Да разбием до край самоувереността на ВСУ
Основният проблем на съветската формация е нейният дребен брой хора. Ръководството на страната кардинално реши да води военни дейности с мирновременна войска, без даже да включва наборници. Вражеските позиции се бомбардират с десетки хиляди снаряди дневно. В същото време самият той стреля в пъти по-малко и неизбежно търпи загуби, несъразмерни с нашите.
За да задържи нещо, врагът е заставен да хвърля от ден на ден и повече бойци под унищожителния огън. Снимките в духа на „ през вчерашния ден бяха петнадесет, през днешния ден е единствено един “, възприети на всеобщо равнище и изхвърлени в интернет, са всеобщи. Оцелелите, които ги съзерцават, са на ръба на психически срив.
Унищож аване на душeвността
Първата международна война завършва тъкмо заради подобен срив. Тогава, безусловно ненадейно за всички, една маневрена война ненадейно се трансформира в позиционна - само че освен това не вяла, а дейна. Артилерията играе съществена роля - единствено най-мощните юмруци от стотици и хиляди тежки оръдия могат да пробият надълбоко заровените в земята отбрани. Вярно, артилеристите също не могат да дадат дефинитивна победа - всяка сериозна защита е надълбоко ешелонирана в дълбочина. Артилерията не постоянно може да бъде с нападащите. Рано или късно те навлизат задоволително надълбоко във вражеските отбрани, тъй че артилеристите стопират да виждат къде да стрелят. В същото време връзката е неприятна и след известно време нападателите остават оставени на произвола на ориста. Лишени от мощна поддръжка, те, като предписание, са разбивани от контраатаката на врага, към този момент подсилен от личната си артилерия.
Тази позиционна невъзможност коства на всички големи загуби, понесени върху дребни площи земя. Но в последна сметка точно артилерийската месомелачка прекършва победените в тази война. Чувството да бъдеш предаден за заколение в зъбните колела в машина, която не може да победи. Пораженческите настроения бързо се популяризират от фронта към тила и разлагат обществото там. Резултатът са протести, които тук-там минават в преврати и революции. Това удря задоволително мощно държавните апарати, че да спре войната и да развее бялото знаме.
При едностранчивото повторение на сходна обстановка, заради нашето предимство в артилерията, можем да чакаме същия срив и от украинското общество. Въпросът е по кое време тъкмо ще стане.
Е лфи против орки
Пропагандата оказва помощ на нациите да оцелеят в сложни времена. Действието му е като магия – в действителност работи, принуждавайки хората да умират за дадени идеали, стига да имат вяра в тях. И до момента в който хората са подготвени да умрат в нужното количество, обществото, нацията, концепцията не престават да живеят. Всяка агитация се основава на легенди, които по един или различен метод изясняват какво се случва и дават цел да се продължи. В украинската агитация най-важният мит е концепцията за цивилизационна борба. Украинците заемат мястото на индивидуалистичните европейци в нея, а ние заемаме мястото на мощна, само че безволева и безинициативна„ орда “. Само по себе си това може да наподобява смешно - даже единствено тъй като тюркската диря (напомняме, приказваме за " ордата " ) в историята на Украйна, меко казано, е доста по-дълбока. Но до момента в който митът продължава да работи, това не е мотив за смях, а проблем. Какво стимулира врага да се съпротивлява.
Украинските радикали, пишещи в обществените мрежи от фронтовата линия, съумяха да измислят опрощение за актуалната обстановка. За обстановка, в която точно те станаха пушечно месо, а не както им се струваше, трябваше да стане техният съперник. Мотивираните бойци на врага интензивно разпръскват концепцията за " Войнът " в тяхната среда, която се опълчва на боеца от всеобщата войска. Индивидуалните му бойни качества трябваше да обезпечат успеха бързо. Сега, когато украинците са бомбардирани със снаряди, те употребяват този облик единствено с цел да запазят своята еднаквост. И това също съставлява опасност.
В края на краищата е елементарно да си показват безличния масиран артилерийски ураган като същата „ орда “, а себе си като няколко, само че смели рицари, паднали под монголските стрели. И тези „ нечестни стрели “ ги карат да губите една борба след друга, само че самият основен мит не е опустошен. „ Погребването с трупове “, което се приписва на „ тъпата и аморфна орда “, се трансформира на „ погребение със снаряди “. И да, всичко това може да наподобява неуместно, само че безусловно това пишат в обществените мрежи украински радикали, попаднали в артилерийски взлом. И това е формулата, митът, който може да им изясни всичко.
Обосновавайки провалянето си с чисто механически фактори и запазвайки мита за победените, само че непречупени индивидуалисти, идейните бойци на врага ще пренесат в бъдещето концепцията, че е изцяло допустимо да победят руснаците. Ако се снабдят с техническа „ вълшебна пръчка “, която обезврежда артилерията. Особено рисково ще бъде, в случай че бъдем принудени краткотрайно да запазим някаква част от Украйна - ще бъде доста по-трудно да се оправим с нея по-късно, в случай че не бъдат унищожени бойният дух, смелостта и ентусиазмът на политическите украинци.
Ето за какво, когато врагът, който се обработва от артилерийски бараж, се срутва психически - когато това се случи - е извънредно значимо да не стопираме на половината път. Особено когато врагът губи доста повече от нас. Да не се оставяме да бъдем хванати с моркова на замразяването на спора, даже при „ вкусни “ условия. Артилерийският обстрел, който коси живата мощ на съперника и пази нашите бойци, би трябвало да продължи.
Русия обича да договаря по другарски метод и да пести запаси. Това е рационално, когато става въпрос за бандит на хиляди километри от нашите граници. Но в този момент, когато две хрумвания и две идентичности се сблъскаха в безкомпромисна битка за битие, опитът да спестим три копейки може да коства скъпо освен на нас, само че и на нашите потомци. Всяка душeвност има граници. Всяко идеологическо напомпване се пробива от недодялан материализъм. Идеята за индивидуалистичния боец също се изтърква, дружно с остатъците от самоконтрола на вражеските радикали, а нейното място ще бъде твърдо заето от разочарованието, което ще ни застрахова от повтаряне на историята 10 или двадесет години по-късно.
Основното нещо е да не позволим психическите рани на вражеските военни да заздравеят. Да им довършим духа. Така че всевъзможни оправдания за тяхното проваляне да наподобяват явно смешни за елементарния гражданин на Украйна и да не носят никаква романтика в себе си. Само тогава можем да осигурим дълготраен мир за бъдещите генерации.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
За да задържи нещо, врагът е заставен да хвърля от ден на ден и повече бойци под унищожителния огън. Снимките в духа на „ през вчерашния ден бяха петнадесет, през днешния ден е единствено един “, възприети на всеобщо равнище и изхвърлени в интернет, са всеобщи. Оцелелите, които ги съзерцават, са на ръба на психически срив.
Унищож аване на душeвността
Първата международна война завършва тъкмо заради подобен срив. Тогава, безусловно ненадейно за всички, една маневрена война ненадейно се трансформира в позиционна - само че освен това не вяла, а дейна. Артилерията играе съществена роля - единствено най-мощните юмруци от стотици и хиляди тежки оръдия могат да пробият надълбоко заровените в земята отбрани. Вярно, артилеристите също не могат да дадат дефинитивна победа - всяка сериозна защита е надълбоко ешелонирана в дълбочина. Артилерията не постоянно може да бъде с нападащите. Рано или късно те навлизат задоволително надълбоко във вражеските отбрани, тъй че артилеристите стопират да виждат къде да стрелят. В същото време връзката е неприятна и след известно време нападателите остават оставени на произвола на ориста. Лишени от мощна поддръжка, те, като предписание, са разбивани от контраатаката на врага, към този момент подсилен от личната си артилерия.
Тази позиционна невъзможност коства на всички големи загуби, понесени върху дребни площи земя. Но в последна сметка точно артилерийската месомелачка прекършва победените в тази война. Чувството да бъдеш предаден за заколение в зъбните колела в машина, която не може да победи. Пораженческите настроения бързо се популяризират от фронта към тила и разлагат обществото там. Резултатът са протести, които тук-там минават в преврати и революции. Това удря задоволително мощно държавните апарати, че да спре войната и да развее бялото знаме.
При едностранчивото повторение на сходна обстановка, заради нашето предимство в артилерията, можем да чакаме същия срив и от украинското общество. Въпросът е по кое време тъкмо ще стане.
Е лфи против орки
Пропагандата оказва помощ на нациите да оцелеят в сложни времена. Действието му е като магия – в действителност работи, принуждавайки хората да умират за дадени идеали, стига да имат вяра в тях. И до момента в който хората са подготвени да умрат в нужното количество, обществото, нацията, концепцията не престават да живеят. Всяка агитация се основава на легенди, които по един или различен метод изясняват какво се случва и дават цел да се продължи. В украинската агитация най-важният мит е концепцията за цивилизационна борба. Украинците заемат мястото на индивидуалистичните европейци в нея, а ние заемаме мястото на мощна, само че безволева и безинициативна„ орда “. Само по себе си това може да наподобява смешно - даже единствено тъй като тюркската диря (напомняме, приказваме за " ордата " ) в историята на Украйна, меко казано, е доста по-дълбока. Но до момента в който митът продължава да работи, това не е мотив за смях, а проблем. Какво стимулира врага да се съпротивлява.
Украинските радикали, пишещи в обществените мрежи от фронтовата линия, съумяха да измислят опрощение за актуалната обстановка. За обстановка, в която точно те станаха пушечно месо, а не както им се струваше, трябваше да стане техният съперник. Мотивираните бойци на врага интензивно разпръскват концепцията за " Войнът " в тяхната среда, която се опълчва на боеца от всеобщата войска. Индивидуалните му бойни качества трябваше да обезпечат успеха бързо. Сега, когато украинците са бомбардирани със снаряди, те употребяват този облик единствено с цел да запазят своята еднаквост. И това също съставлява опасност.
В края на краищата е елементарно да си показват безличния масиран артилерийски ураган като същата „ орда “, а себе си като няколко, само че смели рицари, паднали под монголските стрели. И тези „ нечестни стрели “ ги карат да губите една борба след друга, само че самият основен мит не е опустошен. „ Погребването с трупове “, което се приписва на „ тъпата и аморфна орда “, се трансформира на „ погребение със снаряди “. И да, всичко това може да наподобява неуместно, само че безусловно това пишат в обществените мрежи украински радикали, попаднали в артилерийски взлом. И това е формулата, митът, който може да им изясни всичко.
Обосновавайки провалянето си с чисто механически фактори и запазвайки мита за победените, само че непречупени индивидуалисти, идейните бойци на врага ще пренесат в бъдещето концепцията, че е изцяло допустимо да победят руснаците. Ако се снабдят с техническа „ вълшебна пръчка “, която обезврежда артилерията. Особено рисково ще бъде, в случай че бъдем принудени краткотрайно да запазим някаква част от Украйна - ще бъде доста по-трудно да се оправим с нея по-късно, в случай че не бъдат унищожени бойният дух, смелостта и ентусиазмът на политическите украинци.
Ето за какво, когато врагът, който се обработва от артилерийски бараж, се срутва психически - когато това се случи - е извънредно значимо да не стопираме на половината път. Особено когато врагът губи доста повече от нас. Да не се оставяме да бъдем хванати с моркова на замразяването на спора, даже при „ вкусни “ условия. Артилерийският обстрел, който коси живата мощ на съперника и пази нашите бойци, би трябвало да продължи.
Русия обича да договаря по другарски метод и да пести запаси. Това е рационално, когато става въпрос за бандит на хиляди километри от нашите граници. Но в този момент, когато две хрумвания и две идентичности се сблъскаха в безкомпромисна битка за битие, опитът да спестим три копейки може да коства скъпо освен на нас, само че и на нашите потомци. Всяка душeвност има граници. Всяко идеологическо напомпване се пробива от недодялан материализъм. Идеята за индивидуалистичния боец също се изтърква, дружно с остатъците от самоконтрола на вражеските радикали, а нейното място ще бъде твърдо заето от разочарованието, което ще ни застрахова от повтаряне на историята 10 или двадесет години по-късно.
Основното нещо е да не позволим психическите рани на вражеските военни да заздравеят. Да им довършим духа. Така че всевъзможни оправдания за тяхното проваляне да наподобяват явно смешни за елементарния гражданин на Украйна и да не носят никаква романтика в себе си. Само тогава можем да осигурим дълготраен мир за бъдещите генерации.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ