За един оркестър в повече
Остават броени дни до края на 2018-а, което значи, че и обзорите за изминаващите 12 месеца са към края си. „ Тема Спорт” по традиция ви показва събитията от родния спорт по този начин, както ги видяхме ние и както ги демонстрират статистиките и резултатите. Хубавите и неприятните моменти, значимите достижения и неуспехите. Продължаваме с волейбол. Най-успешният групов спорт в България продължава да отстъпва от позициите си, а единствено някои изключения не могат да създадат по този начин, че да си затворим очите и да кажем, че „ всичко е точно”.
@@@
Световното състезание е приоритет. Трябва да изградим най-хубавия състав за международното състезание. Всичко е ориентирано към международното първенство… от януари до началото на септември от волейболната федерация направиха всичко допустимо, с цел да забършат проблемите под килима с вярата, че идвайки на това международно състезание, националният ни тим за мъже внезапно ще се трансформира в международна мощ и ще прегази всички просто тъй като ще играе мачовете си в зала „ Конгресна” във Варна и „ Арена Армеец” в София. Никой не трябваше да подлага на критика Пламен Константинов и неговите избраници до международното, с цел да не нарани възприятията им, защото това надали не щяло да се окаже съдбовно за представянето им. Уви, когато една машина скърца, колкото и да замазваш и маскираш проблемите, те няма по какъв начин да изчезнат с магическа пръчка. Пък било то и на домашно международно състезание. Напротив – тези проблеми просто назряват от ден на ден и повече и все в миналото ще избухнат. И когато не вземаш ограничения първоначално, силата на детонацията просто ще нарасне към края на процеса.
@@@
В общи линии това се случи с мъжкия ни народен тим през 2018-а. Последната, в която Константинов можеше да работи с представителния ни отбор. И към този момент може би последната, в която за всяко нещо ще си има опрощение, а „ задачата оправдава средствата” е най-често употребяваното факсимиле в тази федерация. За страдание на всички задачата не оправда средствата. 11-ото място на международното състезание в взаимно домакинство с Италия бе просто украшението на един разрушен от вътрешни кавги и интриги отбор. Който преди 4 години бе взет, с цел да бъде изправен на крайници, а в този момент наподобява в доста по-тежко положение. Вместо в ремисия той бе подложен в изкуствена кома.
Какво завоюва България от семейството на международното? Нищо. Очакванията за цялостни зали не се оправдаха. Скандалите в националния ни отбор отдръпнаха хората от трибуните и един-два мача с по-масово посещаване няма по какъв начин да радват който и да е. Да оставим резултатите на националите ни настрани. Те бяха такива, каквито действително трезвомислещите хора чакаха да са. Без Цветан Соколов, който още веднъж се контузи преди огромно домакинство (2015-а също) – толкоз. Георги Братоев също получи контузия в Лигата на нациите, където прочее Гибона твърдеше, че резултатите не са значими. С едно изречение за този шампионат – там той трябваше да постанова по-млади състезатели, с цел да търси най-хубавото за международното, само че това също не сполучи. Нека погледнем към изгодите за българския волейбол от това, че част от света бе вперил очи към Русе, Варна и София. Да, федерацията се оправи чудесно с организацията, това не го отхвърля никой. Организация и изгода обаче са разнообразни неща. А изгодата я няма. Нито фрапантно са се нараснали искащите да играят волейбол с това домакинство, нито успехите сплотиха нацията, нито задачата бе изпълнена. В Русе залата се изпълни само за мача Франция – Бразилия, което е ужасно. Но... до такава степен. Във Варна даже за нашите лъвове „ Конгресна” нито един път не извърши потенциала си, да не приказваме за „ Арена Армеец”.
На фона на всичко това изцяло резонно бе да се стигне до разлъка сред БФ Волейбол и Пламен Константинов. Обединителят, в лицето на Гибона, се оказа повече разединител и, в профил видяно, сложи себе си над колектива. Дали е по този начин единствено играчите си знаят. Сред тях, несъмнено, и Лимона (Владо Иванов), който си потегли преди международното, с цел да покаже, че нещо в кухнята мирише на от дълго време загоряло.
По-важното обаче е, че резултатите и неналичието на напредък очевидно не вълнуват толкоз хората, ръководещи този спорт. Защото те си стоят едни и същи. Статуквото е по-важно от просперитета. Или най-малко общия разцвет, тъй като персоналният подобен сигурно е налице. Ако се съмнявате – питайте купонджиите от Казанлък. При тях няма лабаво – щом оркестърът свири, значи всичко е тъкмо.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Мъжкият ни народен тим през 2018 година
Лига на нациите
Съперник Резултат
Китай 3:2
Съединени американски щати 1:3
Аржентина 3:1
Сърбия 2:3
Австралия 0:3
Русия 0:3
Япония 3:0
Италия 1:3
Полша 1:3
Франция 0:3
Канада 3:0
Бразилия 3:2
Германия 2:3
Иран 1:3
Южна Корея 3:2
Общо: 15 мача, 6 победи и 9 загуби, 26:34 геймова разлика. 11 място
@@@
Световно състезание в България и Италия
Съперник Резултат
Финландия 3:0
Иран 1:3
Пуерто Рико 3:0
Куба 3:0
Полша 1:3
Иран 3:0
Съединени американски щати 0:3
Канада 2:3
Общо: 8 мача, 4 победи и 4 загуби, 16:12 геймова разлика. 11 място
@@@ Световното състезание е приоритет. Трябва да изградим най-хубавия състав за международното състезание. Всичко е ориентирано към международното първенство… от януари до началото на септември от волейболната федерация направиха всичко допустимо, с цел да забършат проблемите под килима с вярата, че идвайки на това международно състезание, националният ни тим за мъже внезапно ще се трансформира в международна мощ и ще прегази всички просто тъй като ще играе мачовете си в зала „ Конгресна” във Варна и „ Арена Армеец” в София. Никой не трябваше да подлага на критика Пламен Константинов и неговите избраници до международното, с цел да не нарани възприятията им, защото това надали не щяло да се окаже съдбовно за представянето им. Уви, когато една машина скърца, колкото и да замазваш и маскираш проблемите, те няма по какъв начин да изчезнат с магическа пръчка. Пък било то и на домашно международно състезание. Напротив – тези проблеми просто назряват от ден на ден и повече и все в миналото ще избухнат. И когато не вземаш ограничения първоначално, силата на детонацията просто ще нарасне към края на процеса.
@@@В общи линии това се случи с мъжкия ни народен тим през 2018-а. Последната, в която Константинов можеше да работи с представителния ни отбор. И към този момент може би последната, в която за всяко нещо ще си има опрощение, а „ задачата оправдава средствата” е най-често употребяваното факсимиле в тази федерация. За страдание на всички задачата не оправда средствата. 11-ото място на международното състезание в взаимно домакинство с Италия бе просто украшението на един разрушен от вътрешни кавги и интриги отбор. Който преди 4 години бе взет, с цел да бъде изправен на крайници, а в този момент наподобява в доста по-тежко положение. Вместо в ремисия той бе подложен в изкуствена кома.
Какво завоюва България от семейството на международното? Нищо. Очакванията за цялостни зали не се оправдаха. Скандалите в националния ни отбор отдръпнаха хората от трибуните и един-два мача с по-масово посещаване няма по какъв начин да радват който и да е. Да оставим резултатите на националите ни настрани. Те бяха такива, каквито действително трезвомислещите хора чакаха да са. Без Цветан Соколов, който още веднъж се контузи преди огромно домакинство (2015-а също) – толкоз. Георги Братоев също получи контузия в Лигата на нациите, където прочее Гибона твърдеше, че резултатите не са значими. С едно изречение за този шампионат – там той трябваше да постанова по-млади състезатели, с цел да търси най-хубавото за международното, само че това също не сполучи. Нека погледнем към изгодите за българския волейбол от това, че част от света бе вперил очи към Русе, Варна и София. Да, федерацията се оправи чудесно с организацията, това не го отхвърля никой. Организация и изгода обаче са разнообразни неща. А изгодата я няма. Нито фрапантно са се нараснали искащите да играят волейбол с това домакинство, нито успехите сплотиха нацията, нито задачата бе изпълнена. В Русе залата се изпълни само за мача Франция – Бразилия, което е ужасно. Но... до такава степен. Във Варна даже за нашите лъвове „ Конгресна” нито един път не извърши потенциала си, да не приказваме за „ Арена Армеец”.
На фона на всичко това изцяло резонно бе да се стигне до разлъка сред БФ Волейбол и Пламен Константинов. Обединителят, в лицето на Гибона, се оказа повече разединител и, в профил видяно, сложи себе си над колектива. Дали е по този начин единствено играчите си знаят. Сред тях, несъмнено, и Лимона (Владо Иванов), който си потегли преди международното, с цел да покаже, че нещо в кухнята мирише на от дълго време загоряло.
По-важното обаче е, че резултатите и неналичието на напредък очевидно не вълнуват толкоз хората, ръководещи този спорт. Защото те си стоят едни и същи. Статуквото е по-важно от просперитета. Или най-малко общия разцвет, тъй като персоналният подобен сигурно е налице. Ако се съмнявате – питайте купонджиите от Казанлък. При тях няма лабаво – щом оркестърът свири, значи всичко е тъкмо.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт " Мъжкият ни народен тим през 2018 година
Лига на нациите
Съперник Резултат
Китай 3:2
Съединени американски щати 1:3
Аржентина 3:1
Сърбия 2:3
Австралия 0:3
Русия 0:3
Япония 3:0
Италия 1:3
Полша 1:3
Франция 0:3
Канада 3:0
Бразилия 3:2
Германия 2:3
Иран 1:3
Южна Корея 3:2
Общо: 15 мача, 6 победи и 9 загуби, 26:34 геймова разлика. 11 място
@@@ Световно състезание в България и Италия
Съперник Резултат
Финландия 3:0
Иран 1:3
Пуерто Рико 3:0
Куба 3:0
Полша 1:3
Иран 3:0
Съединени американски щати 0:3
Канада 2:3
Общо: 8 мача, 4 победи и 4 загуби, 16:12 геймова разлика. 11 място
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ