Пламен Генчев: Неправомерно ми бе отказано право да придобия „Булсатком“
Основателят на „ Булсатком “ – Пламен Генчев – отхвърли излязлата по-рано тази седмица информация, че компанията – която е най-големият снабдител на сателитна телевизия у нас – е била добита от Спас Русев.
В писмо до медиите Генчев декларира, че кредиторите на компанията са направили търг за акциите на „ Булсатком “ в нарушаване на съглашение за назад изкупуване с него. Според въпросния контракт Генчев е имал правото първи да изкупи целия пакет акции. Въпреки че Генчев е предоставял финансовите средства за привършване на договорката, тя няколко пъти е била възпирана от страна на кредиторите с „ неуместни “ съгласно него условия.
Според Генчев дейностите на акционерите са главно стимулирани от лакомия, само че и от предпочитание да се упражнява цензура по отношение на публицисти и да се способства напън и надзор върху дребното останали свободни български медии.
По силата на контракт за прът алтернатива Генчев твърди, че е имал правото да изкупи 100% от собствеността на групата „ Булсатком “. В писмото Генчев показва, че е на 4 декември 2020 година е превел 100,2 млн. евро по специфична сметка на кредиторите, като част от сумата е за погасяването на 77,2 млн. евро от задълженията на сдружението. Въпреки че парите са налични, съакцинерите не си ги вземат с аргумента, че не са сигурни, че финансирането на договорката е обезпечено.
„ Абсудрността на тази позиция разкри същинските подбуди за държанието на акционерите – да предотвратят прехвърлянето на акциите на законния покупател, с цел да могат да ги продадат на господин Спас Русев. В интернационалния бизнес този вид рейдърство е прочут като „ втора продажба “ – незаконосъобразно задържане на актив от продавача, който е договорно длъжен да трансферира актива на пълноправния покупател, за да продаде същия актив на трето лице, за по-висока сума “, разяснява Генчев.
„ Сега съзнателно се популяризира информацията, че компанията е продадена на Спас Русев, с цел да стане тя приключен факт, а това ще разреши напън и надзор върху неуместните медии “, предизвести още Генчев.
„ Булсатком “ изпадна в тежко финансово положение заради крупната си инвестиция за изстрелването на личен спътник през 2017 година, която не се оказа толкоз доходоносна, колкото управлението на компанията очакваше. Съответно кредиторите на компанията назначиха синдици, които да я оздравят.
На 9 август Viva Corporate Bulgaria, представлявана от досегашния притежател на " Виваком " Спас Русев, изпрати известие, че е завършила договорката по придобиване на „ Булсатком “. Детайлите по договорката остават конфиденциални все още, само че се приказва, че сумата е 120 млн. евро.
Спас Русев е бизнесмен, който е тясно обвързван с локалния телекомуникационен пазар. Той закупи Виваком след банкрута на КТБ през 2014 година посредством консорциум, в който участваха VTB Capital и Delta Company със притежател някогашния финансов министър Милен Велчев. Придобиването на „ Виваком “ беше финализирано през 2015 година за 330 млн. евро., а предходната година беше продадена на водещата телекомуникационна група в Югоизточна Европа „ Юнайтед груп “ за неуточнена сума, за която се твърди, че е от порядъка на 1,2 милиарда евро.
В писмо до медиите Генчев декларира, че кредиторите на компанията са направили търг за акциите на „ Булсатком “ в нарушаване на съглашение за назад изкупуване с него. Според въпросния контракт Генчев е имал правото първи да изкупи целия пакет акции. Въпреки че Генчев е предоставял финансовите средства за привършване на договорката, тя няколко пъти е била възпирана от страна на кредиторите с „ неуместни “ съгласно него условия.
Според Генчев дейностите на акционерите са главно стимулирани от лакомия, само че и от предпочитание да се упражнява цензура по отношение на публицисти и да се способства напън и надзор върху дребното останали свободни български медии.
По силата на контракт за прът алтернатива Генчев твърди, че е имал правото да изкупи 100% от собствеността на групата „ Булсатком “. В писмото Генчев показва, че е на 4 декември 2020 година е превел 100,2 млн. евро по специфична сметка на кредиторите, като част от сумата е за погасяването на 77,2 млн. евро от задълженията на сдружението. Въпреки че парите са налични, съакцинерите не си ги вземат с аргумента, че не са сигурни, че финансирането на договорката е обезпечено.
„ Абсудрността на тази позиция разкри същинските подбуди за държанието на акционерите – да предотвратят прехвърлянето на акциите на законния покупател, с цел да могат да ги продадат на господин Спас Русев. В интернационалния бизнес този вид рейдърство е прочут като „ втора продажба “ – незаконосъобразно задържане на актив от продавача, който е договорно длъжен да трансферира актива на пълноправния покупател, за да продаде същия актив на трето лице, за по-висока сума “, разяснява Генчев.
„ Сега съзнателно се популяризира информацията, че компанията е продадена на Спас Русев, с цел да стане тя приключен факт, а това ще разреши напън и надзор върху неуместните медии “, предизвести още Генчев.
„ Булсатком “ изпадна в тежко финансово положение заради крупната си инвестиция за изстрелването на личен спътник през 2017 година, която не се оказа толкоз доходоносна, колкото управлението на компанията очакваше. Съответно кредиторите на компанията назначиха синдици, които да я оздравят.
На 9 август Viva Corporate Bulgaria, представлявана от досегашния притежател на " Виваком " Спас Русев, изпрати известие, че е завършила договорката по придобиване на „ Булсатком “. Детайлите по договорката остават конфиденциални все още, само че се приказва, че сумата е 120 млн. евро.
Спас Русев е бизнесмен, който е тясно обвързван с локалния телекомуникационен пазар. Той закупи Виваком след банкрута на КТБ през 2014 година посредством консорциум, в който участваха VTB Capital и Delta Company със притежател някогашния финансов министър Милен Велчев. Придобиването на „ Виваком “ беше финализирано през 2015 година за 330 млн. евро., а предходната година беше продадена на водещата телекомуникационна група в Югоизточна Европа „ Юнайтед груп “ за неуточнена сума, за която се твърди, че е от порядъка на 1,2 милиарда евро.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ