионална експозиция или умишлена неправилна приложимост могат да доведат до токсичност.
Умишленото отравяне с меркаптан е извънредно.Препоръчителното равнище на остра експозиция за хора, получено от изследвания при плъхове, предлага да не се надвишава експозицията на концентрации, по-високи от 120 ppm, за 10 минути.Острото поемане на меркаптани може да докара до хиповентилация и апнея и при тежки експозиции може да аргументи гърчове, парализа, миокарден инфаркт, кома и гибел.Освен това Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (DHS) класифицира метилмеркаптан като евентуално химическо оръжие с всеобщ резултат.
Епидемиология
Разпространението и честотата на меркаптанова токсичност е мъчно да се дефинира тъкмо заради лимитираните налични данни и незадоволителното докладване на случаите.Меркаптанова токсичност е относително рядка и съответни статистически данни по отношение на нейното разпространяване и периодичност не са необятно документирани в научната литература.Все отново могат да се създадат някои общи забележки.Професионалните експозиции на меркаптани, изключително измежду служащите в индустрията за природен газ и горивен газ, се оповестяват по-често от други типове експозиция.Случаите на умишлена корист или корист с артикули, съдържащи меркаптан, са спорадични и не са систематично документирани.
Токсикокинетика
Меркаптаните могат да се всмукват посредством поемане, усвояване и контакт с кожата.Вдишването на меркаптани във въздуха е чест път на експозиция в професионални условия.Меркаптаните също могат да се всмукват през стомашно-чревния тракт след усвояване или през кожата при пряк контакт.
Веднъж всмукани, меркаптаните се разпределят в тялото.Разпределението им се въздейства от липофилността, молекулния размер и свързването с протеини.Меркаптаните могат да преминат през клетъчните мембрани и да се разпространят в разнообразни органи и тъкани, в това число черния дроб, бъбреците, белите дробове, мозъка и мастната тъкан.
Меркаптаните се метаболизират основно посредством ензимни процеси.Специфичните ензими, участващи в метаболизма на меркаптан, ще варират според от съответното съединяване.Някои меркаптани се метаболизират от цитохром Р450 или пероксидази.Тези метаболитни процеси могат да доведат до образуването на реактивни междинни артикули и метаболити, които могат да допринесат за токсичните резултати на меркаптаните.
Меркаптаните и техните метаболити се отстраняват от тялото по разнообразни пътища.Основният път на елиминиране е посредством урината, защото метаболитите на меркаптан постоянно се екскретират като конюгирани съединения.Някои меркаптани могат също да претърпят жлъчна екскреция или биотрансформация до по-малко токсични метаболити преди елиминиране.
История и физика
Клиничните прояви и тежестта на меркаптанова токсичност ще варират според от съответното меркаптаново съединяване, пътя на експозиция, концентрацията, продължителността на експозицията и самостоятелната сензитивност.Бързото различаване на признаците и подобаващата здравна интервенция са от значително значение за ръководството и лекуването на меркаптанова токсичност.
Меркаптаните могат да имат систематични резултати върху голям брой органи и системи, в това число дихателната, сърдечно-съдовата, нервната, стомашно-чревната, бъбречната и хепатобилиарната системи.Меркаптаните могат също да имат дерматологични или хематологични неподходящи резултати.
Вдишването на високи концентрации на меркаптани може да раздразни лигавиците, покриващи носните проходи, гърлото и респираторното дърво, което води до компрометиране на дихателните пътища, диспнея, кашлица, стягане в гърдите и хрипове.Продължителното излагане на меркаптани може да аргументи стесняване на бронхите, бронхит и белодробен оток.
Меркаптаните трансформират съдовия тонус, което води до вазодилатация или вазоконстрикция, според от характерното съединяване и централизация.Промените в съдовия тонус могат да доведат до неустойчивост на кръвното налягане и понижена периферна перфузия.Освен това, меркаптаните могат да нарушат ендотелната функционалност и да нарушат сърдечната контрактилност, което евентуално води до сърдечно-съдов колапс.
Неврологичните признаци на меркаптанова токсичност включват главоболие, замаяност, комплициране и нарушена когнитивна функционалност.Меркаптаните могат също да повлияят на невротрансмитерните системи и невронната функционалност, което води до невроповеденчески аномалии и евентуални дълготрайни неврологични последици.
Индуцираните от меркаптан стомашно-чревни признаци могат да се дължат на дразнещите резултати върху стомашно-чревната лигавица и разстройства в храносмилателните процеси.Симптомите могат да включват гадене, повръщане, коремна болежка и диария.
Меркаптанова токсичност може да повлияе на бъбречната и чернодробната функционалност.Излагането на меркаптани може да докара до бъбречна тубулна дисфункция, нарушавайки отделянето на отрови и отпадъчни артикули и допринасяйки за електролитни нарушавания.Чернодробните резултати на меркаптаните могат да включват хепатотоксичност, интервенция в чернодробните метаболитни процеси и нарушение на пътищата за детоксикация.
Директният контакт с меркаптани може да докара до раздразнение на кожата и химически изгаряния.Тези резултати могат да зародят, когато меркаптаните контактуват с кожата или посредством излагане на нечисто облекло или съоръжение.
Високите равнища на експозиция на меркаптан могат да доведат до окислително увреждане на еритроцитите и хемолиза.Ако е тежка, може да се получи анемия и обвързваните с нея признаци на отмалялост, уязвимост и зной.
Оценка
Диагностицирането на меркаптанова токсичност изисква цялостна оценка на клиничното показване, историята на експозицията и лабораторните проучвания.Няма характерни диагностични проби за меркаптанова токсичност.Лабораторните проучвания се правят най-вече за оценка на крайната органна дисфункция.
Цялостната здравна история би трябвало да включва въпроси по отношение на скорошни непреднамерени експозиции и професионална история.Признаците и признаците на меркаптанова токсичност варират и са неспецифични, което съставлява предизвикателство за навременна диагностика.
Пътят на експозиция дефинира клиничните прояви на меркаптанова токсичност и може да включва кашлица, хрипове, зной, гадене, повръщане, коремна болежка, главоболие, комплициране, кожно раздразнение и химически изгаряния.
Лабораторните проби оказват помощ в поддръжка на диагнозата и оценка на степента на меркаптанова токсичност.Пълна кръвна картина (CBC) и повсеместен метаболитен панел се предлагат за оценка на анемия, остро чернодробно увреждане или остро бъбречно увреждане със или без електролитни нарушавания.Газът на артериалната кръв (ABG) е потребен в случаи на хипоксия или респираторни признаци за оценка на газообмена и идентифициране на всички киселинно-алкални разстройства, породени от експозиция на меркаптан.Анализ на урината може да се употребява за проучване на меркаптанови метаболити, когато има такива проби.
Образните способи играят лимитирана роля при диагностицирането на меркаптанова токсичност.Въпреки това, образната диагностика може да бъде значима при оценката на недиференциран и диференциран токсичен пациент посредством оценка на признаци на токсичност, отнасящи се до съответна система от органи.Образната диагностика може да помогне на клинициста да изключи нетоксични аргументи за показване на симптоматика.
Лечение / ръководство
Понастоящем няма характерен антидот или фармакологично лекуване за меркаптанова токсичност.Следователно, ръководството на меркаптанова токсичност се концентрира върху поддържащо лекуване и симптоматично лекуване.Ако пациентът е с известна или подозирана експозиция на меркаптани или се обмисля някаква токсичност, се предлага незабавна консултация с медицински токсиколог.В случаи на необикновени експозиции или такива с неспецифични признаци, консултацията оказва помощ при оценката на другояче необятна разлика.Симптоматичното лекуване и ръководството на меркаптанова токсичност следват общите инструкции.
Първата стъпка в ръководството на токсичността на меркаптан е да се следват протоколите за самозадържане на оборудването, с цел да се понижи предаването на отрови на пациента и медицинския личен състав.Ако незабавните служби преценяват пациента преди идването в болничното заведение, пациентът би трябвало да бъде безвредно и неотложно отхвърлен от източника на експозиция.Пациентът би трябвало да бъде уместно подложен в вярната изолираност или затворена среда.Всички облекла би трябвало да бъдат отстранени, като се употребяват прецизни тактики за задържане на нечистите облекла в запечатани торби, според протоколите на оборудването.Ако експозицията на меркаптан е настъпила посредством усвояване, индивидът би трябвало да бъде инструктиран да изплакне устата си.
Запознаването с предболничните протоколи и протоколите на лечебното заведение за всяка известна или подозирана експозиция на отрови е неотложно.Личните защитни средства (ЛПС) са значими за безвредното ръководство на диференциран или недиференциран токсичен пациент, за който се подозира, че е изложен на токсин(и).
При дермално излагане на меркаптани обеззаразяването на засегнатата област е от значително значение.Замърсеното облекло би трябвало да се смъкна, а кожата би трябвало да се измие усърдно със сапун и вода, с цел да се в профил остатъчният меркаптан.Ако възникне излагане на очите, е належащо очите да се изплакнат с чиста вода в продължение на най-малко 15 минути.Станциите за промиване на очите в медицинските заведения служат като бърз и елементарно наличен запас.Лещите Morgan могат да се употребяват при обеззаразяване на експозиции на очите за пациенти, които не могат да употребяват станция за промиване на очите или изискват по-продължително измиване на очите.Оценяването на pH на окото посредством хартия за рН до леглото би трябвало да се обмисли преди, по време и след обеззаразяване на очите, с цел да се помогне в допълнение да се насочи продължителността на измиване на очите.
Редовното следене на кръвното налягане, сърдечната периодичност, дихателната периодичност и насищането с О2 е значима оценка, която управлява интервенциите.Електрокардиограма (ЕКГ) би трябвало да се има поради за признаци или признаци, предполагащи сърдечни аритмии, като следена ектопия на монитора, и за признаци, предполагащи аритмии или исхемия, в това число замаяност, пресинкоп, синкоп, сърцетуптене или болежка в гърдите.
Могат да се ползват интравенозни течности за поддържане на хидратацията и поправяне на всички електролитни несъответствия.
При респираторни признаци бета-агонистичните бронходилататори могат да облекчат бронхоспазма и да подобрят дишането.Могат да бъдат показани спомагателен О2, неинвазивна вентилация и дефинитивно ръководство на дихателните пътища;управлението на дихателните пътища би трябвало да бъде предпочитано, откакто пациентът е бил безвредно подбран и арестуван.
Антиеметични медикаменти, като ондансетрон, могат да се дават за облекчение на гадене и повръщане.Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или опиоиди могат да се употребяват за облекчение на болката, според от тежестта на признаците.Могат да се ползват антихистамини за понижаване на сърбежа и възпалението, в случай че възникне алергична реакция или кожно раздразнение.
Тежките кожни изгаряния или раздразнения може да изискват локално лекуване и грижа за рани за поощряване на заздравяването и попречване на зараза.В случай на бъбречна или чернодробна дисфункция би трябвало да се следват общоприетите медицински протоколи за преодоляване на тези положения.
В предклинични изследвания, включващи 3 модела на бозайници, кобинамидът, аналог на витамин B12, прилаган посредством интрамускулна инжекция, показва обещаваща резултатност против циановодород, сероводород и токсичност на метилмеркаптан.Освен това, при прасета, изложени на метилмеркаптан, кобинамидът дейно обръща всички промени, провокирани от метанетиол, евентуално посредством непосредствено свързване с метилмеркаптан и понижаване на оксидативния стрес.
Усложнения
Най-тежкото респираторно затруднение на токсичността на меркаптан е синдромът на изострен респираторен дистрес (ARDS), евентуално животозастрашаващо положение, характеризиращо се с бързо начало на респираторен дистрес и хипоксемия.Сърдечно-съдовите резултати могат да доведат до аритмии, миокардна исхемия, остра декомпенсирана сърдечна непълнота при пациенти без съпътстващи сърдечни болести или остра хронична сърдечна непълнота при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване.Сърдечен арест може да настъпи в тежки случаи в резултат на аритмогенни аргументи, сърдечна непълнота и исхемични събития.
Стомашно-чревните затруднения от експозицията на меркаптан най-често са вторични на обилни стомашно-чревни загуби на течност от повръщане или диария.
Неврологичните затруднения на меркаптанова токсичност включват изменен психологичен статус, гърчове и кома при пациенти с остра токсичност.Бъдещи неврологични последици и невроповеденчески разстройства могат да бъдат резултат от по-хронични експозиции.
Вторично кожно неспокойствие след дермален контакт с меркаптани може да варира от леки обриви до съществени химически изгаряния.Консултация с център за лекуване на рани и изгаряния може да помогне за ориентиране на лекуването.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ