Проклятията на древните артефакти – мит или действителност?
Особено знае се т.нар. проклятие на фараоните, застигащо всеки, дръзнал да разтревожи покоя на античните владетели на Египет
То се демонстрира в поредност от нещастни случаи и смърти, стоварила се върху хората, които са влизали в пирамидите и са контактували с античните артефакти.
Сред локалното население битуват поверия, че античните гробници се охраняват освен от клопки и засади против крадци, само че и от могъщи заклинания, както и от безплътни стражници. За това предизвестяват и текстовете, разшифровани от експертите.
Пристъпвайки към проучването на преди малко разкритата гробница на Тутанкамон, британските археолози се забавляват със страховете на локалните. Много по- вълнуващо е, че гробницата, което е изцяло недокосната от мародери. Но когато стартират трагичните катастрофи, засягащи всеки, който има отношение към отварянето на пирамидите, към този момент не им е до смях.
Първият потърпевш е лорд Карнарвън, спонсор и уредник на експедицията. Той умира единствено няколко месеца, откакто посещава откритата гробница. Според една от версиите лордът умира от заразяване на кръвта след захапване от комар. Смъртта покосява и други участници в експедицията. При това съдбовната орис преследва всички, които са участвали при отварянето на гробницата.
Смъртта застига Джордж Гулд – другар на лорд Карнарвън, който също взе участие в експедицията и е очевидец на разпечатването на камерата на фараона. След това към този момент се заговаря намерено за проклятието на фараоните. А измежду колекционерите и притежателите на антични артефакти настава суматоха.
В същото време, загадъчните смърти не престават. Интересното е, че произшествия се случват освен с директните участниците в отварянето на пирамидата, само че и с тези, които имат каквото и
да било отношение към това събитие.
В резултат в продължение на 15 години гибелта застига съвсем всички археолози, взели участие в разкопките. Това още повече укрепва вярата на хората в съществуването на античното проклинание. Скептиците неведнъж се пробват да обяснят тези случаи с инфекции. Но хората умират по разнообразни аргументи – от заболявания и произшествия, за които мъчно биха могли да бъдат упрекнати античните бактерии.
Има и други случаи, когато вземайки от храмовете скъпоценности, хората обричат себе си и даже потомците си на голям брой неприятности. Известна е историята на диаманта Хоуп, който френски странник открадва от индийски храм. Според легендата божествата са ядосани от постъпката му и проклинат всеки, който има камъка. Можем и да не имаме вяра в това, само че е реалност, че всички притежатели на диаманта са загивали. Хоуп е един
от скъпоценните камъни с най-печална популярност, защото нито един от притежателите му не е избегнал злата орис.
Неправилно би било да се счита, че проклятия носят единствено античните артефакти. Нерядко сдобивайки се със старинна движимост, човек получава и голям брой проблеми – от заболявания до полтъргайст.
Съществува версия, че всички предмети имат лично енергийно поле, в което в течение на времето се натрупва информация, постоянно отрицателна. Затова последващите притежатели на предмета се сблъскват с проявленията на насъбраната информация. Проклятието, наложено върху артефакта, е също информация, която влияе върху притежателя му.
Проклятията са още една мистерия, вълнуваща мозъците ни. Официалната просвета към този момент не може да изясни този феномен и го отхвърля, обяснявайки го с нормално съвпадане.
