Недостиг на лекари и сестри в над 70% от болниците в страната | Това са основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“
Остър кадрови недостиг изпитват лечебните заведения в страната. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 - на медицински сестри.
Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години.
Това са главните заключения от анкетата на „ Индекс на лечебните заведения “ за кадровия недостиг в опазването на здравето.
Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна. От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в следните области - Анестезиология и интензивно лекуване - 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни заболявания - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни заболявания - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи – 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология Инфекциозни заболявания, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лекуване, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лекуване, Инфекциозни заболявания, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерелогия.
Последиците от дефицита на лекари
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Текучество на лекари
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалностите с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Последици от дефицита на сестри
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
Текучество на сестри
При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните аргументи за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и ексклузивен труд (37,8%), постигане на пенсионна възраст (32,4%), неприятни условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), пренасяне в друга страна (8,1%).
Причини за кадровия недостиг
По-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти. Тази причина е посочена близо от 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирана като причина за кадровия недостиг от 65,6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Прогнози
Над 53% от интервюираните мениджъри се притесняват, че в идващите 1-5 години ще изпитат сериозен дефицит на фрагменти, който ще докара до редукция на активността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите терзания, само че в по-дългосрочен проект - идващите 5-10 години.
Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 години. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от МУ, а съгласно 11% от интервюираните отсега нататък няма да има промени в настоящето състояние.
Мерки
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг съгласно мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от МУ в страната. Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години.
Това са главните заключения от анкетата на „ Индекс на лечебните заведения “ за кадровия недостиг в опазването на здравето.
Тя бе извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна. От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в следните области - Анестезиология и интензивно лекуване - 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни заболявания - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни заболявания - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи – 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология Инфекциозни заболявания, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лекуване, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лекуване, Инфекциозни заболявания, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерелогия.
Последиците от дефицита на лекари
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Текучество на лекари
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалностите с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Последици от дефицита на сестри
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
Текучество на сестри
При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните аргументи за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и ексклузивен труд (37,8%), постигане на пенсионна възраст (32,4%), неприятни условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), пренасяне в друга страна (8,1%).
Причини за кадровия недостиг
По-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти. Тази причина е посочена близо от 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирана като причина за кадровия недостиг от 65,6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Прогнози
Над 53% от интервюираните мениджъри се притесняват, че в идващите 1-5 години ще изпитат сериозен дефицит на фрагменти, който ще докара до редукция на активността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите терзания, само че в по-дългосрочен проект - идващите 5-10 години.
Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 години. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от МУ, а съгласно 11% от интервюираните отсега нататък няма да има промени в настоящето състояние.
Мерки
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг съгласно мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от МУ в страната. Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ