50 г. след пресичането на Атлантическия океан от Дончо и Юлия Папазови, караваната им отново акостира в Царево
Основната концепция на експедициите е да се следи държанието на човек, подложен в извънредно тежки условия; изпробването на питателните качества на планктона и опциите за оцеляване след корабокрушение
Петдесет години от пресичането на Атлантическия океан от Дончо и Юлия Папазови със избавителна корабна лодка “ДЖУ IV ” - през лятото на 1974 година за първи път в историята на международното корабоплаване избавителна стандартна лодка с платна и без кил минава океан.
Изминаха 50 години, а през днешния ден, към този момент на 85 години, Дончо дебаркира всяко лято на каравана на пристанище Царево.
Ето и цялата история. На 8 май 1974 година в 1.30 часа Дончо и Юлия (Джу) Папазови на борда на избавителната лодка навлизат в Атлантическия океан. За 63 дни и 4880 морски благи, от Гибралтар през Лас Палмас до Сантяго де Куба, приключват първото си секване на океан на 16 юли 1974 г.
Прекосяването на Атлантическия океан е част от експедициите „ Планктон “ осъществени от Дончо и Джу през 70-те и 80-те години, въодушевени от френския доктор и мореплавател Ален Бомбар, който пресича Атлантика през 1952 година с гумена лодка, единствено на морска вода и риба.
Основната концепция на експедициите е да се следи държанието на човек, подложен в извънредно тежки условия; изпробването на питателните качества на планктона и опциите за оцеляване след корабокрушение.
Джу в лодката
Историята на мореплавателите потегля преди повече от половин век през 1970 година, когато в продължение на две седмици Дончо, на борда на рибарска лодка, плава в Бургаския залив и слага началото на експедиции „ Планктон “. През 1972, към този момент двамата с Джу, на корабна избавителна лодка за 26 дни пресичат Черно море от Варна до Сочи. Следват пресичането на два международни океана (Атлантика, 1974 и Пасифика, 1976), обиколка на света на борда на яхтата „ Тивия “ с щерка им Яна, (1979-81) и последното, само че най-голямото достижение на Дончо – самотната обиколка на света по „ невъзможният път “ - на юг от ревящите 40 и неистовите 50, през зимата, без прекъсване, през нос Хорн, на борда на яхтата „ Тивия “, за 164 дни през 1988 година
Но да се върнем към плаването през Атлантика, което е извънредно рисково заради типа на ветроходния съд, оскъдните благоприятни условия за ръководство и навигация. Използваната корабна избавителна лодка е дълга 8 м., с дребна рубка, алуминиева тръба за мачта и платна грот и стаксел. Както всяка корабна избавителна лодка и „ ДЖУ IV “ е оборудвана със избавителна радиостанция на батерии и ръчен генератор. Хранителният режим на Дончо и Юлия е до 40% от минималните нужни калории и до 50% за сладката вода на човек. Останалите калории се набират от уловения зоопланктон. По време на плаването Дончо отслабва с 18,5 кг, а Джу - с 9.
По мотив 50 години от пресичането на Атлантика, Дончо споделя: “Не тръгнахме единствено, с цел да пресечем океана, както вършат обичащите да плават. Изследвахме положението на индивида в извънредно тежки условия и провеждахме наблюдения на замърсяването на океана. И несъмнено, снимахме ”. Има непокътнати фрагменти в архива на Българска национална телевизия от всичките плавания, както и 4 книги описващи приключенията.
“Не бяхме виждали океан нито от брега, нито от въздуха. За повторно попадахме на избавителна лодка с платна. Разстоянието от Гибралтар до Куба трябваше да вземем единствено с едно прекъсване - на Канарските острови. Бяхме наясно, че в края на дългото корабоплаване ще хванем сезона на ураганите. А се постановяваше да се движим по най-дългата страна на Бермудския триъгълник. Беше си тестване, само че го преодоляхме, “ споделя след половин век Дончо и прибавя: “Има огромна разлика в плаването с яхта и плаването със избавителна лодка. С яхта е доста по-безопасно, тъй като тя има кил и мъчно може да се преобърне. Но даже и да се случи, се изправя още веднъж. Ако избавителната лодка се обърне, тя не може да се върне в остарялото състояние. В наше време плаването се прави благодарение на уреди, които демонстрират мястото. Ние трябваше да дефинираме къде се намираме със секстант по слънцето и звездите, което е мъчно, когато се клати лодката. Тя върви единствено по посока напразно или перпендикулярно на него. Спокойно можеш да изпуснеш пристанището, което си оповестил в програмата. Невъзможно е да се върнеш назад. С яхта постоянно можеш да лавираш. В експедиции, сходни на нашата, съвсем няма романтика, всичко е недодялан, изтощителен труд ”.
По мотив годишнината издателство „ Фама “ възнамерява ново издание на книгата на Дончо и Юлия Папазови ”С ДЖУ през Атлантика ” (1975).
Ето и няколко фрагмента:
8 май - ден първи
Дончо: Сами! Най-после сами! Сега ще покажем какво можем. Чувствам се като играч. Добре квалифициран и сигурен в успеха…
Мислите ми са в Океана. Как ли наподобява? Не сме го виждали нито от бряг, нито от въздуха…
Това, че сме първите хора, които пресичат океан, без да са го виждали не ме смазва…
Явно океанът е решил да ни посрещне ласкаво. Седя на румпела и си мисля за хубави неща. Странно, само че съм сигурен в себе си, в триумфа.
Джу: В главата ми се върти единствено Яна. Очите й, смехът й, ръцете й, гласът й…
Много неприятно за начало. Нищо не остана от насладата и облекчението от тръгването.
Хващам румпела…лодчицата ни леко се изплъзва от вълните и оранжева, и възбудена се напряга напред…
Май съумявам да не мисля за нищо.
19 май - ден дванадесети
Дончо: На към 45 благи от Гранд Канария сме. Лоша нощ изкарахме. Видяхме няколко кораба. Могъщи вълни…Джуто изкара съвсем сама вахтата. За първи път от 8 дни спах цели 2 часа. После смених Джуто. Тя беше смутена и необичайно разчувствана. Изглежда не й е било леко…
С неспокойствие очаквам да свърши бурята и да влезем в предходния темп – вахта, пет часа сън, вахта. Сега би трябвало да дежурим и двамата…
Отново ни залива вълна. Изгребването с кофи ме сгрява. Непрекъснато сме мокри, само че не ни е студено…
27 май – ден четиринадесети
Дончо: Хвърлихме фамозните мрежи за планктон…Хванахме голямо количество – 300 грама…
Не сме разочаровани от гадния усет, тъй като нищо друго не сме очаквали. От днес без изключение всеки ден ще ловим планктон.
Джу: Чудя се какво те кара да се качиш на лодка, да те заливат талази, да те пече слънце, да не спиш, да гладуваш и от момента, в който се отделиш от брега, да се стремиш към различен бряг. Може би някъде измежду вълните усещаш, че си единствено парченце от придвижването, че си хванал времето и се разпореждаш с него, както можеш. Ние с Дончо не сме по-различни от другите. Само сме впрегнали цялата си сила.
7 юни – ден двадесет и пети
Джу: Днес е рождения ми ден. Двадесет и деветия. Морето е сиво-синьо. Плуват раздрани мудни облаци. Просторно, умерено и доста красиво е. С всяка част от себе си чувствам вятъра, облакът, който се движи, звездите, които падат. Лежа сред небето и морето и всичко губи смисъл и заостреност.
2 юли – ден петдесети
Джу: Вали. Вече 50 дни сме в океана. Вятър отново няма, само че най-малко се промени времето. По-добре пороен дъжд, в сравнение с това убийствено слънце. Тече от всички ръбове на люка, само че ние сме си намерили изсъхнало място, свили сме се и ни е уютно. Слушаме музика, пушим, приказваме си. Отвън се излива проливен дъжд и тропа по покрива на рубката. Почти не се движим. Само вълните ни люлеят. И двамата сме с вярата, че като спре дъждът ще духне най-сетне нашият вятър! Изкъпахме се на дъжда.
8 юли – ден петдесет и шести
Джу: Страшни нощи прекарваме. По целия небосвод начело се святка. Във въздуха се носи напрежение. От време на време се демонстрира част от голяма жълта луна и вълните оживяват като призраци. И двамата си мислим, че тук се зараждат ураганите, само че не споделяме нито дума...Вече виждаме и чайки. Сушата се усеща във въздуха.
Дончо: Точно преди два месеца, на 8 май, тръгнахме от Гибралтар. Сега сме съвсем пред края. Остават 7-8 дни. Няма време за равносметки. Дотук успяхме…
Духа прекрасен вятър. Времето е изменчиво. От няколко дни сме в зоната, в която неизбежно минава центъра на урагана. Остават 2-3 дни заплаха. Сега просто следваме пътя на ураганите. И чакаме хубавото.
11 юли – ден петдесет и девети
Дончо: Най-трудната нощ. Уморени сме като коне. Не сме мигнали...
При залез слънце съзрях скала…по напред от предстоящото сме и в центъра на три плитчини с пръснати подводни скали и рифове. Сърцето ми е свито от бурята, с тези начумерени гребени и заплашителен вятър. Ако попаднем на риф, ще се разбием. Слънцето залезе и ни обви мрачевина. После падна мъгла. Ненадейно вятърът смени посоката. Вълните настръхнаха и почнаха да ни заливат…
Мокри до кости, преуморени от вадене на вода и взиране в тъмнината, чакаме зората.
13 юли – ден шестдесет и първи
Джу: Възможно ли е таман в този момент, на три дни път, да спре вятърът. Цял ден си дублирам, че не може да бъде, че веднага ще задуха. Та аз в мислите си към този момент съм пристигнала на суша и в София. И към този момент погалвам Яна.
Дончо: Цветът на водата се промени. Стана светлозелен. Отново лек ветрец и слаб ход. Джуто видя Кабо Мейси. Ура!
Ако всичко е обикновено, на следващия ден е краят.
Точно подобен живот обичам. За насладата, че си се оправил, за приятното възприятие, че си най-после на силите си, надвил и можеш още, поради познатата инертност и липса на всевъзможни мисли след огромно изпитание, поради прелестното море в стихия човек си коства да мине океана.
Петдесет години от пресичането на Атлантическия океан от Дончо и Юлия Папазови със избавителна корабна лодка “ДЖУ IV ” - през лятото на 1974 година за първи път в историята на международното корабоплаване избавителна стандартна лодка с платна и без кил минава океан.
Изминаха 50 години, а през днешния ден, към този момент на 85 години, Дончо дебаркира всяко лято на каравана на пристанище Царево.
Ето и цялата история. На 8 май 1974 година в 1.30 часа Дончо и Юлия (Джу) Папазови на борда на избавителната лодка навлизат в Атлантическия океан. За 63 дни и 4880 морски благи, от Гибралтар през Лас Палмас до Сантяго де Куба, приключват първото си секване на океан на 16 юли 1974 г.
Прекосяването на Атлантическия океан е част от експедициите „ Планктон “ осъществени от Дончо и Джу през 70-те и 80-те години, въодушевени от френския доктор и мореплавател Ален Бомбар, който пресича Атлантика през 1952 година с гумена лодка, единствено на морска вода и риба.
Основната концепция на експедициите е да се следи държанието на човек, подложен в извънредно тежки условия; изпробването на питателните качества на планктона и опциите за оцеляване след корабокрушение.
Джу в лодката Историята на мореплавателите потегля преди повече от половин век през 1970 година, когато в продължение на две седмици Дончо, на борда на рибарска лодка, плава в Бургаския залив и слага началото на експедиции „ Планктон “. През 1972, към този момент двамата с Джу, на корабна избавителна лодка за 26 дни пресичат Черно море от Варна до Сочи. Следват пресичането на два международни океана (Атлантика, 1974 и Пасифика, 1976), обиколка на света на борда на яхтата „ Тивия “ с щерка им Яна, (1979-81) и последното, само че най-голямото достижение на Дончо – самотната обиколка на света по „ невъзможният път “ - на юг от ревящите 40 и неистовите 50, през зимата, без прекъсване, през нос Хорн, на борда на яхтата „ Тивия “, за 164 дни през 1988 година
Но да се върнем към плаването през Атлантика, което е извънредно рисково заради типа на ветроходния съд, оскъдните благоприятни условия за ръководство и навигация. Използваната корабна избавителна лодка е дълга 8 м., с дребна рубка, алуминиева тръба за мачта и платна грот и стаксел. Както всяка корабна избавителна лодка и „ ДЖУ IV “ е оборудвана със избавителна радиостанция на батерии и ръчен генератор. Хранителният режим на Дончо и Юлия е до 40% от минималните нужни калории и до 50% за сладката вода на човек. Останалите калории се набират от уловения зоопланктон. По време на плаването Дончо отслабва с 18,5 кг, а Джу - с 9.
По мотив 50 години от пресичането на Атлантика, Дончо споделя: “Не тръгнахме единствено, с цел да пресечем океана, както вършат обичащите да плават. Изследвахме положението на индивида в извънредно тежки условия и провеждахме наблюдения на замърсяването на океана. И несъмнено, снимахме ”. Има непокътнати фрагменти в архива на Българска национална телевизия от всичките плавания, както и 4 книги описващи приключенията.
“Не бяхме виждали океан нито от брега, нито от въздуха. За повторно попадахме на избавителна лодка с платна. Разстоянието от Гибралтар до Куба трябваше да вземем единствено с едно прекъсване - на Канарските острови. Бяхме наясно, че в края на дългото корабоплаване ще хванем сезона на ураганите. А се постановяваше да се движим по най-дългата страна на Бермудския триъгълник. Беше си тестване, само че го преодоляхме, “ споделя след половин век Дончо и прибавя: “Има огромна разлика в плаването с яхта и плаването със избавителна лодка. С яхта е доста по-безопасно, тъй като тя има кил и мъчно може да се преобърне. Но даже и да се случи, се изправя още веднъж. Ако избавителната лодка се обърне, тя не може да се върне в остарялото състояние. В наше време плаването се прави благодарение на уреди, които демонстрират мястото. Ние трябваше да дефинираме къде се намираме със секстант по слънцето и звездите, което е мъчно, когато се клати лодката. Тя върви единствено по посока напразно или перпендикулярно на него. Спокойно можеш да изпуснеш пристанището, което си оповестил в програмата. Невъзможно е да се върнеш назад. С яхта постоянно можеш да лавираш. В експедиции, сходни на нашата, съвсем няма романтика, всичко е недодялан, изтощителен труд ”.
По мотив годишнината издателство „ Фама “ възнамерява ново издание на книгата на Дончо и Юлия Папазови ”С ДЖУ през Атлантика ” (1975).
Ето и няколко фрагмента:
8 май - ден първи
Дончо: Сами! Най-после сами! Сега ще покажем какво можем. Чувствам се като играч. Добре квалифициран и сигурен в успеха…
Мислите ми са в Океана. Как ли наподобява? Не сме го виждали нито от бряг, нито от въздуха…
Това, че сме първите хора, които пресичат океан, без да са го виждали не ме смазва…
Явно океанът е решил да ни посрещне ласкаво. Седя на румпела и си мисля за хубави неща. Странно, само че съм сигурен в себе си, в триумфа.
Джу: В главата ми се върти единствено Яна. Очите й, смехът й, ръцете й, гласът й…
Много неприятно за начало. Нищо не остана от насладата и облекчението от тръгването.
Хващам румпела…лодчицата ни леко се изплъзва от вълните и оранжева, и възбудена се напряга напред…
Май съумявам да не мисля за нищо.
19 май - ден дванадесети
Дончо: На към 45 благи от Гранд Канария сме. Лоша нощ изкарахме. Видяхме няколко кораба. Могъщи вълни…Джуто изкара съвсем сама вахтата. За първи път от 8 дни спах цели 2 часа. После смених Джуто. Тя беше смутена и необичайно разчувствана. Изглежда не й е било леко…
С неспокойствие очаквам да свърши бурята и да влезем в предходния темп – вахта, пет часа сън, вахта. Сега би трябвало да дежурим и двамата…
Отново ни залива вълна. Изгребването с кофи ме сгрява. Непрекъснато сме мокри, само че не ни е студено…
27 май – ден четиринадесети
Дончо: Хвърлихме фамозните мрежи за планктон…Хванахме голямо количество – 300 грама…
Не сме разочаровани от гадния усет, тъй като нищо друго не сме очаквали. От днес без изключение всеки ден ще ловим планктон.
Джу: Чудя се какво те кара да се качиш на лодка, да те заливат талази, да те пече слънце, да не спиш, да гладуваш и от момента, в който се отделиш от брега, да се стремиш към различен бряг. Може би някъде измежду вълните усещаш, че си единствено парченце от придвижването, че си хванал времето и се разпореждаш с него, както можеш. Ние с Дончо не сме по-различни от другите. Само сме впрегнали цялата си сила.
7 юни – ден двадесет и пети
Джу: Днес е рождения ми ден. Двадесет и деветия. Морето е сиво-синьо. Плуват раздрани мудни облаци. Просторно, умерено и доста красиво е. С всяка част от себе си чувствам вятъра, облакът, който се движи, звездите, които падат. Лежа сред небето и морето и всичко губи смисъл и заостреност.
2 юли – ден петдесети
Джу: Вали. Вече 50 дни сме в океана. Вятър отново няма, само че най-малко се промени времето. По-добре пороен дъжд, в сравнение с това убийствено слънце. Тече от всички ръбове на люка, само че ние сме си намерили изсъхнало място, свили сме се и ни е уютно. Слушаме музика, пушим, приказваме си. Отвън се излива проливен дъжд и тропа по покрива на рубката. Почти не се движим. Само вълните ни люлеят. И двамата сме с вярата, че като спре дъждът ще духне най-сетне нашият вятър! Изкъпахме се на дъжда.
8 юли – ден петдесет и шести
Джу: Страшни нощи прекарваме. По целия небосвод начело се святка. Във въздуха се носи напрежение. От време на време се демонстрира част от голяма жълта луна и вълните оживяват като призраци. И двамата си мислим, че тук се зараждат ураганите, само че не споделяме нито дума...Вече виждаме и чайки. Сушата се усеща във въздуха.
Дончо: Точно преди два месеца, на 8 май, тръгнахме от Гибралтар. Сега сме съвсем пред края. Остават 7-8 дни. Няма време за равносметки. Дотук успяхме…
Духа прекрасен вятър. Времето е изменчиво. От няколко дни сме в зоната, в която неизбежно минава центъра на урагана. Остават 2-3 дни заплаха. Сега просто следваме пътя на ураганите. И чакаме хубавото.
11 юли – ден петдесет и девети
Дончо: Най-трудната нощ. Уморени сме като коне. Не сме мигнали...
При залез слънце съзрях скала…по напред от предстоящото сме и в центъра на три плитчини с пръснати подводни скали и рифове. Сърцето ми е свито от бурята, с тези начумерени гребени и заплашителен вятър. Ако попаднем на риф, ще се разбием. Слънцето залезе и ни обви мрачевина. После падна мъгла. Ненадейно вятърът смени посоката. Вълните настръхнаха и почнаха да ни заливат…
Мокри до кости, преуморени от вадене на вода и взиране в тъмнината, чакаме зората.
13 юли – ден шестдесет и първи
Джу: Възможно ли е таман в този момент, на три дни път, да спре вятърът. Цял ден си дублирам, че не може да бъде, че веднага ще задуха. Та аз в мислите си към този момент съм пристигнала на суша и в София. И към този момент погалвам Яна.
Дончо: Цветът на водата се промени. Стана светлозелен. Отново лек ветрец и слаб ход. Джуто видя Кабо Мейси. Ура!
Ако всичко е обикновено, на следващия ден е краят.
Точно подобен живот обичам. За насладата, че си се оправил, за приятното възприятие, че си най-после на силите си, надвил и можеш още, поради познатата инертност и липса на всевъзможни мисли след огромно изпитание, поради прелестното море в стихия човек си коства да мине океана.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ