Рафаел Надал и великият Уимбълдън ’08
Остава по-малко от седмица до началото на Уимбълдън, а това е мотив да си напомним някои от най-великите мачове в шампионата.
2008 е годината на Рафаел Надал. Той я приключи под №1 в международната класация и преди всичко по извоювани пари от наградни фондове с 6 773 773 $. Бе разгласен за международен първенец от Международната федерация по тенис ITF. Стана олимпийски първенец в Пекин , по традиция завоюва и Ролан Гарос, само че това, което направи на Уимбълдън остава вечно във фолклора на играта.
С изстрадания си успех и бленуван триумф той влезе в историята като едвам втория тенисист след Бьорн Борг през 1980 година, който печели в един сезон Откритото състезание на Франция и това на Англия. До началото на юли 2008 година Рафа Надал имаше една фантазия – да завоюва Уимбълдън. След това всичко към този момент бе действителност.
Рафа надвива с 6-4 6-4 6-7 6-7 9-7, с цел да победи с първата си купа на Уимбълдън. Въпреки мъчителната загуба от Надал тогава Федерер резервира лидерската си позиция в международната класация, само че редица медии гръмват, че идва „ началото на края на швейцареца “. Разбира се, историята демонстрира друго, тъй като повече от десетилетие по-късно двамата не престават да преобладават.
През 2008 година обаче испанецът става едвам вторият представител на родината си с купа от най-престижния тенис шампионат след Маноло Сантана, изминавайки впечатляващ път, за който мечтае още от дете.
До финала през 2008 година Рафа губи единствено един сет – от Ернест Гулбис във втори кръг. След това влиза серия. Мнозина биха споделили, че пътят на Федерер е по-тежък с имена като Сафин, Анчич, Хюит, Гаске и Сьодерлинг. Истината обаче е, че Маестрото няма проблеми против никой от съперниците си – той е на лична територия. Затова и излиза като любимец на финала.
Дъждът отсрочва началото на мача с 35 минути, а първата точка в него е разиграване с 14 удара, приключило с сполучлив форхенд на Рафа. Испанецът пробива в третия гейм, а след това противникът му изпуска две точки за пробив и Рафа затваря сета с 6-4. Горе-долу по това време Федерер е осъзнал, че това ще е най-трудният му край на Уимбълдън в живота.
Надал печели и втория сет и тъмните облаци на Централния корт към този момент са факт – не в метафоричен смисъл, а в дословен. В третия сет при 3-3 Федерер губи с 0-40, само че с пет следващи точки повежда. При 5-4 в негова изгода стартира да вали и играчите напущат корта. Повече от час по-късно, в 18:11 часа английско време дуелът продължава, а Федерер печели сета.
В четвъртия сет става факт тайбрекът за историята. Рафа повежда с 5-2 точки. Двойна неточност довежда нещата до 4-5. После Федерер изпуска сетбол, а Надал – мачбол. След сполучлив форхенд на Маестрото и изтърван бекхенд на Рафа, шоуто влиза в пети сет.
В 19:53 ч при 2-2 гейма, още веднъж стартира да вали. Играчите се прибрат, а феновете към този момент знаят – това е най-великият край на Уимбълдън. Федерер взима превес по-късно, само че не съумява да го материализира. В 21:00 часа резултатът е 7-7 гейма. Рафа пробива и сервира за купата, в случай че не успее, срещата ще се доиграе на идващия ден. Всичко обаче завършва – няколко минути по-късно Надал е на земята от наслада.
