Дълбоки Съболезнования. Соня Васи Просълзи България: Майка Ми Чу Извинението Ми И Почина
Основателка е на 2 рок групи - Naked и Creed, в които е вокалистка. За малко има бизнес с ръчно плетени шалове. От брака си с бейзболиста Брейди Андерсън има щерка Бриана. Сега живее дружно с тенис треньора Тодор Бандев.
- Отдавна не сте давали изявление. Как се съгласихте в този момент?
- Звъняха ми и от други вестници, само че за тях не дадох изявление. От “24 часа ” постоянно са били точни към мен и постоянно излиза това, което съм споделила. Докато при другите, казваш нещо и напълно друго е написаното.
- Как празнувате рождения си ден?
- По принцип не чествам. На 40-ия ми рожден ден бях в България за “Мюзик Айдъл ”. Тогава чествах и от този момент не съм. Обикновено вървя при един другар в Пуерто Ваята, Мексико. Ходим там на плаж, само че без празненства.
- А не го ли отбелязвате с околните си?
- Тази година мъжът ми и сестра ми желаеха да ми създадат празненство изненада, само че ги хванах. Казах им, че няма да вървя в Мексико, само че няма и да чествам в Лос Анджелис. Подариха ми подаръците, само че не желая да чествам. Винаги от България ми честитят толкоз доста хора. Не ме не помнят.
- Какви дарове получихте?
- На 12 май в Съединени американски щати беше Денят на майката и щерка ми ми купи дарове. Изхарчи си всичките пари и сподели на мъжа ми: “Сега си ти наред! ” (Смее се.) Аз не съм по подаръците. Цял живот съм имала, имала. Сега се веселя, че съм с щерка ми, спряхме да си взема кафе и тя ми сподели “Честит рожден ден! ” в колата. Това беше и това ми стига.
- Още от дребна криете същинската си възраст. От разнообразни източници открих друга информация за годините ви. Едни демонстрират, че сте на 48 година, а други - на 50 година Знам, че една дама не се пита за възрастта, само че на какъв брой години ставате?
- На 50 година, за жалост. Влизам в групата на Гуен Стефани и Дженифър Лопес. Те са ентусиазъм поради метода, по който наподобяват. Щастлива съм, че изкарах до толкоз. Имам доста сътрудници музиканти, които не стигнаха до тези години. Жива, здрава съм. Това е значимото.
- Кое е най-голямото тържество за рожден ден, което сте правили?
- Скоро разказвах на щерка си за 21-ия ми рожден ден. Тогава живеех в Сингапур и си уших булчинска рокля, тъй като желаех да се оженя с Пол Стенли (китариста на рок групата Kiss - б.а.).
Направих огромен рожден ден в един от най-големите клубове в Сингапур. Бях поканила хора от българското посолство. Този рожден ден го помня. 40-ия също го помня, тъй като бях с мъжа ми в България. При мен бяха най-близките ми другари.
- Кога за последно бяхте в България?
- За последните 2 години бях в България два пъти. Майка ми умря ненадейно преди 2 година през април. Със сестра ми трябваше мигновено да пристигнем и да организираме погребението.
Точно след една година, на същия ден умря и татко ми.
Бяха женени 50 година Тази година ми е първата без родителите ми. В рамките на една година ги изгубих и двамата. Странното е, че когато майка ми умря, с щерка ми се случиха доста неприятни неща, които не желая да описвам. Имаше здравословни проблеми от този момент.
- Моите съболезнования за родителите ви. А по какъв начин е щерка ви в този момент?
- Мога да кажа, че се борихме за живота. Сега е добре. Искам тя да опише за това, което се случи. Страшно е. Мина през комплицирана интервенция, само че към този момент е добре.
- Как научихте за гибелта на родителите си?
- С татко ми се чувахме всяка заран и в случай че не ми вдигне два дни, адресирам някого до нас. Един ден не ми подвигна. Това се повтори и в идващите два дни. И аз изчаках, тъй като предния път, когато не се бяхме чували, той ми се ядоса, че доста бързо изпращам хора да чукат на вратата. Изчаках 3 дни и към този момент, като братовчедите ми разрушиха вратата, той беше умрял.
- От какво починаха родителите ви?
- В колата на татко ми открих празни кутийки от хапчета за кръвно. Явно са свършили или ги е не запомнил да ги вземе. Защото майка ми му ги е давала в устата, до момента в който беше жива.
Майка ми имаше проблеми с жлъчка. Можеше да се оперира, само че не искаше. Не знам какво е в лечебните заведения в България, с цел да се дразня, че не е отишла да се оперира. Исках да оказа помощ. Даже две вечери, преди да почине, сънувах по какъв начин диря котката ми. Имам черна котка и я диря във Варна, с цел да я спася, само че не я намирам. По принцип нямам доверие в сънищата. Тогава звъннах на майка ми и тя в този миг получи доста мощни болки, плачеше и ми затваряше. Аз бях в потрес, убеждавах татко ми да извикат Бърза помощ, а те не желаеха. И двамата изключиха телефоните си.
Подлудих се и започнах да звъня на лечебните заведения във Варна. Казвам: “Не знам дали ме познавате. Казвам се Соня Васи и диря майка си. ” Мога да кажа, че хората са невероятни. Шефът на болничното заведение във Варна ревизира всички клиники поради мен и ми сподели, че майка ми не е в нито една. Аз нищо повече не можех да направя. Ръцете ми бяха вързани. На другата заран се беше успокоила и ми се обади. Тогава и умря.
- След гибелта на родителите ви нещо води ли ви към България?
- Вече нямам нищо общо с родния ми град Варна. Преди съм идвала доста пъти, само че в този момент, в случай че не е нещо по работа, няма защо да пътувам към България. За 4 дни продадох всички парцели във Варна, които имахме. Сестра ми също живее в Лос Анджелис.
- Съжалявате ли, че от доста дребна напускате дома и родителите си?
- Напуснах Варна, когато бях на 14 или 15 година Повече в никакъв случай не се върнах в родния си град. Четири години бях в София, по-късно потеглих по света и се открих в Лос Анджелис. После родителите ми идваха при мен. Почти година са живели в Съединени американски щати. Докато аз бях на турнета, те гледаха кучетата ми.
Със Сашо Диков сме близки другари. Дъщеря му Петя беше в Лос Анджелис и пристигна да създадем изявление. В него тя ме попита: “Искаш ли да се извиниш за нещо на родителите си? ” Аз погледнах към камерата и за първи път се извиних за всичко, което съм направила на майка ми и татко ми през всички тези години. Още като тийнейджърка бях мъчно дете. После избягах с братя Аргирови. Въобще през какво са минали... Сега, когато имам щерка, ги разбирам.
Майка ми, преди да почине, доста необичайно взема решение да пусне тв приемника и гледа предаването с извинението ми. След това говорихме 40 мин по телефона и тя ми сподели: “Цял живот съм чакала да ми се извиниш. Сега мога да умра ” и тя умря, същата вечер. След това звъннах на Петя Дикова да благодаря за този въпрос. Защото, в случай че не бях се извинила тогава, не знам по какъв начин щях да се усещам в този момент.
- От дребна щерка ви Бриана е доста запалена по тениса. Продължава ли да се развива в спорта?
- Да, тя е в гимназията “Кембъл Хол ” в Лос Анджелис. Там учат деца на доста артисти и актьори като Анди Гарсия. Тя влезе преди 2 година там с тенис. Това учебно заведение има най-хубавия тенис тим в Южна
Калифорния и станаха първенци в две следващи години. Тя е в този тим. Въпреки всички здравословни проблеми, през които мина, тя играеше и стана първенец. Просто е невероятна.
- Тя желае ли да стане професионална тенисистка?
- Никога не е обичала тенис. Когато я срещнах с мъжа ми Тодор Бандев, тя беше на 7 година Той е бил тенисист в България и той стартира да я тренира. Тя на 8 година стартира да се състезава в Асоциацията по тенис в Съединени американски щати. Там играят всички деца, преди да станат експерти. На 12-годишна възраст мъжът ми я направи номер 1 в Южна Калифорния. Той е страховит треньор.
- Дъщеря ви усеща ли се българка?
- Тя се усеща българка, приказва български. Била е в България единствено два пъти и доста харесва страната. Последно беше в България, когато беше на 7 година
- С какво се занимава той в Съединени американски щати?
- Той стана треньор в учебното заведение на Биби. Ходихме да я вземаме двамата и един ден го поканиха да стане треньор там. Има тенис в спортната стратегия на учебното заведение. Разполага с 8 корта и там тренира от 4- до 14-годишни.
- Бихте ли се върнали да живеете в България?
- Не, албсолютно, не. Живяла съм в Америка повече, в сравнение с в България. Тук съм към този момент от 30 година и дори считам, че реализирах американската фантазия. Съединени американски щати ми даде опцията да съм свободна.
Раснах по комунистическо време и още с братя Аргирови на мен не ми даваха по малкия екран да бъда себе си. Спомням си по какъв начин бях направила едно видео. Излизах от басейн, бях с бански, който прозираше. Извикаха ме в малкия екран и Хачо Бояджиев ми сподели: “Ако още един път се появиш по този метод, в никакъв случай повече няма да те даваме по малкия екран! ”. От този миг
знаех, че България не е мястото за мен.
Още първата година, като пристигнах в Америка, се снимах за “Плейбой ”. Съединени американски щати ме откриха и ми дадоха късмет на секундата.
- Как се стигна до там, че сте единствената българска, която се е снимала за американското списание “Плейбой ”?
- Отново изумителна история. Искам да напиша книга и да опиша всичко, което ми се е случило. Хората се интересуват, тъй като е в действителност забавно. Всико беше като в приказките. Дойдох в Лос Анджелис, поради Пол Стенли, който ме предложения да отпътува за Съединени американски щати. Разхождах се един ден по “Сънсет бул. ”. Там се намира офисът на “Плейбой ”. Влязох в един магазин за облекла и продавачката ме попита: “Извинете, вие от “Плейбой ли сте? ”, а аз дори не знаех какво е това. Бях на 21 година, нямах пари, тръгнала след Пол Стенли. На същия ден тя ми направи среща с “Плейбой ”. Отидох, споделиха ми да се съблека. Дойде едно момиче с фотоапарат за моментни фотография. Засне ме и това беше. Същия следобяд ме извикаха назад и шефката на “Плейбой ” ми сподели, че желае да ме снимат за списанието. Веднага се съгласих, предложиха ми добра сума. Покрай тях взех и зелена карта. После започнах да работя за “Плейбой ”. Правихме шоуто “Плейбой рокендрол девойки ” в Лас Вегас и цяла Америка. Пеехме, танцувахме. Това беше моята работа, понякога още веднъж се снимах за списанието. После си направих групата Naked, а по-късно Creed. Тук станах известна с това, че съм Мис България, а в България беше противоположното – станах известна с това, че се снимах в “Плейбой ”.
- Красотата ли ви отвори пътя към триумфа?
- Не, не е по този начин. Аз не съм най-красивата. Бях доста амбициозна. Каквато цел си поставех, я гонех. Тази упоритост в този момент в младите не я виждам.
Още откогато бях с братя Аргирови от дребна, съм в този бизнес и желаех да бъда номер 1 в Америка. Исках да съм като Мадона. Още като дребна съм печелила 15 състезанието за хубост във Варна и
Черноморието. Като споделих на татко ми: “Отивам да печеля “Мис Камчия ”, той ми отвърна: “Глупости! ” Аз отивам с другарка на стоп, стигам, спечелвам купата, нося я у дома и той ме пита от кое място съм я откраднала. Още от дребна знаех по какъв начин да се държа пред хората. Имаше нещо сред мен и публиката.
- На няколко пъти споменахте братя Аргирови. Подържате ли връзка с тях?
- Послендно време, не. На “Мъж на годината ” като бях последно, Благовест пристигна с жена си, се видяхме, а когато Бриана беше на 4 година, я срещнах и с двамата. Последно време не се чуваме. Загубихме връзка.
- Знам, че сте живели дружно с двамата в къща до столичната Сточна гара. Какви мемоари пазите оттогава?
- Много мемоари имам от това време. Те двамата бяха невероятни звезди. Имаше по 20 девойки, които всяка вечер спяха пред къщата им. Това го няма към този момент. Хиляди последователки бяха в автобусите и влаковете за Съюз на съветските социалистически републики по участията.
- Родителите ви подкрепяха ли ви, толкоз дребна да тръгнете с тях по участия?
- Не, родителите ми бяха побеснели. Бях в спортно учебно заведение, само че не желаех да отивам на учебно заведение. Когато споделях, че ще се срещна с братята и ще се омъжа за тях, татко ми идваше и късаше техните фотоси. Казваше ми: “Ти си болна. Трябва да отидеш в лудница! ” На идната година аз доведох братята в нас. Пред него те го помолиха да отида да пребивавам в София. Казах на татко ми, че не ме интересува отговора му, тъй като без значение от него, аз отпътувам. Той ми сподели: “Заминавай, единствено че не ми искай пари! ” Не съм му желала и той не ми е дал и една стотинка. Братята ме хранеха 4 година След това слечелих “Мис България ” и отпътувах от България.
- Накъде се отправяте първо?
- Заминах за Норвегия, тъй като от музикалната дирекция ми бяха уредили работа в една група. Когато стигнах до Норвегия, се оказа, че нямам работна виза и нама по какъв начин да работя. За мен обаче връщане обратно нямаше, тъй като Благовест към този момент си беше намерил другарка там. Той в действителност ме закара с колата до там. Напът, спряхме в Русе, с цел да преспим. Напусках България с паспорт, който изтича след 2 дни. Имах един куфар и всичко мое беше в него. Когато на сутринта се събудихме,
колата беше обрана, а моят куфар го нямаше.
Дилемата ми беше дали да отпътува. Нямах нищо и паспортът дори ми изтичаше, само че отпътувах. Бях с най-старите си облекла.
- С какво се занимавате в този момент?
- В последните 2 година единствено виждам щерка ми и нищо друго не ме интересува. Но се възнамерявам, скоро няма да съм нужна да я карам до училише. Тя тази година взема шофьорската си брошура.
Иначе бих се занимавала отново с правенето на шалове, само че от музиката съм се отказала. Невероятно е да си на сцената пред хората, само че към този момент съм завършила с това.
- Как се случи по този начин, че с изключение на модел и певица, станахте известна като дизайнер?
- Когато бях в Норвегия, нямах пари да си закупувам облекла и тогава майката на един българин ме научи да оплитам. Била съм на 18 година В Лос Анджелис изплетох едно шалче инцидентно, тъй като сестра ми ми подари прежда. Започнах да си го нося, а където и да отидех, всеки ме питаше от кое място съм си го купила. Мъжът ми тогава ми предложи да стартира да ги продавам и се замислих, че в действителност е концепция. Тогава не се занимавах към този момент с музика и скучаех. Купих прежда и започнах да оплитам. Имам една другарка Анастасия. Тя е известна румънка, която прави веждите на Ким Кардашиян и на доста известни. Има салон в Лос Анджелис и за 20 година стана милионерка от правене на вежди. Тя ми даде да оставя няколко шалчета в салона. Фейт Хил, купува шалчетата ми от нея. Аз бях с майака ми и татко ми, когато си купих едно списание, раззеленявам и внезапно чета моето име като дизайнер. Показвам на майка ми и се разревах, тъй като пишеше: “Моят обичан дизайнер е Соня Васи ”. От там потегли всичко. Изплела съм 10 шалчета и ги носеха звезди като Фейт Хил, Дженифър Лопес се снимаше с тях. Беше доста сполучлив бизнес, сестра ми ми помагаше, само че забременя и се отхвърли, а сама не можах да продължа. Сега отново желая да стартира.
- Вие ли отгледахте сестра ви?
- Да, може да се каже. Тя пристигна при мен в Лос Анджелис още на 15 година Във Варна беше метълка. Явно беше дишала лепило, пък майка ми и татко ми я водеха по лечебни заведения. Много на зле отиваха нещата. Имах възприятието, че би трябвало да я спася от там. Записах я в Холивуд в музикално учебно заведение. Учеше бас китара. Живя при мен, до момента в който не се срещна с мъжа си. Той работи в “Дрийм уъркс ”. Прави анимации като “Шрек ” и доста други. Вече са женени от 27 година Тя е инструктор по пилатес и желае да отвори студио в Лос Анджелис.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
- Отдавна не сте давали изявление. Как се съгласихте в този момент?
- Звъняха ми и от други вестници, само че за тях не дадох изявление. От “24 часа ” постоянно са били точни към мен и постоянно излиза това, което съм споделила. Докато при другите, казваш нещо и напълно друго е написаното.
- Как празнувате рождения си ден?
- По принцип не чествам. На 40-ия ми рожден ден бях в България за “Мюзик Айдъл ”. Тогава чествах и от този момент не съм. Обикновено вървя при един другар в Пуерто Ваята, Мексико. Ходим там на плаж, само че без празненства.
- А не го ли отбелязвате с околните си?
- Тази година мъжът ми и сестра ми желаеха да ми създадат празненство изненада, само че ги хванах. Казах им, че няма да вървя в Мексико, само че няма и да чествам в Лос Анджелис. Подариха ми подаръците, само че не желая да чествам. Винаги от България ми честитят толкоз доста хора. Не ме не помнят.
- Какви дарове получихте?
- На 12 май в Съединени американски щати беше Денят на майката и щерка ми ми купи дарове. Изхарчи си всичките пари и сподели на мъжа ми: “Сега си ти наред! ” (Смее се.) Аз не съм по подаръците. Цял живот съм имала, имала. Сега се веселя, че съм с щерка ми, спряхме да си взема кафе и тя ми сподели “Честит рожден ден! ” в колата. Това беше и това ми стига.
- Още от дребна криете същинската си възраст. От разнообразни източници открих друга информация за годините ви. Едни демонстрират, че сте на 48 година, а други - на 50 година Знам, че една дама не се пита за възрастта, само че на какъв брой години ставате?
- На 50 година, за жалост. Влизам в групата на Гуен Стефани и Дженифър Лопес. Те са ентусиазъм поради метода, по който наподобяват. Щастлива съм, че изкарах до толкоз. Имам доста сътрудници музиканти, които не стигнаха до тези години. Жива, здрава съм. Това е значимото.
- Кое е най-голямото тържество за рожден ден, което сте правили?
- Скоро разказвах на щерка си за 21-ия ми рожден ден. Тогава живеех в Сингапур и си уших булчинска рокля, тъй като желаех да се оженя с Пол Стенли (китариста на рок групата Kiss - б.а.).
Направих огромен рожден ден в един от най-големите клубове в Сингапур. Бях поканила хора от българското посолство. Този рожден ден го помня. 40-ия също го помня, тъй като бях с мъжа ми в България. При мен бяха най-близките ми другари.
- Кога за последно бяхте в България?
- За последните 2 години бях в България два пъти. Майка ми умря ненадейно преди 2 година през април. Със сестра ми трябваше мигновено да пристигнем и да организираме погребението.
Точно след една година, на същия ден умря и татко ми.
Бяха женени 50 година Тази година ми е първата без родителите ми. В рамките на една година ги изгубих и двамата. Странното е, че когато майка ми умря, с щерка ми се случиха доста неприятни неща, които не желая да описвам. Имаше здравословни проблеми от този момент.
- Моите съболезнования за родителите ви. А по какъв начин е щерка ви в този момент?
- Мога да кажа, че се борихме за живота. Сега е добре. Искам тя да опише за това, което се случи. Страшно е. Мина през комплицирана интервенция, само че към този момент е добре.
- Как научихте за гибелта на родителите си?
- С татко ми се чувахме всяка заран и в случай че не ми вдигне два дни, адресирам някого до нас. Един ден не ми подвигна. Това се повтори и в идващите два дни. И аз изчаках, тъй като предния път, когато не се бяхме чували, той ми се ядоса, че доста бързо изпращам хора да чукат на вратата. Изчаках 3 дни и към този момент, като братовчедите ми разрушиха вратата, той беше умрял.
- От какво починаха родителите ви?
- В колата на татко ми открих празни кутийки от хапчета за кръвно. Явно са свършили или ги е не запомнил да ги вземе. Защото майка ми му ги е давала в устата, до момента в който беше жива.
Майка ми имаше проблеми с жлъчка. Можеше да се оперира, само че не искаше. Не знам какво е в лечебните заведения в България, с цел да се дразня, че не е отишла да се оперира. Исках да оказа помощ. Даже две вечери, преди да почине, сънувах по какъв начин диря котката ми. Имам черна котка и я диря във Варна, с цел да я спася, само че не я намирам. По принцип нямам доверие в сънищата. Тогава звъннах на майка ми и тя в този миг получи доста мощни болки, плачеше и ми затваряше. Аз бях в потрес, убеждавах татко ми да извикат Бърза помощ, а те не желаеха. И двамата изключиха телефоните си.
Подлудих се и започнах да звъня на лечебните заведения във Варна. Казвам: “Не знам дали ме познавате. Казвам се Соня Васи и диря майка си. ” Мога да кажа, че хората са невероятни. Шефът на болничното заведение във Варна ревизира всички клиники поради мен и ми сподели, че майка ми не е в нито една. Аз нищо повече не можех да направя. Ръцете ми бяха вързани. На другата заран се беше успокоила и ми се обади. Тогава и умря.
- След гибелта на родителите ви нещо води ли ви към България?
- Вече нямам нищо общо с родния ми град Варна. Преди съм идвала доста пъти, само че в този момент, в случай че не е нещо по работа, няма защо да пътувам към България. За 4 дни продадох всички парцели във Варна, които имахме. Сестра ми също живее в Лос Анджелис.
- Съжалявате ли, че от доста дребна напускате дома и родителите си?
- Напуснах Варна, когато бях на 14 или 15 година Повече в никакъв случай не се върнах в родния си град. Четири години бях в София, по-късно потеглих по света и се открих в Лос Анджелис. После родителите ми идваха при мен. Почти година са живели в Съединени американски щати. Докато аз бях на турнета, те гледаха кучетата ми.
Със Сашо Диков сме близки другари. Дъщеря му Петя беше в Лос Анджелис и пристигна да създадем изявление. В него тя ме попита: “Искаш ли да се извиниш за нещо на родителите си? ” Аз погледнах към камерата и за първи път се извиних за всичко, което съм направила на майка ми и татко ми през всички тези години. Още като тийнейджърка бях мъчно дете. После избягах с братя Аргирови. Въобще през какво са минали... Сега, когато имам щерка, ги разбирам.
Майка ми, преди да почине, доста необичайно взема решение да пусне тв приемника и гледа предаването с извинението ми. След това говорихме 40 мин по телефона и тя ми сподели: “Цял живот съм чакала да ми се извиниш. Сега мога да умра ” и тя умря, същата вечер. След това звъннах на Петя Дикова да благодаря за този въпрос. Защото, в случай че не бях се извинила тогава, не знам по какъв начин щях да се усещам в този момент.
- От дребна щерка ви Бриана е доста запалена по тениса. Продължава ли да се развива в спорта?
- Да, тя е в гимназията “Кембъл Хол ” в Лос Анджелис. Там учат деца на доста артисти и актьори като Анди Гарсия. Тя влезе преди 2 година там с тенис. Това учебно заведение има най-хубавия тенис тим в Южна
Калифорния и станаха първенци в две следващи години. Тя е в този тим. Въпреки всички здравословни проблеми, през които мина, тя играеше и стана първенец. Просто е невероятна.
- Тя желае ли да стане професионална тенисистка?
- Никога не е обичала тенис. Когато я срещнах с мъжа ми Тодор Бандев, тя беше на 7 година Той е бил тенисист в България и той стартира да я тренира. Тя на 8 година стартира да се състезава в Асоциацията по тенис в Съединени американски щати. Там играят всички деца, преди да станат експерти. На 12-годишна възраст мъжът ми я направи номер 1 в Южна Калифорния. Той е страховит треньор.
- Дъщеря ви усеща ли се българка?
- Тя се усеща българка, приказва български. Била е в България единствено два пъти и доста харесва страната. Последно беше в България, когато беше на 7 година
- С какво се занимава той в Съединени американски щати?
- Той стана треньор в учебното заведение на Биби. Ходихме да я вземаме двамата и един ден го поканиха да стане треньор там. Има тенис в спортната стратегия на учебното заведение. Разполага с 8 корта и там тренира от 4- до 14-годишни.
- Бихте ли се върнали да живеете в България?
- Не, албсолютно, не. Живяла съм в Америка повече, в сравнение с в България. Тук съм към този момент от 30 година и дори считам, че реализирах американската фантазия. Съединени американски щати ми даде опцията да съм свободна.
Раснах по комунистическо време и още с братя Аргирови на мен не ми даваха по малкия екран да бъда себе си. Спомням си по какъв начин бях направила едно видео. Излизах от басейн, бях с бански, който прозираше. Извикаха ме в малкия екран и Хачо Бояджиев ми сподели: “Ако още един път се появиш по този метод, в никакъв случай повече няма да те даваме по малкия екран! ”. От този миг
знаех, че България не е мястото за мен.
Още първата година, като пристигнах в Америка, се снимах за “Плейбой ”. Съединени американски щати ме откриха и ми дадоха късмет на секундата.
- Как се стигна до там, че сте единствената българска, която се е снимала за американското списание “Плейбой ”?
- Отново изумителна история. Искам да напиша книга и да опиша всичко, което ми се е случило. Хората се интересуват, тъй като е в действителност забавно. Всико беше като в приказките. Дойдох в Лос Анджелис, поради Пол Стенли, който ме предложения да отпътува за Съединени американски щати. Разхождах се един ден по “Сънсет бул. ”. Там се намира офисът на “Плейбой ”. Влязох в един магазин за облекла и продавачката ме попита: “Извинете, вие от “Плейбой ли сте? ”, а аз дори не знаех какво е това. Бях на 21 година, нямах пари, тръгнала след Пол Стенли. На същия ден тя ми направи среща с “Плейбой ”. Отидох, споделиха ми да се съблека. Дойде едно момиче с фотоапарат за моментни фотография. Засне ме и това беше. Същия следобяд ме извикаха назад и шефката на “Плейбой ” ми сподели, че желае да ме снимат за списанието. Веднага се съгласих, предложиха ми добра сума. Покрай тях взех и зелена карта. После започнах да работя за “Плейбой ”. Правихме шоуто “Плейбой рокендрол девойки ” в Лас Вегас и цяла Америка. Пеехме, танцувахме. Това беше моята работа, понякога още веднъж се снимах за списанието. После си направих групата Naked, а по-късно Creed. Тук станах известна с това, че съм Мис България, а в България беше противоположното – станах известна с това, че се снимах в “Плейбой ”.
- Красотата ли ви отвори пътя към триумфа?
- Не, не е по този начин. Аз не съм най-красивата. Бях доста амбициозна. Каквато цел си поставех, я гонех. Тази упоритост в този момент в младите не я виждам.
Още откогато бях с братя Аргирови от дребна, съм в този бизнес и желаех да бъда номер 1 в Америка. Исках да съм като Мадона. Още като дребна съм печелила 15 състезанието за хубост във Варна и
Черноморието. Като споделих на татко ми: “Отивам да печеля “Мис Камчия ”, той ми отвърна: “Глупости! ” Аз отивам с другарка на стоп, стигам, спечелвам купата, нося я у дома и той ме пита от кое място съм я откраднала. Още от дребна знаех по какъв начин да се държа пред хората. Имаше нещо сред мен и публиката.
- На няколко пъти споменахте братя Аргирови. Подържате ли връзка с тях?
- Послендно време, не. На “Мъж на годината ” като бях последно, Благовест пристигна с жена си, се видяхме, а когато Бриана беше на 4 година, я срещнах и с двамата. Последно време не се чуваме. Загубихме връзка.
- Знам, че сте живели дружно с двамата в къща до столичната Сточна гара. Какви мемоари пазите оттогава?
- Много мемоари имам от това време. Те двамата бяха невероятни звезди. Имаше по 20 девойки, които всяка вечер спяха пред къщата им. Това го няма към този момент. Хиляди последователки бяха в автобусите и влаковете за Съюз на съветските социалистически републики по участията.
- Родителите ви подкрепяха ли ви, толкоз дребна да тръгнете с тях по участия?
- Не, родителите ми бяха побеснели. Бях в спортно учебно заведение, само че не желаех да отивам на учебно заведение. Когато споделях, че ще се срещна с братята и ще се омъжа за тях, татко ми идваше и късаше техните фотоси. Казваше ми: “Ти си болна. Трябва да отидеш в лудница! ” На идната година аз доведох братята в нас. Пред него те го помолиха да отида да пребивавам в София. Казах на татко ми, че не ме интересува отговора му, тъй като без значение от него, аз отпътувам. Той ми сподели: “Заминавай, единствено че не ми искай пари! ” Не съм му желала и той не ми е дал и една стотинка. Братята ме хранеха 4 година След това слечелих “Мис България ” и отпътувах от България.
- Накъде се отправяте първо?
- Заминах за Норвегия, тъй като от музикалната дирекция ми бяха уредили работа в една група. Когато стигнах до Норвегия, се оказа, че нямам работна виза и нама по какъв начин да работя. За мен обаче връщане обратно нямаше, тъй като Благовест към този момент си беше намерил другарка там. Той в действителност ме закара с колата до там. Напът, спряхме в Русе, с цел да преспим. Напусках България с паспорт, който изтича след 2 дни. Имах един куфар и всичко мое беше в него. Когато на сутринта се събудихме,
колата беше обрана, а моят куфар го нямаше.
Дилемата ми беше дали да отпътува. Нямах нищо и паспортът дори ми изтичаше, само че отпътувах. Бях с най-старите си облекла.
- С какво се занимавате в този момент?
- В последните 2 година единствено виждам щерка ми и нищо друго не ме интересува. Но се възнамерявам, скоро няма да съм нужна да я карам до училише. Тя тази година взема шофьорската си брошура.
Иначе бих се занимавала отново с правенето на шалове, само че от музиката съм се отказала. Невероятно е да си на сцената пред хората, само че към този момент съм завършила с това.
- Как се случи по този начин, че с изключение на модел и певица, станахте известна като дизайнер?
- Когато бях в Норвегия, нямах пари да си закупувам облекла и тогава майката на един българин ме научи да оплитам. Била съм на 18 година В Лос Анджелис изплетох едно шалче инцидентно, тъй като сестра ми ми подари прежда. Започнах да си го нося, а където и да отидех, всеки ме питаше от кое място съм си го купила. Мъжът ми тогава ми предложи да стартира да ги продавам и се замислих, че в действителност е концепция. Тогава не се занимавах към този момент с музика и скучаех. Купих прежда и започнах да оплитам. Имам една другарка Анастасия. Тя е известна румънка, която прави веждите на Ким Кардашиян и на доста известни. Има салон в Лос Анджелис и за 20 година стана милионерка от правене на вежди. Тя ми даде да оставя няколко шалчета в салона. Фейт Хил, купува шалчетата ми от нея. Аз бях с майака ми и татко ми, когато си купих едно списание, раззеленявам и внезапно чета моето име като дизайнер. Показвам на майка ми и се разревах, тъй като пишеше: “Моят обичан дизайнер е Соня Васи ”. От там потегли всичко. Изплела съм 10 шалчета и ги носеха звезди като Фейт Хил, Дженифър Лопес се снимаше с тях. Беше доста сполучлив бизнес, сестра ми ми помагаше, само че забременя и се отхвърли, а сама не можах да продължа. Сега отново желая да стартира.
- Вие ли отгледахте сестра ви?
- Да, може да се каже. Тя пристигна при мен в Лос Анджелис още на 15 година Във Варна беше метълка. Явно беше дишала лепило, пък майка ми и татко ми я водеха по лечебни заведения. Много на зле отиваха нещата. Имах възприятието, че би трябвало да я спася от там. Записах я в Холивуд в музикално учебно заведение. Учеше бас китара. Живя при мен, до момента в който не се срещна с мъжа си. Той работи в “Дрийм уъркс ”. Прави анимации като “Шрек ” и доста други. Вече са женени от 27 година Тя е инструктор по пилатес и желае да отвори студио в Лос Анджелис.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ