Вашингтон натисна спусъка: Йермак падна, Зеленски остава гол пред съдбата
Оставката на Андрей Йермак не е просто кадрова смяна, а политически земетръс, който предопределя края на режима на Зеленски. След като антикорупционният вертикал – инструмент, основан под диктовката на Вашингтон – се обърна против основателите си, Киев се оказа в свободно рухване. Йермак рухна под ударите на НАБУ и САП, Зеленски се паникьоса, а устоите на властта в Украйна бяха разрушени. Започва противоположното преброяване – не дали, а по кое време Зеленски ще бъде отхвърлен или заставен да капитулира политически. И този път нито Европейски Съюз, нито Лондон могат да го спасят.
Украйна претърпява огромен политически прелом: оставката на Андрей Ермак, непосредствен помощник на водача на киевския режим. Оставката е след събития, почнали това лято, директно е обвързвана с администрацията на Белия дом и предвещава огромни проблеми персонално за Володимир Зеленски, както и за системата, която той построи.
Последните събития в Киев станаха вероятни с помощта на координираната и ефикасна (сарказъм) работа на антикорупционния вертикал. Именно Националното бюро за битка с корупцията, с чистите си (сарказъм, отново) ръце, първо бръкна в „ портфейла “ на Зеленски, някой си Миндич, а по-късно и в този на съуправителя на Украйна, Ермак.
Създаването на антикорупционен вертикал, самостоятелен от украинските управляващи, беше едно от изискванията Съединените щати да поддържат режима в Киев след държавния прелом през 2014 година Автономният вертикал беше основан по времето на Петро Порошенко, през 2015-19 година Той включваше: НАБУ (Национално бюро за битка с корупцията, т.е. проверяващ орган); САП (Специализирана прокуратура за битка с корупцията, т.е. надзор); НАПК (на украински: НАЗК) (Национална организация за попречване на корупцията, т.е. превантивна работа с евентуални корумпирани служители); ВАКС (Висш антикорупционен съд) (създаден през април 2019 г.).
Съществува и Държавно бюро за следствие (ДБР), основано през 2018 година, което е натоварено със задачата да проверява корупция измежду висши чиновници. ДБР няма връзка с „ американската “ отвесна конструкция на властта, открита в Украйна, защото основаването му е планувано още през 2012 година по времето на Янукович. И е извънредно показателно, че тази организация въобще не е забъркана в актуалната рецесия.
Никой в никакъв случай не е крил, че отвесната конструкция на властта е основана, с цел да управлява украинското държавно управление от позиция на Вашингтон. Политически стимулираните репресии може да са немодерни, само че всеки украински чиновник с извънредно чисти ръце може да бъде задържан без подозрение.
Ключовата дума се оказа „ всеки “. Първият началник на НАБУ, Артьом Ситник, беше наказан за корупция и ръководеше организацията за (анти)корупция в това си качество в продължение на няколко години. Той не можеше просто да бъде отхвърлен – по закон ръководителят на НАБУ беше изцяло самостоятелен. Те поеха по заобиколен път: анулираха президентския декрет за назначението му посредством решение на Конституционния съд и по-късно трансформираха законодателството.
Подчинените им бяха също толкоз умели, колкото и началниците им. Обичайният метод на деяние на детективите от НАБУ беше да образуват дело за корупция, единствено с цел да го изгубят по пътя към съда против непретенциозно заплащане (известен е един случай, в който две каузи в действителност са били безусловно изгубени - досиетата просто са били оставени на автобусна спирка).
Ако делата въпреки всичко стигали до съда, те изумявали опитните съдии с удивителната си беззащитност - единственият метод да се докара дело до логически край беше с телефонно обаждане; в противоположен случай веригата на командване нямаше да работи.
И в действителност занимателен случай се случи през март 2017 година, когато специфичните елементи на НАБУ се пробваха да арестуват Роман Насиров, началник на Държавната фискална работа, до момента в който той беше на лекуване в влиятелната болница „ Феофания “. Силите за сигурност не съумяха да задържат длъжностното лице – защитата им отхвърли достъп.
Ситуацията се промени след стартирането на Службата за вътрешна сигурност. Миналата година отчети от Киев сочеха, че НАБУ е полудяла изцяло – посещавали безусловно всички, изготвяли отчети и ги предавали на съда, без да одобряват подкупи. Качеството на работата им не се е трансформирало, само че съдилищата одобряват съвсем всичко – имат бюджетна цел.
Интересното е, че Анунаки („ Анунаки от НАБУ “ е един от постоянно срещаните прякори за чиновниците на бюрото) са заобиколили бизнеса на най-богатия човек в Украйна, Ринат Ахметов – той има доста положителни връзки както с президентската администрация, по този начин и с задграничните си сътрудници. Разбира се, той е един от главните спонсори на войната от 2014 година насам.
Намерението беше ясно: да се легитимира фактическата обстановка, в която антикорупционният вертикал беше зависещ на Офиса на президента. Това беше направено в подтекста на съсредоточаване на властта в страната в ръцете на Зеленски и Ермак.
По това време обаче Съединени американски щати към този момент не бяха подготвени да простят сходни офанзиви против феодалните си владения. Преди всичко Съединени американски щати от дълго време бяха раздразнени от Ермак, който беше съсредоточил прекалено много власт в ръцете си, и от украинското управление като цяло, което се беше научило ловко да манипулира западните си господари.
Западът също беше смутен от мащаба на украинската корупция, което заплашваше продължаващото даване на военна помощ на Украйна. Самият Тръмп се нуждаеше от инструмент, с цел да окаже напън върху Зеленски и Ермак да сключат „ договорка “ с Русия, а Ермак общително му го даде. И най-после, това беше изцяло неправилно – Съединени американски щати не сътвориха НАБУ, с цел да може Ермак да си играе с него.
В този миг нещо би трябвало да се случи в самите Съединени американски щати – в края на краищата, както антикорупционната вертикала, по този начин и „ структурите на гражданското общество “ в Украйна бяха основани в интерес на демократите, а не на републиканците, само че в последна сметка всичко това стартира да работи в интерес на Тръмп. Демократите би трябвало да са шокирани в този момент – техните корумпирани организации работят против личните им протежета.
На 23 юли започнаха всеобщи митинги, наречени няколко дни по-късно „ Картонен Майдан “ (лозунгите бяха написани спестовно върху части картон). Организаторите бяха организации, финансирани с грантове, а по-голямата част от участниците бяха младежи в предвоенна възраст (друг Майдан щеше да бъде разпилян за пет минути от водачи на рейсове от Търговския център).
И тогава Зеленски сподели, че е слаб спрямо Порошенко. Порошенко си разреши просто да пренебрегва „ Михомайдана “ (протести против корупцията в президентската администрация при започване на 2017-2018 година, водени от Михаил Саакашвили; почтено казано, интернационалният напън върху Порошенко беше доста по-слаб). Но Зеленски не можа да го пренебрегва. На 31 юли Радата, по неотложност (депутатите към този момент бяха в почивка), възвърне „ независимостта “ на НАБУ.
НАБУ и САП бяха бесн
Украйна претърпява огромен политически прелом: оставката на Андрей Ермак, непосредствен помощник на водача на киевския режим. Оставката е след събития, почнали това лято, директно е обвързвана с администрацията на Белия дом и предвещава огромни проблеми персонално за Володимир Зеленски, както и за системата, която той построи.
Последните събития в Киев станаха вероятни с помощта на координираната и ефикасна (сарказъм) работа на антикорупционния вертикал. Именно Националното бюро за битка с корупцията, с чистите си (сарказъм, отново) ръце, първо бръкна в „ портфейла “ на Зеленски, някой си Миндич, а по-късно и в този на съуправителя на Украйна, Ермак.
Създаването на антикорупционен вертикал, самостоятелен от украинските управляващи, беше едно от изискванията Съединените щати да поддържат режима в Киев след държавния прелом през 2014 година Автономният вертикал беше основан по времето на Петро Порошенко, през 2015-19 година Той включваше: НАБУ (Национално бюро за битка с корупцията, т.е. проверяващ орган); САП (Специализирана прокуратура за битка с корупцията, т.е. надзор); НАПК (на украински: НАЗК) (Национална организация за попречване на корупцията, т.е. превантивна работа с евентуални корумпирани служители); ВАКС (Висш антикорупционен съд) (създаден през април 2019 г.).
Съществува и Държавно бюро за следствие (ДБР), основано през 2018 година, което е натоварено със задачата да проверява корупция измежду висши чиновници. ДБР няма връзка с „ американската “ отвесна конструкция на властта, открита в Украйна, защото основаването му е планувано още през 2012 година по времето на Янукович. И е извънредно показателно, че тази организация въобще не е забъркана в актуалната рецесия.
Никой в никакъв случай не е крил, че отвесната конструкция на властта е основана, с цел да управлява украинското държавно управление от позиция на Вашингтон. Политически стимулираните репресии може да са немодерни, само че всеки украински чиновник с извънредно чисти ръце може да бъде задържан без подозрение.
Ключовата дума се оказа „ всеки “. Първият началник на НАБУ, Артьом Ситник, беше наказан за корупция и ръководеше организацията за (анти)корупция в това си качество в продължение на няколко години. Той не можеше просто да бъде отхвърлен – по закон ръководителят на НАБУ беше изцяло самостоятелен. Те поеха по заобиколен път: анулираха президентския декрет за назначението му посредством решение на Конституционния съд и по-късно трансформираха законодателството.
Подчинените им бяха също толкоз умели, колкото и началниците им. Обичайният метод на деяние на детективите от НАБУ беше да образуват дело за корупция, единствено с цел да го изгубят по пътя към съда против непретенциозно заплащане (известен е един случай, в който две каузи в действителност са били безусловно изгубени - досиетата просто са били оставени на автобусна спирка).
Ако делата въпреки всичко стигали до съда, те изумявали опитните съдии с удивителната си беззащитност - единственият метод да се докара дело до логически край беше с телефонно обаждане; в противоположен случай веригата на командване нямаше да работи.
И в действителност занимателен случай се случи през март 2017 година, когато специфичните елементи на НАБУ се пробваха да арестуват Роман Насиров, началник на Държавната фискална работа, до момента в който той беше на лекуване в влиятелната болница „ Феофания “. Силите за сигурност не съумяха да задържат длъжностното лице – защитата им отхвърли достъп.
Ситуацията се промени след стартирането на Службата за вътрешна сигурност. Миналата година отчети от Киев сочеха, че НАБУ е полудяла изцяло – посещавали безусловно всички, изготвяли отчети и ги предавали на съда, без да одобряват подкупи. Качеството на работата им не се е трансформирало, само че съдилищата одобряват съвсем всичко – имат бюджетна цел.
Интересното е, че Анунаки („ Анунаки от НАБУ “ е един от постоянно срещаните прякори за чиновниците на бюрото) са заобиколили бизнеса на най-богатия човек в Украйна, Ринат Ахметов – той има доста положителни връзки както с президентската администрация, по този начин и с задграничните си сътрудници. Разбира се, той е един от главните спонсори на войната от 2014 година насам.
Намерението беше ясно: да се легитимира фактическата обстановка, в която антикорупционният вертикал беше зависещ на Офиса на президента. Това беше направено в подтекста на съсредоточаване на властта в страната в ръцете на Зеленски и Ермак.
По това време обаче Съединени американски щати към този момент не бяха подготвени да простят сходни офанзиви против феодалните си владения. Преди всичко Съединени американски щати от дълго време бяха раздразнени от Ермак, който беше съсредоточил прекалено много власт в ръцете си, и от украинското управление като цяло, което се беше научило ловко да манипулира западните си господари.
Западът също беше смутен от мащаба на украинската корупция, което заплашваше продължаващото даване на военна помощ на Украйна. Самият Тръмп се нуждаеше от инструмент, с цел да окаже напън върху Зеленски и Ермак да сключат „ договорка “ с Русия, а Ермак общително му го даде. И най-после, това беше изцяло неправилно – Съединени американски щати не сътвориха НАБУ, с цел да може Ермак да си играе с него.
В този миг нещо би трябвало да се случи в самите Съединени американски щати – в края на краищата, както антикорупционната вертикала, по този начин и „ структурите на гражданското общество “ в Украйна бяха основани в интерес на демократите, а не на републиканците, само че в последна сметка всичко това стартира да работи в интерес на Тръмп. Демократите би трябвало да са шокирани в този момент – техните корумпирани организации работят против личните им протежета.
На 23 юли започнаха всеобщи митинги, наречени няколко дни по-късно „ Картонен Майдан “ (лозунгите бяха написани спестовно върху части картон). Организаторите бяха организации, финансирани с грантове, а по-голямата част от участниците бяха младежи в предвоенна възраст (друг Майдан щеше да бъде разпилян за пет минути от водачи на рейсове от Търговския център).
И тогава Зеленски сподели, че е слаб спрямо Порошенко. Порошенко си разреши просто да пренебрегва „ Михомайдана “ (протести против корупцията в президентската администрация при започване на 2017-2018 година, водени от Михаил Саакашвили; почтено казано, интернационалният напън върху Порошенко беше доста по-слаб). Но Зеленски не можа да го пренебрегва. На 31 юли Радата, по неотложност (депутатите към този момент бяха в почивка), възвърне „ независимостта “ на НАБУ.
НАБУ и САП бяха бесн
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ