Jеremy?: Искаме да оставим нещо в България, а не да се влеем в шоубизнеса в САЩ или Европа
Остават по-малко от три дни до формалното показване на новия албум на Jеremy? , а от дни можем да чуем в радио-ефира и обществените мрежи втора ария от него. Наречена е “Go or Fall ” и на процедура съставлява първата авторска от всички идни за осъществяване в края на актуалната седмица.
Бандата ще показа втория си албум с огромен концерт този петък - 13 април, във Военния клуб в София.
Новата продукция съдържа шест части. Първият сингъл - " You`re The Voice " - излезе в средата на предишния декември, като римейк на едноименния знаменит шлагер на John Farnham, и се радва на задушевно приемане от страна на публиката. Останалите пет песни са изцяло нови авторски и ще бъдат публично показани по време на идния лайв.
Края на 2017-а година групата означиха с огромно турне в Англия, Германия, Ирландия и Шотландия.
За новия албум, концерта на 13 април и всичко ново към бандата си приказваме с Ерсин и Ташо от Jеremy?:
Какво ви въодушеви да напишете още 6 части? А за какво не 10?
Ерсин: 7 са. Имаме хрумвания и разработки на песни за най-малко още три албума, само че искахме този да носи чувството за продължение на първия. Затова избрахме тъкмо тези песни. Сега имаме пърформънс, който можем да сложим на всяка сцена, където и по света да се намира. И нямаме самообладание да представим новата си музика пред аудитория.
Ташо: За благополучие, вдъхновението към момента го има и тези песни са концептуалното продължение на първия албум и допълват останалите 10.
Какво е настроението на новия албум?
Ерсин: Усещаме се, че имаме от ден на ден обществени послания. Във втория албум е включена наша версия на песента You`re The Voice, позната от осъществяването на Джон Фарнъм. Сякаш това се оформя като нашето обръщение към публиката. Цялостното чувство е за пространство. Емоционален е. Зареден с силата, която натрупваме от нашите турнета в България и в чужбина.
Какво най-вече ви се искаше да измененията в първия албум, откакто мина задоволително време от излизането му?
Ерсин: Нищо! Ние дадохме всичко от себе си за реализацията на този албум. От композиране и аранжиране до писане на текстове, записи, разбъркване и мастериране. Целта ни беше да не позволяваме компромис в нито един подробност. А за край имахме опция да използваме прелестната картина на Кольо Карамфилов, предоставена ни от неговия наследник Росен Карамфилов, която се трансформира в корица на албума.
Ташо: Не е имало подобен случай. Това, което направихме в дебютния ни албум, е доста откровено и се случи в верния миг, на вярното място, с верните хора.
Fake Fruits е най-големият ви шлагер досега. Има ли ария, която мислите, че ще надмине триумфа й?
Ерсин: Разбира се. С Fake Fruits мисля, че се получи изненада. Може би тъкмо по тази причина това си остава обичана ария на почитателите ни. Първата ария на Led Zeppelin, която чух, беше Stairway To Heaven, и още ми е обичаната.
Ташо: Това единствено публиката може да дефинира. Винаги вършим частите с доста обич и сила, като всяко едно е изживяно и оставяме на почитателите ни да преценяват.
Трудно ли е да правиш музика в България (все още)?
Ерсин: Трудно е да правиш музика където и да си по света. Първо минават 10 години до момента в който овладееш някой инструмент, а по-късно стартира всичко останало. Всяка пазарна ниша се развива по отношение на икономическия стандарт на страната и потребностите на нейното население. Не съм специалист и не мога да дам оценка за музикалния бизнес в България, само че мисля, че се развиваме към по-добро. Това, което ме радва, е, че рок групи има във всеки град и не престават да се основават нови и нови такива. Това чувство не можеш да си го доставиш от нищо друго. Свободата да се изразиш посредством музика.
Ташо: Никъде по света не е елементарно да правиш каквото и да било. Както в Америка и Англия, по този начин и в България, човек постоянно се сблъсква с компликации и спънки и би трябвало да е подготвен да се оправи с тях, с цел да може да продължи да прави каквото обича, а ние вършим тъкмо това. Стараем се да не се оплакваме, а да действаме.
Кое е по-добре от преди?
Ерсин: Че има интернет и можем да получим повече информация от преди. Това, че технолиите са напреднали и всеки, който желае да се занимава с музика, може да запише и обработи концепциите си даже посредством най- обикновения програмен продукт.
Ташо: Има много свежа музика в българския ефир, плод на новото потомство и също по този начин развиването на клубната сцена върви в позитивна посока. Средата става все по-благоприятна, и това е хубаво.
Кой актьор на родната сцена намирате за “сродна душа ” на Jeremy?
Ерсин: Стенли е образецът, който ще дам. Обичаме го за това, че е непосредствен с нас и постоянно ни мисли положителното.
Ташо: О, има много актьори, в които се припознаваме и са доста близки до нас. Мисля си, че определението „ сродна душа “ приляга най-добре на нашия другар Стенли.
Защо не живеете отвън България? Защо сте тук?
Ерсин: А вие? Защото обичаме прителите си и роднините си. Винаги можем да избягаме, само че това ли е решението? Предпочитаме да оставим нещо тук, в сравнение с да се влеем в мелачката на шоубизнеса в Западна Европа или Съединени американски щати. Разчитаме на това, че живеем в свободна страна и можем да пътуваме елементарно там, където можем да срещнем нова аудитория. Това и вършим. Вече имаме четири европейски турнета зад тила си и едно с именитата група Queen. Така че сме по едно и също време тук и където си пожелаем.
Ташо: Защото все някой би трябвало да остане и да има на кого да задавате този въпрос, хехе. Смятаме, че това, което вършим, може да съществува в страната ни, а по този начин или другояче - когато и да е можем да сме където си желаяме.
Песента, която ви кара да продължите напред, без значение от всичко?
Ерсин: Bittersweet Symphony - това е песента, която ме избавя постоянно. Безотказно е.
Ташо: Don’t Stop Me Now на Queen!
Четете ли вести? Кое събитие по света и у нас ви визира най-силно? Защо?
Песните от новия албум са отражение на това каква информация стига до нас. Това е албум със обществено обръщение. Разбира се, филтрираме новините, които стигат до нас, тъй като се оказва съвременно да се популяризират подправени такива. А това по-скоро е операция и дезинформация, в сравнение с публицистика. И да, вашата медия е от тези, които избираме, когато става въпрос за вести. Мислим, че сте виновни към читателите си. Адмирации.
Защо избрахте да вършиме музика?
Ташо: Това умеем да вършим най-добре и е фантазия, която следваме от доста дребни.
Ерсин: Защото е ужасно. Занеш го и го усещаш още преди да си се срещнал с действителността. За мен, това да съм част от рок група е сбъдната фантазия. Може да звучи чийзи, само че не ми пука. Интересно е, когато срещам хора на нашите концерти, които екзалтирани от претърпяното, ти споделят, че желаят да живеят на път, като нас. Всички виждат свободата, която ти дава това да си в тайфа.
Бандата ще показа втория си албум с огромен концерт този петък - 13 април, във Военния клуб в София.
Новата продукция съдържа шест части. Първият сингъл - " You`re The Voice " - излезе в средата на предишния декември, като римейк на едноименния знаменит шлагер на John Farnham, и се радва на задушевно приемане от страна на публиката. Останалите пет песни са изцяло нови авторски и ще бъдат публично показани по време на идния лайв.
Края на 2017-а година групата означиха с огромно турне в Англия, Германия, Ирландия и Шотландия.
За новия албум, концерта на 13 април и всичко ново към бандата си приказваме с Ерсин и Ташо от Jеremy?:
Какво ви въодушеви да напишете още 6 части? А за какво не 10?
Ерсин: 7 са. Имаме хрумвания и разработки на песни за най-малко още три албума, само че искахме този да носи чувството за продължение на първия. Затова избрахме тъкмо тези песни. Сега имаме пърформънс, който можем да сложим на всяка сцена, където и по света да се намира. И нямаме самообладание да представим новата си музика пред аудитория.
Ташо: За благополучие, вдъхновението към момента го има и тези песни са концептуалното продължение на първия албум и допълват останалите 10.
Какво е настроението на новия албум?
Ерсин: Усещаме се, че имаме от ден на ден обществени послания. Във втория албум е включена наша версия на песента You`re The Voice, позната от осъществяването на Джон Фарнъм. Сякаш това се оформя като нашето обръщение към публиката. Цялостното чувство е за пространство. Емоционален е. Зареден с силата, която натрупваме от нашите турнета в България и в чужбина.
Какво най-вече ви се искаше да измененията в първия албум, откакто мина задоволително време от излизането му?
Ерсин: Нищо! Ние дадохме всичко от себе си за реализацията на този албум. От композиране и аранжиране до писане на текстове, записи, разбъркване и мастериране. Целта ни беше да не позволяваме компромис в нито един подробност. А за край имахме опция да използваме прелестната картина на Кольо Карамфилов, предоставена ни от неговия наследник Росен Карамфилов, която се трансформира в корица на албума.
Ташо: Не е имало подобен случай. Това, което направихме в дебютния ни албум, е доста откровено и се случи в верния миг, на вярното място, с верните хора.
Fake Fruits е най-големият ви шлагер досега. Има ли ария, която мислите, че ще надмине триумфа й?
Ерсин: Разбира се. С Fake Fruits мисля, че се получи изненада. Може би тъкмо по тази причина това си остава обичана ария на почитателите ни. Първата ария на Led Zeppelin, която чух, беше Stairway To Heaven, и още ми е обичаната.
Ташо: Това единствено публиката може да дефинира. Винаги вършим частите с доста обич и сила, като всяко едно е изживяно и оставяме на почитателите ни да преценяват.
Трудно ли е да правиш музика в България (все още)?
Ерсин: Трудно е да правиш музика където и да си по света. Първо минават 10 години до момента в който овладееш някой инструмент, а по-късно стартира всичко останало. Всяка пазарна ниша се развива по отношение на икономическия стандарт на страната и потребностите на нейното население. Не съм специалист и не мога да дам оценка за музикалния бизнес в България, само че мисля, че се развиваме към по-добро. Това, което ме радва, е, че рок групи има във всеки град и не престават да се основават нови и нови такива. Това чувство не можеш да си го доставиш от нищо друго. Свободата да се изразиш посредством музика.
Ташо: Никъде по света не е елементарно да правиш каквото и да било. Както в Америка и Англия, по този начин и в България, човек постоянно се сблъсква с компликации и спънки и би трябвало да е подготвен да се оправи с тях, с цел да може да продължи да прави каквото обича, а ние вършим тъкмо това. Стараем се да не се оплакваме, а да действаме.
Кое е по-добре от преди?
Ерсин: Че има интернет и можем да получим повече информация от преди. Това, че технолиите са напреднали и всеки, който желае да се занимава с музика, може да запише и обработи концепциите си даже посредством най- обикновения програмен продукт.
Ташо: Има много свежа музика в българския ефир, плод на новото потомство и също по този начин развиването на клубната сцена върви в позитивна посока. Средата става все по-благоприятна, и това е хубаво.
Кой актьор на родната сцена намирате за “сродна душа ” на Jeremy?
Ерсин: Стенли е образецът, който ще дам. Обичаме го за това, че е непосредствен с нас и постоянно ни мисли положителното.
Ташо: О, има много актьори, в които се припознаваме и са доста близки до нас. Мисля си, че определението „ сродна душа “ приляга най-добре на нашия другар Стенли.
Защо не живеете отвън България? Защо сте тук?
Ерсин: А вие? Защото обичаме прителите си и роднините си. Винаги можем да избягаме, само че това ли е решението? Предпочитаме да оставим нещо тук, в сравнение с да се влеем в мелачката на шоубизнеса в Западна Европа или Съединени американски щати. Разчитаме на това, че живеем в свободна страна и можем да пътуваме елементарно там, където можем да срещнем нова аудитория. Това и вършим. Вече имаме четири европейски турнета зад тила си и едно с именитата група Queen. Така че сме по едно и също време тук и където си пожелаем.
Ташо: Защото все някой би трябвало да остане и да има на кого да задавате този въпрос, хехе. Смятаме, че това, което вършим, може да съществува в страната ни, а по този начин или другояче - когато и да е можем да сме където си желаяме.
Песента, която ви кара да продължите напред, без значение от всичко?
Ерсин: Bittersweet Symphony - това е песента, която ме избавя постоянно. Безотказно е.
Ташо: Don’t Stop Me Now на Queen!
Четете ли вести? Кое събитие по света и у нас ви визира най-силно? Защо?
Песните от новия албум са отражение на това каква информация стига до нас. Това е албум със обществено обръщение. Разбира се, филтрираме новините, които стигат до нас, тъй като се оказва съвременно да се популяризират подправени такива. А това по-скоро е операция и дезинформация, в сравнение с публицистика. И да, вашата медия е от тези, които избираме, когато става въпрос за вести. Мислим, че сте виновни към читателите си. Адмирации.
Защо избрахте да вършиме музика?
Ташо: Това умеем да вършим най-добре и е фантазия, която следваме от доста дребни.
Ерсин: Защото е ужасно. Занеш го и го усещаш още преди да си се срещнал с действителността. За мен, това да съм част от рок група е сбъдната фантазия. Може да звучи чийзи, само че не ми пука. Интересно е, когато срещам хора на нашите концерти, които екзалтирани от претърпяното, ти споделят, че желаят да живеят на път, като нас. Всички виждат свободата, която ти дава това да си в тайфа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ