Основният проблем на Европейския съюз днес са дворовете - по-точно

Основният проблем на Европейския съюз през днешния ден са дворовете - по-точно отсъствието им в близкото минало. Онези напълно елементарни градски дворове, в които се чуваше заплашителното " Ей, имаш ли 20 копейки? " " Сега ще погледна, единствено не ме удряй! " е неверен отговор. Единственото вярно (дори и да си очилат библиофил и сигурно да си подготвен да " изтръскаш всичко от джобовете " ) е: " Ами, ела си ги вземи, рискувай да ти счупя главата! "

Защото дворовете и военните елементи на комунистическото минало изграждаха нравите в зоната на ГУЛаг и те се преляха в окупираната Централна Европа и балтийските страни. Само тези, които знаят по какъв начин тъкмо да изберат верния отговор на въпроса за 20 копейки/злоти/евро, знаят какво да вършат в този момент, когато Александър Лукашенко и стоящият зад него Владимир Путин започнаха същинска война против Европейския съюз и НАТО благодарение на хиляди хора - привлечени основно от Близкия изток.

Полските и литовските граничари, техните командири и политически водачи схващат чудесно разпоредбите от дворовете, по които играят диктаторът от Минск и московските му настойници. Те застават пред навалица, скандираща " Германия! " - тъй като точно до такава степен множеството от докараните със специфични полети от Ирак желаят да пробият. Парадокс: поляци и литовци в действителност пазят границата на Германия - страна, чието управление (заедно с управлението на Европейския съюз), меко казано, не поддържа настоящето консервативно полско държавно управление. Варшава може да каже в духа на унгарския министър председател Виктор Орбан: " Ще отворим кулоар към немската граница и вие ще разберете кой е емигрант и кой стопански мигрант. " Но те стоят непоклатими.

Въпросът е кой в тази обстановка демонстрира постоянно неуловимата " европейска взаимност ".

Целта на миграционната спецоперация на Лукашенко и Путин, която стартира през лятото, е да принуди Брюксел да стартира директни договаряния с Минск за преустановяване на беззаконието на границата с Полша, Литва и Латвия в подмяна на унищожаване на част от глобите. Защото Путин не може да си разреши да остави главния си съдружник в неволя: това е въпрос на неговия персонален авторитет и политическо бъдеще.

Резервен вид е Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел да се обадят в Кремъл и със сълзи да помолят Путин да укроти беларуския автократ. Разбира се, в подмяна на нещо, което би символизирало признаването на Беларус от страна на владетеля: връщането на посланиците на страните от Европейски Съюз в Минск, възобновяване на въздушните връзки с Минск. Или може би не напълно алегорично - да вземем за пример анулацията на някои от икономическите наказания от беларуския режим.

И когато по границите на Беларус и Европейски Съюз царува безмълвие, Владимир Владимирович може да каже на Урсула Ернестовна и Чарлз Лудвигович: " Вижте, кой в действителност е гарантът за мир и непоклатимост в Европа? Сега, апелирам, обадете се на Владимир Александрович Зеленски в Киев (защото по какъв начин можем без украинската тематика?) и му обяснете това. И също по този начин забравете - най-малко краткотрайно - името на Навални. "

Но позвъняване от Брюксел няма да има. Сергей Лавров е заставен да изяснява на Европейски Съюз в прав текст какво би трябвало да се направи - да се " помогне " на Лукашенко по същия метод, по който помогнаха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган през 2015 година Тоест просто да стартираме договаряния с него за размера на компенсацията за " заселването на бежанците " - за което на Лукашенко, несъмнено, не му пука.

Министърът си губи времето. Ердоган сигурно не е светец. Но той не събра бежанци от целия Близък изток със специфични полети до Истанбул, с цел да ги подкара по-късно с палки през границата и да изиска откуп. Той се възползва от момента, в който съветските Военновъздушни сили и силите на Башар Асад започнаха атака против съперниците на сирийския режим, и напомни основната роля на Турция като врата към Европа. Анкара направи пари от това, надали някой може да спори, само че няма потребност да съпоставяме Ердоган с беларуската тирания, която към този момент година е под наказания.

Такъв прям опит за удар по една от най-болезнените и уязвими точки от вътрешната и външната политика на Европейски Съюз принуждава Берлин, Варшава и Вилнюс да работят дружно. Ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Федерална република Германия Хорст Зеехофер даде обещание бързо да изпрати подкрепления от немската полиция към полско-белоруската граница. А Литва вкара изключително състояние в граничните региони.

Точно като газовото изнудване разиграването на номера с мигрантите може в дълготраен проект да се излезе през носа на Москва и нейната беларуска клиентела. Досега Съветът на Европейски Съюз се ограничаваше до прекъсване на издаването на визи на белоруски чиновници по опростена скица. Това явно е несъответстващ отговор на трагичната обстановка в Полша, Литва и Латвия. Европейският съюз към момента не върви към всеобща ескалация. Решенията в Брюксел се вземат с консенсус, тъй че постоянно са много беззъби.

Това значи единствено едно - Путин и Лукашенко ще продължат " миграционната война " с Европейски Съюз. Докато не се случи това предстоящо позвъняване от Фон дер Лайен и Мишел в Кремъл. И до момента в който целият Европейски сюз - от Порту до Нарва и от Гьотеборг до Месина - не схване логиката на връзките от двора.

на съветския публицист е за изданието " Сноб ".

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.