Без слънце, без реколта: суперкомпютър изчисли ядрената зима и показа как да изхраним планетата
Основният извод е, че е по-добре да не започваме сходна война.
Учени от Университета на Пенсилвания са моделирали по какъв начин една нуклеарна зима може да се отрази на световното произвеждане на царевица – една от главните култури на планетата. Проучването демонстрира, че последствията от един световен нуклеарен спор биха били пагубни освен от военна позиция, само че и от позиция на продоволствената сигурност.
След широкомащабна нуклеарна война в атмосферата биха се появили големи количества сажди и пушек от огнените стихии. Това ще сътвори компактен мрачен пласт, който ще блокира Земята от слънчевата светлина за дълго време. В резултат на това температурата на планетата ще спадне внезапно, а захлаждането може да продължи повече от десетилетие. Това ще бъде съдбовно за селското стопанство: нормалните ни способи за развъждане на храна ще бъдат невъзможни и светът ще се сблъска с всеобщ апетит.
Авторите на публикацията употребяват суперкомпютри и модел на агроекосистема, който се споделя Cycles, с цел да проучват шест разнообразни сюжета за нуклеарната зима. Те са пресметнали по какъв начин ще се трансформират добивите на царевица на близо 39 000 места по света. Според водещия създател Юнинг Ши даже един районен спор би могъл да изхвърли в атмосферата повече от пет милиона тона сажди, което би довело до 7-процентен спад в международната годишна продукция от царевица. Това не звучи прекомерно стряскащо, само че на процедура сходен спад може да наруши международното доставяне с храни и да докара до увеличение на глада.
В случай на пълномащабна война в атмосферата могат да бъдат изхвърлени до 165 милиона тона сажди. Това би понижило добивите на царевица с 80%. И това не е всичко. Учените са взели поради още един сериозен фактор – разрушаването на озоновия пласт. При нуклеарните детонации в стратосферата ще се отделят азотни оксиди, които внезапно ще ускорят разпадането на озона. Без него Земята ще бъде ударена от поток ултравиолетова светлина, която е разрушителна за растенията. Добавяйки този фактор в изчисленията, откривателите получават още минус 7% от реколтата, с което загубите доближават до 87% при най-лошия сюжет.
Все отново изследването оставя място за вяра. Учените оферират авансово да се приготвят така наречен комплекти за земеделска резистентност – комплекти със семена на култури, способни да порастват при студени условия и къс вегетационен интервал. Те пресметнаха, че потреблението на такива приспособени растения може да усили производството на храни с 10% спрямо цялостното прекъсване на производството. Тези комплекти биха помогнали да се обезпечи минимално равнище на продоволствена сигурност през първите години след бедствието, до момента в който се възстановят логистиката и инфраструктурата.
Авторите акцентират, че интернационалното съдействие в тази област към този момент наподобява малко евентуално, само че даже елементарното осъзнаване на риска може да увеличи готовността. Според тях готовността за немислимото не е параноя, а изискване за оцеляване.
