Нойе Цюрхер Цайтунг смята, че западът превъзхожда другите култури. Сега той застрашава себе си
Основният проблем е подозрението в себе си и отсъствието на религия в личния си разказ
Западът през днешния ден е на всички места и все пак се ускоряват подозренията дали въобще съществува. Политиците се базират на западните полезности - независимост, народна власт, господство на закона - само че вярата в тях е разколебана.
Преди всичко мнозина се питат - в действителност ли Западът се разграничава от другите цивилизации, има ли повече морални качества, по-справедливи ли са неговите войни? Или това е концепция, която най-много вреди на света?
Тези подозрения се ускориха след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Ню Йорк и бруталния американски отговор. Със Световния търговски център " Ал Кайда " сполучливо нападна центъра на западната цивилизация, а няколко години по-късно Осама бин Ладен прикани мюсюлманите да се " изправят против новия Рим " - тъкмо по този начин съперниците виждат Запада: като нова остаряла империя, която би трябвало да бъде обезвредена.
В отговор на терористичната офанзива талибаните в Кабул бяха свалени - през днешния ден, след прибързаното евакуиране на американските войски, те още веднъж са на власт. В Ирак режимът на Саддам Хюсеин беше смачкан, сякаш с цел да се защищити Америка от неговите оръжия за всеобщо заличаване. По-късно се оказа, че тези оръжия не съществуват. Така наречената ос на злото - Иран, Северна Корея и Ирак - оцеля и без Ирак. В Сирия, макар американската военна интервенция, Башар Асад продължава да ръководи.
Демократичната метаморфоза на Близкия изток по западен модел се провали. Но освен това - репутацията и доверието в западната общественост пострадаха доста.
Какво остана от войната в Ирак? Подозренията, че Америка е измамила света по стопански или геостратегически аргументи и е умъртвила хиляди цивилни в този развой.
Амбивалентността е част от историята на Запада. Фактът, че всички тези феномени се разискват свободно и намерено, а на настоящите лица се търси отговорност, приказва, че Западът е друг. В негово име са осъществени ужасни закононарушения, само че повече от всяка друга цивилизация той е знак на самокритиката и самокорекцията и на никое място другаде личната му история не се преглежда толкоз задълбочено.
Дори най-големите критици на Запада показват с дейностите си, умишлени или неумишлени, силата на западната цивилизация. Тук те могат да се пенсионират, а в Китай и Русия ги вкарват в пандиза или ги убиват.
Шотландският историк Нийл Фъргюсън назовава възхода на западната цивилизация " най-значимото историческо събитие от втората половина на второто хилядолетие на християнската епоха ".
Днес е станало съвременно този напредък да се изяснява с термина " империализъм " - споделят, че единствено войните, употребата, расизмът и колонизацията дефинират господството на Запада. Фъргюсън с право не е склонен с това и акцентира смисъла на институциите като ключ към властта.
Институциите откриват правила, които подсигуряват, че " културата остава почтена: те дефинират степента, в която културата възнаграждава положителното държание и санкционира неприятното ". Успехът на западните институции може да се види в Корея и Германия. Южна Корея и Западна Германия процъфтяваха, до момента в който техните социалистически съседи изоставаха доста, макар че хората имат, по този начин да се каже, идентичен културен генезис.
Фъргюсън разграничава шест " убийствени приложения ", които са в основата на западното владичество:
1. конкуренция
2. просвета
3. право на благосъстоятелност
4. медицина
5. потребителското общество
6. трудовата нравственос
Западът е основал система, в която индивидът заема централно място. Институциите са децентрализирани, има политическа и икономическа конкуренция, народна власт и господство на закона, разделяне на управляващите и ценене на правата на индивида.
Високоразвитата в миналото арабска просвета е поела по друг път. Арабите водят война с напредъка. От XV в. ислямските учени саботират книгопечатането дотам, че едвам 300 години по-късно е основана първата арабска печатна машина. Аргументът - не би трябвало да има друга книга с изключение на Корана. Ханс Магнус Енценсбергер стига до заключението, че арабският свят е " изцяло стопански, механически и интелектуално подвластен " от Запада.
Въпреки това западното въздействие и влияние има решителен лимит - политиката. Китай, Русия, Иран и доста други недемократични страни възприеха западните способи, само че в същото време резервираха или се върнаха към старите си идеологии.
В случая на Русия и Китай концепцията за " смяна посредством търговия " се провали извънредно. Както напъните на Запада за промяна на режима в Близкия изток бяха наивни, по този начин бяха наивни и самодейностите му в региона на икономическата политика. Китай, който е пълновръстен член на СТО, в никакъв случай не е мислил за свободна търговия.
Псевдозападният метод обаче се следи освен в Русия, Китай и някои арабски страни, само че и в американските и европейските имигрантски общества.
Привлечени от работните места, свободата и великодушната обществена страна, доста мигранти и търсещи леговище се стичат на Запад. Това още един път демонстрира какъв брой прелъстителен е западният метод на живот. За мюсюлманите обаче е изключително мъчно да се интегрират в западното общество. Обичайният развой на асимилация посредством второто или третото потомство наподобява не работи по този начин добре, както в тази ситуация с други култури. Те приказват немски или френски, носят дънки и пият кока-кола, само че живеят в паралелни общества, в старите си обичаи.
Прекомерната миграция, съчетана с неасимилация, слага под въпрос съществуването на Запада. Съответно Европа би трябвало да бъде по-селективна, да забави миграцията и неотложно да депортира тези, които вредят на страната.
В книгата си " Западът " Наоис Мак Суини написа: " Трябва да се отървем от огромния разказ за западната цивилизация, би трябвало уверено да го отхвърлим като фактологически подправен и идеологически стар. " Тя се възмущава от обстоятелството, че Западът възхвалява своите препратки към древността и гради предимство върху тях. Това е в основата на " устойчиви системи на бяло владичество ".
Днес Западът страда не от самовъзхвала, закрепена върху античността, а от самооценка: под въздействие на постколониализма цялото западно завещание е подложено на офанзива. Самокритиката на Запада заплашва да бъде изкривена по подобен метод, че да го насочи към самоизтребление.
Нийл Фъргюсън написа: " Може би същинската опасност не е възходът на Китай и исляма, нито увеличението на излъчванията на CO2, а нашата лична изгубена религия в цивилизацията, която сме наследили от предците си. " Отхвърлянето на разказа на Запада, с всичките му преломни точки и амбивалентности, значи завършек на Запада. Сблъсъкът на цивилизациите не може да бъде избегнат.
Западът през днешния ден е на всички места и все пак се ускоряват подозренията дали въобще съществува. Политиците се базират на западните полезности - независимост, народна власт, господство на закона - само че вярата в тях е разколебана.
Преди всичко мнозина се питат - в действителност ли Западът се разграничава от другите цивилизации, има ли повече морални качества, по-справедливи ли са неговите войни? Или това е концепция, която най-много вреди на света?
Тези подозрения се ускориха след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Ню Йорк и бруталния американски отговор. Със Световния търговски център " Ал Кайда " сполучливо нападна центъра на западната цивилизация, а няколко години по-късно Осама бин Ладен прикани мюсюлманите да се " изправят против новия Рим " - тъкмо по този начин съперниците виждат Запада: като нова остаряла империя, която би трябвало да бъде обезвредена.
В отговор на терористичната офанзива талибаните в Кабул бяха свалени - през днешния ден, след прибързаното евакуиране на американските войски, те още веднъж са на власт. В Ирак режимът на Саддам Хюсеин беше смачкан, сякаш с цел да се защищити Америка от неговите оръжия за всеобщо заличаване. По-късно се оказа, че тези оръжия не съществуват. Така наречената ос на злото - Иран, Северна Корея и Ирак - оцеля и без Ирак. В Сирия, макар американската военна интервенция, Башар Асад продължава да ръководи.
Демократичната метаморфоза на Близкия изток по западен модел се провали. Но освен това - репутацията и доверието в западната общественост пострадаха доста.
Какво остана от войната в Ирак? Подозренията, че Америка е измамила света по стопански или геостратегически аргументи и е умъртвила хиляди цивилни в този развой.
Амбивалентността е част от историята на Запада. Фактът, че всички тези феномени се разискват свободно и намерено, а на настоящите лица се търси отговорност, приказва, че Западът е друг. В негово име са осъществени ужасни закононарушения, само че повече от всяка друга цивилизация той е знак на самокритиката и самокорекцията и на никое място другаде личната му история не се преглежда толкоз задълбочено.
Дори най-големите критици на Запада показват с дейностите си, умишлени или неумишлени, силата на западната цивилизация. Тук те могат да се пенсионират, а в Китай и Русия ги вкарват в пандиза или ги убиват.
Шотландският историк Нийл Фъргюсън назовава възхода на западната цивилизация " най-значимото историческо събитие от втората половина на второто хилядолетие на християнската епоха ".
Днес е станало съвременно този напредък да се изяснява с термина " империализъм " - споделят, че единствено войните, употребата, расизмът и колонизацията дефинират господството на Запада. Фъргюсън с право не е склонен с това и акцентира смисъла на институциите като ключ към властта.
Институциите откриват правила, които подсигуряват, че " културата остава почтена: те дефинират степента, в която културата възнаграждава положителното държание и санкционира неприятното ". Успехът на западните институции може да се види в Корея и Германия. Южна Корея и Западна Германия процъфтяваха, до момента в който техните социалистически съседи изоставаха доста, макар че хората имат, по този начин да се каже, идентичен културен генезис.
Фъргюсън разграничава шест " убийствени приложения ", които са в основата на западното владичество:
1. конкуренция
2. просвета
3. право на благосъстоятелност
4. медицина
5. потребителското общество
6. трудовата нравственос
Западът е основал система, в която индивидът заема централно място. Институциите са децентрализирани, има политическа и икономическа конкуренция, народна власт и господство на закона, разделяне на управляващите и ценене на правата на индивида.
Високоразвитата в миналото арабска просвета е поела по друг път. Арабите водят война с напредъка. От XV в. ислямските учени саботират книгопечатането дотам, че едвам 300 години по-късно е основана първата арабска печатна машина. Аргументът - не би трябвало да има друга книга с изключение на Корана. Ханс Магнус Енценсбергер стига до заключението, че арабският свят е " изцяло стопански, механически и интелектуално подвластен " от Запада.
Въпреки това западното въздействие и влияние има решителен лимит - политиката. Китай, Русия, Иран и доста други недемократични страни възприеха западните способи, само че в същото време резервираха или се върнаха към старите си идеологии.
В случая на Русия и Китай концепцията за " смяна посредством търговия " се провали извънредно. Както напъните на Запада за промяна на режима в Близкия изток бяха наивни, по този начин бяха наивни и самодейностите му в региона на икономическата политика. Китай, който е пълновръстен член на СТО, в никакъв случай не е мислил за свободна търговия.
Псевдозападният метод обаче се следи освен в Русия, Китай и някои арабски страни, само че и в американските и европейските имигрантски общества.
Привлечени от работните места, свободата и великодушната обществена страна, доста мигранти и търсещи леговище се стичат на Запад. Това още един път демонстрира какъв брой прелъстителен е западният метод на живот. За мюсюлманите обаче е изключително мъчно да се интегрират в западното общество. Обичайният развой на асимилация посредством второто или третото потомство наподобява не работи по този начин добре, както в тази ситуация с други култури. Те приказват немски или френски, носят дънки и пият кока-кола, само че живеят в паралелни общества, в старите си обичаи.
Прекомерната миграция, съчетана с неасимилация, слага под въпрос съществуването на Запада. Съответно Европа би трябвало да бъде по-селективна, да забави миграцията и неотложно да депортира тези, които вредят на страната.
В книгата си " Западът " Наоис Мак Суини написа: " Трябва да се отървем от огромния разказ за западната цивилизация, би трябвало уверено да го отхвърлим като фактологически подправен и идеологически стар. " Тя се възмущава от обстоятелството, че Западът възхвалява своите препратки към древността и гради предимство върху тях. Това е в основата на " устойчиви системи на бяло владичество ".
Днес Западът страда не от самовъзхвала, закрепена върху античността, а от самооценка: под въздействие на постколониализма цялото западно завещание е подложено на офанзива. Самокритиката на Запада заплашва да бъде изкривена по подобен метод, че да го насочи към самоизтребление.
Нийл Фъргюсън написа: " Може би същинската опасност не е възходът на Китай и исляма, нито увеличението на излъчванията на CO2, а нашата лична изгубена религия в цивилизацията, която сме наследили от предците си. " Отхвърлянето на разказа на Запада, с всичките му преломни точки и амбивалентности, значи завършек на Запада. Сблъсъкът на цивилизациите не може да бъде избегнат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ