Шпионски игри
Особеното във всяка шпионска история е, че тя мощно прилича индийската алегория за петимата слепци и слона. Констатацията не е моя, а на бащата на сътрудник 007 и популярната поредност за Джеймс Бонд. Според сър Йън Флеминг колкото и нещата в шпионските истории да се навързват, там постоянно зейват големи неясноти. Всеки вижда единствено част от цялото, а описанията мъчно се напасват едно с друго. Точно както при петимата незрящи индийци, пробвали се да опишат слона: един се хванал за хобота, различен – за бивните, трети стигнал до ухото, четвърти – до крайници, пети – до опашката, само че изцяло изложение на голямото животно по този начин и не се получило. Вместо това тръгнали митове за всяка част поотделно на огромното животно.
Горе-долу това, коства ми се, се случва с шпионско-русофилския скандал в България, който от дни тресе страната. Отделните детайли от него са налице (и то отдавна), само че това, което липсва, е " сглобката " – обясненията " по какъв начин ", " за какво " и " за какво тъкмо в този момент ". А всеки сякаш вижда единствено това, което желае или може да види.
Може би си коства да поразсъждаваме в тази посока с наличните детайли от този шпионски трилър.
Че България е поле на съветския шпионаж и на инвазия посредством всевъзможни " политтехнологии " и инженерингови планове от центрове на Кремъл – спор няма. По времето на президента Плевнелиев имаше даже особено съвещание на КСНС по тематиката: изтече информация за просторен отчет, квалифициран от нашите служби, който нито един политик по този начин и не обговори в общественото пространство. Публикациите в медиите – български, а и в огромни международни издания – са също безброй. Редица съветски политици, някогашни и сегашни " анализатори " с деликатността на слон в стъкларски магазин намерено споделят своите геополитически и конкретно-политически проекти за страната ни: да я купят цялата, откакто към този момент са купили елементи от нея и Черноморието (депутатът Пьотър Толстой); да сменят геополитическата ѝ ориентировка (Александър Дугин), насочвайки я в евразийска посока; да ѝ намерят нужния президент (РИСИ посредством о.з. генерала от разузнаването Леонид Решетников) и така нататък Британските служби алармираха (след отравянето на Скрипал във Англия и на оръжейния търговец Емилиян Гебрев в България) за това, че сътрудници за " специфични интервенции " на съветските служби свободно се разхождат из страната ни, вършейки каквото си желаят.
И всякога тези, а и други обстоятелства биваха замитани под килима. България в никакъв случай не отзова нито един съветски посланик. Никога. Нито при " случая Скрипал " (както съвсем всички страни от ЕС), нито при българското му продължение.
Все едно че стърчащите бивни на слона в тези шпионски истории оставаха незабележими за българските управляващи.
О.з. военачалник Решетников и сходни нему лица от десетилетия си работят в България, като че ли им е бащиния. И в никакъв случай до момента не е имало каквато и да е публична реакция в тази посока.
Вярно е, че Съвет за електронни медии не даде медиен лиценз за план на съветския олигарх Константин Малофеев и той не можа да построи медийна империя от " политематични канали " с пропагандна цел в България. Арестът на неговия медиен сътрудник и съидейник Николай Малинов подсети за този провалил се план, в който на часа изникна още веднъж фигурата на Цветан Василев, а на назад във времето – сянката на Делян Пеевски. Но тази история е също от години. Нима едвам в този момент прокуратурата разбра за нея, с цел да наложи забрани на Решетников и на Малофеев да влизат в страната? И не е ли в дъното на историята изборът на нов основен прокурор – посредством набирането на вътрешен и интернационален авторитет?
И тук отново стигаме до " ухото на слона " от индийската алегория. Защото всички тези съветски " резиденти " имат и съответните си български " респонденти ". И нито българските служби, нито прокуратурата, нито политическите партии, нито медиите разбират това внезапно – на този " 9 септември ".
И в случай че дотук описвахме " по какъв начин " са нещата, в реда на нещата е да минем и към това " за какво " се случва всичко това, което се разиграва пред очите ни. Тъй като то се показва от обвинените като инцидентна " комедия от неточности ".
А надали е по този начин. Заподозреният за шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов в медийните си изяви недоумява " за какво " е бил арестуван: не е правил нищо прикрито, защото от десетилетие намерено прокарва ползите на Русия в България (в съдействие с Малофеев, Дугин и Решетников). Никога не е крил, че точно с негово ходатайство е уредена срещата сред Корнелия Нинова и военачалник Решетников. Среща, дала старта на политическата кариера на военачалник Румен Радев към поста президент на републиката.
Днес обаче всички се спомнят за тази среща със смесени усеща. Николай Малинов е очевидно неудовлетворен от това си ходатайство и неговия медиен отзив, тъй като е трябвало да напусне Българска социалистическа партия и се е скарал с Корнелия Нинова. Самата Нинова не желае и да чуе за тази среща, нито за военачалник Решетников. Тя брани " русофилите ", близки до Българска социалистическа партия, само че оставя на службите да се разправят с Решетников и е очевидно удовлетворена от възбраната той 10 години да не стъпва в България.
Президентът Радев изобщо мълчи за срещата, като че ли тя въобще не го визира. Цялата тази история с направеното от Русия социологическо изследване, предопределило избора на бъдещия български президент, като че ли е " опашката на слона " от индийската алегория.
И тук стигаме до въпроса " за какво тъкмо в този момент ", където липсват най-вече детайли от отговора. Защо навръх 9 септември 2019 година службите и прокуратурата в България събраха в едно от дълго време известните детайли на пъзела? Има ли и други условия, които не знаем? И какви биха могли да са те, щом още от месец юли т.г. има особено решение по случая, взето на спецсъда? Имат ли връзка с декларацията на Външно министерство във връзка на съветската галерия за 9 септември?
От много безредните пояснения на конференцията на Цацаров и Гешев въпреки всичко се отчлениха още няколко детайла. Единият е обвързван с опита за придобиване на " Виваком " от съветска страна, другият – с политическия " план България ", замислян от Малинов.
Интересното е, че в много гневните съветски реакции по случая нищо не се приказва за придобиването на " Виваком ". В същото време съветският сенатор Андрей Климов и олигархът Малофеев в интервютата си настояват, че Малинов щял да провежда акция в средата на септември, в която да вземат присъединяване десетки хиляди души и която надали не щяла да промени обстановката в България. От изявлението на самия Малинов стана ясно, че това е обичайна русофилска колекция на язовир " Копринка ". Сенаторът Климов упорства пред малкия екран " Царьград ", че " публична София се бои да не излети от държавните си кабинети и други хора да не дойдат на власт ". Затова се работило против русофилите " с груби административни способи ". В България обаче имало " добър президент и вицепрезидент " и " неприятно държавно управление ".
А най-важното, несъмнено, било " от кое място ще мине тръбата по Балканите ".
Ето по какъв начин зад шпионския скандал замириса на всевъзможни избори, на съветски енергийни планове и на пари.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Горе-долу това, коства ми се, се случва с шпионско-русофилския скандал в България, който от дни тресе страната. Отделните детайли от него са налице (и то отдавна), само че това, което липсва, е " сглобката " – обясненията " по какъв начин ", " за какво " и " за какво тъкмо в този момент ". А всеки сякаш вижда единствено това, което желае или може да види.
Може би си коства да поразсъждаваме в тази посока с наличните детайли от този шпионски трилър.
Че България е поле на съветския шпионаж и на инвазия посредством всевъзможни " политтехнологии " и инженерингови планове от центрове на Кремъл – спор няма. По времето на президента Плевнелиев имаше даже особено съвещание на КСНС по тематиката: изтече информация за просторен отчет, квалифициран от нашите служби, който нито един политик по този начин и не обговори в общественото пространство. Публикациите в медиите – български, а и в огромни международни издания – са също безброй. Редица съветски политици, някогашни и сегашни " анализатори " с деликатността на слон в стъкларски магазин намерено споделят своите геополитически и конкретно-политически проекти за страната ни: да я купят цялата, откакто към този момент са купили елементи от нея и Черноморието (депутатът Пьотър Толстой); да сменят геополитическата ѝ ориентировка (Александър Дугин), насочвайки я в евразийска посока; да ѝ намерят нужния президент (РИСИ посредством о.з. генерала от разузнаването Леонид Решетников) и така нататък Британските служби алармираха (след отравянето на Скрипал във Англия и на оръжейния търговец Емилиян Гебрев в България) за това, че сътрудници за " специфични интервенции " на съветските служби свободно се разхождат из страната ни, вършейки каквото си желаят.
И всякога тези, а и други обстоятелства биваха замитани под килима. България в никакъв случай не отзова нито един съветски посланик. Никога. Нито при " случая Скрипал " (както съвсем всички страни от ЕС), нито при българското му продължение.
Все едно че стърчащите бивни на слона в тези шпионски истории оставаха незабележими за българските управляващи.
О.з. военачалник Решетников и сходни нему лица от десетилетия си работят в България, като че ли им е бащиния. И в никакъв случай до момента не е имало каквато и да е публична реакция в тази посока.
Вярно е, че Съвет за електронни медии не даде медиен лиценз за план на съветския олигарх Константин Малофеев и той не можа да построи медийна империя от " политематични канали " с пропагандна цел в България. Арестът на неговия медиен сътрудник и съидейник Николай Малинов подсети за този провалил се план, в който на часа изникна още веднъж фигурата на Цветан Василев, а на назад във времето – сянката на Делян Пеевски. Но тази история е също от години. Нима едвам в този момент прокуратурата разбра за нея, с цел да наложи забрани на Решетников и на Малофеев да влизат в страната? И не е ли в дъното на историята изборът на нов основен прокурор – посредством набирането на вътрешен и интернационален авторитет?
И тук отново стигаме до " ухото на слона " от индийската алегория. Защото всички тези съветски " резиденти " имат и съответните си български " респонденти ". И нито българските служби, нито прокуратурата, нито политическите партии, нито медиите разбират това внезапно – на този " 9 септември ".
И в случай че дотук описвахме " по какъв начин " са нещата, в реда на нещата е да минем и към това " за какво " се случва всичко това, което се разиграва пред очите ни. Тъй като то се показва от обвинените като инцидентна " комедия от неточности ".
А надали е по този начин. Заподозреният за шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов в медийните си изяви недоумява " за какво " е бил арестуван: не е правил нищо прикрито, защото от десетилетие намерено прокарва ползите на Русия в България (в съдействие с Малофеев, Дугин и Решетников). Никога не е крил, че точно с негово ходатайство е уредена срещата сред Корнелия Нинова и военачалник Решетников. Среща, дала старта на политическата кариера на военачалник Румен Радев към поста президент на републиката.
Днес обаче всички се спомнят за тази среща със смесени усеща. Николай Малинов е очевидно неудовлетворен от това си ходатайство и неговия медиен отзив, тъй като е трябвало да напусне Българска социалистическа партия и се е скарал с Корнелия Нинова. Самата Нинова не желае и да чуе за тази среща, нито за военачалник Решетников. Тя брани " русофилите ", близки до Българска социалистическа партия, само че оставя на службите да се разправят с Решетников и е очевидно удовлетворена от възбраната той 10 години да не стъпва в България.
Президентът Радев изобщо мълчи за срещата, като че ли тя въобще не го визира. Цялата тази история с направеното от Русия социологическо изследване, предопределило избора на бъдещия български президент, като че ли е " опашката на слона " от индийската алегория.
И тук стигаме до въпроса " за какво тъкмо в този момент ", където липсват най-вече детайли от отговора. Защо навръх 9 септември 2019 година службите и прокуратурата в България събраха в едно от дълго време известните детайли на пъзела? Има ли и други условия, които не знаем? И какви биха могли да са те, щом още от месец юли т.г. има особено решение по случая, взето на спецсъда? Имат ли връзка с декларацията на Външно министерство във връзка на съветската галерия за 9 септември?
От много безредните пояснения на конференцията на Цацаров и Гешев въпреки всичко се отчлениха още няколко детайла. Единият е обвързван с опита за придобиване на " Виваком " от съветска страна, другият – с политическия " план България ", замислян от Малинов.
Интересното е, че в много гневните съветски реакции по случая нищо не се приказва за придобиването на " Виваком ". В същото време съветският сенатор Андрей Климов и олигархът Малофеев в интервютата си настояват, че Малинов щял да провежда акция в средата на септември, в която да вземат присъединяване десетки хиляди души и която надали не щяла да промени обстановката в България. От изявлението на самия Малинов стана ясно, че това е обичайна русофилска колекция на язовир " Копринка ". Сенаторът Климов упорства пред малкия екран " Царьград ", че " публична София се бои да не излети от държавните си кабинети и други хора да не дойдат на власт ". Затова се работило против русофилите " с груби административни способи ". В България обаче имало " добър президент и вицепрезидент " и " неприятно държавно управление ".
А най-важното, несъмнено, било " от кое място ще мине тръбата по Балканите ".
Ето по какъв начин зад шпионския скандал замириса на всевъзможни избори, на съветски енергийни планове и на пари.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ