Борислав Сарафов: За качествено правосъдие са нужни качествени и бързи експертизи
Основна причина за закъснение на каузи за тежки произшествия е неналичието на движимости лица и закъснение на основни експертизи.
Заради това са нужни незабавни ограничения, които към този момент се подхващат от прокуратурата и Министерство на правораздаването. Какви ще бъдат те, по какъв начин да се реализиран бързи санкции, би трябвало ли да има по-строги санкции за дейности и бездействия на длъжностни лица – стопани на пътя, проблем ли е 6-месечният период за командироване на прокурори и следователи, беседваме с изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов.
Критичната липса на движимости лица и ненавременното правене на основни експертизи при следствията на произшествия с жертви и потърпевши са главните аргументи за закъснение на делата. Това демонстрира разбор на апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура. Какво би трябвало да се предприеме, господин Сарафов?
Необходими са незабавни ограничения на законодателно, на експертно, на организационно равнище. Казах го и след работната среща с правосъдния министър Георги Георгиев и ръководителя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-вото Народно заседание Анна Александрова – нямаме време за губене, в случай че желаеме да осъществяваме генерална предварителна защита, понижаване на тежките произшествия с убити и ранени и най-много бързо правораздаване, изключително за водачите, които карат след приложимост на алкохол и опиати, тъй като в ръцете на пияния или дрогиран водач автомобилът става оръжие. С сътрудниците нямаме различия по отношение на бързите решения, които би трябвало да се вземат за сигурността на пътя. Напротив, сред нас има единодушие, има цялостен синхрон в нашите хрумвания и планове. А те са – всяка от институциите да направи нужното, несъмнено в границите на дадената ѝ от закона подготвеност, с цел да се стигне до положителни и ефикасни решения и да не виждаме толкоз разплакани родители. Всяка от институциите има своите отговорности – прокуратурата ползва закона всекидневно, работи на терен – на местопроизшествието, на пътя, в правосъдната зала, работи с потърпевши, със очевидци, с специалисти, с всички вероятни средства, които ѝ дава сегашният Наказателно-процесуален кодекс. В хода на работата си ние неизбежно идентифицираме проблемите, които всекидневно пораждат в нашата работа. Само за предходната година са формирани 3000 досъдебни производства за пътнотранспортни катастрофи – приблизително по 8 каузи дневно, които касаят гибел или телесна щета на пътя. Твърде доста за страна като нашата, не мислите ли? Затова първите стъпки за ограничение на казуса би трябвало да се създадат доста преди да се наложи намесата на следователите, на прокурорите, преди да е станало закононарушението по превоза.
Бавното правораздаване всъщност е неприятно правораздаване, то е съвсем отвод от правораздаване. Как да се реализиран бързи санкции, по какъв начин да се реализира тази генерална предварителна защита, за която говорите?
В средата на април т. година с моя заповед разпоредих от всички прокуратури в страната да се извърши повсеместен разбор на аргументите за закъснение на следствията на пътнотранспортни катастрофи с породена гибел. Не бих споделил, че резултатите от него са изненадващи, само че е изненадващо равнището и дълбочината на казуса. Нашият разбор сподели, че водеща, а най-често и единствена причина за забавянето на делата за произшествия, е времето, належащо за правенето на експертизите, без които е невероятно следствието да завърши, а още по-малко да бъде импортиран обвинителен акт в съда. Тези каузи са в огромна степен “експертни каузи ” и без значение на типа експертиза – съдебномедицинска, авто-техническа, сложна и така нататък, всички се бавят не с месеци, а с години. Този проблем е подобен и при следствието на всевъзможни други закононарушения, освен за тези по превоза. Има цели региони в страната, които разполагат с един правосъден доктор. Така е в Сливен, Ямбол, Видин, Монтана, Враца. През последните 2 години нееднократно съм провеждал срещи с родственици на починали на пътя, с техни близки, и убеждавам ви, за мен – освен като основен прокурор, само че и като татко, те са извънредно тежки. Тези хора са изгубили най-ценното в живота, някои – единственото си дете, и са принудени да чакат с години виновникът за гибелта на тяхното дете да бъде изправен пред съда. Съпричастен съм с тези почернени родители, с тяхната тъга и болежка. Затова страната, всички управляващи в нея, освен прокуратурата, би трябвало да влязат в ролята си. Знаете през последните години какъв брой законодателни опити се прокараха в желанието на някои политици да унищожат прокуратурата, само че те наподобяват тъпо и неуместно на фона на човешката тъга, на сълзите в очите на майките и бащите, изгубили децата си.
Как приемате плановете на правосъдното министерство за промени в Закона за правосъдната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и наредбата за движимостите лица, с които фрапантно се стяга режимът върху движимостите лица по автотехнически експертизи?
Удовлетворен съм, че това, което сложих като основен въпрос в Концепцията си до Висшия правосъден съвет предходната есен, а точно извеждането на напред във времето на казуса с движимостите лица, намира своето развиване, в това число в работата на Министерство на правораздаването. Нова и по-детайлна наредба, която дава отговор на актуалните условия, би трябвало да има, тъй като в огромна степен обвиняването по подобен вид каузи и съответните решения на съда се базират точно на заключенията на експертизите. Например за механизма, по който е станала злополуката, за мястото на удара, за скоростта, с която се е движил автомобилът, съобразил ли се е водачът с съответната пътна конюнктура и така нататък За да има качествено правораздаване несъмнено би трябвало да има и качествени експертизи. Намерението на министъра на правораздаването за основаване на напълно нов закон за движимостите лица звучи обнадеждаващо и може да облекчи и форсира работата ни като сътвори по-добър механизъм за взаимоотношение и надзор сред разнообразни звена, ангажирани с следствието. В законопроектите на Министерството на правораздаването има положителни хрумвания. Една от тях е – да има ясна граница на отговорността при несъблюдение на служебните отговорности от страна на дадени движимости лица, които злоупотребяват или безпричинно забавят работата по делата. Разбира се, би трябвало да има публичен спор, би трябвало да се чуе и мнението на движимостите лица. Аз съм осведомен от близко с компликациите, които срещат. Работил съм през годините с доста квалифицирани специалисти и желая да кажа, че надълбоко почитам и оценявам тяхната работа. Сега Министерството на правораздаването планува и изпити за движимостите лица по този начин, както има изпити за магистрати, за юристи, за членове на други гилдии. Мисля, че би трябвало да гледаме на това като на един тип гаранция, че ще има качествени и добре стимулирани експертни изводи, на които след това би могъл да стъпи правосъдният развой.
Предлаганите курсове за специализация, изпити за разширение на кръга от движимости лица и навлизането на повече младежи, представянето на експертизи посредством видеоконферентна връзка ще оказват помощ ли или могат да попречат на прокурорската работа?
Процесуалната опция за видеоконферентен разпит на движимости лица в правосъдна зала би разрешила едно експерт да взе участие в един ден в няколко правосъдни съвещания и то на разнообразни места в страната, което би икономисало време и забележителен запас. Няма да се постанова на малцината специалисти в някои региони на страната да пътуват с часове или да губят през целия ден, с цел да дават отговор на въпроси по заключенията си. Според разбора, който прокуратурата направи, трайният дефицит на правосъдни лекари и автоексперти от време на време води до допускане на непълноти в направените изводи, което постанова назначението на нови, спомагателни и сложни експертизи. Респективно – удължава се времето за изясняване на едни и същи условия от голяма важност за предмета на делото. Очевидно е, че е необходим нов метод. Трябва да има специализация във всяка професионална сфера, изключително в работата по каузи от фактическа и правна трудност. Казвал съм и преди, че изключително в прокуратурата специализацията по избрани типове каузи е от основно значение за качественото правоприлагане. Затова повишението на квалификацията, специализацията, непрекъснатите образования във връзка с настоящите трендове, практики, специфики на усложняващите се закононарушения в модерния свят, е наложителна за всеки специалист, който се е заел с виновната задача въз основата на своите познания и умения да дава изводи по каузи, от които в последна сметка зависят човешки ориси.
Могат ли следователи от Национална следствена служба и прокурори да бъдат включени в образования на проверяващи служители на реда или чиновници от пътна и охранителна полиция, които са първите, изготвили протоколи на местопроизшествието на тежка злополука?
Следователите от Национална следствена служба имат висока експертиза и скъп опит в региона на следствието на ПТП. На тях се разпореждат следствия на произшествия с доста висока фактическа и правна трудност. Национална следствена служба да вземем за пример организира следствието на злополуката на автомагистрала „ Струма “, при която починаха 46 македонски жители, на влаковата злополука край Хитрино, злополуката в Шумен през 2022 година, при която 18-годишен водач умъртви момиче на кръгово кръстовище в града. И в този момент Министерство на вътрешните работи кани следователи поради богатия им на практика опит да образоват техни чиновници в разнообразни области, само че това е по-скоро изключение, въпреки непрестанно да получавам молби за прекачване на делата на Национална следствена служба. Сами разбирате, че това не може да е рутинна процедура. Все отново главната работа на следователите е да водят всестранно и цялостно следствие на делата от тяхна подготвеност като ревизират всички версии и изследват детайлно всеки съответен случай, с цел да изяснят обективно събитията и делата да завършват навреме и сполучливо – по този начин, както хората чакат. Това би трябвало да вършат и проверяващите служители на реда по места.
Трябва ли да има по-строги санкции за дейности и бездействия на длъжностни лица – стопани на пътя, които би трябвало да дават отговор за неговото положение, организацията на придвижването, отвесна и хоризонтална маркировка?
Много постоянно в нашата работа не размерът на наказването е най-съществен, а това да бъдат открити и осъдени същинските виновници за закононарушенията. Спрямо длъжностните лица първоначално би трябвало да има надзор. Но все още прокуратурата действително няма опция да прави контрол над контролните органи в страната, защото тази функционалност й бе отнета от законодателя. Знаете, че с последните промени в Конституцията Върховната административна прокуратура бе закрита. Другият миг е, че по българското законодателство отговорността е персонална и доста постоянно, когато приказваме за държавни органи и организации, е мъчно отговорността да бъде диференцирана и да се потвърди тъкмо кой с какви дейности е съдействал за противоправния резултат, за закононарушението.
Сочите като проблем, който чака законодателен отговор, ограничаващия 6-месечен период за командироване на прокурори и следователи. Според вас, този проблем бави ли транспортните каузи?
Шестмесечният период за командироването бе въведен единствено във връзка с прокурорите и следователите, само че не и за съдиите и фактически провокира сериозен проблем в работата по места. Той бе подбуден от признати на сляпо и небрежно законодателни промени, които, скърбя да го кажа, бяха ориентирани единствено и само към деструкция и заличаване на прокуратурата. Колегите административни ръководители на прокуратури от страната към този момент остро предизвестяват за кадровия проблем, пред който са изправени. Проблем, който в последна сметка ще докара до доста закъснение на делата и отлагането им в годините. Наскоро имах среща с управленията на Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите, те също слагат като основен този въпрос – ограничаването за командироване на прокурор или следовател единствено за 6 месеца прави невероятно качественото, дейно и срочно привършване на следствията. Системата последователно се обезлюдява, сътрудници напущат или се пенсионират, а актуалният правилник за осъществяване на състезания не действа – състезанията не престават по 3-4 и повече години и също така се афишират извънредно неритмично. За 6 месеца, когато някой прокурор бъде командирован от районна в окръжна прокуратура, сътрудниците от районна прокуратура изчакват делата, оставят ги на изчакване, до момента в който съответният магистрат се върне, с цел да си ги довърши. Съответно той за 6 месеца не може да завърши предоставените му каузи в горестоящата прокуратура, в която е командирован, изключително в случай че делата са по-тежки и изискват голям брой разпити, търсене на очевидци, очни ставки и прочие. Когато на подобен сътрудник се падне дело с фактическа и правна трудност – той просто ще го стартира, ще извърши избрани дейности, само че няма да може да направи всичко належащо. Да не приказваме, че на петия и шестия месец към този момент е безусловно безпредметно и безсмислено да му се разпределят каузи, откакто след броени дни той ще бъде върнат там, където е работил преди. Командироване в границите на 6 месеца не може да обслужи потребността и потребностите на системата от фрагменти. Вярвам, че тези, от които зависи, ще вземат нужните ограничения, с цел да не се стигне до блокаж на системата и този период да бъде анулиран.
Бащата на починалата при злополука край с. Телиш 12-годишна Сияна – Николай Попов, няколко пъти сподели, че прокуратурата само си прави работата по трагичния случай с щерка му. Само движимостите лица ли са единствената спънка и по други каузи за тежки произшествия прокуратурата да си прави работата бързо?
Не е единствената, само че е главната, основната причина. За всеки един прокурор следва да е предпочитано приключването на делата. Неслучайно издадох нарочна заповед да се форсира работата, изключително по следствия с породена гибел при пътнотранспортни катастрофи, виждате всеки ден какъв брой човешки животи се губят без време. Изискал съм и упорствам за дейна методическа помощ от страна на по-висшестоящи прокурори, тъй че следствието да е качествено и бързо и да няма произнасяния на прокурори отвън откритите от Наказателно-процесуален кодекс периоди. Убеден съм, че жителите ще възстановят доверието си в правосъдната система, в институциите, в държавността, когато видят, че тя се грижи за техните права, пази техните ползи и се одобряват такива решения и се осъществят дейности, които да облекчат процесите. Всичко друго е грозна битка за власт и политическа агитация, които нямат нищо общо с ползите на обществото. Изказвам самопризнание за оценката, която получаваме от хората, които са изгубили най-ценното. В тежък миг за тях, това, че те виждат по какъв начин прокуратурата работи в техен интерес, е самопризнание и доверие, което надълбоко се цени от магистратите и може единствено да работи мотивиращо.
Да ви запитвам и за разкритията от последните дни, които разстресоха България. Имате ли пояснение, по какъв начин по този начин десетки възрастни хора са минали през „ домовете на ужасите “ в село Ягода, без това да е достигнало до знанието на управляващите?
От момента, в който сътрудниците от Стара Загора бяха сезирани, те интензивно се включиха в следствието със събиране на доказателства и повдигането на обвинявания по отношение на шест лица, които директно са взели участие в малтретирането на беззащитните хора. При този отблъскващ проблем обаче имаме многопластов проблем, който за жалост идва и от систематичното обезвластяване на прокуратурата. Има доста държавни институции, които е следвало да правят систематични инспекции, още когато тези пространства са се водили домове за възрастни хора – обществени служби, органите на локалната власт. Същото е и когато са трансформирани в пространства за настаняване, евентуално на хотелски начала, имат ли категоризация, кой и по какъв начин я е дал? Тези въпроси през днешния ден са без отговори, тъй като когато на прокуратурата й се лиши правото да прави контрол за правда, това беше оповестено за „ следващ триумф “!? В реалност, това ограничи опцията на прокурорите да реализират значимата контролна функционалност над съответните държавни институции – дали и по какъв начин те извършват отговорностите си, т.е. да се осъществя смисъла на предварителната защита. И това се отнася и за доста други проблеми, в това число и с неразумната приложимост на електрически тротинетки, при които към този момент имаме съдбовни произшествия.
Нашият посетител
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1994 година приключва Висшия институт на Министерство на вътрешните работи в София. До януари 1996 година е контрольор към тогавашната Главна дирекция на пандизите. Оттогава до 2001 година работи в Софийската окръжна следствена работа. През 2001 година става прокурор в Софийска окръжна прокуратура. От 2007 година до края на 2011 година е прокурор в отдел “Противодействие на проведената престъпност ” във Върховна касационна прокуратура. Борислав Сарафов става първият началник на Апелативната профилирана прокуратура. Бил е заместител на основния прокурор. През декември 2017 година встъпва в служба като шеф на Националната следствена работа. Пет години по-късно встъпва в служба за втори мандат като шеф на НслС. На 16 юни 2023 година е определен от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за и. ф. Главен прокурор на Република България.
Александър Ботев, вестник „ Труд “
Заради това са нужни незабавни ограничения, които към този момент се подхващат от прокуратурата и Министерство на правораздаването. Какви ще бъдат те, по какъв начин да се реализиран бързи санкции, би трябвало ли да има по-строги санкции за дейности и бездействия на длъжностни лица – стопани на пътя, проблем ли е 6-месечният период за командироване на прокурори и следователи, беседваме с изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов.
Критичната липса на движимости лица и ненавременното правене на основни експертизи при следствията на произшествия с жертви и потърпевши са главните аргументи за закъснение на делата. Това демонстрира разбор на апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура. Какво би трябвало да се предприеме, господин Сарафов?
Необходими са незабавни ограничения на законодателно, на експертно, на организационно равнище. Казах го и след работната среща с правосъдния министър Георги Георгиев и ръководителя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-вото Народно заседание Анна Александрова – нямаме време за губене, в случай че желаеме да осъществяваме генерална предварителна защита, понижаване на тежките произшествия с убити и ранени и най-много бързо правораздаване, изключително за водачите, които карат след приложимост на алкохол и опиати, тъй като в ръцете на пияния или дрогиран водач автомобилът става оръжие. С сътрудниците нямаме различия по отношение на бързите решения, които би трябвало да се вземат за сигурността на пътя. Напротив, сред нас има единодушие, има цялостен синхрон в нашите хрумвания и планове. А те са – всяка от институциите да направи нужното, несъмнено в границите на дадената ѝ от закона подготвеност, с цел да се стигне до положителни и ефикасни решения и да не виждаме толкоз разплакани родители. Всяка от институциите има своите отговорности – прокуратурата ползва закона всекидневно, работи на терен – на местопроизшествието, на пътя, в правосъдната зала, работи с потърпевши, със очевидци, с специалисти, с всички вероятни средства, които ѝ дава сегашният Наказателно-процесуален кодекс. В хода на работата си ние неизбежно идентифицираме проблемите, които всекидневно пораждат в нашата работа. Само за предходната година са формирани 3000 досъдебни производства за пътнотранспортни катастрофи – приблизително по 8 каузи дневно, които касаят гибел или телесна щета на пътя. Твърде доста за страна като нашата, не мислите ли? Затова първите стъпки за ограничение на казуса би трябвало да се създадат доста преди да се наложи намесата на следователите, на прокурорите, преди да е станало закононарушението по превоза.
Бавното правораздаване всъщност е неприятно правораздаване, то е съвсем отвод от правораздаване. Как да се реализиран бързи санкции, по какъв начин да се реализира тази генерална предварителна защита, за която говорите?
В средата на април т. година с моя заповед разпоредих от всички прокуратури в страната да се извърши повсеместен разбор на аргументите за закъснение на следствията на пътнотранспортни катастрофи с породена гибел. Не бих споделил, че резултатите от него са изненадващи, само че е изненадващо равнището и дълбочината на казуса. Нашият разбор сподели, че водеща, а най-често и единствена причина за забавянето на делата за произшествия, е времето, належащо за правенето на експертизите, без които е невероятно следствието да завърши, а още по-малко да бъде импортиран обвинителен акт в съда. Тези каузи са в огромна степен “експертни каузи ” и без значение на типа експертиза – съдебномедицинска, авто-техническа, сложна и така нататък, всички се бавят не с месеци, а с години. Този проблем е подобен и при следствието на всевъзможни други закононарушения, освен за тези по превоза. Има цели региони в страната, които разполагат с един правосъден доктор. Така е в Сливен, Ямбол, Видин, Монтана, Враца. През последните 2 години нееднократно съм провеждал срещи с родственици на починали на пътя, с техни близки, и убеждавам ви, за мен – освен като основен прокурор, само че и като татко, те са извънредно тежки. Тези хора са изгубили най-ценното в живота, някои – единственото си дете, и са принудени да чакат с години виновникът за гибелта на тяхното дете да бъде изправен пред съда. Съпричастен съм с тези почернени родители, с тяхната тъга и болежка. Затова страната, всички управляващи в нея, освен прокуратурата, би трябвало да влязат в ролята си. Знаете през последните години какъв брой законодателни опити се прокараха в желанието на някои политици да унищожат прокуратурата, само че те наподобяват тъпо и неуместно на фона на човешката тъга, на сълзите в очите на майките и бащите, изгубили децата си.
Как приемате плановете на правосъдното министерство за промени в Закона за правосъдната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и наредбата за движимостите лица, с които фрапантно се стяга режимът върху движимостите лица по автотехнически експертизи?
Удовлетворен съм, че това, което сложих като основен въпрос в Концепцията си до Висшия правосъден съвет предходната есен, а точно извеждането на напред във времето на казуса с движимостите лица, намира своето развиване, в това число в работата на Министерство на правораздаването. Нова и по-детайлна наредба, която дава отговор на актуалните условия, би трябвало да има, тъй като в огромна степен обвиняването по подобен вид каузи и съответните решения на съда се базират точно на заключенията на експертизите. Например за механизма, по който е станала злополуката, за мястото на удара, за скоростта, с която се е движил автомобилът, съобразил ли се е водачът с съответната пътна конюнктура и така нататък За да има качествено правораздаване несъмнено би трябвало да има и качествени експертизи. Намерението на министъра на правораздаването за основаване на напълно нов закон за движимостите лица звучи обнадеждаващо и може да облекчи и форсира работата ни като сътвори по-добър механизъм за взаимоотношение и надзор сред разнообразни звена, ангажирани с следствието. В законопроектите на Министерството на правораздаването има положителни хрумвания. Една от тях е – да има ясна граница на отговорността при несъблюдение на служебните отговорности от страна на дадени движимости лица, които злоупотребяват или безпричинно забавят работата по делата. Разбира се, би трябвало да има публичен спор, би трябвало да се чуе и мнението на движимостите лица. Аз съм осведомен от близко с компликациите, които срещат. Работил съм през годините с доста квалифицирани специалисти и желая да кажа, че надълбоко почитам и оценявам тяхната работа. Сега Министерството на правораздаването планува и изпити за движимостите лица по този начин, както има изпити за магистрати, за юристи, за членове на други гилдии. Мисля, че би трябвало да гледаме на това като на един тип гаранция, че ще има качествени и добре стимулирани експертни изводи, на които след това би могъл да стъпи правосъдният развой.
Предлаганите курсове за специализация, изпити за разширение на кръга от движимости лица и навлизането на повече младежи, представянето на експертизи посредством видеоконферентна връзка ще оказват помощ ли или могат да попречат на прокурорската работа?
Процесуалната опция за видеоконферентен разпит на движимости лица в правосъдна зала би разрешила едно експерт да взе участие в един ден в няколко правосъдни съвещания и то на разнообразни места в страната, което би икономисало време и забележителен запас. Няма да се постанова на малцината специалисти в някои региони на страната да пътуват с часове или да губят през целия ден, с цел да дават отговор на въпроси по заключенията си. Според разбора, който прокуратурата направи, трайният дефицит на правосъдни лекари и автоексперти от време на време води до допускане на непълноти в направените изводи, което постанова назначението на нови, спомагателни и сложни експертизи. Респективно – удължава се времето за изясняване на едни и същи условия от голяма важност за предмета на делото. Очевидно е, че е необходим нов метод. Трябва да има специализация във всяка професионална сфера, изключително в работата по каузи от фактическа и правна трудност. Казвал съм и преди, че изключително в прокуратурата специализацията по избрани типове каузи е от основно значение за качественото правоприлагане. Затова повишението на квалификацията, специализацията, непрекъснатите образования във връзка с настоящите трендове, практики, специфики на усложняващите се закононарушения в модерния свят, е наложителна за всеки специалист, който се е заел с виновната задача въз основата на своите познания и умения да дава изводи по каузи, от които в последна сметка зависят човешки ориси.
Могат ли следователи от Национална следствена служба и прокурори да бъдат включени в образования на проверяващи служители на реда или чиновници от пътна и охранителна полиция, които са първите, изготвили протоколи на местопроизшествието на тежка злополука?
Следователите от Национална следствена служба имат висока експертиза и скъп опит в региона на следствието на ПТП. На тях се разпореждат следствия на произшествия с доста висока фактическа и правна трудност. Национална следствена служба да вземем за пример организира следствието на злополуката на автомагистрала „ Струма “, при която починаха 46 македонски жители, на влаковата злополука край Хитрино, злополуката в Шумен през 2022 година, при която 18-годишен водач умъртви момиче на кръгово кръстовище в града. И в този момент Министерство на вътрешните работи кани следователи поради богатия им на практика опит да образоват техни чиновници в разнообразни области, само че това е по-скоро изключение, въпреки непрестанно да получавам молби за прекачване на делата на Национална следствена служба. Сами разбирате, че това не може да е рутинна процедура. Все отново главната работа на следователите е да водят всестранно и цялостно следствие на делата от тяхна подготвеност като ревизират всички версии и изследват детайлно всеки съответен случай, с цел да изяснят обективно събитията и делата да завършват навреме и сполучливо – по този начин, както хората чакат. Това би трябвало да вършат и проверяващите служители на реда по места.
Трябва ли да има по-строги санкции за дейности и бездействия на длъжностни лица – стопани на пътя, които би трябвало да дават отговор за неговото положение, организацията на придвижването, отвесна и хоризонтална маркировка?
Много постоянно в нашата работа не размерът на наказването е най-съществен, а това да бъдат открити и осъдени същинските виновници за закононарушенията. Спрямо длъжностните лица първоначално би трябвало да има надзор. Но все още прокуратурата действително няма опция да прави контрол над контролните органи в страната, защото тази функционалност й бе отнета от законодателя. Знаете, че с последните промени в Конституцията Върховната административна прокуратура бе закрита. Другият миг е, че по българското законодателство отговорността е персонална и доста постоянно, когато приказваме за държавни органи и организации, е мъчно отговорността да бъде диференцирана и да се потвърди тъкмо кой с какви дейности е съдействал за противоправния резултат, за закононарушението.
Сочите като проблем, който чака законодателен отговор, ограничаващия 6-месечен период за командироване на прокурори и следователи. Според вас, този проблем бави ли транспортните каузи?
Шестмесечният период за командироването бе въведен единствено във връзка с прокурорите и следователите, само че не и за съдиите и фактически провокира сериозен проблем в работата по места. Той бе подбуден от признати на сляпо и небрежно законодателни промени, които, скърбя да го кажа, бяха ориентирани единствено и само към деструкция и заличаване на прокуратурата. Колегите административни ръководители на прокуратури от страната към този момент остро предизвестяват за кадровия проблем, пред който са изправени. Проблем, който в последна сметка ще докара до доста закъснение на делата и отлагането им в годините. Наскоро имах среща с управленията на Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите, те също слагат като основен този въпрос – ограничаването за командироване на прокурор или следовател единствено за 6 месеца прави невероятно качественото, дейно и срочно привършване на следствията. Системата последователно се обезлюдява, сътрудници напущат или се пенсионират, а актуалният правилник за осъществяване на състезания не действа – състезанията не престават по 3-4 и повече години и също така се афишират извънредно неритмично. За 6 месеца, когато някой прокурор бъде командирован от районна в окръжна прокуратура, сътрудниците от районна прокуратура изчакват делата, оставят ги на изчакване, до момента в който съответният магистрат се върне, с цел да си ги довърши. Съответно той за 6 месеца не може да завърши предоставените му каузи в горестоящата прокуратура, в която е командирован, изключително в случай че делата са по-тежки и изискват голям брой разпити, търсене на очевидци, очни ставки и прочие. Когато на подобен сътрудник се падне дело с фактическа и правна трудност – той просто ще го стартира, ще извърши избрани дейности, само че няма да може да направи всичко належащо. Да не приказваме, че на петия и шестия месец към този момент е безусловно безпредметно и безсмислено да му се разпределят каузи, откакто след броени дни той ще бъде върнат там, където е работил преди. Командироване в границите на 6 месеца не може да обслужи потребността и потребностите на системата от фрагменти. Вярвам, че тези, от които зависи, ще вземат нужните ограничения, с цел да не се стигне до блокаж на системата и този период да бъде анулиран.
Бащата на починалата при злополука край с. Телиш 12-годишна Сияна – Николай Попов, няколко пъти сподели, че прокуратурата само си прави работата по трагичния случай с щерка му. Само движимостите лица ли са единствената спънка и по други каузи за тежки произшествия прокуратурата да си прави работата бързо?
Не е единствената, само че е главната, основната причина. За всеки един прокурор следва да е предпочитано приключването на делата. Неслучайно издадох нарочна заповед да се форсира работата, изключително по следствия с породена гибел при пътнотранспортни катастрофи, виждате всеки ден какъв брой човешки животи се губят без време. Изискал съм и упорствам за дейна методическа помощ от страна на по-висшестоящи прокурори, тъй че следствието да е качествено и бързо и да няма произнасяния на прокурори отвън откритите от Наказателно-процесуален кодекс периоди. Убеден съм, че жителите ще възстановят доверието си в правосъдната система, в институциите, в държавността, когато видят, че тя се грижи за техните права, пази техните ползи и се одобряват такива решения и се осъществят дейности, които да облекчат процесите. Всичко друго е грозна битка за власт и политическа агитация, които нямат нищо общо с ползите на обществото. Изказвам самопризнание за оценката, която получаваме от хората, които са изгубили най-ценното. В тежък миг за тях, това, че те виждат по какъв начин прокуратурата работи в техен интерес, е самопризнание и доверие, което надълбоко се цени от магистратите и може единствено да работи мотивиращо.
Да ви запитвам и за разкритията от последните дни, които разстресоха България. Имате ли пояснение, по какъв начин по този начин десетки възрастни хора са минали през „ домовете на ужасите “ в село Ягода, без това да е достигнало до знанието на управляващите?
От момента, в който сътрудниците от Стара Загора бяха сезирани, те интензивно се включиха в следствието със събиране на доказателства и повдигането на обвинявания по отношение на шест лица, които директно са взели участие в малтретирането на беззащитните хора. При този отблъскващ проблем обаче имаме многопластов проблем, който за жалост идва и от систематичното обезвластяване на прокуратурата. Има доста държавни институции, които е следвало да правят систематични инспекции, още когато тези пространства са се водили домове за възрастни хора – обществени служби, органите на локалната власт. Същото е и когато са трансформирани в пространства за настаняване, евентуално на хотелски начала, имат ли категоризация, кой и по какъв начин я е дал? Тези въпроси през днешния ден са без отговори, тъй като когато на прокуратурата й се лиши правото да прави контрол за правда, това беше оповестено за „ следващ триумф “!? В реалност, това ограничи опцията на прокурорите да реализират значимата контролна функционалност над съответните държавни институции – дали и по какъв начин те извършват отговорностите си, т.е. да се осъществя смисъла на предварителната защита. И това се отнася и за доста други проблеми, в това число и с неразумната приложимост на електрически тротинетки, при които към този момент имаме съдбовни произшествия.
Нашият посетител
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1994 година приключва Висшия институт на Министерство на вътрешните работи в София. До януари 1996 година е контрольор към тогавашната Главна дирекция на пандизите. Оттогава до 2001 година работи в Софийската окръжна следствена работа. През 2001 година става прокурор в Софийска окръжна прокуратура. От 2007 година до края на 2011 година е прокурор в отдел “Противодействие на проведената престъпност ” във Върховна касационна прокуратура. Борислав Сарафов става първият началник на Апелативната профилирана прокуратура. Бил е заместител на основния прокурор. През декември 2017 година встъпва в служба като шеф на Националната следствена работа. Пет години по-късно встъпва в служба за втори мандат като шеф на НслС. На 16 юни 2023 година е определен от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за и. ф. Главен прокурор на Република България.
Александър Ботев, вестник „ Труд “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ