Останки от гробове, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откриха на хълма Трапезица
Останки в антични гробове, измежду които и детски, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откри при археологически изследвания на хълма Трапезица във Велико Търново екипът на доцент доктор Деян Рабовянов от Великотърновския филиал на НАИМ при Българска академия на науките.
Това е 15-и сезон, в който екипът на доцент Рабовянов работи на историческия рид в остарялата българска столица. Проучванията стартират през 2008 година, като към този момент са обхванали над 3 декара повърхност. Този обект не е елементарен за работа, тъй като съществува от праисторията (от времето на късния халколит) до ранния османски интервал през 15-и век. Има години, в които хълмът не е употребен и населяван (през Римската и Късната античност), само че през множеството време е населяван, изясни доцент Рабовянов.
Тази година работата на екипа е съсредоточена главно в три направления. Едната е допроучване на остарели елементи на обекта, главно пластове от ранножелязната и късножелязната ера в тракийския интервал, които не са доста богати на находки и материали. Проведена е по-обширна полева консервация на средновековните здания върху тези пластове. Втората задача е обвързвана с допроучване на некропола на черква номер 22, което се случва към този момент пети следващ сезон.
От него са проучени 25 гроба, които са разнородни, като има и секция с детски и юношески погребения. Това се следи при някои средновековни некрополи, тъй като смъртността в този интервал при младото население е доста висока, изясни доцент Рабовянов. Последната забавна обстановка в този некропол е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустация от перли. Това приказва за разнообразно население, обитавало кварталите в южната част на Трапезица, чиято енорийска черква е проучената с номер 22. Съставът му е включвал както по-обикновени хора, по този начин и такива с по-големи благоприятни условия и позиция в обществото.
Българска телеграфна агенция
Основните изследвания тази година са свързани с едно разширение на площта на обекта в южна посока към крепостната стена, с цел да може тя да бъде напълно показана на туристите в бъдеще. Мястото е сред югозападната врата на Трапезица, южната крепостна стена и една от основните улици на хълма. Там екипът се натъква на доста комплицирана археологическа обстановка с две или три равнища от здания и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго, като по-новите унищожават по-старите. Те са от интервала 13 – 15-и век, като в последните години от него Трапезица към този момент е част от превзетото Търново. По това време по-голямата част от българското население е напуснала хълма, само че има един дребен квартал към портата, който се употребява, евентуално и от османските нашественици.
Откритите археологически материали са доста, уточни доцент Рабовянов. Само в границите на настоящия сезон са открити близо 500 монети, което разрешава добра датировка на изследванията. Монетите са главно медни, само че има и сребърни. Една от тях провокира максимален интерес. Тя е доста добре непокътнат образец от монетите на цар Теодор Светослав, които са известни като едни от най-красивите в Средновековна България. Монетата е доста добър пример за поясняване на неговото монетосечене, изясни археологът.
Освен откритите жилища има и голям брой боклучни ями, даващи разнороден и богат материал, който в тази ситуация е най-вече керамичен. Тук става въпрос за доста огромно количество керамика, от която евентуално ще могат да бъдат възобновени най-малко десетина съда. Тя е най-много кухненска, само че има и красиви сграфито съдове, охарактеризиращи Търново.
Освен църковния некропол екипът се е натъкнал и на различен некропол, с няколко гроба. Извън тях е открита и странна обстановка, при която в пода на едно от жилищата е открито леко фрагментирано вкопано гърне, цялостно с кости на бебе в анатомичен порядък. Дали това са плодовете на прегрешението или нещо друго, дали е престъпно действие или не, това дете не е заровено по нормалния метод в некропол или по християнски пример, разяснява доцент Рабовянов. Това е втори подобен случай на Трапезица. Предходният е оголен от дълго време, само че тогава гърнето е в границите на некропола на църквата, до момента в който тук става въпрос за вкопаване в пода на настоящо по същото време жилище, изясни археологът. Според позицията се допуска, че това се е случило в последните десетилетия на 14-ти или началото на 15-ти век – края на столично Търново или първите години от османския интервал, уточни той.
По време на тазгодишните разкопки археолозите са разкрили и една сполия – нещо взето от другаде и употребявано отначало, което е добре позната процедура в Търново през Средновековието. Това е откъс от антична варовикова колона без надпис, превърната в строителен материал за постройка от османския интервал. Тя евентуално първо е била част от някоя от близките църкви и след завладяването на града и изоставянето на храмовете е вградена в жилищна постройка от новото време, допуска археологът.
Тази година финансирането на изследванията на Трапезица от Министерството на културата е в границите на плана, в който екипът кандидатства – към 68 хиляди лв.. Според доцент Рабовянов това е задоволително за осъществяване на естествени дребни разкопки и за реализиране на полева консервация, само че не и за значими проблеми, като реституция на разкритото и неговата социализация. Археологът изрази вяра, че Община Велико Търново, като ползвател на този обект с добър капацитет за развиване, ще е по-инициативна в тази посока.
„ Очевидно е, че разкритото не е малко, като не става дума единствено за крепостни стени, а за жилищни квартали, манастирски комплекси в североизточната част, дворци в северната част на хълма “, уточни доцент Рабовянов. Според него за такава солидна реституция нужните суми ще са от порядъка на над 1 милион лв.. Всичко би трябвало да бъде направено поетапно и след авансово построена идея, при съблюдаване на избрани направления, подобаващи за туристическия поток, както и с възстановяване на цялостната визия на Трапезица, счита доцент Рабовянов.
Предполага се, че площта на крепостта „ Трапезица “ е към 70 декара, като явно тя е три пъти по-малка от „ Царевец “. Това, което е проучено от нея до момента е не повече от 12 декара, до момента в който на „ Царевец “ по времето на социализма с огромни акции и доста средства е изследван на две трети, сподели още доцент Рабовянов.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Това е 15-и сезон, в който екипът на доцент Рабовянов работи на историческия рид в остарялата българска столица. Проучванията стартират през 2008 година, като към този момент са обхванали над 3 декара повърхност. Този обект не е елементарен за работа, тъй като съществува от праисторията (от времето на късния халколит) до ранния османски интервал през 15-и век. Има години, в които хълмът не е употребен и населяван (през Римската и Късната античност), само че през множеството време е населяван, изясни доцент Рабовянов.
Тази година работата на екипа е съсредоточена главно в три направления. Едната е допроучване на остарели елементи на обекта, главно пластове от ранножелязната и късножелязната ера в тракийския интервал, които не са доста богати на находки и материали. Проведена е по-обширна полева консервация на средновековните здания върху тези пластове. Втората задача е обвързвана с допроучване на некропола на черква номер 22, което се случва към този момент пети следващ сезон.
От него са проучени 25 гроба, които са разнородни, като има и секция с детски и юношески погребения. Това се следи при някои средновековни некрополи, тъй като смъртността в този интервал при младото население е доста висока, изясни доцент Рабовянов. Последната забавна обстановка в този некропол е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустация от перли. Това приказва за разнообразно население, обитавало кварталите в южната част на Трапезица, чиято енорийска черква е проучената с номер 22. Съставът му е включвал както по-обикновени хора, по този начин и такива с по-големи благоприятни условия и позиция в обществото.
Българска телеграфна агенция Основните изследвания тази година са свързани с едно разширение на площта на обекта в южна посока към крепостната стена, с цел да може тя да бъде напълно показана на туристите в бъдеще. Мястото е сред югозападната врата на Трапезица, южната крепостна стена и една от основните улици на хълма. Там екипът се натъква на доста комплицирана археологическа обстановка с две или три равнища от здания и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго, като по-новите унищожават по-старите. Те са от интервала 13 – 15-и век, като в последните години от него Трапезица към този момент е част от превзетото Търново. По това време по-голямата част от българското население е напуснала хълма, само че има един дребен квартал към портата, който се употребява, евентуално и от османските нашественици.
Откритите археологически материали са доста, уточни доцент Рабовянов. Само в границите на настоящия сезон са открити близо 500 монети, което разрешава добра датировка на изследванията. Монетите са главно медни, само че има и сребърни. Една от тях провокира максимален интерес. Тя е доста добре непокътнат образец от монетите на цар Теодор Светослав, които са известни като едни от най-красивите в Средновековна България. Монетата е доста добър пример за поясняване на неговото монетосечене, изясни археологът.
Освен откритите жилища има и голям брой боклучни ями, даващи разнороден и богат материал, който в тази ситуация е най-вече керамичен. Тук става въпрос за доста огромно количество керамика, от която евентуално ще могат да бъдат възобновени най-малко десетина съда. Тя е най-много кухненска, само че има и красиви сграфито съдове, охарактеризиращи Търново.
Освен църковния некропол екипът се е натъкнал и на различен некропол, с няколко гроба. Извън тях е открита и странна обстановка, при която в пода на едно от жилищата е открито леко фрагментирано вкопано гърне, цялостно с кости на бебе в анатомичен порядък. Дали това са плодовете на прегрешението или нещо друго, дали е престъпно действие или не, това дете не е заровено по нормалния метод в некропол или по християнски пример, разяснява доцент Рабовянов. Това е втори подобен случай на Трапезица. Предходният е оголен от дълго време, само че тогава гърнето е в границите на некропола на църквата, до момента в който тук става въпрос за вкопаване в пода на настоящо по същото време жилище, изясни археологът. Според позицията се допуска, че това се е случило в последните десетилетия на 14-ти или началото на 15-ти век – края на столично Търново или първите години от османския интервал, уточни той.
По време на тазгодишните разкопки археолозите са разкрили и една сполия – нещо взето от другаде и употребявано отначало, което е добре позната процедура в Търново през Средновековието. Това е откъс от антична варовикова колона без надпис, превърната в строителен материал за постройка от османския интервал. Тя евентуално първо е била част от някоя от близките църкви и след завладяването на града и изоставянето на храмовете е вградена в жилищна постройка от новото време, допуска археологът.
Тази година финансирането на изследванията на Трапезица от Министерството на културата е в границите на плана, в който екипът кандидатства – към 68 хиляди лв.. Според доцент Рабовянов това е задоволително за осъществяване на естествени дребни разкопки и за реализиране на полева консервация, само че не и за значими проблеми, като реституция на разкритото и неговата социализация. Археологът изрази вяра, че Община Велико Търново, като ползвател на този обект с добър капацитет за развиване, ще е по-инициативна в тази посока.
„ Очевидно е, че разкритото не е малко, като не става дума единствено за крепостни стени, а за жилищни квартали, манастирски комплекси в североизточната част, дворци в северната част на хълма “, уточни доцент Рабовянов. Според него за такава солидна реституция нужните суми ще са от порядъка на над 1 милион лв.. Всичко би трябвало да бъде направено поетапно и след авансово построена идея, при съблюдаване на избрани направления, подобаващи за туристическия поток, както и с възстановяване на цялостната визия на Трапезица, счита доцент Рабовянов.
Предполага се, че площта на крепостта „ Трапезица “ е към 70 декара, като явно тя е три пъти по-малка от „ Царевец “. Това, което е проучено от нея до момента е не повече от 12 декара, до момента в който на „ Царевец “ по времето на социализма с огромни акции и доста средства е изследван на две трети, сподели още доцент Рабовянов.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ