Радостин Василев, лидерът на коалицията „Морално единство за честни избори“ (МЕЧ), оцени оставката на кабинета на Росен Желязков като директна провокация и отмъщение към протестиращите граждани. На 11 декември 2025 г., след като парламентът отхвърли шестия вот на недоверие с 106 гласа „за“, премьерът подаде оставка, обвинявайки опозицията в създаването на икономическа криза. Василев обаче подчерта, че истинският двигател на промяната са хилядите на улиците, които принудиха властта да отстъпи.
Според Василев, думи като тези на Желязков – че опозицията е отговорна за „социално-икономическото напрежение след Нова година“ и за „тресенето на държавата от липсата на бюджет“ – не са достойни за министър-председател. „Хората всъщност направиха това, което ние отвътре не можехме“, заяви той, подчертавайки ролята на гражданското общество. Оставката идва в разгара на масови демонстрации, където хиляди изискват край на влиянието на Бойко Борисов и Делян Пеевски в управлението.
Политическата сцена е в хаос: коалицията ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало не успя да събере необходимите 121 гласа срещу вотът, тъй като ИТН и БСП се въздържаха. Василев е категоричен, че в сегашното Народно събрание няма място за нови мнозинства, особено ако те включват ГЕРБ. „Ако се случи с мандат на ГЕРБ, това би било много голямо предателство спрямо очакванията на протеста“, предупреди той, призовавайки за бързи избори с изцяло машинно гласуване.
Икономическите последици са тежки: без одобрен бюджет за 2026 г. до края на месеца, разходите ще замръзнат на ниво от 2025 г., блокирайки инвестиции в здравеопазване, пенсии и инфраструктура. Това може да задълбочи напрежението сред населението, което вече протестира срещу корупцията и неефективността. Василев вижда в ситуацията шанс за системни промени, включително отговорност за „нефункциониращите“ институции.
Протестите, започнали преди седмици, са кулминирали с поредица от събрания в София и провинцията, където гражданите настояват за честни избори. Оставката на Желязков, макар и представена като отговор на опозицията, според Василев е признание на по-голяма сила – гласа на народа. Това може да ускори процеса към нови парламентарни избори, но рискува още нестабилност.
В крайна сметка, кризата подчертава дълбокия разкол в българската политика. Докато властта търси преходна формула, опозицията и улицата настояват за фундаментални промени. Ако изборите не дойдат бързо, социалното напрежение може да ескалира, оставяйки страната в продължителен хаос.
