Александър Андреев: Избирателната активност зависи от посланията, а не само от начина на гласуване
Оставката на президента е казус, който ще се отрази върху изборния развой. Това съобщи някогашният ръководител на Централната изборна комисия Александър Андреев. Той разяснява основни тематики към идните избори в предаването „ Денят онлайн ” по " Нова нюз ".
По думите му оставката на президента съставлява политически ход, чийто резултат занапред ще се демонстрира. Той позволява, че сходно развиване може да докара до повишение на изборната интензивност измежду жителите, които към момента се двоумят за кого да гласоподават. В същото време някогашният ръководител на ЦИК акцентира, че изборният развой не може да бъде обясняван само посредством метода на гласоподаване или техническите му параметри. „ Хората желаят послания от политическите партии “, съобщи Андреев. Според него, в случай че липсват ясни, смислени и безапелационни политически послания, мъчно може да се чака висока мотивация за присъединяване във вота.
Полемика буди и тематиката за въвеждането на сканиращи устройства. Според Андреев огромна част от народните представители, както и самата ЦИК, не са виждали тези устройства. „ Би било редно машините да бъдат демонстрирани, с цел да отпаднат всички въпросителни “, акцентира той. Бившият ръководител на Централната изборна комисия означи, че сканиращи устройства се употребяват в редица страни, само че там бюлетините имат друг формат. Затова не е несъмнено, че сегашният пример на българската бюлетина е съчетаем с сходна технология.
Какво се случва, в случай че няма кой да оглави служебния кабинет
Експертът беше безапелационен, че доверието на жителите в изборния развой не може да бъде възобновено посредством механически или „ профилирани “ познания. Според него доверието е политически и институционален въпрос, който не се взема решение единствено с смяна на устройствата за гласоподаване.
По отношение на изборните описи Андреев отхвърли изказванията за съществуване на така наречен „ мъртви души “, определяйки понятието като политически натоварено. Той изясни, че описите се изготвят въз основата на данните от Националната база данни „ Население “ и се образуват по непрекъснат адрес. Всички български жители, без значение къде живеят, имат непрекъснат адрес, което ги включва в изборните описи. Ако описите се вършат въз основа на данни на Национален статистически институт, това би изключило огромна част от българите, живеещи в чужбина. Освен това, данните са събирани в характерен интервал, което слага въпроса до каква степен изцяло отразяват действителното население в страната. Според Андреев възможното дописване в описите крие риск от неточности при отчитането на резултатите и при инспекциите за двойно гласоподаване.
В умозаключение той изрази вяра, че ще бъде направена преценка дали е подходящо ограничението на правото на български жители в чужбина да упражнят своя избор.
