“Особено щастие е, когато заобичаш героя си, за който разказваш.

“Особено благополучие е, когато заобичаш героя си, за който разказваш. Това генерира още повече сила. ” Така стартира диалога документалистът Николай Василев с “Посока Култура ”, преди да опише за актуалната документалистика и последния му филм " Ваклуш - от смъртната присъда до осанна ".

“Исках да опиша на попкултурата за един нравствен преподавател, който беше тук съвсем 90 години. Да опиша за него, тъй като той донесе едни послания, които ще образуват мирогледа на бъдещето ”, изясни Василев като една от аргументите за решението си да снима кино лентата. Той изясни, че светът се трансформира от персона, а не от групи и партии. Затова съгласно него историите на хора като Ваклуш би трябвало да бъдат разказвани.

Василев описа повече за историята на Ваклуш, който по-голямата част от живота си прекарва в наказателни лагери преди 1989 година. В следствие, когато е бил освободен, Ваклуш образува общество към себе си наречено “Път на мъдростта ”, в което се образуват тези, които “са освобождаващи и прекрачващи третото хилядолетие ”.

“Една от тезите (на Ваклуш) е, че няма страдалчество - има развиване. Тоест това, за което ние мрънкаме и ни предизвиква болежка или дискомфорт, е нещо, което ни развива и ни обожествява ”, изясни гостът. Той добави, че би трябвало да проявим просветление, за какво идва страданието и какво би трябвало то да развие в нас.