In Memoriam: Константин Марков
Основателят на " Тангра " Константин Марков, а тъжната вест предизвика вълна на мемоари от няколко генерации слушатели и доста персони в българската музика - някои работили с него, други въодушевили се да преследват призванието си точно поради основаното от групата. Когато помолихме за няколко фрази в памет на Марков, кийбордистът, композитор и член на " Тангра " Йордан (Дани) Ганчев ни изпрати в дребните часове на нощта дълъг текст за другарството им през годините, търсенето им на актуалното в изискванията на тоталитаризма и пътят на групата сред промени в състава и живота в разнообразни страни.
Когато се замислих какво да опиша за Косьо, си дадох сметка, че цялостен един живот сме били свързани.
За първи път видях Косьо Марков на прага на техния дом на Попа, когато моята учителка по пиано и другарка на майка му ме заведе да се просвиря преди концерт своя репертоар на същински роял. Тогава те имаха не един, а два прелестни рояла. Обстановката беше необикновено аристократична и изискана, а цялото семейство - фини и деликатни хора. В далечната 1963-та, аз с гипс на крайници, цъфнах на тяхната врата (добре, че не беше на десния крайник, който се употребява при свирене). Косьо Марков ни посрещна, държеше в ръка учебник и молив. Извънредно учтиво момче, което говореше възпитано и безшумно. С периферното си зрение открих, че той и сестра му ме следиха деликатно зад ъгъла до момента в който изсвирвам. Тогава бях на 15, а той на 14 години. Първата ни знакова среща.
Няколко години по-късно, като към този момент подрастващ рокаджия, се навъртах към своите идоли и вдъхновители - " Бъндараците ". Бях поканен да изсвирвам с тях и един път, до момента в който влизах за подготовка в читалището " Алеко Константинов ", отдалеко чух брилянтно изсвирена бас линия на Sunny Afternoon на The Kinks. Любопитството ми се разпали и като нахълтах вътре открих, че на баса е Косьо - към този момент завършен, същински рокаджия. Оттук нататък напълно се сближихме около свиренето, общата обич към рока и цялото общество около " Бъндараците ".
Косьо правеше доста купони у тях в кооперацията на Попа и ни канеше на всевъзможни празници, а и без мотив. Аз пък сядах да изсвирвам на рояла, останал към този момент единствено един, само че към този момент не беше класика, а свирех The Beatles, Rolling Stones - нашите герои. Косьо умееше да основава атмосфера и да сближава хората. Умееше да намира и ползва мощните страни на всеки.
На към 22 години излязох " за малко ", за три месеца, да изсвирвам в тогавашната Титова Югославия. Върнах се у нас след 15 години. Беше лятото на 1983 година Камък се пукаше от жега. Естествено се озовах пред вратата на Косьо Марков, който отсъстваше тогава и му оставих записка, че съм към този момент " вечно " в България.
Когато се замислих какво да опиша за Косьо, си дадох сметка, че цялостен един живот сме били свързани.
За първи път видях Косьо Марков на прага на техния дом на Попа, когато моята учителка по пиано и другарка на майка му ме заведе да се просвиря преди концерт своя репертоар на същински роял. Тогава те имаха не един, а два прелестни рояла. Обстановката беше необикновено аристократична и изискана, а цялото семейство - фини и деликатни хора. В далечната 1963-та, аз с гипс на крайници, цъфнах на тяхната врата (добре, че не беше на десния крайник, който се употребява при свирене). Косьо Марков ни посрещна, държеше в ръка учебник и молив. Извънредно учтиво момче, което говореше възпитано и безшумно. С периферното си зрение открих, че той и сестра му ме следиха деликатно зад ъгъла до момента в който изсвирвам. Тогава бях на 15, а той на 14 години. Първата ни знакова среща.
Няколко години по-късно, като към този момент подрастващ рокаджия, се навъртах към своите идоли и вдъхновители - " Бъндараците ". Бях поканен да изсвирвам с тях и един път, до момента в който влизах за подготовка в читалището " Алеко Константинов ", отдалеко чух брилянтно изсвирена бас линия на Sunny Afternoon на The Kinks. Любопитството ми се разпали и като нахълтах вътре открих, че на баса е Косьо - към този момент завършен, същински рокаджия. Оттук нататък напълно се сближихме около свиренето, общата обич към рока и цялото общество около " Бъндараците ".
Косьо правеше доста купони у тях в кооперацията на Попа и ни канеше на всевъзможни празници, а и без мотив. Аз пък сядах да изсвирвам на рояла, останал към този момент единствено един, само че към този момент не беше класика, а свирех The Beatles, Rolling Stones - нашите герои. Косьо умееше да основава атмосфера и да сближава хората. Умееше да намира и ползва мощните страни на всеки.
На към 22 години излязох " за малко ", за три месеца, да изсвирвам в тогавашната Титова Югославия. Върнах се у нас след 15 години. Беше лятото на 1983 година Камък се пукаше от жега. Естествено се озовах пред вратата на Косьо Марков, който отсъстваше тогава и му оставих записка, че съм към този момент " вечно " в България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ