Образователната ни система продължава да бълва специалисти, които не се търсят на пазара
Основната роля и преимущество на професионалното обучение е да обезпечава директна връзка сред учащите и пазара на труда.
Индексът на сходството мери връзката сред професионалното обучение и профила на стопанската система, написа Институтът за пазарна стопанска система.
Индексът демонстрира професионалното образование по браншове и го съпоставя с разпределението на работната мощ в другите стопански действия. Това разрешава да се видят както структурните съвпадения, по този начин и отклоненията в предоставяното обучение по отношение на потребностите на пазара на труда. Изчисленията разрешават да се наблюдава и връзката сред образованието и пазара на труда на районно ниво
Почти половината възпитаници няма да работят това, за което са учили.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната през 2023 година е 53,6 точки (от оптималните 100 точки).
Изследването обгръща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се образоват в идващите пет години в специалности от определени шест бранша: селско стопанство, преработваща индустрия, строителство, превоз, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от показателя демонстрират, че евентуално 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.
Спрямо миналогодишното издание на показателя се следи понижение от 1,2 точки. Причината за това се крие главно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата индустрия, за сметка на уголемен банкет в специалности, ориентирани към специалности в региона на осведомителните и информационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази промяна не е безусловно и напълно отрицателна.
Продължава образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда.
Данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че запълват места – от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все отново през последните години като цяло се следи разширение на приема в професионално обучение в ИКТ посоки за сметка на предходното мощно публикувано образование в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появяването и увеличение на известността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на стопанската система и развиването на технологиите като „ Техници на електрически транспортни средства “ и „ Организатори на електронна търговия “.
Регионите се показват друго – в столицата сходството е най-високо.
Данните на регионално равнище дават още по-ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система.
С най-голям резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високият дял както на учащите се за ППК, по този начин и на заети в ИКТ бранша, и дружно с това – на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата резервира първото си място от предходното издание на показателя. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е региона с най-голям дял на учащите се в специалности, ориентирани към бранша на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от междинния дял в страната) при относително невисок дял на наетите в тази икономическа активност в региона.
Нужно е гъвкаво обучение, дуално образование и професионално насочване.
Негативните резултати от несъответствията сред това, което се учи, и профила на стопанската система могат да се понижат посредством по-общо обучение в учебна среда за сметка на характерно образование по специалности за цялостния курс на обучение. Така да вземем за пример мощно профилираните предмети още от началните курсове на професионалното обучение биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и софтуерни образования, както и от придобиване на меки умения, които усилват възможностите за претовареност.
Важен аспект в професионалното обучение и образование е и продължаващото разширение на обсега на дуалното образование. Обучението посредством работа още в учебно заведение също ще увеличи заетостта и привлекателността на професионалното обучение поради по-силните на практика умения (съответно по-ниската нужда от образование при начало на трудовата кариера при първия шеф след довеждане докрай на приблизително образование) и опцията за оставане на работа на мястото на образованието. В същото време повсеместното използване на дуалното обучение естествено ще увеличи сходството сред предлаганите специалности и профила на стопанската система на локално равнище. Този метод би трябвало да бъде допълнен от опция за трансфер сред специалности, както и от наложително професионално насочване на учениците.
Индексът на сходството мери връзката сред професионалното обучение и профила на стопанската система, написа Институтът за пазарна стопанска система.
Индексът демонстрира професионалното образование по браншове и го съпоставя с разпределението на работната мощ в другите стопански действия. Това разрешава да се видят както структурните съвпадения, по този начин и отклоненията в предоставяното обучение по отношение на потребностите на пазара на труда. Изчисленията разрешават да се наблюдава и връзката сред образованието и пазара на труда на районно ниво
Почти половината възпитаници няма да работят това, за което са учили.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната през 2023 година е 53,6 точки (от оптималните 100 точки).
Изследването обгръща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се образоват в идващите пет години в специалности от определени шест бранша: селско стопанство, преработваща индустрия, строителство, превоз, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от показателя демонстрират, че евентуално 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.
Спрямо миналогодишното издание на показателя се следи понижение от 1,2 точки. Причината за това се крие главно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата индустрия, за сметка на уголемен банкет в специалности, ориентирани към специалности в региона на осведомителните и информационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази промяна не е безусловно и напълно отрицателна.
Продължава образованието в специалности, които не се търсят на пазара на труда.
Данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че запълват места – от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все отново през последните години като цяло се следи разширение на приема в професионално обучение в ИКТ посоки за сметка на предходното мощно публикувано образование в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появяването и увеличение на известността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на стопанската система и развиването на технологиите като „ Техници на електрически транспортни средства “ и „ Организатори на електронна търговия “.
Регионите се показват друго – в столицата сходството е най-високо.
Данните на регионално равнище дават още по-ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система.
С най-голям резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високият дял както на учащите се за ППК, по този начин и на заети в ИКТ бранша, и дружно с това – на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата резервира първото си място от предходното издание на показателя. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е региона с най-голям дял на учащите се в специалности, ориентирани към бранша на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от междинния дял в страната) при относително невисок дял на наетите в тази икономическа активност в региона.
Нужно е гъвкаво обучение, дуално образование и професионално насочване.
Негативните резултати от несъответствията сред това, което се учи, и профила на стопанската система могат да се понижат посредством по-общо обучение в учебна среда за сметка на характерно образование по специалности за цялостния курс на обучение. Така да вземем за пример мощно профилираните предмети още от началните курсове на професионалното обучение биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и софтуерни образования, както и от придобиване на меки умения, които усилват възможностите за претовареност.
Важен аспект в професионалното обучение и образование е и продължаващото разширение на обсега на дуалното образование. Обучението посредством работа още в учебно заведение също ще увеличи заетостта и привлекателността на професионалното обучение поради по-силните на практика умения (съответно по-ниската нужда от образование при начало на трудовата кариера при първия шеф след довеждане докрай на приблизително образование) и опцията за оставане на работа на мястото на образованието. В същото време повсеместното използване на дуалното обучение естествено ще увеличи сходството сред предлаганите специалности и профила на стопанската система на локално равнище. Този метод би трябвало да бъде допълнен от опция за трансфер сред специалности, както и от наложително професионално насочване на учениците.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ