Нигяр Джафер: Системата не може да издържи още дълго така
Остър кадрови недостиг изпитват лечебните заведения в страната.
Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 – на медицински сестри, стана ясно по време на полемиката на „ Индекс на болниците“ за „ Кадровия недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени“. Какви са аргументите и по какъв начин могат да се преодолеят проблемите? Отговор на тези въпроси дава доктор Нигяр Джафер, един от специалистите на Движение за права и свободи в областта на опазването на здравето и някогашен член на парламентарната здравна комисия, в изявление за clinica.bg.
– Д-р Джафер, намира ли се опазването на здравето в кадрова рецесия?
– За кадрова рецесия се приказва от доста време, само че след края на пандемията ще са ясни сериозните провали за здравната ни система, която и преди този момент имаше своите проблеми и дефицити. Някои от закритите клиники и отделения, преобразуваните структури, доста мъчно ще бъдат възобновени. Неяснотата по бюджетните параметри ще даде различен отпечатък на проблемите, които по този начин или другояче са насъбрани.
Още преди пандемията, Европейски Съюз пресметна, че неналичието на медицински експерти единствено за Европа ще е към 2 млн., представете си за какъв дефицит можем да приказваме на този стадий. За България не видяхме някой да направи подобен план. Няма по какъв начин да приемем, че дефицитът за страната ни е единствено 50 експерта по анестезиология, 30-40 в инфекциозните заболявания или към 200 в незабавната помощ. Прекалено опростенчески е този взор. Необходим е взор с районен разбор за сегашната обстановка и идващите 10-15г. с цел да се подхващат ограничения в този момент.
Да, експертите емигрират по посока на по-високото възнаграждение и това е реалност от десетилетия, в световен мащаб това не може да бъде спряно. Остава въпросът по какъв начин ние ще задоволим нашите потребности при тези демографски дадености и в композиция с трагичните ни районни несъответствия.
– Отдавна приказваме за дефицит, само че възрастовата конструкция на фрагментите в България към този момент е доста неприятна, от тази позиция – ние в рецесия ли сме или системата към момента може да издържи?
– Системата не може да издържи още дълго по този начин, тъй като ние в действителност се намираме в състояние на рецесия с всички характерности на рецесия. Ето за какво страната би трябвало да има визия и да разгласи безспорен протекционизъм на медицинските фрагменти и това касае както заплащането, по този начин и професионалното им развиване, както и израстването на младите фрагменти.
Ръководствата на лечебните заведения би трябвало да се постараят да подсигуряват сигурна среда и комфорт за работа на хората, тъй като това е един от главните акценти в настояванията, след заплащането.
– Но по какъв начин може да се обезпечи спокойна среда на работа, откакто има толкоз огромен дефицит на фрагменти? Има ли в този смисъл потребност от преструктуриране на здравната система – болнична и извънболнична?
– Мисля, че е сериозен изводът, който е изработен на полемиката, която проведохте – че една част от лечебните заведения ще се преструктурират сами и ще изчезнат, само че това ще се случи в средносрочен проект – в границите на 5-10 години. Ако би трябвало да поговорим за нещата, които би трябвало да се създадат в кратковременен проект обаче, мисля, че те са явни.
През годините средствата за опазване на здравето, в това число на НЗОК, набъбнаха към шест-седем пъти. Но това не докара до симетричен растеж на приходите на хората. Беше вложено в какво ли не – инсталация, режийни, разноски за медикаменти и медицински произведения, което не е неприятно, само че погледнете заплащането на медицинските експерти.
Стигнахме до такава степен, че поради повишаването на МРЗ една санитарка да получава съвсем колкото една здравна сестра, обучавана 4 години. Големият въпрос е какво ще се случи, откакто отпадне добавката за КОВИД-пандемията за първа линия. Отново ще се сблъскаме с действителността, че на доста места медицинските сестри ще работят за 700-800 лева Аз съм черноглед във връзка с резултата от договарянето на КТД. Колко пъти до момента това е правено, и какъв брой пъти тази сделка на практика не води до постигане на заложения растеж на работната заплата?
На второ място би трябвало да се означи това, че в регламентацията на по-висок банкет на медицински сестри през последните години видяхме безспорни девиации. Например в един от МУ през една от годините, когато са признати 20 сестри повече, страната отхвърля да заплати за тяхното образование. Няма по какъв начин при сходна обстановка нещата да се трансформират фрапантно за няколко години. Има доста сериозен проблем в връзката сред Министерство на здравеопазването и МОН що се касае до образованието на медицинските експерти и това доста бързо би трябвало да се прекрати.
– Освен заплащането и образованието има ли друга краткосрочна мярка, която би могла да се предприеме?
– Мисля, че има един запас в регламентацията на активността и вписването на парамедиците и лекарските асистенти в системата. Преди години ние разрешихме образованието на тези експерти, само че още веднъж заради някакви недоразумения сред Министерство на здравеопазването и МОН не се стигна до единни дейности и законодателни начинания, този въпрос остава провесен. Всички тези ограничения обаче наподобяват като идея пердута, с оглед бюджета на НЗОК за 2022 година
Да, бяха заложени повече средства и макар че той бе признат с няколко месеца забавяне, бе оповестено още с приемането му, че ще бъде обновен в средата на годината, а вероятно и септември. Това значи, че бюджетът към този момент престава да бъде бюджет в оня смисъл, на финансова рамка, предвидимост за това какво ще се харчи в границите на една година. Мисля, че това ще сътвори проблем и няма да разреши да се стигне до стъпки, които да доведат до удовлетворяващо заменяне на средствата за първа линия да вземем за пример.
Това шоково понижение на приходите на огромни групи медицински експерти ще докара до напрежение и демотивация.
– Какви са прогнозите ви за развиването на системата?
– Не изключително оптимистични, в случай че не се вземат фрапантни ограничения за повишение на приходите на хората, тъй като повишението на цените на КП няма автоматизирано да докара до повишение на заплатите на медицинските сестри и лекарите, които работят в системата.
Независимо дали ни се желае или не, изходът от ден на ден би трябвало да се търси във въвеждането на повече цифрови услуги, т.е. детайли на телемедицина, ведно с пакет от ограничения, довеждащи до по-добро възнаграждение и възстановяване на работната среда, кариерно израстване на младите, както уместно публично самопризнание на медицинския труд.
източник:
Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 – на медицински сестри, стана ясно по време на полемиката на „ Индекс на болниците“ за „ Кадровия недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени“. Какви са аргументите и по какъв начин могат да се преодолеят проблемите? Отговор на тези въпроси дава доктор Нигяр Джафер, един от специалистите на Движение за права и свободи в областта на опазването на здравето и някогашен член на парламентарната здравна комисия, в изявление за clinica.bg.
– Д-р Джафер, намира ли се опазването на здравето в кадрова рецесия?
– За кадрова рецесия се приказва от доста време, само че след края на пандемията ще са ясни сериозните провали за здравната ни система, която и преди този момент имаше своите проблеми и дефицити. Някои от закритите клиники и отделения, преобразуваните структури, доста мъчно ще бъдат възобновени. Неяснотата по бюджетните параметри ще даде различен отпечатък на проблемите, които по този начин или другояче са насъбрани.
Още преди пандемията, Европейски Съюз пресметна, че неналичието на медицински експерти единствено за Европа ще е към 2 млн., представете си за какъв дефицит можем да приказваме на този стадий. За България не видяхме някой да направи подобен план. Няма по какъв начин да приемем, че дефицитът за страната ни е единствено 50 експерта по анестезиология, 30-40 в инфекциозните заболявания или към 200 в незабавната помощ. Прекалено опростенчески е този взор. Необходим е взор с районен разбор за сегашната обстановка и идващите 10-15г. с цел да се подхващат ограничения в този момент.
Да, експертите емигрират по посока на по-високото възнаграждение и това е реалност от десетилетия, в световен мащаб това не може да бъде спряно. Остава въпросът по какъв начин ние ще задоволим нашите потребности при тези демографски дадености и в композиция с трагичните ни районни несъответствия.
– Отдавна приказваме за дефицит, само че възрастовата конструкция на фрагментите в България към този момент е доста неприятна, от тази позиция – ние в рецесия ли сме или системата към момента може да издържи?
– Системата не може да издържи още дълго по този начин, тъй като ние в действителност се намираме в състояние на рецесия с всички характерности на рецесия. Ето за какво страната би трябвало да има визия и да разгласи безспорен протекционизъм на медицинските фрагменти и това касае както заплащането, по този начин и професионалното им развиване, както и израстването на младите фрагменти.
Ръководствата на лечебните заведения би трябвало да се постараят да подсигуряват сигурна среда и комфорт за работа на хората, тъй като това е един от главните акценти в настояванията, след заплащането.
– Но по какъв начин може да се обезпечи спокойна среда на работа, откакто има толкоз огромен дефицит на фрагменти? Има ли в този смисъл потребност от преструктуриране на здравната система – болнична и извънболнична?
– Мисля, че е сериозен изводът, който е изработен на полемиката, която проведохте – че една част от лечебните заведения ще се преструктурират сами и ще изчезнат, само че това ще се случи в средносрочен проект – в границите на 5-10 години. Ако би трябвало да поговорим за нещата, които би трябвало да се създадат в кратковременен проект обаче, мисля, че те са явни.
През годините средствата за опазване на здравето, в това число на НЗОК, набъбнаха към шест-седем пъти. Но това не докара до симетричен растеж на приходите на хората. Беше вложено в какво ли не – инсталация, режийни, разноски за медикаменти и медицински произведения, което не е неприятно, само че погледнете заплащането на медицинските експерти.
Стигнахме до такава степен, че поради повишаването на МРЗ една санитарка да получава съвсем колкото една здравна сестра, обучавана 4 години. Големият въпрос е какво ще се случи, откакто отпадне добавката за КОВИД-пандемията за първа линия. Отново ще се сблъскаме с действителността, че на доста места медицинските сестри ще работят за 700-800 лева Аз съм черноглед във връзка с резултата от договарянето на КТД. Колко пъти до момента това е правено, и какъв брой пъти тази сделка на практика не води до постигане на заложения растеж на работната заплата?
На второ място би трябвало да се означи това, че в регламентацията на по-висок банкет на медицински сестри през последните години видяхме безспорни девиации. Например в един от МУ през една от годините, когато са признати 20 сестри повече, страната отхвърля да заплати за тяхното образование. Няма по какъв начин при сходна обстановка нещата да се трансформират фрапантно за няколко години. Има доста сериозен проблем в връзката сред Министерство на здравеопазването и МОН що се касае до образованието на медицинските експерти и това доста бързо би трябвало да се прекрати.
– Освен заплащането и образованието има ли друга краткосрочна мярка, която би могла да се предприеме?
– Мисля, че има един запас в регламентацията на активността и вписването на парамедиците и лекарските асистенти в системата. Преди години ние разрешихме образованието на тези експерти, само че още веднъж заради някакви недоразумения сред Министерство на здравеопазването и МОН не се стигна до единни дейности и законодателни начинания, този въпрос остава провесен. Всички тези ограничения обаче наподобяват като идея пердута, с оглед бюджета на НЗОК за 2022 година
Да, бяха заложени повече средства и макар че той бе признат с няколко месеца забавяне, бе оповестено още с приемането му, че ще бъде обновен в средата на годината, а вероятно и септември. Това значи, че бюджетът към този момент престава да бъде бюджет в оня смисъл, на финансова рамка, предвидимост за това какво ще се харчи в границите на една година. Мисля, че това ще сътвори проблем и няма да разреши да се стигне до стъпки, които да доведат до удовлетворяващо заменяне на средствата за първа линия да вземем за пример.
Това шоково понижение на приходите на огромни групи медицински експерти ще докара до напрежение и демотивация.
– Какви са прогнозите ви за развиването на системата?
– Не изключително оптимистични, в случай че не се вземат фрапантни ограничения за повишение на приходите на хората, тъй като повишението на цените на КП няма автоматизирано да докара до повишение на заплатите на медицинските сестри и лекарите, които работят в системата.
Независимо дали ни се желае или не, изходът от ден на ден би трябвало да се търси във въвеждането на повече цифрови услуги, т.е. детайли на телемедицина, ведно с пакет от ограничения, довеждащи до по-добро възнаграждение и възстановяване на работната среда, кариерно израстване на младите, както уместно публично самопризнание на медицинския труд.
източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ