Хилядолетни кости, открити на океанското дъно, разкриха нови сведения за изчезнал човешки вид
Останки от Homo erectus – липсващ човешки тип, считан за наш директен постепенен предходник – бяха открити на морското дъно край крайбрежията на Индонезия, в протока Мадура . Уникалните находки разкриват съществуването на незнайна до момента популация от H. erectus, която евентуално е съжителствала или даже обменяла културни практики с по-модерни човешки типове.
По време на последната ледникова ера – преди към 140 000 години – днешният Индонезийски архипелаг е бил част от просторен континент, прочут като потопената Сундска земя (Sundaland) . Новите открития демонстрират, че тази територия е била освен богата на фауна, в това число речни акули, хипопотами и степни колоси като стегодона (праисторически родственик на слона), само че и населявана от хора.
Фосилите са били извлечени по време на строителен план за основаване на неестествен остров край Сурабая, при който са били преместени над 5 милиона кубически метра морски пясък. Именно там откривателят Харолд Берхюйс от Университета в Лайден открива костни фрагменти, които по-късно се оказват остатъци от Homo erectus – един от последните представители на типа, живели на остров Ява преди изгубването му преди към 108 000 години.
Сред находките учените откриват внезапни от рязане върху костите на животни , което свидетелства за ловна активност – в това число върху костенурки и тревопасни бозайници от семейство говеда (бовиди). Това е най-ранното доказателство за лов на костенурки в Югоизточна Азия. Изненадващо, H. erectus наподобява е проявявал ловни тактики, присъщи за по-модерни човешки типове като денисовците и неандерталците , което слага въпроса: става ли дума за без значение развиване , или за културен продан сред разнообразни хоминиди?
„ Възможно е да са възприели тези техники посредством контакт с други човешки типове “, споделя Берхюйс пред Live Science.
Общо са разпознати 6 372 фосила от 36 скотски типа , в това число такива от влечуги като комодския варан (Varanus komodoensis) – през днешния ден заплашен, само че в предишното евентуално главен див звяр в Сунда. Това е първото систематично изследване на фосили от потопената част на района, което открива вероятен ключ към разбирането на еволюционната динамичност сред другите човешки типове в Югоизточна Азия.
Откритията, оповестени в списанието Quaternary Environments and Human, хвърлят нова светлина върху комплицираната история на човешката еволюция и акцентират, че основни отговори на нашето минало могат да се крият освен в пещерите и планините, само че и под повърхността на морето.
