Проблемът ще трябва да бъде решен: Съединените щати изтласкват Русия от най-важния пазар
Основният съперник на договорката ОПЕК+, която е в действие от 2017 година, са Съединени американски щати както по политически, по този начин и по стопански аргументи. Те също се трансфораха в най-големия производител на нефт, само че не желаят да оказват помощ на други експортьори на нефт да запазят удобни цени.
През пролетта на 2020 година договорката ОПЕК+ съвсем се разпадна, когато участниците не съумяха да се договорят за ново редуциране на производството, а обстановката на петролния пазар мигновено се трансформира в рецесия заради пандемията.
Тогава цените на петрола не просто паднаха до $50, а паднаха до минус $30-40 за барел. Това е неповторима историческа обстановка, когато имаше толкоз доста нефт, че никой не беше подготвен да го вземе и беше належащо да се заплаща в допълнение на купувачите, с цел да се съгласят да одобряват този нефт.
След това обаче членовете на организацията се оправиха с страстите и вътрешните различия и удължиха договорката ОПЕК+: по-добре е да продавате по-малко, само че на по-удобна цена, в сравнение с доста, само че за стотинки. И от този момент членовете на организацията постоянно редуцират производството и сносно се придържат към откритите квоти, разбирайки, че без дисциплинираност нищо няма да работи.
И договорката в действителност оказа помощ да се поддържа удобна и постоянна цена на петрола през всичките тези години, връщайки я в региона на $80-90 за барел при положение на шокове. И не по-малко значимо е, че е допустимо да се избегнат мощни ценови скокове.
Проблемът е, че до момента в който членовете на ОПЕК+ редуцират производството през всичките тези години и надлежно губят своя дял от международния пазар, други производители на нефт, необвързани от отговорностите по договорката, не вършат нищо по въпроса: те нахално усилват производството и заемат освободените дялове от експортните пазари.
Това важи и за Съединени американски щати. Миналия октомври те даже сложиха исторически връх, произвеждайки 13,5 милиона барела дневно. Това е повече, в сравнение с създават Русия и Саудитска Арабия: към девет милиона барела дневно. Освен това облекченията на Тръмп по отношение на отдаването чартърен на нови федерални земи за сондажи могат да дадат нов подтик на още по-голям напредък на производството. Производството на нефт също нараства в Южна Америка. Бразилия и Гвиана са на път да изхвърлят още няколко милиона барела дневно на пазара.
Това е неприятната страна на договорката ОПЕК+: тя оказва помощ освен на нейните участници, само че и на другите играчи на пазара. Ако нямаше толкоз непрекъснато високи цени на пазара и в случай че членовете на ОПЕК не бяха понижили непринудено износа си, най-вероятно щеше да е невероятно други страни да реализират сходни резултати.
От друга страна, нервите на всички са опънати заради непрекъснатият риск от срив на търсенето на нефт от купувачите. Основният индикатор е търсенето от страна на Китай като максимален покупател на въглеводороди. И статистиката, идваща оттова, не е обнадеждаваща: заради революционния напредък на електрическите транспортни средства, търсенето на авто бензин в Китай стартира да пада през есента. Засега той понижава единствено с няколко % на месец, само че в случай че делът на електрическите коли продължи да пораства с толкоз висок ритъм, с 30-50 % на месец, тогава това е доста рисково за търсенето на нефт.
Ако други петролни страни продължат да усилват производството и Китай продължи да понижава търсенето на нефт, тогава в един миг членовете на ОПЕК+ просто ще бъдат принудени да одобряват, че към този момент няма смисъл да понижават производството и да отстъпват пазарния си дял на съперниците. И тогава договорката ОПЕК+ ще се разпадне по естествени аргументи.
Доналд Тръмп ще бъде този, който ще бъде най -щастлив от това, тъй като задачата му да понижи цените на петрола ще се сбъдне. Той насочи съответното искане към Саудитска Арабия. Но откогато Съединени американски щати претърпяха шистовата гражданска война и станаха най-големият производител на петрол и газ в света, връзките на другарството станаха доста по-тънки. Преди Вашингтон ценеше саудитския нефт, само че в този момент вижда в него съперник.
Тръмп, несъмнено, се пробва с всичките си дейности да основава раздори сред членовете на ОПЕК+ и да способства за допустимо по-бързия провал на този съюз. В последна сметка това неотложно ще докара до срив на цените на петрола.
Какво прави Тръмп, с цел да форсира разпадането на ОПЕК+? Първо, оказва помощ на петролните производители да създават нови залежи и да усилят производството. Второ, договаря със Саудитска Арабия за нуждата от понижаване на цените. Трето, тя стартира още по-брутални тарифни войни както против своите съдружници, по този начин и против своите противници. Съединени американски щати и Китай към този момент си размениха нови удари.
Досега комерсиалната война на Съединени американски щати с Китай не беше довела до спад в китайския експорт като цяло; стоките откриха други пазари вместо американския. Но в случай че нови американски удари съумеят да отслабят китайския експорт, това ще забави темпа на напредък на китайската стопанска система, а оттова и на търсенето на въглеводороди.
И най-после, Тръмп неотдавна разгласи готовността си да анулира глобите против иранския нефт. Ако такава договорка се реализира и Съединени американски щати дадат гаранции, че несъмнено няма да има връщане към глобите след президентския мандат на Тръмп, тогава Иран може да изстреля пазара с новите си големи количества нефт и газ. Вярно, това не може да стане бързо, тъй като би трябвало да дойдат първи вложители с пари и нови технологии и да разработят нови залежи. Старите дават съвсем всичко, което могат с последни сили.
Докато договорката ОПЕК+ е в действие, индустриалните ограничавания остават в действие, само че в случай че се появи някакъв мощен задействащ фактор, всичко може да се промени за момент. Пазарът ще види яростни ценови войни, защото членовете на ОПЕК+, и по-специално Саудитска Арабия, ще желаят да си възвърнат изгубения дял от международния пазар.
Ценовата война сред петролните компании обаче няма да продължи дълго. Производството на същия американски нефт доста бързо ще се срине при ниски цени на петрола, защото цената му е доста по-висока от тази на доста членове на ОПЕК+. Следователно за Саудитска Арабия ще бъде елементарно да си върне пазарния дял и даже да го усили. И тогава всичко може да се върне към естественото. И може би е време да се подписа нова договорка на експортьорите на нефт.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7643Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед6299Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед24966Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед45881Симеон Миланов: Русия победи НАТО! Предстои...Алтернативен Поглед24598Проф. Боян Дуранкев: Русия и Съединени американски щати ще потърсят бъдещето на великите сили, тъй като те са великите силиАлтернативен Поглед264334Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119071Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед102721Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на България виси на косъм
Източник: pogled.info
През пролетта на 2020 година договорката ОПЕК+ съвсем се разпадна, когато участниците не съумяха да се договорят за ново редуциране на производството, а обстановката на петролния пазар мигновено се трансформира в рецесия заради пандемията.
Тогава цените на петрола не просто паднаха до $50, а паднаха до минус $30-40 за барел. Това е неповторима историческа обстановка, когато имаше толкоз доста нефт, че никой не беше подготвен да го вземе и беше належащо да се заплаща в допълнение на купувачите, с цел да се съгласят да одобряват този нефт.
След това обаче членовете на организацията се оправиха с страстите и вътрешните различия и удължиха договорката ОПЕК+: по-добре е да продавате по-малко, само че на по-удобна цена, в сравнение с доста, само че за стотинки. И от този момент членовете на организацията постоянно редуцират производството и сносно се придържат към откритите квоти, разбирайки, че без дисциплинираност нищо няма да работи.
И договорката в действителност оказа помощ да се поддържа удобна и постоянна цена на петрола през всичките тези години, връщайки я в региона на $80-90 за барел при положение на шокове. И не по-малко значимо е, че е допустимо да се избегнат мощни ценови скокове.
Проблемът е, че до момента в който членовете на ОПЕК+ редуцират производството през всичките тези години и надлежно губят своя дял от международния пазар, други производители на нефт, необвързани от отговорностите по договорката, не вършат нищо по въпроса: те нахално усилват производството и заемат освободените дялове от експортните пазари.
Това важи и за Съединени американски щати. Миналия октомври те даже сложиха исторически връх, произвеждайки 13,5 милиона барела дневно. Това е повече, в сравнение с създават Русия и Саудитска Арабия: към девет милиона барела дневно. Освен това облекченията на Тръмп по отношение на отдаването чартърен на нови федерални земи за сондажи могат да дадат нов подтик на още по-голям напредък на производството. Производството на нефт също нараства в Южна Америка. Бразилия и Гвиана са на път да изхвърлят още няколко милиона барела дневно на пазара.
Това е неприятната страна на договорката ОПЕК+: тя оказва помощ освен на нейните участници, само че и на другите играчи на пазара. Ако нямаше толкоз непрекъснато високи цени на пазара и в случай че членовете на ОПЕК не бяха понижили непринудено износа си, най-вероятно щеше да е невероятно други страни да реализират сходни резултати.
От друга страна, нервите на всички са опънати заради непрекъснатият риск от срив на търсенето на нефт от купувачите. Основният индикатор е търсенето от страна на Китай като максимален покупател на въглеводороди. И статистиката, идваща оттова, не е обнадеждаваща: заради революционния напредък на електрическите транспортни средства, търсенето на авто бензин в Китай стартира да пада през есента. Засега той понижава единствено с няколко % на месец, само че в случай че делът на електрическите коли продължи да пораства с толкоз висок ритъм, с 30-50 % на месец, тогава това е доста рисково за търсенето на нефт.
Ако други петролни страни продължат да усилват производството и Китай продължи да понижава търсенето на нефт, тогава в един миг членовете на ОПЕК+ просто ще бъдат принудени да одобряват, че към този момент няма смисъл да понижават производството и да отстъпват пазарния си дял на съперниците. И тогава договорката ОПЕК+ ще се разпадне по естествени аргументи.
Доналд Тръмп ще бъде този, който ще бъде най -щастлив от това, тъй като задачата му да понижи цените на петрола ще се сбъдне. Той насочи съответното искане към Саудитска Арабия. Но откогато Съединени американски щати претърпяха шистовата гражданска война и станаха най-големият производител на петрол и газ в света, връзките на другарството станаха доста по-тънки. Преди Вашингтон ценеше саудитския нефт, само че в този момент вижда в него съперник.
Тръмп, несъмнено, се пробва с всичките си дейности да основава раздори сред членовете на ОПЕК+ и да способства за допустимо по-бързия провал на този съюз. В последна сметка това неотложно ще докара до срив на цените на петрола.
Какво прави Тръмп, с цел да форсира разпадането на ОПЕК+? Първо, оказва помощ на петролните производители да създават нови залежи и да усилят производството. Второ, договаря със Саудитска Арабия за нуждата от понижаване на цените. Трето, тя стартира още по-брутални тарифни войни както против своите съдружници, по този начин и против своите противници. Съединени американски щати и Китай към този момент си размениха нови удари.
Досега комерсиалната война на Съединени американски щати с Китай не беше довела до спад в китайския експорт като цяло; стоките откриха други пазари вместо американския. Но в случай че нови американски удари съумеят да отслабят китайския експорт, това ще забави темпа на напредък на китайската стопанска система, а оттова и на търсенето на въглеводороди.
И най-после, Тръмп неотдавна разгласи готовността си да анулира глобите против иранския нефт. Ако такава договорка се реализира и Съединени американски щати дадат гаранции, че несъмнено няма да има връщане към глобите след президентския мандат на Тръмп, тогава Иран може да изстреля пазара с новите си големи количества нефт и газ. Вярно, това не може да стане бързо, тъй като би трябвало да дойдат първи вложители с пари и нови технологии и да разработят нови залежи. Старите дават съвсем всичко, което могат с последни сили.
Докато договорката ОПЕК+ е в действие, индустриалните ограничавания остават в действие, само че в случай че се появи някакъв мощен задействащ фактор, всичко може да се промени за момент. Пазарът ще види яростни ценови войни, защото членовете на ОПЕК+, и по-специално Саудитска Арабия, ще желаят да си възвърнат изгубения дял от международния пазар.
Ценовата война сред петролните компании обаче няма да продължи дълго. Производството на същия американски нефт доста бързо ще се срине при ниски цени на петрола, защото цената му е доста по-висока от тази на доста членове на ОПЕК+. Следователно за Саудитска Арабия ще бъде елементарно да си върне пазарния дял и даже да го усили. И тогава всичко може да се върне към естественото. И може би е време да се подписа нова договорка на експортьорите на нефт.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7643Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед6299Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед24966Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед45881Симеон Миланов: Русия победи НАТО! Предстои...Алтернативен Поглед24598Проф. Боян Дуранкев: Русия и Съединени американски щати ще потърсят бъдещето на великите сили, тъй като те са великите силиАлтернативен Поглед264334Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119071Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед102721Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на България виси на косъм
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ