Откритията в Бачо Киро не фигурират в генетичните записи в Европа досега
„ Останките от пещерата „ Бачо Киро” са най-старите остатъци на „ модерните хора”, които до този миг са откривани на територията на Европа”, изясни Матея Хайдиняк пред Нова тв.
„ Балканите се оказват извънредно забавно и значимо място за откриване на историята на навлизането освен на човешкия тип, а и на човешкия жанр в Европа. Нещо повече, Балканите се оказват, може би, мястото, откъдето първите стъпки на човешката линия е тръгнала”, счита проф. Николай Спасов.
Заради неповторимата си дарба да мисли, разсъждава и открива нови феномени, индивидът заема най-високото ходило на еволюционната подчиненост. И до момента в който през днешния ден по всякакъв начин се борим за положително настояще и несъмнено бъдеще, се оказва, че историята и предишното са най-силните ни оръжия в тази битка. Балканите през днешния ден не са най-спокойното място на планетата, само че по тази причина има голям брой аргументи, част от които ги трансформират в толкоз значим детайл от развиването не на цивилизациите, а на цялото човечество.
„ Балканите постоянно са били място, разпределително място, в случай че мога по този начин да кажа. Това е контактът Мала Азия – Балканите сред три континента – Африка, Азия и Европа, и неслучайно отсам е минал и пътят на първите хомо-сапиенс в Европа”, описа проф. Спасов.
„ Към сегашния миг, въз основата на данните, с които разполагахме, за интервала, в който са живели така наречен „ съвременни хора”, не изглеждаше по този начин, като че ли те са оставили каквито и да било потомци. В момента обаче получаваме от ден на ден и повече информация за взаимоотношенията сред неандерталците и „ модерните хора” на територията на Европа”, разкри Хайдиняк.
„ Последната публикация, която донесе доста звук в средите на палеоантрополозите, демонстрира пък, че тези най-ранни представители на нашия тип са контактували с неандерталците. Не просто са контактували, а сред тях е имало кръстосване”, добави проф. Спасов.
„ Около 2 % от нашия геном, от генома на всички хора, които не са африканци, идват от неандерталците. Някои от тези елементи от нашия геном могат да бъдат потребни или нездравословни за разнообразни аспекти – да вземем за пример за играждането на имунитет, поддържане на метаболизма или пък пигментацията на кожата. Това, което е несъмнено, е, че „ модерните хора” и неандерталците могат да се репродуцират, да основават поколение, тъй като в случай че това не е по този начин, нито един от нас, актуалните хора, нямаше да съществува и да има „ неандерталски сегменти” в ДНК-то си”, разясни Хайдиняк.
За Матея Хайдиняк България е основна територия.
„ Пещерата Бачо Киро е доста значима, когато става дума за разбирането на тези ранни човешки взаимоотношения. Откритията там ни демонстрираха неща, които не попадаха в генетичните записи в Европа до този момент”, изясни тя.
Последните открития повдигат и различен въпрос – каква е повода за изгубването на неандерталците като тип.
„ Те са били избити, а не просто всмукани. Те са отстранени. Неандерталците са били извънредно мощни същества, пригодени повече от нашия тип към доста тежките условия и леден климат на късния Христоцен. Те евентуално са били по-малко, те са имали по-малки групи, те са имали по-слаба обществена и военна, в случай че мога по този начин да се изразя, организация”, счита проф. Спасов.
„ Тези революционни открития трансформират гледната ни точка за ранната човешка история. Когато приказваме за археология, е редно да споменем, че е налице промяна на един вид скали и каменни оръдия с други, което също може да е знак за съществуването на друга човешка популация. Сега към този момент виждаме това и генетично”, акцентира Хайдиняк.
Темата за въздействието на климата върху човешката история също става основна част от полемиката.
„ Няма никакво подозрение, че цялото придвижване и на животни, и на хора се управлява, се модулира и се обуславя от климатичните промени. Климатичните промени водят след себе си до промени в естествената конюнктура, в растителността, а оттова типове, които да речем, че са били степни и пред тях е стояла преградата на горите, са могли при едно захлаждане, при откриването на пространствата, да обхванат там, където преди този момент не са можели. Пътят е доста дълъг, както загатнах, може би стартира доскоро повече от 7 милиона години. Действително дълъг път, нищо чудно да се окаже, че е още по-дълъг”, безапелационен е проф. Спасов.
„ Балканите се оказват извънредно забавно и значимо място за откриване на историята на навлизането освен на човешкия тип, а и на човешкия жанр в Европа. Нещо повече, Балканите се оказват, може би, мястото, откъдето първите стъпки на човешката линия е тръгнала”, счита проф. Николай Спасов.
Заради неповторимата си дарба да мисли, разсъждава и открива нови феномени, индивидът заема най-високото ходило на еволюционната подчиненост. И до момента в който през днешния ден по всякакъв начин се борим за положително настояще и несъмнено бъдеще, се оказва, че историята и предишното са най-силните ни оръжия в тази битка. Балканите през днешния ден не са най-спокойното място на планетата, само че по тази причина има голям брой аргументи, част от които ги трансформират в толкоз значим детайл от развиването не на цивилизациите, а на цялото човечество.
„ Балканите постоянно са били място, разпределително място, в случай че мога по този начин да кажа. Това е контактът Мала Азия – Балканите сред три континента – Африка, Азия и Европа, и неслучайно отсам е минал и пътят на първите хомо-сапиенс в Европа”, описа проф. Спасов.
„ Към сегашния миг, въз основата на данните, с които разполагахме, за интервала, в който са живели така наречен „ съвременни хора”, не изглеждаше по този начин, като че ли те са оставили каквито и да било потомци. В момента обаче получаваме от ден на ден и повече информация за взаимоотношенията сред неандерталците и „ модерните хора” на територията на Европа”, разкри Хайдиняк.
„ Последната публикация, която донесе доста звук в средите на палеоантрополозите, демонстрира пък, че тези най-ранни представители на нашия тип са контактували с неандерталците. Не просто са контактували, а сред тях е имало кръстосване”, добави проф. Спасов.
„ Около 2 % от нашия геном, от генома на всички хора, които не са африканци, идват от неандерталците. Някои от тези елементи от нашия геном могат да бъдат потребни или нездравословни за разнообразни аспекти – да вземем за пример за играждането на имунитет, поддържане на метаболизма или пък пигментацията на кожата. Това, което е несъмнено, е, че „ модерните хора” и неандерталците могат да се репродуцират, да основават поколение, тъй като в случай че това не е по този начин, нито един от нас, актуалните хора, нямаше да съществува и да има „ неандерталски сегменти” в ДНК-то си”, разясни Хайдиняк.
За Матея Хайдиняк България е основна територия.
„ Пещерата Бачо Киро е доста значима, когато става дума за разбирането на тези ранни човешки взаимоотношения. Откритията там ни демонстрираха неща, които не попадаха в генетичните записи в Европа до този момент”, изясни тя.
Последните открития повдигат и различен въпрос – каква е повода за изгубването на неандерталците като тип.
„ Те са били избити, а не просто всмукани. Те са отстранени. Неандерталците са били извънредно мощни същества, пригодени повече от нашия тип към доста тежките условия и леден климат на късния Христоцен. Те евентуално са били по-малко, те са имали по-малки групи, те са имали по-слаба обществена и военна, в случай че мога по този начин да се изразя, организация”, счита проф. Спасов.
„ Тези революционни открития трансформират гледната ни точка за ранната човешка история. Когато приказваме за археология, е редно да споменем, че е налице промяна на един вид скали и каменни оръдия с други, което също може да е знак за съществуването на друга човешка популация. Сега към този момент виждаме това и генетично”, акцентира Хайдиняк.
Темата за въздействието на климата върху човешката история също става основна част от полемиката.
„ Няма никакво подозрение, че цялото придвижване и на животни, и на хора се управлява, се модулира и се обуславя от климатичните промени. Климатичните промени водят след себе си до промени в естествената конюнктура, в растителността, а оттова типове, които да речем, че са били степни и пред тях е стояла преградата на горите, са могли при едно захлаждане, при откриването на пространствата, да обхванат там, където преди този момент не са можели. Пътят е доста дълъг, както загатнах, може би стартира доскоро повече от 7 милиона години. Действително дълъг път, нищо чудно да се окаже, че е още по-дълъг”, безапелационен е проф. Спасов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ