Посланик Петър Воденски пред „Труд“: Взаимното доверие между Борисов и Ердоган е важно за Балканите
Основателно значима за България е 2018 година От позицията й на ротационен ръководител на Европейски Съюз, страната ни пое честен ангажимент към страните от Западните Балкани и страните членки, в качеството си на дълготраен фактор на непоклатимост в района, да е посредник в одобряването на европейските вероятности пред първите, с гаранциите на вторите. И то във време на засилващо се опълчване на другите по тежест „ играчи “ на международната сцена, върху всичките й познати „ театри “, в това число Балканския. Безспорно нелека задача за българското председателство, само че в може би изключително удобни геополитически условия за реализирането й. Така счита кариерният посланик и някогашен дипломат на България в Турция Петър Воденски .
– Г-н Воденски, огромното пренареждане в геополитически проект за 2018 година стартира. Къде се намира България съгласно вас при започване на годината в общата картина? Председателството на Европейски Съюз, двустранните ни връзки отвън него, изключително в района – с Турция и страните от Западните Балкани?
– Най-важното във външнополитически проект за нас при започване на годината е позицията ни на ротационен ръководител на Европейски Съюз и това безспорно ни прави доста забавни. И както се видя през последните месеци от лятото насам, когато влязохме в „ тройката “ на председателството, и изключително в последно време, ставаме все по-интересни за разнообразни сътрудници. Подобно на Турция, сходно на страните от Западните Балкани. Особено последните, които се бяха поизгубили в проектите на Европейския съюз напоследък. Защото Съединени американски щати реализираха своя интерес в района чрез албанския фактор. Действащият ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели, че няма да има повече разширение на Европейски Съюз по време на неговия мандат. Русия усети, че в района на Западните Балкани се получава вакуум и се опита да възвърне някакво въздействие там, което пък още веднъж притегли вниманието на Съединени американски щати, и оттова и Европейски Съюз стартира да ги вижда още веднъж. Тук би трябвало да отбележим доста сполучливото регистриране на нашата дипломация в този геополитически декор и съвпадането на българското председателство с този миг, с цел да успеем да внесем интеграцията на района като един от общите цели на Европейски Съюз.
– Да върнем вниманието на Европейски Съюз към Западните Балкани…
– Именно, да. За да се появяват страните от Западните Балкани още веднъж на картата. Не повече от това, несъмнено. Нашите съседи от Западните Балкани чакат надали не, по време на нашето председателство на Европейски Съюз да получат покана за участие или проект за деяние, или нещо сходно, което е неосъществимо за толкоз малко време. Но самият факт, че успяхме да наложим тематиката като приоритет, е достижение. Имам взор върху събитията, по какъв начин нашите дипломати ходеха до Брюксел, с цел да убеждават, че Западните Балкани би трябвало да бъдат един от целите на Европейски Съюз, а еврократите си правеха оглушки в духа на: „ Вие защо говорите? “ Докато в последна сметка успяхме да го реализираме. В този аспект, първоначално споменахте Турция – към момента не е узряла толкоз концепцията в Европейски Съюз и Съединени американски щати за участието на Турция, по този начин както е за това на страните от Западните Балкани. Очаквания, че нашето председателство ще може да направи нещо кой знае какъв брой значително за европейския път на Турция, са меко казано пресилени.
– Може ли българската самодейност за Западните Балкани да послужи и като спомагателен лост в двустранните ни връзки с трети страни, имам предвид както съседите, по този начин и тези, които пазят свои геополитически ползи в района – Русия, Съединени американски щати, Турция?
– Факт е, че в идващите шест месеца ще се опитваме да се явяваме нещо като медиатор сред Брюксел и страните от Западните Балкани, в отбрана на ползите им. В България ще се проведат редица конгреси с държавни и държавни водачи на страните от Европейски Съюз и страните от района. Подобни начинания под егидата на българското председателство ще се организират и в Брюксел. Да, позицията ни ни дава доста необятни благоприятни условия като страна и ни разрешава да стоим по-добре в двустранен проект пред нашите балкански съседи.
– Казвате, че Съединени американски щати са изгубили краткотрайно интерес към района и в действителност опитите за връщане на Русия като фактор на Балканите, още веднъж е предизвикал пробуждане на западния интерес към района?
– Точно по този начин. И тук българската дипломация съумя доста добре да се възползва от обстановката с подписването на контракта за добросъседство с Македония. Който стоеше като предмет на договаряния 7-8 години, в случай че не и повече. Аз персонално съм взел участие в разнообразни работни групи на разнообразни стадии от разискванията на текста на контракта. И той се подписа точно в този момент, когато се сътвори удобна геополитическа конюнктура. Което е напълно заслуга на нашата дипломация. Едно е да имаш подготвен контракт от доста време, за който преговаряхме без да реализираме необикновен резултат в продължение на доста време. И друго, когато назрее моментът, да е подготвен за сключване. Което стана доста бързо и в този момент чакаме ратификация от парламентите на двете страни.
– Може ли, съгласно вас, България да способства с нещо в допълнение като начинания по време на ротационното си председателство на Европейски Съюз, оттатък целта за доближаването със Западните Балкани, който и по този начин е много сериозен?
– Думата ни в Европейския съвет не тежи чак толкоз доста, че да можем сами да стартираме начинания, или да дефинираме политики. Но можем да даваме насоки, да работим кулоарно, с цел да ги придвижваме напред. Това и постигнахме с повдигането на въпроса за Западните Балкани, което не беше по никакъв начин елементарно, само че нашата дипломация съумя да се оправи с това нещо. Да чакаме да движим лични ползи като ръководител на Европейски Съюз, не е реалистично. Най-малкото не се гледа с положително око в Брюксел, в случай че дадена страна, изключително в случай че е в тази позиция да се пробва независимо да прокарва свои ползи.
– Въртим се към тематиката за европейската интеграция и няма по какъв начин да не стигнем още веднъж до южния ни комшия, Турция. Френският президент Еманюел Макрон сподели предходната седмица на взаимна конференция с турския си сътрудник Реджеп Ердоган в Париж, че договарянията са замразени и няма късмет за прогрес. Последва изказване на Ердоган по време на визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул, в което засегна тематиката за интеграцията, само че и заложи сякаш повече на добросъседските връзки. Каква е Вашата позиция?
– В Турция, както се очакваше, изключително преди и в навечерието на референдума, който организираха през април предходната година, има доста остри анти-европейски изявления, които бяха ориентирани колкото във вътрешен, толкоз и във външен проект. За да се покаже Ердоган, че е мощен и че може да диктува на Европа. Имаше остри изявления, които доведоха до разтягане на връзки на Турция с Германия, с Холандия, изключително към провеждането на упоменатия референдум в тези страни. И се очакваше скоро по-късно тази изразителност да стартира да затихва. Това видяхме и от визитата на Ердоган във Франция. Откъдето започнаха да се чуват сигнали, че турският президент обмисля да преразгледа отношението си към арестувани западни публицисти. Което оправдава упованията за намаляване на тона на Турция към Европейски Съюз. Особено на фона на това, на което бяхме очевидци последните година и половина. Доколко от това ще излезе нещо действително позитивно, не бих се заел да предсказвам. Аз персонално чакам вниманието да се насочи основно към двустранните връзки Турция-ЕС и то главно към Митническия съюз и възстановяване на изискванията за търговия сред Анкара и блока. Виждаме сходни упования, изказани от западноевропейски водачи. Очевидно такова е упованието и на Турция.
– Ние, като ротационен ръководител на Европейски Съюз, май сме в топли връзки с Турция, както се видя от визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул за откриването на реновираната черква „ Св. Стефан “, взаимно с президента Ердоган?
– Интересно е да се обърне внимание на един любопитен факт, който може би се пропуща до момента. „ Желязната черква “ от турска страна я ремонтираха в продължение на години и я откриват тъкмо в този момент, когато България стана ръководител на Европейски Съюз, а президентът Ердоган стартира още веднъж да възвръща контактите си със Западна Европа. Последният съобщи някакви упования към нашия министър-председател Бойко Борисов, който се ангажира да се опита да е медиатор сред Европа и Турция. Доколко това е допустимо, не мога да кажа. Но самият факт че сред Борисов и Ердоган има отношение на доверие, което се сътвори преди много години, когато и двамата бяха министър-председатели на страните си, е позитивно. Защото приказваме за двама души, от които зависи решаването на значими въпроси. Не от най-сериозните, само че въпреки всичко. И взаимното доверие сред тях спомага за атмосферата в района и за двустранните връзки.
– Ново ли е това?
– Напротив! Даже се окачествява ненужно като надали не историческо събитие. И Тодор Живков имаше преди време отлични доверителни връзки със Сюлейман Демирел (б.р. – седемкратен министър-председател на Турция в интервала на Студената война и 9-и президент на страната от 1993 до 2000 г.). Даже си припомням един любопитен факт, мой сътрудник от турска страна преди време споделяше: „ Г-н дипломат, те имаха доста положителни връзки, тъй като и двама са от селски генезис и доста елементарно се схващат “. Което споделям не с подигравка или с неприятно възприятие, а в смисъла, че сходни връзки на взаимно доверие е добре да съществуват. И значимо е да помним, че историята не стартира от нас – имало е събития и хора преди нас, ще има и след нас.
– Виждаме ли смяна на курса в Турция?
– Турция претърпява едно връщане към естественото, след референдума и съпътстващата го остра изразителност против Европа. Има няколко остри въпроса, които предстоят на дневен ред в Турция – преди всичко във вътрешнополитически проект, Ердоган прави всичко допустимо да завоюва изборите, които му предстоят тази година. На първо място би трябвало да са тези за локални органи на властта, а по-късно и за президент. Турски опозиционни партии спекулират, че Ердоган надали ще организира първо локалните избори, на които се чака да загуби, тъй като това ще му коства президентските по-късно. Държавният глава очевидно резервира към този момент открити всички варианти. И по какъв начин ще постъпи – в това число с внасянето на измененията в изборното законодателство – зависи единствено от него. Съществува риск от обединяване на опозиционни партии и някогашни съдружници на Ердоган против него, което на доктрина би могло да го събори. Във външнополитически проект ходовете му също са съобразени с вътрешната обстановка. За Ердоган към момента съществува действителен риск от следствието, което водят в Съединени американски щати против ирански предприемач за нарушение на глобите против Иран за търговия с нефт, с обвинявания в което са непосредствено забъркани негови родственици и доближени. Тема, която той се пробва по всякакъв начин да потуши. Едновременно с това върви и абсурдът с Гюлен, който живее в Съединени американски щати и бе упрекнат непосредствено от Ердоган за абстрактен началник на опита за прелом против него от 2016 година Разбирайте, външнополитическите ходове на турския президент постоянно са съобразени с вътрешния дневен ред.
Нашият посетител
Посланик Петър Воденски е български посланик от кариерата. Роден е през 1951 година Бил е общоприет консул и дипломат на България в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността шеф на кабинета на министъра на външните работи. Служил е и като офицер от военното разузнаване. През 2013 година издава автобиографичната книга „ А другояче дипломацията е сериозен поминък ”.
– Г-н Воденски, огромното пренареждане в геополитически проект за 2018 година стартира. Къде се намира България съгласно вас при започване на годината в общата картина? Председателството на Европейски Съюз, двустранните ни връзки отвън него, изключително в района – с Турция и страните от Западните Балкани?
– Най-важното във външнополитически проект за нас при започване на годината е позицията ни на ротационен ръководител на Европейски Съюз и това безспорно ни прави доста забавни. И както се видя през последните месеци от лятото насам, когато влязохме в „ тройката “ на председателството, и изключително в последно време, ставаме все по-интересни за разнообразни сътрудници. Подобно на Турция, сходно на страните от Западните Балкани. Особено последните, които се бяха поизгубили в проектите на Европейския съюз напоследък. Защото Съединени американски щати реализираха своя интерес в района чрез албанския фактор. Действащият ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели, че няма да има повече разширение на Европейски Съюз по време на неговия мандат. Русия усети, че в района на Западните Балкани се получава вакуум и се опита да възвърне някакво въздействие там, което пък още веднъж притегли вниманието на Съединени американски щати, и оттова и Европейски Съюз стартира да ги вижда още веднъж. Тук би трябвало да отбележим доста сполучливото регистриране на нашата дипломация в този геополитически декор и съвпадането на българското председателство с този миг, с цел да успеем да внесем интеграцията на района като един от общите цели на Европейски Съюз.
– Да върнем вниманието на Европейски Съюз към Западните Балкани…
– Именно, да. За да се появяват страните от Западните Балкани още веднъж на картата. Не повече от това, несъмнено. Нашите съседи от Западните Балкани чакат надали не, по време на нашето председателство на Европейски Съюз да получат покана за участие или проект за деяние, или нещо сходно, което е неосъществимо за толкоз малко време. Но самият факт, че успяхме да наложим тематиката като приоритет, е достижение. Имам взор върху събитията, по какъв начин нашите дипломати ходеха до Брюксел, с цел да убеждават, че Западните Балкани би трябвало да бъдат един от целите на Европейски Съюз, а еврократите си правеха оглушки в духа на: „ Вие защо говорите? “ Докато в последна сметка успяхме да го реализираме. В този аспект, първоначално споменахте Турция – към момента не е узряла толкоз концепцията в Европейски Съюз и Съединени американски щати за участието на Турция, по този начин както е за това на страните от Западните Балкани. Очаквания, че нашето председателство ще може да направи нещо кой знае какъв брой значително за европейския път на Турция, са меко казано пресилени.
– Може ли българската самодейност за Западните Балкани да послужи и като спомагателен лост в двустранните ни връзки с трети страни, имам предвид както съседите, по този начин и тези, които пазят свои геополитически ползи в района – Русия, Съединени американски щати, Турция?
– Факт е, че в идващите шест месеца ще се опитваме да се явяваме нещо като медиатор сред Брюксел и страните от Западните Балкани, в отбрана на ползите им. В България ще се проведат редица конгреси с държавни и държавни водачи на страните от Европейски Съюз и страните от района. Подобни начинания под егидата на българското председателство ще се организират и в Брюксел. Да, позицията ни ни дава доста необятни благоприятни условия като страна и ни разрешава да стоим по-добре в двустранен проект пред нашите балкански съседи.
– Казвате, че Съединени американски щати са изгубили краткотрайно интерес към района и в действителност опитите за връщане на Русия като фактор на Балканите, още веднъж е предизвикал пробуждане на западния интерес към района?
– Точно по този начин. И тук българската дипломация съумя доста добре да се възползва от обстановката с подписването на контракта за добросъседство с Македония. Който стоеше като предмет на договаряния 7-8 години, в случай че не и повече. Аз персонално съм взел участие в разнообразни работни групи на разнообразни стадии от разискванията на текста на контракта. И той се подписа точно в този момент, когато се сътвори удобна геополитическа конюнктура. Което е напълно заслуга на нашата дипломация. Едно е да имаш подготвен контракт от доста време, за който преговаряхме без да реализираме необикновен резултат в продължение на доста време. И друго, когато назрее моментът, да е подготвен за сключване. Което стана доста бързо и в този момент чакаме ратификация от парламентите на двете страни.
– Може ли, съгласно вас, България да способства с нещо в допълнение като начинания по време на ротационното си председателство на Европейски Съюз, оттатък целта за доближаването със Западните Балкани, който и по този начин е много сериозен?
– Думата ни в Европейския съвет не тежи чак толкоз доста, че да можем сами да стартираме начинания, или да дефинираме политики. Но можем да даваме насоки, да работим кулоарно, с цел да ги придвижваме напред. Това и постигнахме с повдигането на въпроса за Западните Балкани, което не беше по никакъв начин елементарно, само че нашата дипломация съумя да се оправи с това нещо. Да чакаме да движим лични ползи като ръководител на Европейски Съюз, не е реалистично. Най-малкото не се гледа с положително око в Брюксел, в случай че дадена страна, изключително в случай че е в тази позиция да се пробва независимо да прокарва свои ползи.
– Въртим се към тематиката за европейската интеграция и няма по какъв начин да не стигнем още веднъж до южния ни комшия, Турция. Френският президент Еманюел Макрон сподели предходната седмица на взаимна конференция с турския си сътрудник Реджеп Ердоган в Париж, че договарянията са замразени и няма късмет за прогрес. Последва изказване на Ердоган по време на визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул, в което засегна тематиката за интеграцията, само че и заложи сякаш повече на добросъседските връзки. Каква е Вашата позиция?
– В Турция, както се очакваше, изключително преди и в навечерието на референдума, който организираха през април предходната година, има доста остри анти-европейски изявления, които бяха ориентирани колкото във вътрешен, толкоз и във външен проект. За да се покаже Ердоган, че е мощен и че може да диктува на Европа. Имаше остри изявления, които доведоха до разтягане на връзки на Турция с Германия, с Холандия, изключително към провеждането на упоменатия референдум в тези страни. И се очакваше скоро по-късно тази изразителност да стартира да затихва. Това видяхме и от визитата на Ердоган във Франция. Откъдето започнаха да се чуват сигнали, че турският президент обмисля да преразгледа отношението си към арестувани западни публицисти. Което оправдава упованията за намаляване на тона на Турция към Европейски Съюз. Особено на фона на това, на което бяхме очевидци последните година и половина. Доколко от това ще излезе нещо действително позитивно, не бих се заел да предсказвам. Аз персонално чакам вниманието да се насочи основно към двустранните връзки Турция-ЕС и то главно към Митническия съюз и възстановяване на изискванията за търговия сред Анкара и блока. Виждаме сходни упования, изказани от западноевропейски водачи. Очевидно такова е упованието и на Турция.
– Ние, като ротационен ръководител на Европейски Съюз, май сме в топли връзки с Турция, както се видя от визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул за откриването на реновираната черква „ Св. Стефан “, взаимно с президента Ердоган?
– Интересно е да се обърне внимание на един любопитен факт, който може би се пропуща до момента. „ Желязната черква “ от турска страна я ремонтираха в продължение на години и я откриват тъкмо в този момент, когато България стана ръководител на Европейски Съюз, а президентът Ердоган стартира още веднъж да възвръща контактите си със Западна Европа. Последният съобщи някакви упования към нашия министър-председател Бойко Борисов, който се ангажира да се опита да е медиатор сред Европа и Турция. Доколко това е допустимо, не мога да кажа. Но самият факт че сред Борисов и Ердоган има отношение на доверие, което се сътвори преди много години, когато и двамата бяха министър-председатели на страните си, е позитивно. Защото приказваме за двама души, от които зависи решаването на значими въпроси. Не от най-сериозните, само че въпреки всичко. И взаимното доверие сред тях спомага за атмосферата в района и за двустранните връзки.
– Ново ли е това?
– Напротив! Даже се окачествява ненужно като надали не историческо събитие. И Тодор Живков имаше преди време отлични доверителни връзки със Сюлейман Демирел (б.р. – седемкратен министър-председател на Турция в интервала на Студената война и 9-и президент на страната от 1993 до 2000 г.). Даже си припомням един любопитен факт, мой сътрудник от турска страна преди време споделяше: „ Г-н дипломат, те имаха доста положителни връзки, тъй като и двама са от селски генезис и доста елементарно се схващат “. Което споделям не с подигравка или с неприятно възприятие, а в смисъла, че сходни връзки на взаимно доверие е добре да съществуват. И значимо е да помним, че историята не стартира от нас – имало е събития и хора преди нас, ще има и след нас.
– Виждаме ли смяна на курса в Турция?
– Турция претърпява едно връщане към естественото, след референдума и съпътстващата го остра изразителност против Европа. Има няколко остри въпроса, които предстоят на дневен ред в Турция – преди всичко във вътрешнополитически проект, Ердоган прави всичко допустимо да завоюва изборите, които му предстоят тази година. На първо място би трябвало да са тези за локални органи на властта, а по-късно и за президент. Турски опозиционни партии спекулират, че Ердоган надали ще организира първо локалните избори, на които се чака да загуби, тъй като това ще му коства президентските по-късно. Държавният глава очевидно резервира към този момент открити всички варианти. И по какъв начин ще постъпи – в това число с внасянето на измененията в изборното законодателство – зависи единствено от него. Съществува риск от обединяване на опозиционни партии и някогашни съдружници на Ердоган против него, което на доктрина би могло да го събори. Във външнополитически проект ходовете му също са съобразени с вътрешната обстановка. За Ердоган към момента съществува действителен риск от следствието, което водят в Съединени американски щати против ирански предприемач за нарушение на глобите против Иран за търговия с нефт, с обвинявания в което са непосредствено забъркани негови родственици и доближени. Тема, която той се пробва по всякакъв начин да потуши. Едновременно с това върви и абсурдът с Гюлен, който живее в Съединени американски щати и бе упрекнат непосредствено от Ердоган за абстрактен началник на опита за прелом против него от 2016 година Разбирайте, външнополитическите ходове на турския президент постоянно са съобразени с вътрешния дневен ред.
Нашият посетител
Посланик Петър Воденски е български посланик от кариерата. Роден е през 1951 година Бил е общоприет консул и дипломат на България в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността шеф на кабинета на министъра на външните работи. Служил е и като офицер от военното разузнаване. През 2013 година издава автобиографичната книга „ А другояче дипломацията е сериозен поминък ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ