Позитивно мислене, но на практика?!
Особено съвременно е да се акцентират преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи доста правдоподобно и елементарно, само че постоянно в всекидневието срещаме компликации да използван наученото от многочислените публикации, книги, семинари и изявленията на гурута в региона. И макар, че знаем за всички космополитен закони и най-много, този за привличането и по какъв начин положителното ще притегли положително, позитивното – положително, а неприятното – повече неприятно, някак не съумяваме да реализираме позитивизъм на процедура.
Късметлии са тези, които гледат на всичко от към хубавата му страна. За тях чашата е постоянно на половина цялостна и усмивката рядко слиза от устата им.Представете си за миг млад мъж, който, като разследване от мъчно раждане е болен от церебрална парализа. Както доста от вас знаят, това е заболяване, което съвсем постоянно слага болния според от други хора – да го хранят, разхождат и така нататък Но, не, тъкмо този мъж си го представете, по какъв начин печели интернационалните шампионати по културизъм, по какъв начин има собствен бизнес и всичко това е съумял да реализира с доста труд във фитнес залата и воля за триумф.
Този мъж отива на санаториум и там среща млада жена, която е на инвалидна количка, в резултат от злополука в детските й години.
Те се влюбват и не след дълго той й споделя: „ Добре, че съм се родил по този начин, другояче несъмнено нямаше да те срещна. ”.
Това са действителни хора и за мен репликата на момчето не е просто прочувствено любовно пояснение, а върховен пилотаж в позитивното мислене.
Защо доста хора мъчно ползват позитивизма?
Да разгледаме две обстановки от живота, в които доста от нас попадат и, които подлагат на тестване метода, по който ги възприемаме.
„ Проблеми ” с колегата
Как да мисля положително, като непрекъснато ме: подлага на критика, лимитира, ревнува, подценява, наранява…?
Списъкът може да бъде дълъг. В взаимния живот с различен неизбежно в даден миг се демонстрират неща, които ни нервират. Опитите да си затваряме очите и да се вършим, че нищо ни няма не оказват помощ и сякаш отстояваме позитивното мислене, само че нещата освен, че не се усъвършенстват, а в противен случай – стават все по-зле. Като се замислим, има за какво. Ние си траем, стискаме зъби, а сътрудникът ни от една страна е в незнание за това, какво се случва в душата ни, а от друга, въпреки всичко усеща, че нещо ни гнети и това малко или доста се предава и на него. Всичко продължава до момента в който не се стигне до голям скандал, наподобяващ изригване на вулкан или поглъщане от ден на ден и повече в ролята на жертва.
Въпросното развиване е разумно, тъй като да сме положителни не значи, че в никакъв случай няма да се ядосваме, да се караме и да отстояваме себе си.
По-добре ядосани един на различен от време на време, в сравнение с непознаващи се същински, по-добре изложение на една отрицателна страст в този момент, в сравнение с изтичане на куп такива, трупани с години.
Естествено, не става въпрос за това, че можем да сме спокойни и да си подвигаме ежедневни кавги на воля – позитивното отново ще се изгуби. Целта е да се разбере, че когато става въпрос за връзки преди всичко сме позитивни към себе си и тогава към другия. Дребните кавги могат да изгладят доста проблеми.
Приемайки регулярните спорове за нещо обикновено човек би могъл да се защищити от крайности и изводи от вида: „ Той не ме обича. ”, „ Тя е ужасяващ човек. ”, „ Що за връзка е това? ”. А и нерядко се случва по този начин, че въпреки и по време на самата кавга сътрудникът ни спори и се ядосва, след естественото утихване, той демонстрира схващане и угриженост за нещата, които са го раздразнили преди този момент.
„ Липса ” на пари
Много хора мечтаят за повече пари, а те все не идват. Представят си ги, извършват сякаш всички заръки за позитивното мислене, само че резултат няма.
Повярвали, че е задоволително единствено да си помечтаят за това, което желаят и нещата ще се случат, те остават разочаровани, изключително, когато въпросното нещо е материално и надвишава неведнъж прихода им.
Ако не сте задоволени от заплащането си, по какъв начин ще постъпите? Ще мислите положително, че някой ден нещата ще се оправят или ще мислите положително и ще потърсите по-добри условия, било то сменяйки компанията или даже страната. Всеки може да схваща позитивното мислене по друг метод. Когато недоволстваме от заплащането си, постоянно не осъзнаваме, че тъкмо ние сме тези, които са се продали на тази цена, приемайки работата. Ако тя не ни удовлетворява, да стоим и да се надяваме, че ще пристигна някой и ще ни каже: „ Вземи повече, ти заслужаваш. ” е малко наивно. Понякога се случва, само че по-скоро не. Повечето хора, като предписание, съблюдават преди всичко личния си интерес. Алтруистите несъмнено са необичайност.
По отношение на цените на мечтаните неща – мощното предпочитание за нещо материално идва да изпита търпението, волята и упоритостта ни. Позитивното мислене не съществува единствено за себе си. То е функционалност от положителната самокритика, способността да отстояваме себе си и редица други личностни характерности, както и от привички, добити постоянно още в детството. Ако го разбираме вярно, ще знаем, че не е задоволително просто да си сложиш розови очила. За страдание, или може би – не, не всички израстват в удобна за построяването и поддържането на положително мислене среда. Може би, в случай че не беше по този начин нямаше да има напредък и велики креативен творби. Ако всички хора са удовлетворени от живота си, за какво да се стремят към смяна?
Може би, както позитивното, по този начин и отрицателното мислене са нужни на индивида и те дружно задвижват натурален кръговрат, както го вършат денят и нощта.
Да сме такива, каквито не сме, няма да реши проблемите ни, а единствено сходно на някои „ медикаменти ” просто ще приглуши признака. Подхождайки по-холистично към „ казуса ” с отрицателното мислене може би ще разберем, кое би било хубаво да променим или просто да приемем, като почтена за обич част от себе си.
Късметлии са тези, които гледат на всичко от към хубавата му страна. За тях чашата е постоянно на половина цялостна и усмивката рядко слиза от устата им.Представете си за миг млад мъж, който, като разследване от мъчно раждане е болен от церебрална парализа. Както доста от вас знаят, това е заболяване, което съвсем постоянно слага болния според от други хора – да го хранят, разхождат и така нататък Но, не, тъкмо този мъж си го представете, по какъв начин печели интернационалните шампионати по културизъм, по какъв начин има собствен бизнес и всичко това е съумял да реализира с доста труд във фитнес залата и воля за триумф.
Този мъж отива на санаториум и там среща млада жена, която е на инвалидна количка, в резултат от злополука в детските й години.
Те се влюбват и не след дълго той й споделя: „ Добре, че съм се родил по този начин, другояче несъмнено нямаше да те срещна. ”.
Това са действителни хора и за мен репликата на момчето не е просто прочувствено любовно пояснение, а върховен пилотаж в позитивното мислене.
Защо доста хора мъчно ползват позитивизма?
Да разгледаме две обстановки от живота, в които доста от нас попадат и, които подлагат на тестване метода, по който ги възприемаме.
„ Проблеми ” с колегата
Как да мисля положително, като непрекъснато ме: подлага на критика, лимитира, ревнува, подценява, наранява…?
Списъкът може да бъде дълъг. В взаимния живот с различен неизбежно в даден миг се демонстрират неща, които ни нервират. Опитите да си затваряме очите и да се вършим, че нищо ни няма не оказват помощ и сякаш отстояваме позитивното мислене, само че нещата освен, че не се усъвършенстват, а в противен случай – стават все по-зле. Като се замислим, има за какво. Ние си траем, стискаме зъби, а сътрудникът ни от една страна е в незнание за това, какво се случва в душата ни, а от друга, въпреки всичко усеща, че нещо ни гнети и това малко или доста се предава и на него. Всичко продължава до момента в който не се стигне до голям скандал, наподобяващ изригване на вулкан или поглъщане от ден на ден и повече в ролята на жертва.
Въпросното развиване е разумно, тъй като да сме положителни не значи, че в никакъв случай няма да се ядосваме, да се караме и да отстояваме себе си.
По-добре ядосани един на различен от време на време, в сравнение с непознаващи се същински, по-добре изложение на една отрицателна страст в този момент, в сравнение с изтичане на куп такива, трупани с години.
Естествено, не става въпрос за това, че можем да сме спокойни и да си подвигаме ежедневни кавги на воля – позитивното отново ще се изгуби. Целта е да се разбере, че когато става въпрос за връзки преди всичко сме позитивни към себе си и тогава към другия. Дребните кавги могат да изгладят доста проблеми.
Приемайки регулярните спорове за нещо обикновено човек би могъл да се защищити от крайности и изводи от вида: „ Той не ме обича. ”, „ Тя е ужасяващ човек. ”, „ Що за връзка е това? ”. А и нерядко се случва по този начин, че въпреки и по време на самата кавга сътрудникът ни спори и се ядосва, след естественото утихване, той демонстрира схващане и угриженост за нещата, които са го раздразнили преди този момент.
„ Липса ” на пари
Много хора мечтаят за повече пари, а те все не идват. Представят си ги, извършват сякаш всички заръки за позитивното мислене, само че резултат няма.
Повярвали, че е задоволително единствено да си помечтаят за това, което желаят и нещата ще се случат, те остават разочаровани, изключително, когато въпросното нещо е материално и надвишава неведнъж прихода им.
Ако не сте задоволени от заплащането си, по какъв начин ще постъпите? Ще мислите положително, че някой ден нещата ще се оправят или ще мислите положително и ще потърсите по-добри условия, било то сменяйки компанията или даже страната. Всеки може да схваща позитивното мислене по друг метод. Когато недоволстваме от заплащането си, постоянно не осъзнаваме, че тъкмо ние сме тези, които са се продали на тази цена, приемайки работата. Ако тя не ни удовлетворява, да стоим и да се надяваме, че ще пристигна някой и ще ни каже: „ Вземи повече, ти заслужаваш. ” е малко наивно. Понякога се случва, само че по-скоро не. Повечето хора, като предписание, съблюдават преди всичко личния си интерес. Алтруистите несъмнено са необичайност.
По отношение на цените на мечтаните неща – мощното предпочитание за нещо материално идва да изпита търпението, волята и упоритостта ни. Позитивното мислене не съществува единствено за себе си. То е функционалност от положителната самокритика, способността да отстояваме себе си и редица други личностни характерности, както и от привички, добити постоянно още в детството. Ако го разбираме вярно, ще знаем, че не е задоволително просто да си сложиш розови очила. За страдание, или може би – не, не всички израстват в удобна за построяването и поддържането на положително мислене среда. Може би, в случай че не беше по този начин нямаше да има напредък и велики креативен творби. Ако всички хора са удовлетворени от живота си, за какво да се стремят към смяна?
Може би, както позитивното, по този начин и отрицателното мислене са нужни на индивида и те дружно задвижват натурален кръговрат, както го вършат денят и нощта.
Да сме такива, каквито не сме, няма да реши проблемите ни, а единствено сходно на някои „ медикаменти ” просто ще приглуши признака. Подхождайки по-холистично към „ казуса ” с отрицателното мислене може би ще разберем, кое би било хубаво да променим или просто да приемем, като почтена за обич част от себе си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ