Кеворк Кеворкян: Паркинг
Оставете огромните игри на американците - те са привикнали да ги губят
Странна орис имат някои думи - една от тях е " паркинг ". Наглед тя е напълно елементарна, даже неугледна. Но ненадейно тази думица претърпя непредвиден, обаче напълно подобаващ подем - когато Плевнелиев, преди малко миросан от Бойко за президент, стартира да споделя за одисеята си из немските " паркинзи " - тъкмо по този начин той произнасяше тази дума. Може би смяташе, че с лакърдиите си ще й обезпечи по-високо самопризнание, даже някакъв ореол - въпреки всичко, предстоящ президент е употребил услугите им - нощувал е в колата си из тях.
Скоро обаче Плевнелиев изостави " паркинзите ", реши, че повече не са му нужни като детайл от магическото му " състояване ". И се гмурна в мистериите на предходния си живот: сети се, че в него той е бил ирландска пастирка и повтаряше това с фанатична увереност и с немалка доза горделивост. Никой обаче не се осмели да го пита, тъй като по това време в медиите към момента имаше някакви огризки от срам - в действителност, какво е представлявала въпросната " пастирка ", с изключение на, че, най-малко в неговия случай, съществуването й е сигурен знак, до каква степен може да се извърти човек, който е нагазил в българската политика. В последна сметка, " паркинзите " бяха забравени, до момента в който всички се звереха под полата на пастирката.
Но тия дни въпросната позабравена думица претърпява своя втори подем: той публично бе оповестен от министъра на защитата Запрянов, който ни заяви, че американските военни самолети, мистериозно кацнали на софийското гражданско летище " Васил Левски ", просто го употребявали за паркинг, тъй като там имало свободни места за паркиране. Очевидно тези самолети са имали неотложна потребност да се сврат някъде, другояче надали щяха да се нахендрят в навалицата от пътнически самолети. Тогава явен става и въпросът, на който някой би трябвало да отговори: ами, в случай че на летището нямаше свободни места, къде щяха да кацнат тия пришълци? В двора на някое софийско учебно заведение ли?
И така, към този момент " пришълците " добродушно са паркирали на летище " Васил Левски " - и човек се пита, дали към тях скоро няма да се причислят и двата Ф-16, които купихме от американците, с цел да ги ремонтираме тук? В момента те се намират във военната авиобаза в Граф Игнатиево, която сигурно би трябвало да е надалеч по-подходяща да приюти военни самолети, в сравнение с софийското гражданско летище. От какъв напън тогава американците са упорствали да се паркират безусловно там?
И до какво може да докара това?
Запрянов обаче тия дни беше очевидно благополучен и то с съображение: тъй като явно има вяра, че ние сме в положение да предизвикаме една фундаментална смяна в самата същина на НАТО - и да потвърдим, че е допустимо превръщането на тази страховита и в немалка степен нападателна военна организация във фабрика за мир.
И то с едно-едничко решение: като превърнем софийското гражданско летище и в паркинг за бойни самолети.
Тръгваш към самолета, който би трябвало да те води, дружно с банда пияни англичани, до Слънчев бряг, а водачът от кабината на някой Ф-16 ти пожелава прелестен полет - и ти се чувстваш напълно омиротворен и спокоен. Силата е с теб, НАТО те варди, софийският паркинг те варди. Да, Паркингът! И си пожелаваш да пребъде тази дума.
А ние можем да се сетим, когато сме задоволително рационални, за националния лаф " След дъжд качулка " - в него е побран целият ни манталитет; с каквото и да се заемем, най-после той, както постоянно, ще ни подсети, че сме подгизнали от следващия дъжд.
Всички сме очевидци, по какъв начин след всяка поредна покруса малките екрани не могат да поберат ордата от престъпни психолози и анализатори, на които всичко им е ясно. И те с лекост са щели да плануват зараждането на въпросната покруса - стига някой да се е сетил за тях.
Ето, сещаме се и ги питаме:
Какво ще се случи, в случай че някой реши да ревизира, в действителност ли софийското летище е уязвимо даже от дронове, купени от " Технополис " - от тия, с които се забавляват децата?
Какво ще се случи, в случай че някой реши да подраска по един от " пришълците ", подразнен от слуха, че ги готвят за присъединяване в американска офанзива против Иран - и напише няколко думи от сурата, с която вярващите молят Аллах за помощ против Сатаната?
Какво ще се случи, в случай че Аллах го послуша?
На кого ще се моли тогава Глупакът, който се е съгласил едно гражданско летище да се употребява като " паркинг " за бойни самолети?
Ясно е - и то отдавна, че един ден все ще загазим - решили са, че това е нашето предопределение, това се поставя на Вечните Съглашатели.
Но дано най-малко това да не се случи по толкоз малоумен метод.
Обаче таман по този начин ще се случи. Неизбежно е.
Някои от нашите висши солдафони все се пишат за първи натовци и американофили, въпреки задниците още да ги сърбят от руските военни академии - тия същите като че ли не са и чували една от най-популярните армейски поговорки - " Никога не ставай доброволец за нищо! " И не престават да си играят с огъня. Нищо чудно, таман някой от тях да е подшушнал на натовските големци концепцията за " паркинга " - тоя долен човек се пробва по този метод да приватизира единствено за своя сметка цялото смирение и грозно подмазвачество, което е предопределено и се поставя на " Началството ". На сходни видове и НАТО им е нужна за персонална приложимост.
Тия хора доста постоянно като че ли даже не са наясно, какво тъкмо се случва. Но в никакъв случай не мислят за последствията от решенията си, по този начин са устроени. А наподобява и не знаят, че всички задължения рано или късно се заплащат.
Освен това, не се досещат и за друго - както е казано, не можеш безпределно да се правиш на някой различен. И не престават - още веднъж и още веднъж - да замазват проблемите, да ги преиначават, а най-после и да ги зарязват. Правят го, тъй като не знаят накъде да потеглят - с изключение на, в случай че джобът, най-верният им ориентир, не ги насочи.
Превръщането на националното летище " Васил Левски " в паркинг за непозната бойна авиация, не е някаква дреболия. Това решение може да има опустошителни последствия. Държавата, която някак към момента действа в един разграден двор, въобще не е в положение да ги предотврати. След толкоз години продължаваме безсилни да одумваме атентата в Сарафово, толкоз са ни силиците - обаче въобще не се замисляме какво зло може да ни връхлети от новия " паркинг ".
И отново добре, че не го откриха с някоя обилна гала.
Не би трябвало да забравяме, че Злото в множеството случаи се оказва по-силно. И по-търпеливо. И даже по-далновидно. Позорно е четвърт век след 11 септември 2001 година да не разбираш това.
Оставете огромните игри на американците - те са привикнали да ги губят.
Буш-Младши не е единственият президент, маниакално захласнат от лъжите, които самичък съчинява. Дори професорът-интелектуалец Обама стана пленник на упоритостта, точно той да бъде запомнен като ликвидаторът на Осама Бин Ладен. Все отново, призна, че „ до момента в който Буш преследваше несъществуващи оръжия за всеобщо проваляне в Ирак, сме изтървали от взор тези, които фактически биха атакували Съединените щати ".
Така е - постоянно има заплаха да изтървеш някого.
Наскоро, след възторжените хвалби за отвличането на Мадуро, се сетих за един епизод от книгата на Леон Панета/ " Достойни борби " - той е началник на Централно разузнавателно управление на САЩ по времето, когато е премахнат Осама. Американците дълго време следят една жилищна постройка в Аботабад/Пакистан, в която се допуска, че се крие Осама. Накрая вземат решение митичните им специфични елементи да я нападат с два хеликоптера. Единият обаче се приземява в прилежащ двор, цялостен със стадо крави и излиза от строя.
Винаги има заплаха да пропуснеш нещо.
А особено ние най-добре е да си налягаме парцалите.
Странна орис имат някои думи - една от тях е " паркинг ". Наглед тя е напълно елементарна, даже неугледна. Но ненадейно тази думица претърпя непредвиден, обаче напълно подобаващ подем - когато Плевнелиев, преди малко миросан от Бойко за президент, стартира да споделя за одисеята си из немските " паркинзи " - тъкмо по този начин той произнасяше тази дума. Може би смяташе, че с лакърдиите си ще й обезпечи по-високо самопризнание, даже някакъв ореол - въпреки всичко, предстоящ президент е употребил услугите им - нощувал е в колата си из тях.
Скоро обаче Плевнелиев изостави " паркинзите ", реши, че повече не са му нужни като детайл от магическото му " състояване ". И се гмурна в мистериите на предходния си живот: сети се, че в него той е бил ирландска пастирка и повтаряше това с фанатична увереност и с немалка доза горделивост. Никой обаче не се осмели да го пита, тъй като по това време в медиите към момента имаше някакви огризки от срам - в действителност, какво е представлявала въпросната " пастирка ", с изключение на, че, най-малко в неговия случай, съществуването й е сигурен знак, до каква степен може да се извърти човек, който е нагазил в българската политика. В последна сметка, " паркинзите " бяха забравени, до момента в който всички се звереха под полата на пастирката.
Но тия дни въпросната позабравена думица претърпява своя втори подем: той публично бе оповестен от министъра на защитата Запрянов, който ни заяви, че американските военни самолети, мистериозно кацнали на софийското гражданско летище " Васил Левски ", просто го употребявали за паркинг, тъй като там имало свободни места за паркиране. Очевидно тези самолети са имали неотложна потребност да се сврат някъде, другояче надали щяха да се нахендрят в навалицата от пътнически самолети. Тогава явен става и въпросът, на който някой би трябвало да отговори: ами, в случай че на летището нямаше свободни места, къде щяха да кацнат тия пришълци? В двора на някое софийско учебно заведение ли?
И така, към този момент " пришълците " добродушно са паркирали на летище " Васил Левски " - и човек се пита, дали към тях скоро няма да се причислят и двата Ф-16, които купихме от американците, с цел да ги ремонтираме тук? В момента те се намират във военната авиобаза в Граф Игнатиево, която сигурно би трябвало да е надалеч по-подходяща да приюти военни самолети, в сравнение с софийското гражданско летище. От какъв напън тогава американците са упорствали да се паркират безусловно там?
И до какво може да докара това?
Запрянов обаче тия дни беше очевидно благополучен и то с съображение: тъй като явно има вяра, че ние сме в положение да предизвикаме една фундаментална смяна в самата същина на НАТО - и да потвърдим, че е допустимо превръщането на тази страховита и в немалка степен нападателна военна организация във фабрика за мир.
И то с едно-едничко решение: като превърнем софийското гражданско летище и в паркинг за бойни самолети.
Тръгваш към самолета, който би трябвало да те води, дружно с банда пияни англичани, до Слънчев бряг, а водачът от кабината на някой Ф-16 ти пожелава прелестен полет - и ти се чувстваш напълно омиротворен и спокоен. Силата е с теб, НАТО те варди, софийският паркинг те варди. Да, Паркингът! И си пожелаваш да пребъде тази дума.
А ние можем да се сетим, когато сме задоволително рационални, за националния лаф " След дъжд качулка " - в него е побран целият ни манталитет; с каквото и да се заемем, най-после той, както постоянно, ще ни подсети, че сме подгизнали от следващия дъжд.
Всички сме очевидци, по какъв начин след всяка поредна покруса малките екрани не могат да поберат ордата от престъпни психолози и анализатори, на които всичко им е ясно. И те с лекост са щели да плануват зараждането на въпросната покруса - стига някой да се е сетил за тях.
Ето, сещаме се и ги питаме:
Какво ще се случи, в случай че някой реши да ревизира, в действителност ли софийското летище е уязвимо даже от дронове, купени от " Технополис " - от тия, с които се забавляват децата?
Какво ще се случи, в случай че някой реши да подраска по един от " пришълците ", подразнен от слуха, че ги готвят за присъединяване в американска офанзива против Иран - и напише няколко думи от сурата, с която вярващите молят Аллах за помощ против Сатаната?
Какво ще се случи, в случай че Аллах го послуша?
На кого ще се моли тогава Глупакът, който се е съгласил едно гражданско летище да се употребява като " паркинг " за бойни самолети?
Ясно е - и то отдавна, че един ден все ще загазим - решили са, че това е нашето предопределение, това се поставя на Вечните Съглашатели.
Но дано най-малко това да не се случи по толкоз малоумен метод.
Обаче таман по този начин ще се случи. Неизбежно е.
Някои от нашите висши солдафони все се пишат за първи натовци и американофили, въпреки задниците още да ги сърбят от руските военни академии - тия същите като че ли не са и чували една от най-популярните армейски поговорки - " Никога не ставай доброволец за нищо! " И не престават да си играят с огъня. Нищо чудно, таман някой от тях да е подшушнал на натовските големци концепцията за " паркинга " - тоя долен човек се пробва по този метод да приватизира единствено за своя сметка цялото смирение и грозно подмазвачество, което е предопределено и се поставя на " Началството ". На сходни видове и НАТО им е нужна за персонална приложимост.
Тия хора доста постоянно като че ли даже не са наясно, какво тъкмо се случва. Но в никакъв случай не мислят за последствията от решенията си, по този начин са устроени. А наподобява и не знаят, че всички задължения рано или късно се заплащат.
Освен това, не се досещат и за друго - както е казано, не можеш безпределно да се правиш на някой различен. И не престават - още веднъж и още веднъж - да замазват проблемите, да ги преиначават, а най-после и да ги зарязват. Правят го, тъй като не знаят накъде да потеглят - с изключение на, в случай че джобът, най-верният им ориентир, не ги насочи.
Превръщането на националното летище " Васил Левски " в паркинг за непозната бойна авиация, не е някаква дреболия. Това решение може да има опустошителни последствия. Държавата, която някак към момента действа в един разграден двор, въобще не е в положение да ги предотврати. След толкоз години продължаваме безсилни да одумваме атентата в Сарафово, толкоз са ни силиците - обаче въобще не се замисляме какво зло може да ни връхлети от новия " паркинг ".
И отново добре, че не го откриха с някоя обилна гала.
Не би трябвало да забравяме, че Злото в множеството случаи се оказва по-силно. И по-търпеливо. И даже по-далновидно. Позорно е четвърт век след 11 септември 2001 година да не разбираш това.
Оставете огромните игри на американците - те са привикнали да ги губят.
Буш-Младши не е единственият президент, маниакално захласнат от лъжите, които самичък съчинява. Дори професорът-интелектуалец Обама стана пленник на упоритостта, точно той да бъде запомнен като ликвидаторът на Осама Бин Ладен. Все отново, призна, че „ до момента в който Буш преследваше несъществуващи оръжия за всеобщо проваляне в Ирак, сме изтървали от взор тези, които фактически биха атакували Съединените щати ".
Така е - постоянно има заплаха да изтървеш някого.
Наскоро, след възторжените хвалби за отвличането на Мадуро, се сетих за един епизод от книгата на Леон Панета/ " Достойни борби " - той е началник на Централно разузнавателно управление на САЩ по времето, когато е премахнат Осама. Американците дълго време следят една жилищна постройка в Аботабад/Пакистан, в която се допуска, че се крие Осама. Накрая вземат решение митичните им специфични елементи да я нападат с два хеликоптера. Единият обаче се приземява в прилежащ двор, цялостен със стадо крави и излиза от строя.
Винаги има заплаха да пропуснеш нещо.
А особено ние най-добре е да си налягаме парцалите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ