Икономисти: Цените в България са високи заради картелни споразумения
Основната причина цените на храните в магазините в България да са от време на време по-високи, в сравнение с в Германия е, че те не се дефинират от пазара, а от картелни съглашения. Не сивата стопанска система, а престъпната играе огромна роля. Това съобщи икономистът и някогашен народен представител Мика Зайкова пред bTV.
По думите и другият фактор за високите цени на храните е, че 80 % от храните са импорт, защото земеделието ни непрестанно запада.
Икономистът разяснява данните на КНСБ, че с минималната заплата в България могат да се купят 4 пъти по-малко храни, в сравнение с с минималната в Германия. Тя добави, че междинният чист приход на година на един европеец е 28 000 евро, до момента в който в България е към 9000 евро.
" Не приказваме за Люксембург или за Швейцария - там цифрите са доста огромни, само че най-страшното е, че тази разлика се усилва. Ние вървим надолу, а не нагоре “, уточни Зайкова.
" Големите разлики сред цените на храните у нас и в останалите страни от Европа излизат когато забележим другите артикули. Цените на услугите в България са 45% от средноевропейските – т.е. те са много по-евтини, в сравнение с храните, тъй като тях не можеш да ги търгуваш “, изясни икономистът Стоян Панчев, който също бе посетител в студиото.
По думите му повишението на минималната работна заплата у нас може да стане с решение в Народното събрание, само че за увеличение на действителните приходи – тези, които се случват посредством стопанската система, той уточни 2 съществени фактора.
" Първо ние какъв брой ще растем – дали имаме вложения, произвеждане, а на второ място към този момент е какъв брой бързо или постепенно се движат останалите страни в Европейски Съюз. За да стигнем средноевропейското равнище ще ни би трябвало време до към средата на 2040 година “, уточни Панчев.
" Има сезонна дефлация - няма понижаване на цените, предходната година го водихме този диалог. Продължава да имаме инфлация, която апропо е над заложения в стопанската система ритъм. Смята се, че тя би трябвало да бъде под 2 %, а ой в този момент е 2,5 % - доста паднал е по отношение на 2022г. Тоест тя понижава, само че цените не престават да порастват - просто по-бавно от преди ", разяснява още той.
Панчев предвижда, че през тази година въобще няма да успеем да стигнем до въвеждане на еврото. Според него това е добре, тъй като страната ни към момента не е подготвена за европейската валута.
" Никой няма да ни одобри в еврозоната, до момента в който сме в разкрачено състояние и не завърши политическата рецесия ", съгласна е и Зайкова.
" Е, в случай че Урсула реши, може да ни пусне ”, иронизира тя.
По думите и другият фактор за високите цени на храните е, че 80 % от храните са импорт, защото земеделието ни непрестанно запада.
Икономистът разяснява данните на КНСБ, че с минималната заплата в България могат да се купят 4 пъти по-малко храни, в сравнение с с минималната в Германия. Тя добави, че междинният чист приход на година на един европеец е 28 000 евро, до момента в който в България е към 9000 евро.
" Не приказваме за Люксембург или за Швейцария - там цифрите са доста огромни, само че най-страшното е, че тази разлика се усилва. Ние вървим надолу, а не нагоре “, уточни Зайкова.
" Големите разлики сред цените на храните у нас и в останалите страни от Европа излизат когато забележим другите артикули. Цените на услугите в България са 45% от средноевропейските – т.е. те са много по-евтини, в сравнение с храните, тъй като тях не можеш да ги търгуваш “, изясни икономистът Стоян Панчев, който също бе посетител в студиото.
По думите му повишението на минималната работна заплата у нас може да стане с решение в Народното събрание, само че за увеличение на действителните приходи – тези, които се случват посредством стопанската система, той уточни 2 съществени фактора.
" Първо ние какъв брой ще растем – дали имаме вложения, произвеждане, а на второ място към този момент е какъв брой бързо или постепенно се движат останалите страни в Европейски Съюз. За да стигнем средноевропейското равнище ще ни би трябвало време до към средата на 2040 година “, уточни Панчев.
" Има сезонна дефлация - няма понижаване на цените, предходната година го водихме този диалог. Продължава да имаме инфлация, която апропо е над заложения в стопанската система ритъм. Смята се, че тя би трябвало да бъде под 2 %, а ой в този момент е 2,5 % - доста паднал е по отношение на 2022г. Тоест тя понижава, само че цените не престават да порастват - просто по-бавно от преди ", разяснява още той.
Панчев предвижда, че през тази година въобще няма да успеем да стигнем до въвеждане на еврото. Според него това е добре, тъй като страната ни към момента не е подготвена за европейската валута.
" Никой няма да ни одобри в еврозоната, до момента в който сме в разкрачено състояние и не завърши политическата рецесия ", съгласна е и Зайкова.
" Е, в случай че Урсула реши, може да ни пусне ”, иронизира тя.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ