Основният фактор за демографската картина в България не е раждаемостта,

Основният фактор за демографската картина в България не е раждаемостта, а смъртността, и то още преди пандемията. Раждаемостта е ниска, само че тя е обикновено ниска за целия развъртян свят. Големите действителни проблеми пред страната са миграцията и тази смъртност. Това изясни пред БНР доцент Георги Бърдаров, учител в Геолого-географския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и публицист.

За 40 години загубата на население се пресмята на над 2 400 000 души, най-голямото размразяване, откогато има преброявания у нас. 

Доц. Бърдаров е бил изненадан " от това свръхголямо понижаване ", което записва и последното публично броене, чиито резултати бяха огласени през вчерашния ден.

Средно България понижава годишно с 55-60 000 души. Очаквах от порядъка на 600 000-650 000, а то е 844 000, т.е. още по-голямо, в сравнение с се очакваше. Ситуацията не е необратима и безнадежна, както се пробва да се внуши всякога, когато излизат сходни данни. За демографската рецесия се приказва с остарели клишета, по тази причина няма и положителни резултати, безапелационен е Георги Бърдаров.

Преподавателят постоянно дава образец с Ирландия, която през 50-те години на ХХ век е била в демографския колапс – за един век популацията там е намаляло с 6 милиона души. Радикална промяна в образованието и развиване на промишлеността обаче са довели до рестарт на демографските индикатори.

,,Това, което убягва в общественото пространство, когато приказваме за демография, най-обезпокоителното са структурите на популацията, изключително възрастовата конструкция, която е обществена бомба'', съобщи Георги Бърдаров.

По думите му дейното младо население при нас е сериозно малко.

Критичният най-малко, под който не трябва да падаме, е 4-4,5 милиона души, за нашата територия. Демографска пустиня " е термин, който има поради територии единствено в умерените ширини с плътност на популацията е под 10 души на кв. километър, т.е. там няма действителна опция сами да се рестартират демографски. Там, където се оформят такива " демографски пустини ", единствено с обучение обстановката не може да се промени, то не е панацеята, акцентира той.

,,Трябва да има целенасочена политика, която да потегля от държавно и локално равнище. Никой няма да отиде с малко дете, младо семейство, при изискване че няма естествена болнична помощ на 50-100 км от мястото, където живееш. Образованието е най-важното, само че е единствено първата стъпка'', сподели още доцент Бърдаров.

Дигиталните номади са едно от вероятните решения съгласно Георги Бърдаров.

Той чака в обозримо бъдеще част от селата у нас да бъдат още веднъж презаселени от такива цифрови номади – развой, който е интензивен от пандемията.

Виждаме села, които обаче са близо до огромни градове и има комфортна инфраструктура, които безусловно живнаха и се преобразиха единствено в границите на няколко години с тъкмо такива цифрови номади. Засега тези хора се концентрират в дребни обитаеми места, обезлюдени села, само че които са близо до огромни градове, тъкмо поради обучение и здравна грижа, разяснява Бърдаров.

Българите по света на всички места носят България в сърцето си, уверен е доцент Бърдаров.

,,Обичат България, основават български сдружения на доброволни начала, има една доста откровена и чиста обич към България. Биха се върнали, в случай че видят в България изменени условия от тези, които са ги подтикнали да емигрират. Такива условия те сега не виждат и по тази причина не се връщат'', посочи в разбора си той.