За Ела и ти и радостта да видиш света с очите на другия
" Остави, никой няма да желае. "
Точно тук си на косъм да се откажеш. Не когато координираш десетки доброволци, нито когато би трябвало да организираш специфичните уреди и въжени системи, да обезопасиш трасетата, да се оправиш с непредвидените инциденти и да си нащрек. Тази реакция може да охлади възторга, с който си подготвен изобщо да опиташ. И край, толкоз.
Тогава, през 2017 година, Гергана Дойчинова, преди малко чула отговора, можеше да отвърне с: " Да, дребосъче, може би в действителност никой няма да се навие, дай да не го вършим ". Вместо това обаче споделя: " Добре, питай ги, пък ще забележим ".
Разговорът е с неин сътрудник, който работи в дневен център за хора с увреждания, където самата Гергана води арт занятия. Въпросът, който в последна сметка стига до тях, звучи по този начин: " Иска ли някой от вас да влезе с едни пещерняци и планински спасители в пещера Съева дупка? ".
За родителите, обществените служащи и останалите експерти, които всекидневно бдят над тези хора, сходна концепция върви с сигнален знак " Опасност ".
За индивида, който прекарва безкрайни дни вкъщи, пред тв приемника, в непрекъснатите грижи на познати лица, в този въпрос отеква една напълно друга дума: независимост.
Снимка: Денислав Стойчев
Няколко дни по-късно Гергана подвига телефона си, гласът насреща споделя: " Беше права, описът с искащи пораства. Записаха се към 30 души ".
Оттогава до през днешния ден са минали четири години. В колата сме, пътуваме към една друга пещера - Снежанка. Предстои петима души с друга степен на увреждане да влязат вътре и благодарение на носилки, носени от доброволци, да се " изправят ", с цел да прегледат прилепите, сталактитите и сталагмитите. Говорим си за оня миг и онази смела концепция. Как ти хрумва нещо сходно - да организираш завършения измежду природата за хора, за които даже разходката в града от време на време е предизвикателство?
Снимка: Денислав Стойчев
" Много ми се искаше да върша нещо по-различно за тях, нещо, което другите не вършат. Така един път се оказахме на едно събиране с Иво от Планинско избавяне - Пазарджик. Той ми разказваше, че с неговите хора вървят по пещери и тогава ми хрумна, че това е място, което можем да създадем допустимо да посетят и хора с увреждания ", спомня си Гергана, която кръщава своята организация " Ела и ти " - като покана към всеки човек, подготвен да надскочи вътрешните си граници, и тук не става въпрос за това дали краката те държат, или не.
Реакцията на Иво в първия миг също е " стига бе, няма по какъв начин да стане ", само че във втория към този момент е приказвал с сътрудниците си и се обажда на Гергана с думите: " Хайде да опитаме ". И по този начин стартира всичко: с възторг, много въпросителни, към 30 доброволци, в това число от Пещерно избавяне, и още към 15 души с увреждания, някои от които в оня миг не са излизали от у дома от 2 години.
Снимка: Денислав Стойчев
Слизаме от колите на паркинга. Здравей-здрасти, обятия, смях, дребни имена. Доброволците, които идват за пръв път, към момента се ориентират, само че множеството към този момент са имали важен миг: огромна част от тях са карали дотук и са взели със себе си участник (има курс даже от Ямбол), с който към този момент са съумели да разчупят ледовете.
Вероятно нямат визия, само че както Гергана споделя, това е изцяло задоволително, с цел да бъде задачата сполучлива - концепцията не е наложително да хванеш носилката, нито да се включиш с мускули.
Идеята е обществените балони, които всички всекидневно обитаваме, тук да се спукат.
Затова и от време на време доброволците са повече, в сравнение с е физическата потребност от такива - задачата не е участниците с увреждания да усещат, че всичко това се прави поради тях, а да усещат, че са част от другарска общественост, че са дружно с останалите в това премеждие. С разликата, че им би трябвало едно рамо, с цел да се впуснат в него.
Снимка: Денислав Стойчев
Междувременно се оглеждаме и за едно момиче, на което през днешния ден Гергана е поверила съвсем цялата организация - Кристин. Работата е там, че през 2020 година тя е натиснала зеления бутон " Ще вземам участие " в една от задачите на " Ела и ти " в TimeHeroes, а през днешния ден към този момент е на борда с екипажа и се оправя отлично. Какво се е случило там?
" Тези хора без пресилване трансформираха вероятността ми към живота, тъй като виждат нещата по този начин, както аз в никакъв случай няма да ги видя. И съм им доста признателна за това. Веднъж бяхме дружно на Фотинските водопади. Бях измежду първите доброволци, които се качиха горе. С смут разбрах, че няма вода - водопадът беше пресушен. Казах си: " Ами в този момент? Какво ще им покажем на тези хора? ". Те малко по малко започнаха да идват, а очите им бяха ей такива - необятно отворени. Започнаха да приказват: " Това е най-красивото място, на което съм бил! ". " Леле, до момента не съм се качвал толкоз високо в планината! ". " Можеш ли да ме снимаш? ". " Страхотно е! ". И по този начин разбрахме в действителност какъв брой неправилни са били нашите упования - потребностите на тези хора са напълно други ".
Снимка: Денислав Стойчев
На паркинга още кипят мерки - доброволците от Планинско и Пещерно избавяне ще качат всички участници с офроуд джипове над пещерата, а по-късно с помощта на специфични въжени системи ще ги спуснат до входа ѝ, където ще бъдат готови за влизането с носилки.
Това е физически тежка работа, въпреки че и много потребна за самите доброволци спасители. Както ни споделя Димитър, който е в ядрото на екипа им през днешния ден, тези акции са и много добра подготовка за други случаи в планината, когато се транспортират потърпевши хора. И въпреки всичко водещата страст в тази ситуация е удовлетворението, което изпитваш от самото прекарване.
Снимка: Денислав Стойчев
" За тези хора е мъчно да се придвижват даже в градска среда. Всички знаем, че без сходни начинания да съществуват, те въобще не биха могли да стигнат до тези места. И това е, което ме вълнува - че им оказваме помощ да ги видят с очите си ", споделя той.
В тази бодра блъсканица улавяме инцидентно и една имитация, която незабавно заковава вниманието ни. " Значи, дистанцията е почти три пъти по-дълго от това на Скаловитец. Тръгвай, ще се изкефиш ". Така Ани - още един доброволец деец от планинската работа в Пазарджик - надъхва Милена, която през днешния ден ще бъде участник в приключението, и внимателно ѝ вдъхва кураж да повярва в себе си и да тръгне нагоре сама, подкрепена от доброволци. За наслада, съумява. Тръгваме постепенно и умерено нагоре по пътеката.
Снимка: Денислав Стойчев
" Разбира се, че желаех да го направя, тъй като е друга страст от това да се качиш с джип. Това е една значима роля на доброволците - да ми оказват помощ да направя нещо, което другояче в никакъв случай не бих. А откакто имам опция да потегли пешком и има кой да ми помогне, постоянно избирам този метод. Дори да са едни 500 метра, за мен е доста значимо да мога да кажа: " Аз минах това ". "
Милена е чула за самодейността от радиото и още тогава е знаела, че ще се включи. Днешното премеждие е номер 3 в персоналната ѝ история - през 2020 година тя беше и един от дебютантите, минал трасето на планинското съревнование " По стъпките на Алеко с другар " на Витоша благодарение на специфична количка, носена от доброволци. Тогава тя за пръв път съумява да усети планината толкоз от близко и да види морените и каменните реки, за които преди този момент е чела само в учебника по география.
Снимка: Денислав Стойчев
" Събитията на " Ела и ти " ми дават преди всичко страст. Изключително мощна страст. Дават ми, в случай че щеш, независимост. Дори самото пътешестване, това, че излизаме от София. Пък аз да вземем за пример не излизам постоянно. И това за мен е задоволително и доста ме зарежда. Радвам се също, че когато отидем някъде, обектът в никакъв случай не е затворен особено за нас. За мен е значима срещата с други хора, даже да няма разговор сред нас. Фактът, че децата ще видят нещо, ще зададат въпроси, за мен е доста скъп. Разбира се, значимо е и по какъв начин дават отговор родителите, само че това е въпрос на персонална отговорност на всеки човек ".
И тук питаме Милена следното: по какъв начин би трябвало да отговори един родител, в случай че детето пита да вземем за пример: " Тя за какво върви по този начин? ". " Най-грешният отговор е: " Не гледай ", дава отговор ни тя. Той тъкмо подвига стени, които след това колкото да се прескачат - решиш ли, че общуването с другия е неразрешено, той може да остане прикрит за теб цялостен живот.
Снимка: Денислав Стойчев
Когато се качваме горе, подготовката за влизането вътре към този момент е много напреднала.
Първата носилка е подготвена, инструкциите са следните: " Слушаш и изпълняваш, за миг забравяш себе си ". Ти си краката на различен човек, неговата опора.
И да си бил в тази пещера преди, в никакъв случай не си бил тук по този метод. Даваш си сметка, че тя в действителност може да бъде недостъпна за някого и влизаш в нея с други очи - като човек, който прави оценка този късмет. Оценява, че може да помогне на различен човек да го има. От носилката се понася смях - не знаеш каква тъкмо е повода, само че и няма потребност, тъй като просто разбираш. Всички останали също стартират да се смеят.
" Много постоянно хората с увреждания се трансформират в мотивация на хората без увреждания. Така да вземем за пример беше в пещера Проходна, където вдигахме участниците с едни въжета нагоре и беше много рисково. В такива моменти си даваш сметка, че ти, откакто нямаш физически проблеми, постоянно се изправяш единствено против страха си от високото. Докато тези хора се предоверяват - оставили са се в непознати ръце и за доста от тях даже не знаем какво претърпяват, тъй като не могат да поддържат връзка вербално. Затова тогава имаше доброволци, които споделиха: " Ето, той го прави, тогава и аз мога ". И взеха решение също да се впуснат ", спомня си Гергана.
И по този начин стигаме до същността, сърцето на това, поради което се случват тези събития - общуването сред хората, споделената обща страст: боязън, наслада, неспокойствие. Естественият метод да се сближиш с различен човек.
" Трябва да си даваме сметка, че никой не е застрахован и всеки може да бъде на мястото на човек с увреждане. И по тази причина постоянно си мисля следното: по какъв начин бих желала хората да се отнасят с мен, в случай че това се случи? И не го споделям с капка страдание към тези хора. Те за мен са учебник - карат ме да спра, да се замисля и да видя кои са същински скъпите неща в живота ", споделя Гергана и добавя, че старанието ѝ е просто " да счупи стандарта ". Да изкара хората, привикнали с едни и същи четири стени, отвън тях.
И тъй като с цел да се случи това, е трябвало да отвръща с " просто ги питай ", знаем за какво е била сигурна, че нещата ще се получат: има ли жадност за живот, всичко е допустимо.
Фондация " Ела и ти " е един от спечелилите в Годишните награди за доброволчество " Героите " през 2019 година Можеш да предлагаш своя воин за 2021 година до 15 декември на.
Текстът е оповестен в
Точно тук си на косъм да се откажеш. Не когато координираш десетки доброволци, нито когато би трябвало да организираш специфичните уреди и въжени системи, да обезопасиш трасетата, да се оправиш с непредвидените инциденти и да си нащрек. Тази реакция може да охлади възторга, с който си подготвен изобщо да опиташ. И край, толкоз.
Тогава, през 2017 година, Гергана Дойчинова, преди малко чула отговора, можеше да отвърне с: " Да, дребосъче, може би в действителност никой няма да се навие, дай да не го вършим ". Вместо това обаче споделя: " Добре, питай ги, пък ще забележим ".
Разговорът е с неин сътрудник, който работи в дневен център за хора с увреждания, където самата Гергана води арт занятия. Въпросът, който в последна сметка стига до тях, звучи по този начин: " Иска ли някой от вас да влезе с едни пещерняци и планински спасители в пещера Съева дупка? ".
За родителите, обществените служащи и останалите експерти, които всекидневно бдят над тези хора, сходна концепция върви с сигнален знак " Опасност ".
За индивида, който прекарва безкрайни дни вкъщи, пред тв приемника, в непрекъснатите грижи на познати лица, в този въпрос отеква една напълно друга дума: независимост.
Снимка: Денислав Стойчев Няколко дни по-късно Гергана подвига телефона си, гласът насреща споделя: " Беше права, описът с искащи пораства. Записаха се към 30 души ".
Оттогава до през днешния ден са минали четири години. В колата сме, пътуваме към една друга пещера - Снежанка. Предстои петима души с друга степен на увреждане да влязат вътре и благодарение на носилки, носени от доброволци, да се " изправят ", с цел да прегледат прилепите, сталактитите и сталагмитите. Говорим си за оня миг и онази смела концепция. Как ти хрумва нещо сходно - да организираш завършения измежду природата за хора, за които даже разходката в града от време на време е предизвикателство?
Снимка: Денислав Стойчев " Много ми се искаше да върша нещо по-различно за тях, нещо, което другите не вършат. Така един път се оказахме на едно събиране с Иво от Планинско избавяне - Пазарджик. Той ми разказваше, че с неговите хора вървят по пещери и тогава ми хрумна, че това е място, което можем да създадем допустимо да посетят и хора с увреждания ", спомня си Гергана, която кръщава своята организация " Ела и ти " - като покана към всеки човек, подготвен да надскочи вътрешните си граници, и тук не става въпрос за това дали краката те държат, или не.
Реакцията на Иво в първия миг също е " стига бе, няма по какъв начин да стане ", само че във втория към този момент е приказвал с сътрудниците си и се обажда на Гергана с думите: " Хайде да опитаме ". И по този начин стартира всичко: с възторг, много въпросителни, към 30 доброволци, в това число от Пещерно избавяне, и още към 15 души с увреждания, някои от които в оня миг не са излизали от у дома от 2 години.
Снимка: Денислав Стойчев Слизаме от колите на паркинга. Здравей-здрасти, обятия, смях, дребни имена. Доброволците, които идват за пръв път, към момента се ориентират, само че множеството към този момент са имали важен миг: огромна част от тях са карали дотук и са взели със себе си участник (има курс даже от Ямбол), с който към този момент са съумели да разчупят ледовете.
Вероятно нямат визия, само че както Гергана споделя, това е изцяло задоволително, с цел да бъде задачата сполучлива - концепцията не е наложително да хванеш носилката, нито да се включиш с мускули.
Идеята е обществените балони, които всички всекидневно обитаваме, тук да се спукат.
Затова и от време на време доброволците са повече, в сравнение с е физическата потребност от такива - задачата не е участниците с увреждания да усещат, че всичко това се прави поради тях, а да усещат, че са част от другарска общественост, че са дружно с останалите в това премеждие. С разликата, че им би трябвало едно рамо, с цел да се впуснат в него.
Снимка: Денислав Стойчев Междувременно се оглеждаме и за едно момиче, на което през днешния ден Гергана е поверила съвсем цялата организация - Кристин. Работата е там, че през 2020 година тя е натиснала зеления бутон " Ще вземам участие " в една от задачите на " Ела и ти " в TimeHeroes, а през днешния ден към този момент е на борда с екипажа и се оправя отлично. Какво се е случило там?
" Тези хора без пресилване трансформираха вероятността ми към живота, тъй като виждат нещата по този начин, както аз в никакъв случай няма да ги видя. И съм им доста признателна за това. Веднъж бяхме дружно на Фотинските водопади. Бях измежду първите доброволци, които се качиха горе. С смут разбрах, че няма вода - водопадът беше пресушен. Казах си: " Ами в този момент? Какво ще им покажем на тези хора? ". Те малко по малко започнаха да идват, а очите им бяха ей такива - необятно отворени. Започнаха да приказват: " Това е най-красивото място, на което съм бил! ". " Леле, до момента не съм се качвал толкоз високо в планината! ". " Можеш ли да ме снимаш? ". " Страхотно е! ". И по този начин разбрахме в действителност какъв брой неправилни са били нашите упования - потребностите на тези хора са напълно други ".
Снимка: Денислав Стойчев На паркинга още кипят мерки - доброволците от Планинско и Пещерно избавяне ще качат всички участници с офроуд джипове над пещерата, а по-късно с помощта на специфични въжени системи ще ги спуснат до входа ѝ, където ще бъдат готови за влизането с носилки.
Това е физически тежка работа, въпреки че и много потребна за самите доброволци спасители. Както ни споделя Димитър, който е в ядрото на екипа им през днешния ден, тези акции са и много добра подготовка за други случаи в планината, когато се транспортират потърпевши хора. И въпреки всичко водещата страст в тази ситуация е удовлетворението, което изпитваш от самото прекарване.
Снимка: Денислав Стойчев " За тези хора е мъчно да се придвижват даже в градска среда. Всички знаем, че без сходни начинания да съществуват, те въобще не биха могли да стигнат до тези места. И това е, което ме вълнува - че им оказваме помощ да ги видят с очите си ", споделя той.
В тази бодра блъсканица улавяме инцидентно и една имитация, която незабавно заковава вниманието ни. " Значи, дистанцията е почти три пъти по-дълго от това на Скаловитец. Тръгвай, ще се изкефиш ". Така Ани - още един доброволец деец от планинската работа в Пазарджик - надъхва Милена, която през днешния ден ще бъде участник в приключението, и внимателно ѝ вдъхва кураж да повярва в себе си и да тръгне нагоре сама, подкрепена от доброволци. За наслада, съумява. Тръгваме постепенно и умерено нагоре по пътеката.
Снимка: Денислав Стойчев " Разбира се, че желаех да го направя, тъй като е друга страст от това да се качиш с джип. Това е една значима роля на доброволците - да ми оказват помощ да направя нещо, което другояче в никакъв случай не бих. А откакто имам опция да потегли пешком и има кой да ми помогне, постоянно избирам този метод. Дори да са едни 500 метра, за мен е доста значимо да мога да кажа: " Аз минах това ". "
Милена е чула за самодейността от радиото и още тогава е знаела, че ще се включи. Днешното премеждие е номер 3 в персоналната ѝ история - през 2020 година тя беше и един от дебютантите, минал трасето на планинското съревнование " По стъпките на Алеко с другар " на Витоша благодарение на специфична количка, носена от доброволци. Тогава тя за пръв път съумява да усети планината толкоз от близко и да види морените и каменните реки, за които преди този момент е чела само в учебника по география.
Снимка: Денислав Стойчев " Събитията на " Ела и ти " ми дават преди всичко страст. Изключително мощна страст. Дават ми, в случай че щеш, независимост. Дори самото пътешестване, това, че излизаме от София. Пък аз да вземем за пример не излизам постоянно. И това за мен е задоволително и доста ме зарежда. Радвам се също, че когато отидем някъде, обектът в никакъв случай не е затворен особено за нас. За мен е значима срещата с други хора, даже да няма разговор сред нас. Фактът, че децата ще видят нещо, ще зададат въпроси, за мен е доста скъп. Разбира се, значимо е и по какъв начин дават отговор родителите, само че това е въпрос на персонална отговорност на всеки човек ".
И тук питаме Милена следното: по какъв начин би трябвало да отговори един родител, в случай че детето пита да вземем за пример: " Тя за какво върви по този начин? ". " Най-грешният отговор е: " Не гледай ", дава отговор ни тя. Той тъкмо подвига стени, които след това колкото да се прескачат - решиш ли, че общуването с другия е неразрешено, той може да остане прикрит за теб цялостен живот.
Снимка: Денислав Стойчев Когато се качваме горе, подготовката за влизането вътре към този момент е много напреднала.
Първата носилка е подготвена, инструкциите са следните: " Слушаш и изпълняваш, за миг забравяш себе си ". Ти си краката на различен човек, неговата опора.
И да си бил в тази пещера преди, в никакъв случай не си бил тук по този метод. Даваш си сметка, че тя в действителност може да бъде недостъпна за някого и влизаш в нея с други очи - като човек, който прави оценка този късмет. Оценява, че може да помогне на различен човек да го има. От носилката се понася смях - не знаеш каква тъкмо е повода, само че и няма потребност, тъй като просто разбираш. Всички останали също стартират да се смеят.
" Много постоянно хората с увреждания се трансформират в мотивация на хората без увреждания. Така да вземем за пример беше в пещера Проходна, където вдигахме участниците с едни въжета нагоре и беше много рисково. В такива моменти си даваш сметка, че ти, откакто нямаш физически проблеми, постоянно се изправяш единствено против страха си от високото. Докато тези хора се предоверяват - оставили са се в непознати ръце и за доста от тях даже не знаем какво претърпяват, тъй като не могат да поддържат връзка вербално. Затова тогава имаше доброволци, които споделиха: " Ето, той го прави, тогава и аз мога ". И взеха решение също да се впуснат ", спомня си Гергана.
И по този начин стигаме до същността, сърцето на това, поради което се случват тези събития - общуването сред хората, споделената обща страст: боязън, наслада, неспокойствие. Естественият метод да се сближиш с различен човек.
" Трябва да си даваме сметка, че никой не е застрахован и всеки може да бъде на мястото на човек с увреждане. И по тази причина постоянно си мисля следното: по какъв начин бих желала хората да се отнасят с мен, в случай че това се случи? И не го споделям с капка страдание към тези хора. Те за мен са учебник - карат ме да спра, да се замисля и да видя кои са същински скъпите неща в живота ", споделя Гергана и добавя, че старанието ѝ е просто " да счупи стандарта ". Да изкара хората, привикнали с едни и същи четири стени, отвън тях.
И тъй като с цел да се случи това, е трябвало да отвръща с " просто ги питай ", знаем за какво е била сигурна, че нещата ще се получат: има ли жадност за живот, всичко е допустимо.
Фондация " Ела и ти " е един от спечелилите в Годишните награди за доброволчество " Героите " през 2019 година Можеш да предлагаш своя воин за 2021 година до 15 декември на.
Текстът е оповестен в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ