Останките на колосален древен кит са открити в Перу. Според

Останките на грамаден античен кит са открити в Перу. Според ново изследване това може да е най-тежкото животно в историята.

" Въможно е тежестта на Perucetus colossus да е достигало до 340 тона - което надвишава това на синия кит, който несъмнено е считан за животното с най-голяма телесна маса, съществувало в миналото ", разяснява Джовани Бианучи, главният създател на проучването, оповестено в списание Nature.

Рядкото представление смая феновете

Скелетът на планове кит, състоящ се от 13 прешлена, четири ребра и една бедрена кост, се прави оценка на дължина от 17 до 20 метра. Фосилният образец е по-къс от този на 25-метровия наследник кит, само че скелетната му маса към момента евентуално надвишава тази на всеки прочут бозайник или морски гръбначен тип, в това число неговия великански родственик.

Предположенията са Perucetus е тежал над два пъти повече от синия кит, който тежи до 149,6 тона.

Еколози пробваха, само че не съумяха да върнат в морето 12 от тях

„ Теглото му се равнява на два сини кита, три аржентинозавъра, над 30 африкански слона или на общите килограми на 5000 души “, споделя Бианучи, който е професор по палеонтология в департамента „ Науки за Земята “ към университета в Пиза в Италия, представен от Си Ен Ен.

Perucetus евентуално е плувал постепенно заради голямата си телесна маса, а стилът му на плуване е бил вълнообразен и ангилиформен, което значи, че гъвкавото му тяло се е движело в извити талази от главата до опашката.

Костите на животното са били извънредно плътни, както при сирените – нещо, което не се среща при нито един жив китоподобен.

Резултатите са изключителни тревожни, защото индивидът се храни по същия метод

Според учените тежестта и размерът на Perucetus може да са били отговор за еволюционна акомодация към живота в плитки крайбрежни води, в които тежкият скелет е давал непоклатимост.

Откритието е последният резултат от огромни изследвания, почнали през 2006 година в южната част на Перу, в която се следи едно от най-важните скупчвания на фосили на гръбначни животни от кайнозойската епоха - живели преди към 66 милиона години.

По-рано на същото място са открити остатъци от най-древния четирикрак китоподобен образец, от най-ранния предходник на актуалните усати китове и от голям кашалот.

„ Изключителната скелетна маса на Perucetus допуска, че еволюцията може да генерира организми с характерности, които надвишават нашето въображение “, споделя Бианучи.

Първият прешлен на Perucetus е открит от перуанския палеонтолог Марио Урбина Шмит преди повече от 10 години. Последвалите разкопки са лишили няколко години заради това, че вкаменелостите са били в ядрото на планината, поради изключителния размер на костите и поради тежките условия на околната среда.

Името на гигантското творение отбелязва неговия географски генезис – Перу, cetus е латинската дума за кит, а kolossós на старогръцки значи „ огромна скулптура “.

„ Откритията на такива рискови форми на тялото са опция да преоценим нашето схващане за еволюцията на животните. Изглежда, че изобщо не сме били наясно какъв брой удивителна може да бъде формата на китовете “, разясняват специалисти, които не са взели участие в проучването.

Най-голямото записано сходно събитие се е случило през 1918 година

Според изводите от изследването, гигантизмът - пиковата телесна маса измежду китоподобните, е доближат към 30 милиона години по-рано, в сравнение с се смяташе до момента.

Учените считат, че откритото животно е било достигнало полова зрялост, само че към момента е можело да пораства – това демонстрират несрасналите краища на прешлените му.

Авторите не разполагат с черепа и зъбите на животното, само че допускат, че то се е хранело покрай дъното на морето и не е било деен див звяр.

Има три хипотези за диетата на големия кит: да е бил растителнояден, да се е хранил с дребни мекотели и ракообразни или да е бил „ чистач “ на трупове на гръбначни животни.

Те са толкоз отзивчиви, че разрешават на хората да си играят с тях

„ Със сигурност ще продължим да изследваме пустинята Ика, с цел да намерим други вкаменелости, които могат да ни разрешат да разкажем още повече детайлности за невероятната еволюционна история на китоподобните “, споделя Бианучи.

Учените търсят отговор и за трупаната лой от китовете. Според тях е допустимо, когато Земята и океаните са се охлаждали, изолиращата лой да е била преимущество за тях.