Основният стрес при изолация е неизвестността кога ще приключи
Основният психически проблем на самоизолирането е несигурността на периодите за нейното привършване, споделя ръководителят на Катедрата по физиология на индивида в рискови условия в Института по биомедицински проблеми на Руската академия на науките Александър Суворов.
" В актуалната обстановка има единствено един в действителност голям стресор - не знаем по кое време ще завърши интервалът ни на изолираност ", споделя той.
Според учения в изолационната физиология е добре прочут фактът, че най-трудният интервал за тестваните е третата четвърт на опита, написа БГНЕС. " Какъвто и да е опитът - месечен, полугодишен или годишен - третата четвърт от него е постоянно най-тежка. Монотонността, в композиция с несигурността се понасят най-тежко от душeвността ", споделя ученият.
В актуалната обстановка с Covid-19, точният миг на привършване на интервала на самоизолирането не е прочут.
Суворов персонално е взел участие в изолационни опити и е провел дълготрайните опити за изолираност „ Sphinx ", „ Mars-500 " и серията психически опити „ SIRIUS ".
" В актуалната обстановка има единствено един в действителност голям стресор - не знаем по кое време ще завърши интервалът ни на изолираност ", споделя той.
Според учения в изолационната физиология е добре прочут фактът, че най-трудният интервал за тестваните е третата четвърт на опита, написа БГНЕС. " Какъвто и да е опитът - месечен, полугодишен или годишен - третата четвърт от него е постоянно най-тежка. Монотонността, в композиция с несигурността се понасят най-тежко от душeвността ", споделя ученият.
В актуалната обстановка с Covid-19, точният миг на привършване на интервала на самоизолирането не е прочут.
Суворов персонално е взел участие в изолационни опити и е провел дълготрайните опити за изолираност „ Sphinx ", „ Mars-500 " и серията психически опити „ SIRIUS ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ