Защо сравнението на Петков с Априлското въстание и Украйна вбеси глутницата московская стражевая
Особено злобен против министър-председателя е потъналия в нафталин Красимир Каракачанов. До него се подредиха и други, иронизирайки Петков, който не познавал българската история.
Историкът проф. Пламен Павлов обаче я познава доста по-добре от лаещите през медиите. В столичен ежедневник той декларира: „ Изказването на премиера Петков за Априлското въстание и обстановката в Украйна не е гаф. Удивен съм от повърхностните и много крайни оценки за това изявление. Освен това е извадено от подтекста. Става дума за нападнати хора и че те се нуждаят от поддръжка, включитено с оръжие “. И още: „ Ако Априлското въстание бе получило военна помощ от други страни, нямаше да има Баташкото кръвопролитие “.
Още на 20 април във Фрог нюз публикувахме текст, в който съпоставяме Априлското въстание със протичащото се през днешния ден в Украйна: „ Въстаниците се борят със остарели оръжия, добити във Влашко и Сърбия, дами и деца вършат фишеци и леят патрони. Никой извън не оказва помощ на воюващите за своята самостоятелност. След турските потери и войска остават горящи села, сринати къщи и църкви, изклано население, черни бесилки и върволици от заточеници… 20 април е свещена, озаряваща историята ни дата. Тя бе кървясъл знак, че този народ е подготвен на свидни жертви за свободата си. Бенковски стана първият български министър-председтел, оглавил първото българско държавно управление в освободените територии. Кръвта и отрязаните глави на бунтовниците и цивилните жертви поразиха с драмата си света. Това докара до Освободителната война година по-късно… “
Седмица по-късно министър председателят Петков даде същия образец – надалеч сме от мисълта, че ние сме го подсетили, тъй като е близо до мозъка. Сетил се е – споделил го е.
За съпоставяне ще напомня Гръцката война за самостоятелност, почнала на 25 март 1821 година В продължение на осем години против турските войски се бият въстаници в Пелопонес, Централна Гърция, Крит, Кипър, егейските острови... Гръцките поборници получават поддръжка в доста страни, а известният в целия свят лорд Байрон отива да се бори за свободата на Гърция. До него е огромният му другар, българинът Марко Бочар, разгласен за народен воин в южната ни съседка. Великият Виктор Юго написа в негова чест поемата „ Гибелта на Сули”. Полковникът от британската войска, Томас Гордън, който взема присъединяване в гръцкото въстание от 1821 година написа за Марко Бочар, че бил изпълнени с великолепие на духа и глъбина на възприятието, каквито рядко се срещат в международната история.
Под натиска на публичното мнение в европейските страни за съпричастност към гръцките борци за самостоятелност през 1827 година в Лондон е призната спогодба в поддръжка на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 година взаимна английска, френска и съветски ескадра под командването на английския адмирал Едуард Кондрингтън навлиза в гръцки води и обединявания турско-египетски флот. След морското стълкновение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
На 3 февруари 1830 година в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е публично приета независимостта на Гърция и от интернационалната общественост. До средата на 1832 година е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска страна.
Благодарение на Критското въстание пък е решен българския църковен въпрос през 1870 посредством учредяването на Българската екзархия.
За такава помощ става дума и през днешния ден, когато украинците пазят своята земя, страна и фамилии.
Лесно е за възприемане, само че е мъчно за някои да се измъкнат от зависимостите към Кремъл.
„ Свобода или гибел “ звучи през април 1876 година по нашите земи, през днешния ден това звучи в Украйна. Разбирате ли в този момент: Сравнението на войната в Украйна с Априлското въстание е правилно, само че но политически недопустимо, тъй като показва украинците като герои, а това Кримъл не може да одобри. И пуска глутницата московская стражевая в деяние.
Огнян Стефанов
Историкът проф. Пламен Павлов обаче я познава доста по-добре от лаещите през медиите. В столичен ежедневник той декларира: „ Изказването на премиера Петков за Априлското въстание и обстановката в Украйна не е гаф. Удивен съм от повърхностните и много крайни оценки за това изявление. Освен това е извадено от подтекста. Става дума за нападнати хора и че те се нуждаят от поддръжка, включитено с оръжие “. И още: „ Ако Априлското въстание бе получило военна помощ от други страни, нямаше да има Баташкото кръвопролитие “.
Още на 20 април във Фрог нюз публикувахме текст, в който съпоставяме Априлското въстание със протичащото се през днешния ден в Украйна: „ Въстаниците се борят със остарели оръжия, добити във Влашко и Сърбия, дами и деца вършат фишеци и леят патрони. Никой извън не оказва помощ на воюващите за своята самостоятелност. След турските потери и войска остават горящи села, сринати къщи и църкви, изклано население, черни бесилки и върволици от заточеници… 20 април е свещена, озаряваща историята ни дата. Тя бе кървясъл знак, че този народ е подготвен на свидни жертви за свободата си. Бенковски стана първият български министър-председтел, оглавил първото българско държавно управление в освободените територии. Кръвта и отрязаните глави на бунтовниците и цивилните жертви поразиха с драмата си света. Това докара до Освободителната война година по-късно… “
Седмица по-късно министър председателят Петков даде същия образец – надалеч сме от мисълта, че ние сме го подсетили, тъй като е близо до мозъка. Сетил се е – споделил го е.
За съпоставяне ще напомня Гръцката война за самостоятелност, почнала на 25 март 1821 година В продължение на осем години против турските войски се бият въстаници в Пелопонес, Централна Гърция, Крит, Кипър, егейските острови... Гръцките поборници получават поддръжка в доста страни, а известният в целия свят лорд Байрон отива да се бори за свободата на Гърция. До него е огромният му другар, българинът Марко Бочар, разгласен за народен воин в южната ни съседка. Великият Виктор Юго написа в негова чест поемата „ Гибелта на Сули”. Полковникът от британската войска, Томас Гордън, който взема присъединяване в гръцкото въстание от 1821 година написа за Марко Бочар, че бил изпълнени с великолепие на духа и глъбина на възприятието, каквито рядко се срещат в международната история.
Под натиска на публичното мнение в европейските страни за съпричастност към гръцките борци за самостоятелност през 1827 година в Лондон е призната спогодба в поддръжка на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 година взаимна английска, френска и съветски ескадра под командването на английския адмирал Едуард Кондрингтън навлиза в гръцки води и обединявания турско-египетски флот. След морското стълкновение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
На 3 февруари 1830 година в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е публично приета независимостта на Гърция и от интернационалната общественост. До средата на 1832 година е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска страна.
Благодарение на Критското въстание пък е решен българския църковен въпрос през 1870 посредством учредяването на Българската екзархия.
За такава помощ става дума и през днешния ден, когато украинците пазят своята земя, страна и фамилии.
Лесно е за възприемане, само че е мъчно за някои да се измъкнат от зависимостите към Кремъл.
„ Свобода или гибел “ звучи през април 1876 година по нашите земи, през днешния ден това звучи в Украйна. Разбирате ли в този момент: Сравнението на войната в Украйна с Априлското въстание е правилно, само че но политически недопустимо, тъй като показва украинците като герои, а това Кримъл не може да одобри. И пуска глутницата московская стражевая в деяние.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ