Д-р Яна Петрова, неврохирург в УМБАЛ „Софиямед“: Навременните мерки - профилактика и лечение - ни пазят от остеопоротични фрактури
- Остеопорозата е едно от най-често срещаните болести при дамите и мъжете над 50-годишна възраст. С него са диагностицирани над 30% от тази група хора по целия свят. Д-р Петрова, разкажете ни какво съставлява остеопорозата и по какъв начин се развива с течение на възрастта?
- Костната тъкан в организма е в непрестанен развой на възобновяване – разграждане на остаряла и създаване на нова, която да я замести. При младежи процесът на създаване на нова костна тъкан е по-бърз от този на разграждане, по тази причина костната компактност нараства. Повечето хора доближават пика си на костна маса към 30 години. С придвижване на възрастта, процесът на разграждане става по-бърз от този на създаване на нова костна тъкан. Когато процесът на създаване изостава по отношение на този на разграждане се развива остеопороза. Тя е положение, при което костната компактност и издръжливост понижават. В резултат на това костите стават по-податливи на фрактури.
- Кои са главните рискови фактори за развиването на остеопороза?
- Като главните рискови фактори за болестта можем да обобщим ниско телесно тегло; тютюнопушене; фамилна обремененост, банкет на кортикостероиди, противоепилептични, алкохол, менопаузата при дамите, липса на интензивност и придвижване и хормонални проблеми
Остеопорозата визира както мъжете, по този начин и дамите, само че при дами, се следи доста по-честа заболеваемост изключително след менопауза.
- Как остеопорозата визира гръбначния дирек и какви са типичните остеопоротични фрактури?
- Загубата на костна компактност може да протече безсимптомно и остеопоротичната фрактура да е първата й клинична демонстрация. Най-често от такива страдат областите на таза, китките и прешлените на гръбначния дирек. Като неврохирурзи обект на нашия интерес и активност са остеопоротичните фрактури на прешлените на гръбначния дирек.
За разлика от високоенергийните контузии (падане от високо, пътно-транспортни произшествия), остеопоротичните фрактури нормално се случват при минимална контузия или физическо натоварване, даже по време на нормалните ежедневни действия (рязко сядане, простиране, извъртане в кръста). Те са многоетапни фрактури – процесът на дочупване на прешлена, при липса на съответно лекуване и следене, може да продължи до цялостното му снишаване. Това води до поява на деформации в гръбначния дирек, в някои случаи и до неврологичен недостиг.
Основен признак при остеопоротичните фрактури е мощна болежка в засегнатата част от гръбначния дирек, която не се повлиява от лекарства.
- Какви са методите на лекуване на остеопороза и на обвързваните с нея фрактури?
- Има няколко типа лекуване, които използваме съгласно типовете контузии и описаните от пациентите признаци. Те биват - симптоматично лекуване с обезболяващи, бездвижване с корсет, вертебропластика, кифопластика и крайният вид – по-голяма по размер оперативна намеса.
За консервативно лекуване се считат методите с обезболяващи и външна имобилизация с корсет. Те се употребяват при постоянни фрактури и при пациенти, при които оперативната намеса е прекомерно рискова. При тези случаи понижаване на болковия синдром се следи след 4-6 седмици. Но в случаите когато болковият синдром е доста мощен, не се повлиява от лекарства или на извършените образни проучвания се открива значимо снишаване във височината на прешлена, се постанова неврохирургично лекуване посредством вертебропластика или кифопластика. По-голяма оперативна намеса се ползва при потвърдена спинална неустойчивост или компресия върху нервните структури в гръбначния канал.
- Каква е разликата сред вертебропластика и кифопластика?
- Вертебропластиката е лечебна оперативна намеса, при която под рентгенов надзор през игла се вкарва цимент в прешленното тяло, който го стабилизира и втвърдява. Така се повлиява както болевия синдром, по този начин и рискът от градация на снишаването на прешлена. При множеството пациенти се регистрира усъвършенстване във връзка с болевия синдром още в границите на 24ч след интервенцията.
Кифопластиката е оперативна намеса, сходна като техника с вертебропластиката. Разликата е, че при нея преди въвеждането на костния цимент, в тялото на прешлена се вкарва балон, който се раздува, с цел да сътвори празнина. Следва въвеждането на цимента. Кифопластиката дава опция за в допълнение стабилизиране на прешлена, а също и за възобновяване изгубената му при фрактурата височина и настройка.
- Какво демонстрира вашата процедура по отношение на информираността на пациентите за остеопорозата и потребността от профилактика?
- Като неврохирурзи постоянно се срещаме с пациенти с остеопоротични фрактури, които в никакъв случай не са провеждали проучвания или лекуване на остеопороза. Това демонстрира незадоволителното внимание, което обръщаме на това заболяване. А то в своята същина е прогресиращо и инвалидизиращо. При навременна профилактика и лекуване, даже при рисковите групи пациенти, може в никакъв случай да не се стигне до фрактури и нужда от оперативно лекуване.
- Каква е ролята на мултидисциплинарния метод при лекуването на пациенти с остеопоротични фрактури?
- Изключително значимо е с изключение на да стабилизираме откритата фрактура, да подходим мултидисциплинарно – диагностиката на остеопорозата стартира още предоперативно с осъществяване на съответните кръвни проучвания, а пациентът бива ориентиран преди- или следоперативно към съответните експерти за лекуване на главното заболяване. В резултат на взаимните ни старания честотата на случаите на последваща фрактура доста понижава през последните години.
- Какво бихте посъветвали пациентите в рисковите групи, с цел да избегнат остеопоротични фрактури?
- Разбира се всички случаи са характерни и пациентът би трябвало да се съветва с лекуващия си доктор преди да подхваща дейности, само че всекидневно препоръчваната профилактика се състои от заместителна терапия (витамин Д, калций), здравословно хранене, подобаващи извършения, както и следене с остеоденситометрия.
Нашият посетител:
Д-р Яна Петрова е неврохирург с над 10 години медицински опит. Завършва Медицински университет София през 2012 година Специализира неврохирургия в УМБАЛ „ Софиямед “ от 2013г., където работи и до през днешния ден. Специалност неврохирургия придобива през 2020 г. Има извършени курсове в Австрия, Холандия, Чехия, Хърватска, Испания.Членува в Българско сдружение по неврохирургия и Европейска асоциация по неврохирургия (EANS); Участва в голям брой интернационалните конгреси и семинари по специалността. Специален интерес демонстрира в областите на гръбначната неврохирургията и невротравматологията.
- Костната тъкан в организма е в непрестанен развой на възобновяване – разграждане на остаряла и създаване на нова, която да я замести. При младежи процесът на създаване на нова костна тъкан е по-бърз от този на разграждане, по тази причина костната компактност нараства. Повечето хора доближават пика си на костна маса към 30 години. С придвижване на възрастта, процесът на разграждане става по-бърз от този на създаване на нова костна тъкан. Когато процесът на създаване изостава по отношение на този на разграждане се развива остеопороза. Тя е положение, при което костната компактност и издръжливост понижават. В резултат на това костите стават по-податливи на фрактури.
- Кои са главните рискови фактори за развиването на остеопороза?
- Като главните рискови фактори за болестта можем да обобщим ниско телесно тегло; тютюнопушене; фамилна обремененост, банкет на кортикостероиди, противоепилептични, алкохол, менопаузата при дамите, липса на интензивност и придвижване и хормонални проблеми
Остеопорозата визира както мъжете, по този начин и дамите, само че при дами, се следи доста по-честа заболеваемост изключително след менопауза.
- Как остеопорозата визира гръбначния дирек и какви са типичните остеопоротични фрактури?
- Загубата на костна компактност може да протече безсимптомно и остеопоротичната фрактура да е първата й клинична демонстрация. Най-често от такива страдат областите на таза, китките и прешлените на гръбначния дирек. Като неврохирурзи обект на нашия интерес и активност са остеопоротичните фрактури на прешлените на гръбначния дирек.
За разлика от високоенергийните контузии (падане от високо, пътно-транспортни произшествия), остеопоротичните фрактури нормално се случват при минимална контузия или физическо натоварване, даже по време на нормалните ежедневни действия (рязко сядане, простиране, извъртане в кръста). Те са многоетапни фрактури – процесът на дочупване на прешлена, при липса на съответно лекуване и следене, може да продължи до цялостното му снишаване. Това води до поява на деформации в гръбначния дирек, в някои случаи и до неврологичен недостиг.
Основен признак при остеопоротичните фрактури е мощна болежка в засегнатата част от гръбначния дирек, която не се повлиява от лекарства.
- Какви са методите на лекуване на остеопороза и на обвързваните с нея фрактури?
- Има няколко типа лекуване, които използваме съгласно типовете контузии и описаните от пациентите признаци. Те биват - симптоматично лекуване с обезболяващи, бездвижване с корсет, вертебропластика, кифопластика и крайният вид – по-голяма по размер оперативна намеса.
За консервативно лекуване се считат методите с обезболяващи и външна имобилизация с корсет. Те се употребяват при постоянни фрактури и при пациенти, при които оперативната намеса е прекомерно рискова. При тези случаи понижаване на болковия синдром се следи след 4-6 седмици. Но в случаите когато болковият синдром е доста мощен, не се повлиява от лекарства или на извършените образни проучвания се открива значимо снишаване във височината на прешлена, се постанова неврохирургично лекуване посредством вертебропластика или кифопластика. По-голяма оперативна намеса се ползва при потвърдена спинална неустойчивост или компресия върху нервните структури в гръбначния канал.
- Каква е разликата сред вертебропластика и кифопластика?
- Вертебропластиката е лечебна оперативна намеса, при която под рентгенов надзор през игла се вкарва цимент в прешленното тяло, който го стабилизира и втвърдява. Така се повлиява както болевия синдром, по този начин и рискът от градация на снишаването на прешлена. При множеството пациенти се регистрира усъвършенстване във връзка с болевия синдром още в границите на 24ч след интервенцията.
Кифопластиката е оперативна намеса, сходна като техника с вертебропластиката. Разликата е, че при нея преди въвеждането на костния цимент, в тялото на прешлена се вкарва балон, който се раздува, с цел да сътвори празнина. Следва въвеждането на цимента. Кифопластиката дава опция за в допълнение стабилизиране на прешлена, а също и за възобновяване изгубената му при фрактурата височина и настройка.
- Какво демонстрира вашата процедура по отношение на информираността на пациентите за остеопорозата и потребността от профилактика?
- Като неврохирурзи постоянно се срещаме с пациенти с остеопоротични фрактури, които в никакъв случай не са провеждали проучвания или лекуване на остеопороза. Това демонстрира незадоволителното внимание, което обръщаме на това заболяване. А то в своята същина е прогресиращо и инвалидизиращо. При навременна профилактика и лекуване, даже при рисковите групи пациенти, може в никакъв случай да не се стигне до фрактури и нужда от оперативно лекуване.
- Каква е ролята на мултидисциплинарния метод при лекуването на пациенти с остеопоротични фрактури?
- Изключително значимо е с изключение на да стабилизираме откритата фрактура, да подходим мултидисциплинарно – диагностиката на остеопорозата стартира още предоперативно с осъществяване на съответните кръвни проучвания, а пациентът бива ориентиран преди- или следоперативно към съответните експерти за лекуване на главното заболяване. В резултат на взаимните ни старания честотата на случаите на последваща фрактура доста понижава през последните години.
- Какво бихте посъветвали пациентите в рисковите групи, с цел да избегнат остеопоротични фрактури?
- Разбира се всички случаи са характерни и пациентът би трябвало да се съветва с лекуващия си доктор преди да подхваща дейности, само че всекидневно препоръчваната профилактика се състои от заместителна терапия (витамин Д, калций), здравословно хранене, подобаващи извършения, както и следене с остеоденситометрия.
Нашият посетител:
Д-р Яна Петрова е неврохирург с над 10 години медицински опит. Завършва Медицински университет София през 2012 година Специализира неврохирургия в УМБАЛ „ Софиямед “ от 2013г., където работи и до през днешния ден. Специалност неврохирургия придобива през 2020 г. Има извършени курсове в Австрия, Холандия, Чехия, Хърватска, Испания.Членува в Българско сдружение по неврохирургия и Европейска асоциация по неврохирургия (EANS); Участва в голям брой интернационалните конгреси и семинари по специалността. Специален интерес демонстрира в областите на гръбначната неврохирургията и невротравматологията. Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ