Проф. Пламен Павлов: Основната цел на експедицията бе да потърси паралели с нашето минало с древните култури в Централна Азия в езическа България
Основната цел на експедицията бе да потърси паралели с нашето антично минало с античните култури в Централна Азия в езическа България от VII до IX век за удостоверение на главните теории за произхода на античните българи. Това сподели в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " историкът проф. Пламен Павлов, член на първата българска научна експедиция в подножието на Саяно-Алтайския планински масив в Монголия с началник проф. д.и.н. Николай Овчаров.
" Искахме да се срещнем с един регион, който има доста мощно влияние както върху нашата история, по този начин и върху Европа и цяла Азия. Още античните наблюдаващи назовават Централна Азия един врящ казан, от където стартират събитията, което се удостоверява от редите процеси, като стартираме още от праисторически времена, по-късно с Великото преселение на народите, провокирано от хуните, и несъмнено за мен съответно доста значимо беше да видя централните селища на международната Монголска империя, която оказва доста мощно влияние върху Второто българско царство – последствия, за които ние доста постоянно даже не подозираме, а те са факт. "
По думите му експедицията е била тежка, само че доста потребна. " Видяхме места, за които ние сме чели, за някои пък даже не сме и чели, само че да ги види човек на място, да усети самата атмосфера е нещо извънредно значимо за човек, занимаващ се с просвета. И все пак, макар че се изморихме необикновено, сме извънредно радостни от това, че имахме опция да имаме сходно премеждие, странствуване и експедиция и да забележим столицата на синовете на Чингис хан Хархорин или тогавашния Каракорум. "
Един от обектите им на проучване са петроглифите от късния палеолит в Монголия, които са обособени в три комплекса в най-югозападната част на Монголия и са под егидата на ЮНЕСКО. " Петроглифни рисунки стартират от 40 хиляди години преди нас и някои не престават до времето на монголската империя на Чингис хан. Там можем да забележим и въоръжение, и конници, и забавни скотски типове, които се срещали в миналото там, да речем мамути, носорози, несъмнено двугърбите камили, които ги виждаме и през днешния ден в Монголия. "
Друг забавен миг по време на експедицията е срещата на екипа с един от последните шамани и запознаването им с достоверни шамански практики. " Те не трябва да се ползват едно към едно към това, което имаме у нас, само че въпреки всичко в Плиска и в Велики Преслав имаме рисунки на шамани. Така че за един доста необятен кръг от нации, в това число индоевропейски, каквито съгласно актуалната просвета са главно античните българи, тотемизма, обожествяването на природата, контактът с отвъдното е бил доста значим. Това бе доста потребно да се види и да си разбираем малко или доста и някои страници от нашето предхристиянско минало, които знаем, че битуват в едни избрани пластове от нашето схващане и просвета и до наши дни. Освен това успяхме да усетим атмосферата на един номадски народ, каквито са монголците, и да забележим самата естествена среда. "
" Искахме да се срещнем с един регион, който има доста мощно влияние както върху нашата история, по този начин и върху Европа и цяла Азия. Още античните наблюдаващи назовават Централна Азия един врящ казан, от където стартират събитията, което се удостоверява от редите процеси, като стартираме още от праисторически времена, по-късно с Великото преселение на народите, провокирано от хуните, и несъмнено за мен съответно доста значимо беше да видя централните селища на международната Монголска империя, която оказва доста мощно влияние върху Второто българско царство – последствия, за които ние доста постоянно даже не подозираме, а те са факт. "
По думите му експедицията е била тежка, само че доста потребна. " Видяхме места, за които ние сме чели, за някои пък даже не сме и чели, само че да ги види човек на място, да усети самата атмосфера е нещо извънредно значимо за човек, занимаващ се с просвета. И все пак, макар че се изморихме необикновено, сме извънредно радостни от това, че имахме опция да имаме сходно премеждие, странствуване и експедиция и да забележим столицата на синовете на Чингис хан Хархорин или тогавашния Каракорум. "
Един от обектите им на проучване са петроглифите от късния палеолит в Монголия, които са обособени в три комплекса в най-югозападната част на Монголия и са под егидата на ЮНЕСКО. " Петроглифни рисунки стартират от 40 хиляди години преди нас и някои не престават до времето на монголската империя на Чингис хан. Там можем да забележим и въоръжение, и конници, и забавни скотски типове, които се срещали в миналото там, да речем мамути, носорози, несъмнено двугърбите камили, които ги виждаме и през днешния ден в Монголия. "
Друг забавен миг по време на експедицията е срещата на екипа с един от последните шамани и запознаването им с достоверни шамански практики. " Те не трябва да се ползват едно към едно към това, което имаме у нас, само че въпреки всичко в Плиска и в Велики Преслав имаме рисунки на шамани. Така че за един доста необятен кръг от нации, в това число индоевропейски, каквито съгласно актуалната просвета са главно античните българи, тотемизма, обожествяването на природата, контактът с отвъдното е бил доста значим. Това бе доста потребно да се види и да си разбираем малко или доста и някои страници от нашето предхристиянско минало, които знаем, че битуват в едни избрани пластове от нашето схващане и просвета и до наши дни. Освен това успяхме да усетим атмосферата на един номадски народ, каквито са монголците, и да забележим самата естествена среда. "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ