Да убиеш дракона: Светът стои на прага на глобална война
Основното за 2024 година ще бъде оня същият главен проблем, както и преди: противодействието на две талази - спадащата вълна на еднополюсния свят с хегемонията на Съединени американски щати и страните от груповия Запад и надигащата се вълна на многополюсния свят, въплътена от БРИКС-10.
Този проблем не поражда през днешния ден, а когато Западът, получил в един исторически миг опцията за еднолично планетарно владичество (след разпада на СССР), се оказва некадърен да въплъти своето водачество на процедура, вследствие на което думата си започнаха да споделят нови суверенни полюси - Русия и Китай. Следват и останалите полюси - Индия, ислямската цивилизация, Африка и Латинска Америка. Общо седем центъра на мощ, в това число Запада. Шест от тях се сплотиха в БРИКС, започвайки да градят многополюсен ред.
Западът продължава да се впива в своята надмощие и нападна най-опасните за своето владичество съперници - Русия, Китай и ислямския свят. Това не стартира през днешния ден, а още от началото на века. Но сегашния си контрастност политическата карта на света дефинитивно закупи едвам през последните години и изключително след началото на СВО в Украйна. Специалната интервенция стана първата гореща война на многополюсния свят против еднополюсния. Преди това, изключително по време на първия мандат на президента Тръмп и поради подема на популизма в Европа - изглеждаше, че може да се избегне директен конфликт, че Западът спокойно ще одобри многополюсността, ще се опита да отвоюва за себе си почтено място в постглобалистичния международен ред. Именно това имаше поради Тръмп, призовавайки да се пресуши глобалисткото тресавище в самите Съединени американски щати. Но към този момент блатото съумя да пресуши самия Тръмп и в интервала на най-блатния президент Байдън да разпали кървясъл спор в Украйна, хвърляйки срещу Русия като най-съществен полюс на многополюсния свят всичките сили на груповия Запад.
Основният резултат от миналата 2023 година стана неуспехът от Русия на украинското контранастъпление, което за глобалистите беше решаващият миг за целия спор. Те оказаха на нацисткия режим в Киев оптималната поддръжка с въоръжение, финанси, политически, осведомителни и дипломатически запаси. Когато Русия устоя и стартира да се готви за личното си нахлуване, се оказа, че всичко е било на вятъра. Но до момента в който в Съединени американски щати на власт остават глобалистите, те имат желание да продължат войната. Видимо е, че към този момент не просто до последния украинец, а до последния глобалист.
В края на 2023 година обаче се откри и втори фронт във войната сред еднополюсния и многополюсния светове. Този път авангардът на Запада в Близкия изток, страната Израел в отговор на нахлуването на ХАМАС без да се преценява с каквото и да е стартира планомерен геноцид на популацията на Газа. Съединени американски щати и груповият Запад изцяло поддържаха дейностите на Тел Авив, по този начин прокарвайки нова линия на разлом - Западът против ислямската цивилизация.
Американските неоконсерватори още при започване на века поеха по този път, резултатът от което бяха нахлуванията в Афганистан, Ирак, а по-късно поддръжката на радикалните ислямисти в Либия, Сирия и впрочем. Сега Западът още веднъж се сблъска с ислямския свят, отпред на който са палестинците, йеменските хуси, ливанската “Хизбулла ”, а също Иран.
Освен това в Западна Африка се появява още един плацдарм от антиколониалната битка против еднополюсността и за многополюсност. Забелязва се съюз на най-решителните страни - Мали, Буркина Фасо, ЦАР, Габон и Нигер, където се случи серия от антиглобалистки преврати. Така че и тук се оформя нов фронт.
И най-после Венецуела, чийто законен лидер Николас Мадуро Съединени американски щати се пробваха да заменят с марионетката Гуайдо, което приключи с цялостен неуспех. Тя влезе в териториален спор за противоречивата област Есекибо с проатлантическата марионетка Британска Гвияна. А президентът на Аржентина Хавиер Милей, въпреки и да се отхвърли да се интегрира в БРИКС, прикани Англия да преразгледа въпроса за Малвините. Така в Латинска Америка се оформя още един фронт на битка.
Така достигнахме до новата 2024 година. И тук всичките трендове не престават в интензивен ход. Напрежението за Съединени американски щати в Близкия изток се ускорява с всеки минал ден. Войната в Украйна, без подозрение ще продължи и в този момент самодейността е на страната на Русия.
Също по този начин следва да се чака изостряне на спора към Тайван, където Щатите избутаха на изборите антикитайския претендент Лай Цинде, по-нататъшна ескалация в Близкия изток, продължение на антиколониалните революции в Африка, прерастване в гореща фаза на несъгласията в Латинска Америка.
В самия Запад рецесията се ускорява с ускорени темпове. В Съединени американски щати тази година ще се проведат избори, на които глобалистите ще се сблъскат с мощната вълна на републиканците.
Евросъюзът е в крах и там още веднъж се надига антиелитарната, антилиберална вълна на популистите от ляво и от дясно. Има леви като Сара Вагенкнехт и нейната нова партия. “Червената Сара ” става знак на антилибералната лява Европа.
Такива леви преди всичко са врагове на световния капитал, за разлика от псевдолевите, скупчени към Сорос, които на първо място се борят за ЛГБТ, украинския нацизъм, геноцида в Газа и неконтролируемата миграция, а също по този начин обезверено се борят против съветското въздействие, Путин и Русия като цяло.
Има и дясна съставна, която в доста европейски страни съставлява втората по значителност политическа мощ. Например Марин Льо Пен във Франция. В Германия мощност набира “Алтернатива за Германия ”. В Италия, макар демократичната отпадналост на премиера Джорджа Мелони, дясната половина на обществото остава. Нищо не се е трансформирало с целия десен популизъм там.
Има глобалистичен Запад, който се пробва да се показа за целия „ Запад “, и има десни и леви антиглобалисти, както и голям пласт елементарни западни хора, които съставляват „ безмълвния болшинство. " Това е най-важното: европейският елементарен човек не схваща нищо от политика. Обикновените европейци и американци просто не могат да схванат промяната на пола, да одобряват насилственото кастриране на дребните си синове, женитбите с кози, това че им водят да хранят още повече мигранти, да ядат хлебарки, да четат молебствия на Грета Тунберг през нощта и да проклинат руснаците. Западният човек, дребният буржоа, е главната опора на многополюсния свят. Той е ядрото на същинския Запад, а не на злокобната подигравка, в която го трансфораха глобалистките демократични елити.
Много е допустимо през 2024 година всички тези разломи - войни и революции, спорове и въстания, талази от терористични офанзиви и нови територии на геноцид - да се трансфорат в нещо огромно. Низходящата вълна на еднополюсния свят към този момент отстъпва място на надигащата се на многополюсния. И това е неизбежно.
Драконът на глобализма е смъртоносно ранен. Но знаем какъв брой рискова е мъката на ранения змей. Западният световен хайлайф е полудял. Има доста аргументи да имаме вяра, че 2024 година ще бъде нещо ужасно. На една ръка разстояние сме от световна международна война. На всички фронтове. Ако не може да бъде избегнато, тогава не остава нищо друго с изключение на да я спечелим.
Трябва да довършим дракона, с цел да освободим човечеството и самия Запад, който е първата му жертва, от злодейските му вълшебства.
Превод: В. Сергеев
Този проблем не поражда през днешния ден, а когато Западът, получил в един исторически миг опцията за еднолично планетарно владичество (след разпада на СССР), се оказва некадърен да въплъти своето водачество на процедура, вследствие на което думата си започнаха да споделят нови суверенни полюси - Русия и Китай. Следват и останалите полюси - Индия, ислямската цивилизация, Африка и Латинска Америка. Общо седем центъра на мощ, в това число Запада. Шест от тях се сплотиха в БРИКС, започвайки да градят многополюсен ред.
Западът продължава да се впива в своята надмощие и нападна най-опасните за своето владичество съперници - Русия, Китай и ислямския свят. Това не стартира през днешния ден, а още от началото на века. Но сегашния си контрастност политическата карта на света дефинитивно закупи едвам през последните години и изключително след началото на СВО в Украйна. Специалната интервенция стана първата гореща война на многополюсния свят против еднополюсния. Преди това, изключително по време на първия мандат на президента Тръмп и поради подема на популизма в Европа - изглеждаше, че може да се избегне директен конфликт, че Западът спокойно ще одобри многополюсността, ще се опита да отвоюва за себе си почтено място в постглобалистичния международен ред. Именно това имаше поради Тръмп, призовавайки да се пресуши глобалисткото тресавище в самите Съединени американски щати. Но към този момент блатото съумя да пресуши самия Тръмп и в интервала на най-блатния президент Байдън да разпали кървясъл спор в Украйна, хвърляйки срещу Русия като най-съществен полюс на многополюсния свят всичките сили на груповия Запад.
Основният резултат от миналата 2023 година стана неуспехът от Русия на украинското контранастъпление, което за глобалистите беше решаващият миг за целия спор. Те оказаха на нацисткия режим в Киев оптималната поддръжка с въоръжение, финанси, политически, осведомителни и дипломатически запаси. Когато Русия устоя и стартира да се готви за личното си нахлуване, се оказа, че всичко е било на вятъра. Но до момента в който в Съединени американски щати на власт остават глобалистите, те имат желание да продължат войната. Видимо е, че към този момент не просто до последния украинец, а до последния глобалист.
В края на 2023 година обаче се откри и втори фронт във войната сред еднополюсния и многополюсния светове. Този път авангардът на Запада в Близкия изток, страната Израел в отговор на нахлуването на ХАМАС без да се преценява с каквото и да е стартира планомерен геноцид на популацията на Газа. Съединени американски щати и груповият Запад изцяло поддържаха дейностите на Тел Авив, по този начин прокарвайки нова линия на разлом - Западът против ислямската цивилизация.
Американските неоконсерватори още при започване на века поеха по този път, резултатът от което бяха нахлуванията в Афганистан, Ирак, а по-късно поддръжката на радикалните ислямисти в Либия, Сирия и впрочем. Сега Западът още веднъж се сблъска с ислямския свят, отпред на който са палестинците, йеменските хуси, ливанската “Хизбулла ”, а също Иран.
Освен това в Западна Африка се появява още един плацдарм от антиколониалната битка против еднополюсността и за многополюсност. Забелязва се съюз на най-решителните страни - Мали, Буркина Фасо, ЦАР, Габон и Нигер, където се случи серия от антиглобалистки преврати. Така че и тук се оформя нов фронт.
И най-после Венецуела, чийто законен лидер Николас Мадуро Съединени американски щати се пробваха да заменят с марионетката Гуайдо, което приключи с цялостен неуспех. Тя влезе в териториален спор за противоречивата област Есекибо с проатлантическата марионетка Британска Гвияна. А президентът на Аржентина Хавиер Милей, въпреки и да се отхвърли да се интегрира в БРИКС, прикани Англия да преразгледа въпроса за Малвините. Така в Латинска Америка се оформя още един фронт на битка.
Така достигнахме до новата 2024 година. И тук всичките трендове не престават в интензивен ход. Напрежението за Съединени американски щати в Близкия изток се ускорява с всеки минал ден. Войната в Украйна, без подозрение ще продължи и в този момент самодейността е на страната на Русия.
Също по този начин следва да се чака изостряне на спора към Тайван, където Щатите избутаха на изборите антикитайския претендент Лай Цинде, по-нататъшна ескалация в Близкия изток, продължение на антиколониалните революции в Африка, прерастване в гореща фаза на несъгласията в Латинска Америка.
В самия Запад рецесията се ускорява с ускорени темпове. В Съединени американски щати тази година ще се проведат избори, на които глобалистите ще се сблъскат с мощната вълна на републиканците.
Евросъюзът е в крах и там още веднъж се надига антиелитарната, антилиберална вълна на популистите от ляво и от дясно. Има леви като Сара Вагенкнехт и нейната нова партия. “Червената Сара ” става знак на антилибералната лява Европа.
Такива леви преди всичко са врагове на световния капитал, за разлика от псевдолевите, скупчени към Сорос, които на първо място се борят за ЛГБТ, украинския нацизъм, геноцида в Газа и неконтролируемата миграция, а също по този начин обезверено се борят против съветското въздействие, Путин и Русия като цяло.
Има и дясна съставна, която в доста европейски страни съставлява втората по значителност политическа мощ. Например Марин Льо Пен във Франция. В Германия мощност набира “Алтернатива за Германия ”. В Италия, макар демократичната отпадналост на премиера Джорджа Мелони, дясната половина на обществото остава. Нищо не се е трансформирало с целия десен популизъм там.
Има глобалистичен Запад, който се пробва да се показа за целия „ Запад “, и има десни и леви антиглобалисти, както и голям пласт елементарни западни хора, които съставляват „ безмълвния болшинство. " Това е най-важното: европейският елементарен човек не схваща нищо от политика. Обикновените европейци и американци просто не могат да схванат промяната на пола, да одобряват насилственото кастриране на дребните си синове, женитбите с кози, това че им водят да хранят още повече мигранти, да ядат хлебарки, да четат молебствия на Грета Тунберг през нощта и да проклинат руснаците. Западният човек, дребният буржоа, е главната опора на многополюсния свят. Той е ядрото на същинския Запад, а не на злокобната подигравка, в която го трансфораха глобалистките демократични елити.
Много е допустимо през 2024 година всички тези разломи - войни и революции, спорове и въстания, талази от терористични офанзиви и нови територии на геноцид - да се трансфорат в нещо огромно. Низходящата вълна на еднополюсния свят към този момент отстъпва място на надигащата се на многополюсния. И това е неизбежно.
Драконът на глобализма е смъртоносно ранен. Но знаем какъв брой рискова е мъката на ранения змей. Западният световен хайлайф е полудял. Има доста аргументи да имаме вяра, че 2024 година ще бъде нещо ужасно. На една ръка разстояние сме от световна международна война. На всички фронтове. Ако не може да бъде избегнато, тогава не остава нищо друго с изключение на да я спечелим.
Трябва да довършим дракона, с цел да освободим човечеството и самия Запад, който е първата му жертва, от злодейските му вълшебства.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ