Лиляна Петрова: Вендинг машините не решават нито един проблем на лекарственото обслужване в селата
„ Основният проблем на хората в дребните обитаеми места е обслужване на пациенти с хронични болести и достъпът до медикаменти по лекарско наставление и по Здравна каса. В тези села и 5 вендинг машини да сложат, хората, които имат потребност от редовно лекуване, няма да получат никаква помощ “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ Лиляна Петрова – ръководител на Българска асоциация на помощник-фармацевтите. По думите й проблемите на хората с достъп до медикаменти от отдалечените и труднодостъпните места датира от 2011 година. Тогава се стопират дейностите на аптеки на помощник-фармацевтите и със законови промени те се трансформират в дрогерии – там, където не се отпускат медикаменти с рецепта и такива, заплатени по НЗОК.
Петрова предизвести, че предстоят серия от алегорични протестни действия поради невъзможността да работят пълноценно в аптеките, заплахата от загуба на работни места, в случай че се вкарат вендинг машини за медикаменти без рецепта, и дългото унизително очакване да бъдат чути техните проблеми като експерти в областта на опазването на здравето.
Тя бе безапелационна, че проектопредложението за слагане на
вендинг машини в дребните села без аптека няма да реши нито един проблем на леарствеснабдяването и лекарственото обслужване.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите се върна обратно във времето и уточни, че още когато са се вкарвали вендинг машини към аптеките, те са алармирали, че това ще е крачка, посредством която ще се неглижира подготовката, образованието, знанията и целият професионален потенциал на асистент фармацевтите.
„ Тогава се постави един знак за равенство – вендинг машина – ОТС артикул – помощник-фармацевт, който сега по закон има право да отпуска независимо медикаменти без рецепта в аптека на село и в дрогериите. Една инцидентна разходка до аптека с вендинг машина в този момент се вижда, че надзор от страна на магистър-фармацевт към закупените от машината медикаменти на процедура липсва. Хората действително се обслужват сами “, уточни Лиляна Петрова.
Така по думите ѝ се стига до действителния проблем, а точно дали вендинг машините вземат решение въпроса с неналичието на денонощни аптеки – денонощната потребност на болните хора от медикаменти.
„ Тази грижа включва много по-сериозен боеприпас от лекарства от тези, които ги има във вендинга “, акцентира Лиляна Петрова.
„ Нали задачата на предлаганите промени в законопроекти е да реши трайните проблеми на хората от дребните села – там където няма нито аптека, нито доктор, ето в това би трябвало да е полемиката! И за каква конкуренция се приказва, като в тези села от 20 години няма нищо – с кого ще се конкурира тази вендинг машина “, попита тя. По думите й тези оферти слагат повече въпроси, в сравнение с дават отговор на въпроса по какъв начин хората по селата да имат достъп до всички медикаменти.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите посочи, че в България единствено магистри и помощник-фармацевтите са подготвени за търговия на дребно с лекарствени артикули, само че този факт се не помни от депутатите.
„ Когато селските аптеки се превръщаха в дрогерии, ние предупреждавахме, че проблемите ще се задълбочат.
В годините депутатите не желаят да се съобразят с професионалния потенциал на помощник-фармацевтите, които бяха главните в селските аптеки. Така трайно в дребните села аптеките стартират да изчезват “, разказа хронологията на събитията тя.
Петрова изясни, че в асоциацията разполагат с подписки на кметове на дребни села от цялата страна, които поддържат настояването помощник-фармацевтите да могат да управляват аптеки в дребните обитаеми места, както е било преди 2011 година
„ Днес ние сме подготвени да работим там още веднъж, ние 50 години сме работили в аптека и когато се приказва за здравето на хората, аз желая да попитам защо се отхвърлят пълномощията на помощник-фармацевта, който може да отпуска медикаменти по лекарско наставление под надзор, дебело наблягам, под надзор на магистър-фармацевти?, попита тя.
Лиляна Петрова обърна внимание на обстоятелството, че в цялата страна в аптеки работят хора без фармацевтично обучение, със знанието и наличието на магистър фармацевти и притежателите им.
„ Ако ние наистина сме загрижени за здравето на хората, би трябвало митингът да е по тази причина – да сме там и да кажем: Нефармацевти в аптеката в действителност са рискови! “, съобщи Лиляна Петрова.
Нейните думи бяха подкрепени и от Гергана Нейкова, изпълнителен секретар на Българска асоциация на помощник-фармацевтите.
„ Аз съм имала аптека в малко обитаемо място, там аптекарят – без значение дали е магистър или помощник-фармацевт, той за хората е здравното лице, което оказва всякаква помощ – индивидът може да бъде разпитан, посъветван. Какво може да направи вединг машината за тези хора в дребните обитаеми места “, риторично попита Нейкова.
По думите на Гергана Нейкова закупуването на медикаментите от едно малко село от един човек, както се случва сега, даже да е здравно лице, също е леко на ръба на закона, тъй като всеки пациент би трябвало да бъде самостоятелно съветван.
„ Това, че се споделя, че през Методиката за стимулиране за откриване на аптека в отдалечените региони ще се реши казусът, че с тези държавни дотации ще има резултат, това на е по този начин, защото е стопански нерентабилно и няма искащи.
Затова би трябвало да се употребяват оптимално потенциалът на всички фармацевтични експерти “,
акцентира Гергана Нейкова.
От Българска асоциация на помощник-фармацевтите чакат смяна в Закона за лекарствените средства. Те са подали предложенията си към парламентарната Комисия по опазването на здравето помощник-фармацевти под управлението на магистър-фармацевти да отпускат медикаменти по лекарско наставление.
На процедура и сега, под надзор на магистър-фармацевт помощник-фармацевтът отпуска медикаменти с рецепта, и по НЗОК, и бели предписания, дава наряди, в това число в денонощните аптеки, което по закон е неразрешено, разказа обстановката тя.
„ В аптеките в селата, където се разкриват аптеки от магистър-фармацевти за медикаменти с предписания, там работят помощник-фармацевти, това не е загадка за никого. Ние не желаеме да вземем работното място на никого, само че имаме поддръжката на доста хора, желаеме да облечем нашето работно място в правда, да няма нефармацевти в аптеките, това е за нас същинската грижа за хората, това ще е и оценка за нашата специалност “, заключи Лиляна Петрова.
Петрова предизвести, че предстоят серия от алегорични протестни действия поради невъзможността да работят пълноценно в аптеките, заплахата от загуба на работни места, в случай че се вкарат вендинг машини за медикаменти без рецепта, и дългото унизително очакване да бъдат чути техните проблеми като експерти в областта на опазването на здравето.
Тя бе безапелационна, че проектопредложението за слагане на
вендинг машини в дребните села без аптека няма да реши нито един проблем на леарствеснабдяването и лекарственото обслужване.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите се върна обратно във времето и уточни, че още когато са се вкарвали вендинг машини към аптеките, те са алармирали, че това ще е крачка, посредством която ще се неглижира подготовката, образованието, знанията и целият професионален потенциал на асистент фармацевтите.
„ Тогава се постави един знак за равенство – вендинг машина – ОТС артикул – помощник-фармацевт, който сега по закон има право да отпуска независимо медикаменти без рецепта в аптека на село и в дрогериите. Една инцидентна разходка до аптека с вендинг машина в този момент се вижда, че надзор от страна на магистър-фармацевт към закупените от машината медикаменти на процедура липсва. Хората действително се обслужват сами “, уточни Лиляна Петрова.
Така по думите ѝ се стига до действителния проблем, а точно дали вендинг машините вземат решение въпроса с неналичието на денонощни аптеки – денонощната потребност на болните хора от медикаменти.
„ Тази грижа включва много по-сериозен боеприпас от лекарства от тези, които ги има във вендинга “, акцентира Лиляна Петрова.
„ Нали задачата на предлаганите промени в законопроекти е да реши трайните проблеми на хората от дребните села – там където няма нито аптека, нито доктор, ето в това би трябвало да е полемиката! И за каква конкуренция се приказва, като в тези села от 20 години няма нищо – с кого ще се конкурира тази вендинг машина “, попита тя. По думите й тези оферти слагат повече въпроси, в сравнение с дават отговор на въпроса по какъв начин хората по селата да имат достъп до всички медикаменти.
Председателката на Асоциацията на помощник-фармацевтите посочи, че в България единствено магистри и помощник-фармацевтите са подготвени за търговия на дребно с лекарствени артикули, само че този факт се не помни от депутатите.
„ Когато селските аптеки се превръщаха в дрогерии, ние предупреждавахме, че проблемите ще се задълбочат.
В годините депутатите не желаят да се съобразят с професионалния потенциал на помощник-фармацевтите, които бяха главните в селските аптеки. Така трайно в дребните села аптеките стартират да изчезват “, разказа хронологията на събитията тя.
Петрова изясни, че в асоциацията разполагат с подписки на кметове на дребни села от цялата страна, които поддържат настояването помощник-фармацевтите да могат да управляват аптеки в дребните обитаеми места, както е било преди 2011 година
„ Днес ние сме подготвени да работим там още веднъж, ние 50 години сме работили в аптека и когато се приказва за здравето на хората, аз желая да попитам защо се отхвърлят пълномощията на помощник-фармацевта, който може да отпуска медикаменти по лекарско наставление под надзор, дебело наблягам, под надзор на магистър-фармацевти?, попита тя.
Лиляна Петрова обърна внимание на обстоятелството, че в цялата страна в аптеки работят хора без фармацевтично обучение, със знанието и наличието на магистър фармацевти и притежателите им.
„ Ако ние наистина сме загрижени за здравето на хората, би трябвало митингът да е по тази причина – да сме там и да кажем: Нефармацевти в аптеката в действителност са рискови! “, съобщи Лиляна Петрова.
Нейните думи бяха подкрепени и от Гергана Нейкова, изпълнителен секретар на Българска асоциация на помощник-фармацевтите.
„ Аз съм имала аптека в малко обитаемо място, там аптекарят – без значение дали е магистър или помощник-фармацевт, той за хората е здравното лице, което оказва всякаква помощ – индивидът може да бъде разпитан, посъветван. Какво може да направи вединг машината за тези хора в дребните обитаеми места “, риторично попита Нейкова.
По думите на Гергана Нейкова закупуването на медикаментите от едно малко село от един човек, както се случва сега, даже да е здравно лице, също е леко на ръба на закона, тъй като всеки пациент би трябвало да бъде самостоятелно съветван.
„ Това, че се споделя, че през Методиката за стимулиране за откриване на аптека в отдалечените региони ще се реши казусът, че с тези държавни дотации ще има резултат, това на е по този начин, защото е стопански нерентабилно и няма искащи.
Затова би трябвало да се употребяват оптимално потенциалът на всички фармацевтични експерти “,
акцентира Гергана Нейкова.
От Българска асоциация на помощник-фармацевтите чакат смяна в Закона за лекарствените средства. Те са подали предложенията си към парламентарната Комисия по опазването на здравето помощник-фармацевти под управлението на магистър-фармацевти да отпускат медикаменти по лекарско наставление.
На процедура и сега, под надзор на магистър-фармацевт помощник-фармацевтът отпуска медикаменти с рецепта, и по НЗОК, и бели предписания, дава наряди, в това число в денонощните аптеки, което по закон е неразрешено, разказа обстановката тя.
„ В аптеките в селата, където се разкриват аптеки от магистър-фармацевти за медикаменти с предписания, там работят помощник-фармацевти, това не е загадка за никого. Ние не желаеме да вземем работното място на никого, само че имаме поддръжката на доста хора, желаеме да облечем нашето работно място в правда, да няма нефармацевти в аптеките, това е за нас същинската грижа за хората, това ще е и оценка за нашата специалност “, заключи Лиляна Петрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ