Основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор – това

Основните цели и провокации пред българския енергиен бранш – това бе основната тематика на полемиката сред министъра на енергетиката Теменужка Петкова и посланиците на страните от Европейски Съюз в България. Разговорът се организира по самодейност на румънското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което започва от началото на годината.

За развиването на своя енергиен бранш България залага цели, които са във фокуса и на Европейския съюз, сподели министър Петкова пред европейските посланици. Сред тях тя посочи сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на стопанската система при спазване спецификите на всяка страна, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и нововъведенията, които ще покачат конкурентоспособността на европейските стопански системи.

Министър Петкова поздрави румънското председателство, че обезпечава последователност в развиването на енергийния бранш на европейско ниво, развивайки целите, сложени по време на българското и австрийското председателство – създаване на изчезналата инфраструктура, сигурността на нуклеарната енергетика, създаване на технологии, свързани със съхранението на сила.

Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско ниво, по този начин и в България, посочи Петкова. По нейните думи, основен в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и измежду седемте водещи цели на Европейски Съюз в енергийната област. Предстои завършването на три основни публични поръчки за реализацията на плана и действителното му строителство ще започва през м. май, тъй че да бъде въведен в комерсиална употреба през 2020 година, осведоми енергийният министър. Тя разясни пред посланиците от Европейски Съюз, че България ще взе участие посредством „ Булгартрансгаз “ ЕАД в построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – Съединени американски щати, Алжир, Катар и други.

Изграждането на изчезналата инфраструктура ни дава съображение да считаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подобаваща опция за целия район на Югоизточна Европа, акцентира Петкова. Тя напомни, че концепцията съдържа два съществени детайла – създаване на изчезналата инфраструктура и основаване на борса за търговия с природен газ. И по двата детайла е маркиран значителен прогрес, сподели енергийният министър, визирайки променената енергийна тактика на страната и подписания меморандум за съгласие сред „ Булгартрансгаз “ ЕАД и Австрийският Централноевропейски газов хъб.

Сигурността на доставките е главен приоритет, по който работи държавното управление и в региона на електроенергетиката, акцентира Петкова. Тя даде за образец построяването на електропроводите сред България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще спомагат за осъществяване на задачите на Европейски Съюз за реализиране на най-малко 15% междусистемна съгласуваност. Интегрирането на пазарите на електрическа енергия е гаранция за осъществяване на един от главните енергийни цели на Европейски Съюз – реализиране на изцяло работещ вътрешен енергиен пазар. В тази тенденция България работи интензивно за сливане на пазарите със прилежащите страни, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 година да има съответни резултати от тази активност с Румъния, а с Гърция това следва след основаването на пазар " Ден напред “ при тях, сподели Петкова.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развиването на нуклеарната енергетика също бяха обект на внимание по време на диалога. Министър Петкова осведоми европейските посланици, че в своя план на интегриран проект „ Енергетика-Климат “ “ България е заложила действието на тези мощности до 2030 година, с небосвод до 2050 година Причината е, че това е локален запас, задоволителен за още 60 години, тези централи обезпечават до 60% от електрическата енергия в страната през зимата, вложени са съществени суми в сероочистващи уреди и става въпрос за базови мощности.

Повече от 15 въпроса зададоха европейските посланици на енергийния министър. Основният им интерес беше обвързван с плана за АЕЦ „ Белене “, цените на електрическата енергия на борсата, разширението на газопреносната мрежа в страната, изследванията в черноморския шелф и други.