Борислав Цеков: Идва ли консервативно Тръмп-цунами в САЩ?
Остават броени дни до междинните избори в Съединени американски щати, планувани за 8 ноември. Преди да разгледаме настоящите развития и съответствие на силите, следва да напомним какъв е характерът на тези избори и какво е тяхното политическо значение.
Защо „ междинни “?
Наречени са „ междинни “, тъй като се организират в средата на 4-годишния президентски мандат и по този метод служат като гаранция за балансиране на комплицираната структура на американската политическа система на федерално и щатско равнище в сходство с настоящите публични настроения и настройки. Политическата процедура на Съединени американски щати през годините сочи, че междинните избори са и затруднение пред несъразмерната централизация на власт в една партия, надлежно – президент. Обикновено в междинните избори болшинство в Конгреса печели опозиционната на настоящия президент партия. Само два пъти през последните 100 години президентската партия е печелила болшинство и в двете камари. В три случая е печелила единствено Сената, само че е губила долната камара. Така беше да вземем за пример по време на мандата на 45-тия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп – на междинните избори през 2018 година републиканците резервираха надзор върху Сената и дори разшириха своето болшинство, само че болшинството в долната камара мина в Демократическата партия.
За какво ще гласоподават американските гласоподаватели на 8 ноември?
На федерално равнище ще се гласоподава за цялостния състав на долната камара на Конгреса, която се състои от 435 депутати, както и за 35 от стоте сенатори в горната камара – Сенатът на Съединени американски щати.
Не по-малко значими за политическия и социално-икономическия живот на Америка са обаче изборите за щатски изпълнителна и законодателна управляващи. Това е по този начин, тъй като по силата на базисния за американската държавна система принцип на федерализма, пълномощията на федералната власт са производни, делегирани от обособените щати, а не противоположното. Всеки от щатите има свои неприкосновени, суверенни права и пълномощия, конституции и законодателства. Докато федерацията има единствено тези, които са й категорично предоставени посредством федералната конституция от обособените щати. Голяма част от законодателната уредба и регулациите на изпълнителната власт в областта на стопанската система, образованието, щатските налози, екологията, публичния ред и прочие са в пълномощията на обособените щати, а множеството щати имат своя еднаквост, историческо самочувствие, а в множеството случаи и обществени и ценностни разлики спрямо останалите.
На 8 ноември на щатско равнище пък ще бъдат определени губернатори в 36 щата и 3 отвъдморски територии. Щатските губернатори са своего рода щатски “президенти ” – аналог на федералния президент, като носители на щатската изпълнителна власт на територията на съответната федерален индивид. Ще бъдат избирани и 30 вицегубернатори, 30 основни прокурори и 27 щатски секретари, както и доста други директно избираеми длъжности в щатската изпълнителна власт в 44 щата.
Ще се гласоподава и за щатските парламенти. Конституционното устройство на всички щати, като се изключи Небраска, е открило двукамарни законодателни органи, чийто сбит състав наброява 1972 щатски сенатори и 5411 щатски депутати. Освен това в междинните избори се гласоподава и за редица други директно избираеми органи на щатските управляващи – щатски секретари, основни прокурори, доста други държавни длъжности и учебни бордове.
По традиция в изборните бюлетини в доста щати или единствено в обособени окръзи, ще попадат и референдуми. Общо за цялата страна въпросите в допитванията ще са 130 на брой и могат да се обобщят в пет групи. В първата група са въпроси, свързани с абортите, чиято уредба според конституцията и скорошното решение на Върховния съд на Съединени американски щати, е в компетентността на щатските, а не на федералните управляващи. Такива референдуми ще има в шест щата – Калифорния, Мичиган, Канзас, Кентъки, Монтана, Върмонт. Втората група включва легализацията на марихуаната за лечебни цели – по този въпрос ще се произнасят гласоподавателите в пет американски щата: Арканзас, Мисури, Северна Дакота, Южна Дакота и Мериленд. Третата група е обвързвана с експлицитната анулация на някои атавистични и безмълвно анулирани текстове от щатските конституции, с които се дава опция в наказателните закони да се плануват санкции като “робство ” и “крепостничество ” – такива референдуми ще има в пет щата: Алабама, Тенеси, Орегон, Луизиана, Вермонт. Четвъртата група са разнородни въпроси, свързани с процедурите за иницииране и осъществяване на референдуми, по които ще се произнесат в четири щата – Аризона, Арканзас, Южна Дакота, Колорадо. И петата – по въпроси, свързани с изборните процедури в седем щата: Невада, Кънектикът, Аризона, Небраска, Охайо, Луизиана, Мичиган.
Какво е разположението на силите сред Републиканската и Демократическата партия?
Понастоящем по-голямата си част картата на Съединени американски щати е оцветена в алено, т.е. е доминирана то Републиканската партия във връзка с щатските управляващи. От 2010 година насам губернаторите в болшинството от щатите са излъчени от Републиканската партия – 28 щата, а в останалите 22 щата – от Демократическата партия. От общо 307 позиции в щатската изпълнителна власт, които ще се избират на 8 ноември, 156 са в ръцете на републиканците, 125 – на демократите, а 24 се заемат от непартийни фигури или от представители на дребни местни партии. Освен това в 22 щата цялата законодателна и изпълнителна власт – и губернаторите, и болшинствата в двете камари на щатското законодателно заседание – са от Републиканската партия. В тези щати живеят повече от 137 милиона души, което е 41,8% от популацията на Съединени американски щати. В 15 щата ръководството се господства напълно от Демократическата партия – в тях живеят малко повече от 111 милиона души, т. е. 33,9% от американците. В останалите 13 щата властта е поделена в друга настройка сред двете партии – в тях живеят съвсем 80 милиона американци, т. е. 24,3% от популацията. С други думи най-голяма част от популацията на Съединени американски щати живее в твърдо „ червени “ щати, доминирани напълно от Републиканската партия, която има болшинства в двете камари на щатския парламент и е излъчила губернатор.
Що се отнася да федералната законодателна власт, както е известно в Сената понастоящем има паритет – всяка от партиите има по 50 сенатори, а в Камарата на представителите болшинство имат демократите с 220 конгресмени против 212 (останалите три места до 435 сега са вакантни).
Какви са прогнозите седмица преди вота?
По отношение на щатските управляващи особени съмнения няма – чака се превъзходството на Републиканската партия да се резервира и даже разшири. Според множеството планирани данни могат да се чакат някои забавни обрати. Например републиканците да завоюват губернаторските постове, които до момента са следени от демократите, в Невада, Уисконсин и Орегон. Докато демократите имат късмет да “обърнат ” два щата – Масачузетс и Мериленд.
През летния интервал и чак до края на септември всички меродавни социологически изследвания сочеха победа на републиканците в долната камара и нежна преднина на демократите в Сената. Това се дължеше основно на необятния отзив от решението на Върховния съд по въпроса кой е компетентeн да урежда материята на абортите – всеки обособен щат или федералната власт. Част от самостоятелните гласоподаватели сякаш бяха подведени от демократичната медийна агитация, която погрешно интерпретира това решение като “отмяна на конституционното право на аборт ”. От началото на октомври обаче, на финалната права, доминираната от претенденти, персонално посочени от Доналд Тръмп, Републиканска партия мина, както се споделя, в уверено нахлуване и поведе в множеството планирани изследвания. Ето най-нови данни. Според изследване на CBS News Battleground Tracker, оповестено на 30 октомври, републиканците водят с два пункта в генеричния избор за Конгреса, т.е. с два пункта са повече респондентите, които ще гласоподават за Републиканската партия (независимо за коя камара) от тези, които ще поддържат демократите. Два дни преди този момент – на 28 октомври, организация Rasmussen Reports даде преднина за републиканците от 7 пункта, а Trafalgar – от 6 пункта. По-рано – на 26 октомври изследване по поръчка на либерал-прогресистката медия Politico даде преднина от 2 пункта на демократите, само че за сметка на това друго изследване, разгласено същия ден – на Democracy Corps, даде преднина от 2 пункта на републиканците. Свидетелство за това, че успеха на републиканците в долната камара е на процедура към този момент предрешена, са и прогнозните данни на близкия до либерал-прогресистките среди уебсайт FiveThirtyEight на Найт Силвър. Според тях вероятността Републиканската партия да получи болшинство в Камарата на представителите след изборите на 8 ноември е 82 на 100.
По-голямата конспирация е обвързвана със Сената. Битката е извънредно оспорвана, само че нежното преимущество на демократите, което към момента дават редица прогнози, в това число на FiveThirtyEight, е на път да се пропука. В навечерието на вота има от ден на ден индикации, че възможностите на Републиканската партия да завоюва болшинство от 52-53 сенатори напълно не са теоретични. Изходът и болшинството ще зависи от резултатите в Пенсилвания, Джорджия, Аризона, Юта и Невада, където борбата стана изключително оспорвана и на практика изравнена на финалната права.
Въобще, положението на предизборната акция към 31 октомври дава задоволително учредения да се чака сериозна “червена ”, т.е. републиканска “вълна ” в междинните избори. Целият въпрос е дали тази “вълна ” ще се трансформира в “цунами ”.
Как резултатите от междинния избор ще повлияят на президентските номинации на републиканците за 2024 година?
По традиция точно след междинните избори в двете партии се афишират президентските кандидатури, които ще се състезават за номинация. От становище на Републиканската партия резултатите ще имат определящо значение по един основен въпрос – кой ще бъде претендентът на партията за Белия дом през 2024 година На този стадий е несъмнено единствено, че това ще бъде или 45-я президент Доналд Тръмп или про-Тръмп претендент, като да вземем за пример губернаторът на Флорида Рон Десантис. Няма нито условия, нито поддръжка за претендент, който да не в коловоза на доктрината “Тръмп ”.
Възможните хипотези са три: при загуба, при нежна победа на републиканците и при безапелационна победа. Както писах директно след изборите през 2019 година, съществена стратегическа цел на Доналд Тръмп по пътя към възможното му ново кандидатиране, е преодоляването на Републиканската партия. Течението на обичайните американски консерватори, което той върна в мейнстрийма и въплъти с възхода си към Белия дом през 2016 година, изтласка и маргинализира господствалото от Рейгън до 2016 година течение на неоконсерваторите. Очаквано, след излизането от Белия дом през 2020 година Тръмп остана основен и най-влиятелен политически фактор в Републиканската партия, тъй като поддръжката за него и MAGA-движението надалеч надвишава партийните граници. През последните две години Тръмп докара до сполучлив свършек отстраняването на неоконите от основни позиции в системата на Републиканската партия. За актуалните междинни избори Тръмп на процедура съумя да в профил в първичните партийни избори всички свои гласовити съперници, в това число последната “останка ” от неоконсерваторите – дъщерята на някогашния вицепрезидент Дик Чейни – Лиз Чейни. Но част от лансираните от Тръмп претенденти, които с негова поддръжка победиха в първичните избори, са “нови лица ”, което в американската политика по предписание е сериозен минус. Това прави политическия залог за Тръмп изключително огромен в тези междинни избори. При загуба, каквато е съвсем изцяло изключена съгласно прогнозите, неговата президентска кандидатура ще загуби почва. Но една победа на 8 ноември би била мощен подтик. Заедно с това обаче зависи до каква степен безапелационна ще е успеха.
Ако не се осъществен упованията за “Тръмп-вълна ” и успеха е неубедителна – болшинство с по-малко от 10 мандата в долната камара на Конгреса и загуба в Сената, то това ще изведе на повърхността напълно законни настроения в част от Републиканската партия, които считат, че с цялата си поддръжка и престиж, които има измежду гласоподавателите на партията, Тръмп по-скоро би бил в тежест за 2024 година и следва да се търси про-Тръмп претендент с по-малко “багаж ” на плещите си. Подобни настроения биха били по-скоро малцинствени, само че самото им слагане на масата, ще направи ребусът пред Тръмп по-сложен. Трябва да е ясно обаче, че в последна сметка единствено от неговото персонално решение и от социологическите сондажи ще зависи оповестяването на номинацията му за вота през 2024 година В каква посока мисли Тръмп и неговият най-приближен екип може да се съди по редица косвени белези – персоналният му аероплан още веднъж е брандиран предизборно, а околните до него структури са изключително дейни в набирането на средства. При по-убедителна победа обаче – повече от 10 мандата разлика в долната камара и болшинство в Сената, няма да има никакви полемики – претендентът ще е Доналд Тръмп.
Остават няколко решаващи дни. Махалото на публичните настроения още веднъж сочи към консервативната десница. Остава единствено да разберем до каква степен ще стигне.
Коментар на конституционалистът Борислав Цеков, ahtezimedii.com
Защо „ междинни “?
Наречени са „ междинни “, тъй като се организират в средата на 4-годишния президентски мандат и по този метод служат като гаранция за балансиране на комплицираната структура на американската политическа система на федерално и щатско равнище в сходство с настоящите публични настроения и настройки. Политическата процедура на Съединени американски щати през годините сочи, че междинните избори са и затруднение пред несъразмерната централизация на власт в една партия, надлежно – президент. Обикновено в междинните избори болшинство в Конгреса печели опозиционната на настоящия президент партия. Само два пъти през последните 100 години президентската партия е печелила болшинство и в двете камари. В три случая е печелила единствено Сената, само че е губила долната камара. Така беше да вземем за пример по време на мандата на 45-тия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп – на междинните избори през 2018 година републиканците резервираха надзор върху Сената и дори разшириха своето болшинство, само че болшинството в долната камара мина в Демократическата партия.
За какво ще гласоподават американските гласоподаватели на 8 ноември?
На федерално равнище ще се гласоподава за цялостния състав на долната камара на Конгреса, която се състои от 435 депутати, както и за 35 от стоте сенатори в горната камара – Сенатът на Съединени американски щати.
Не по-малко значими за политическия и социално-икономическия живот на Америка са обаче изборите за щатски изпълнителна и законодателна управляващи. Това е по този начин, тъй като по силата на базисния за американската държавна система принцип на федерализма, пълномощията на федералната власт са производни, делегирани от обособените щати, а не противоположното. Всеки от щатите има свои неприкосновени, суверенни права и пълномощия, конституции и законодателства. Докато федерацията има единствено тези, които са й категорично предоставени посредством федералната конституция от обособените щати. Голяма част от законодателната уредба и регулациите на изпълнителната власт в областта на стопанската система, образованието, щатските налози, екологията, публичния ред и прочие са в пълномощията на обособените щати, а множеството щати имат своя еднаквост, историческо самочувствие, а в множеството случаи и обществени и ценностни разлики спрямо останалите.
На 8 ноември на щатско равнище пък ще бъдат определени губернатори в 36 щата и 3 отвъдморски територии. Щатските губернатори са своего рода щатски “президенти ” – аналог на федералния президент, като носители на щатската изпълнителна власт на територията на съответната федерален индивид. Ще бъдат избирани и 30 вицегубернатори, 30 основни прокурори и 27 щатски секретари, както и доста други директно избираеми длъжности в щатската изпълнителна власт в 44 щата.
Ще се гласоподава и за щатските парламенти. Конституционното устройство на всички щати, като се изключи Небраска, е открило двукамарни законодателни органи, чийто сбит състав наброява 1972 щатски сенатори и 5411 щатски депутати. Освен това в междинните избори се гласоподава и за редица други директно избираеми органи на щатските управляващи – щатски секретари, основни прокурори, доста други държавни длъжности и учебни бордове.
По традиция в изборните бюлетини в доста щати или единствено в обособени окръзи, ще попадат и референдуми. Общо за цялата страна въпросите в допитванията ще са 130 на брой и могат да се обобщят в пет групи. В първата група са въпроси, свързани с абортите, чиято уредба според конституцията и скорошното решение на Върховния съд на Съединени американски щати, е в компетентността на щатските, а не на федералните управляващи. Такива референдуми ще има в шест щата – Калифорния, Мичиган, Канзас, Кентъки, Монтана, Върмонт. Втората група включва легализацията на марихуаната за лечебни цели – по този въпрос ще се произнасят гласоподавателите в пет американски щата: Арканзас, Мисури, Северна Дакота, Южна Дакота и Мериленд. Третата група е обвързвана с експлицитната анулация на някои атавистични и безмълвно анулирани текстове от щатските конституции, с които се дава опция в наказателните закони да се плануват санкции като “робство ” и “крепостничество ” – такива референдуми ще има в пет щата: Алабама, Тенеси, Орегон, Луизиана, Вермонт. Четвъртата група са разнородни въпроси, свързани с процедурите за иницииране и осъществяване на референдуми, по които ще се произнесат в четири щата – Аризона, Арканзас, Южна Дакота, Колорадо. И петата – по въпроси, свързани с изборните процедури в седем щата: Невада, Кънектикът, Аризона, Небраска, Охайо, Луизиана, Мичиган.
Какво е разположението на силите сред Републиканската и Демократическата партия?
Понастоящем по-голямата си част картата на Съединени американски щати е оцветена в алено, т.е. е доминирана то Републиканската партия във връзка с щатските управляващи. От 2010 година насам губернаторите в болшинството от щатите са излъчени от Републиканската партия – 28 щата, а в останалите 22 щата – от Демократическата партия. От общо 307 позиции в щатската изпълнителна власт, които ще се избират на 8 ноември, 156 са в ръцете на републиканците, 125 – на демократите, а 24 се заемат от непартийни фигури или от представители на дребни местни партии. Освен това в 22 щата цялата законодателна и изпълнителна власт – и губернаторите, и болшинствата в двете камари на щатското законодателно заседание – са от Републиканската партия. В тези щати живеят повече от 137 милиона души, което е 41,8% от популацията на Съединени американски щати. В 15 щата ръководството се господства напълно от Демократическата партия – в тях живеят малко повече от 111 милиона души, т. е. 33,9% от американците. В останалите 13 щата властта е поделена в друга настройка сред двете партии – в тях живеят съвсем 80 милиона американци, т. е. 24,3% от популацията. С други думи най-голяма част от популацията на Съединени американски щати живее в твърдо „ червени “ щати, доминирани напълно от Републиканската партия, която има болшинства в двете камари на щатския парламент и е излъчила губернатор.
Що се отнася да федералната законодателна власт, както е известно в Сената понастоящем има паритет – всяка от партиите има по 50 сенатори, а в Камарата на представителите болшинство имат демократите с 220 конгресмени против 212 (останалите три места до 435 сега са вакантни).
Какви са прогнозите седмица преди вота?
По отношение на щатските управляващи особени съмнения няма – чака се превъзходството на Републиканската партия да се резервира и даже разшири. Според множеството планирани данни могат да се чакат някои забавни обрати. Например републиканците да завоюват губернаторските постове, които до момента са следени от демократите, в Невада, Уисконсин и Орегон. Докато демократите имат късмет да “обърнат ” два щата – Масачузетс и Мериленд.
През летния интервал и чак до края на септември всички меродавни социологически изследвания сочеха победа на републиканците в долната камара и нежна преднина на демократите в Сената. Това се дължеше основно на необятния отзив от решението на Върховния съд по въпроса кой е компетентeн да урежда материята на абортите – всеки обособен щат или федералната власт. Част от самостоятелните гласоподаватели сякаш бяха подведени от демократичната медийна агитация, която погрешно интерпретира това решение като “отмяна на конституционното право на аборт ”. От началото на октомври обаче, на финалната права, доминираната от претенденти, персонално посочени от Доналд Тръмп, Републиканска партия мина, както се споделя, в уверено нахлуване и поведе в множеството планирани изследвания. Ето най-нови данни. Според изследване на CBS News Battleground Tracker, оповестено на 30 октомври, републиканците водят с два пункта в генеричния избор за Конгреса, т.е. с два пункта са повече респондентите, които ще гласоподават за Републиканската партия (независимо за коя камара) от тези, които ще поддържат демократите. Два дни преди този момент – на 28 октомври, организация Rasmussen Reports даде преднина за републиканците от 7 пункта, а Trafalgar – от 6 пункта. По-рано – на 26 октомври изследване по поръчка на либерал-прогресистката медия Politico даде преднина от 2 пункта на демократите, само че за сметка на това друго изследване, разгласено същия ден – на Democracy Corps, даде преднина от 2 пункта на републиканците. Свидетелство за това, че успеха на републиканците в долната камара е на процедура към този момент предрешена, са и прогнозните данни на близкия до либерал-прогресистките среди уебсайт FiveThirtyEight на Найт Силвър. Според тях вероятността Републиканската партия да получи болшинство в Камарата на представителите след изборите на 8 ноември е 82 на 100.
По-голямата конспирация е обвързвана със Сената. Битката е извънредно оспорвана, само че нежното преимущество на демократите, което към момента дават редица прогнози, в това число на FiveThirtyEight, е на път да се пропука. В навечерието на вота има от ден на ден индикации, че възможностите на Републиканската партия да завоюва болшинство от 52-53 сенатори напълно не са теоретични. Изходът и болшинството ще зависи от резултатите в Пенсилвания, Джорджия, Аризона, Юта и Невада, където борбата стана изключително оспорвана и на практика изравнена на финалната права.
Въобще, положението на предизборната акция към 31 октомври дава задоволително учредения да се чака сериозна “червена ”, т.е. републиканска “вълна ” в междинните избори. Целият въпрос е дали тази “вълна ” ще се трансформира в “цунами ”.
Как резултатите от междинния избор ще повлияят на президентските номинации на републиканците за 2024 година?
По традиция точно след междинните избори в двете партии се афишират президентските кандидатури, които ще се състезават за номинация. От становище на Републиканската партия резултатите ще имат определящо значение по един основен въпрос – кой ще бъде претендентът на партията за Белия дом през 2024 година На този стадий е несъмнено единствено, че това ще бъде или 45-я президент Доналд Тръмп или про-Тръмп претендент, като да вземем за пример губернаторът на Флорида Рон Десантис. Няма нито условия, нито поддръжка за претендент, който да не в коловоза на доктрината “Тръмп ”.
Възможните хипотези са три: при загуба, при нежна победа на републиканците и при безапелационна победа. Както писах директно след изборите през 2019 година, съществена стратегическа цел на Доналд Тръмп по пътя към възможното му ново кандидатиране, е преодоляването на Републиканската партия. Течението на обичайните американски консерватори, което той върна в мейнстрийма и въплъти с възхода си към Белия дом през 2016 година, изтласка и маргинализира господствалото от Рейгън до 2016 година течение на неоконсерваторите. Очаквано, след излизането от Белия дом през 2020 година Тръмп остана основен и най-влиятелен политически фактор в Републиканската партия, тъй като поддръжката за него и MAGA-движението надалеч надвишава партийните граници. През последните две години Тръмп докара до сполучлив свършек отстраняването на неоконите от основни позиции в системата на Републиканската партия. За актуалните междинни избори Тръмп на процедура съумя да в профил в първичните партийни избори всички свои гласовити съперници, в това число последната “останка ” от неоконсерваторите – дъщерята на някогашния вицепрезидент Дик Чейни – Лиз Чейни. Но част от лансираните от Тръмп претенденти, които с негова поддръжка победиха в първичните избори, са “нови лица ”, което в американската политика по предписание е сериозен минус. Това прави политическия залог за Тръмп изключително огромен в тези междинни избори. При загуба, каквато е съвсем изцяло изключена съгласно прогнозите, неговата президентска кандидатура ще загуби почва. Но една победа на 8 ноември би била мощен подтик. Заедно с това обаче зависи до каква степен безапелационна ще е успеха.
Ако не се осъществен упованията за “Тръмп-вълна ” и успеха е неубедителна – болшинство с по-малко от 10 мандата в долната камара на Конгреса и загуба в Сената, то това ще изведе на повърхността напълно законни настроения в част от Републиканската партия, които считат, че с цялата си поддръжка и престиж, които има измежду гласоподавателите на партията, Тръмп по-скоро би бил в тежест за 2024 година и следва да се търси про-Тръмп претендент с по-малко “багаж ” на плещите си. Подобни настроения биха били по-скоро малцинствени, само че самото им слагане на масата, ще направи ребусът пред Тръмп по-сложен. Трябва да е ясно обаче, че в последна сметка единствено от неговото персонално решение и от социологическите сондажи ще зависи оповестяването на номинацията му за вота през 2024 година В каква посока мисли Тръмп и неговият най-приближен екип може да се съди по редица косвени белези – персоналният му аероплан още веднъж е брандиран предизборно, а околните до него структури са изключително дейни в набирането на средства. При по-убедителна победа обаче – повече от 10 мандата разлика в долната камара и болшинство в Сената, няма да има никакви полемики – претендентът ще е Доналд Тръмп.
Остават няколко решаващи дни. Махалото на публичните настроения още веднъж сочи към консервативната десница. Остава единствено да разберем до каква степен ще стигне.
Коментар на конституционалистът Борислав Цеков, ahtezimedii.com
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ