Христо Орманджиев: Конституционните промени, касаещи служебното правителство, създават дисонанс в цялата картина
Основата задача на едно служебно държавно управление е да приготви изборите, единствено че в България служебното държавно управление стартира да се възприема като постоянно държавно управление, поради обстоятелството, че няколко години в България партиите не са в положение да излъчат постоянно токова. Напъните са служебното държавно управление да има някакъв политически уклон, което е неприемливо. Това сподели преподавателят по конституционно право във Великотърновския университет гл. ас. доктор Христо Орманджиев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
По думите му конституционните промени, касаещи служебното държавно управление, основават дисонанс в цялата картина.
" Конституционният съд затвърди новите правила, по които се избира служебно държавно управление, като не съумя да събере нужното болшинство за анулация на измененията в Конституцията, които задължават президента да назначава за длъжностен министър председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправителят на Българската национална банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата, както и Омбудсмана или неговия заместител. С образуването на служебно държавно управление се търси една самостоятелна власт, която да е отвън парламентарната, която не може да формулира държавно управление. Затова точно на президента се дават тези пълномощия, “ съобщи Христо Орманджиев, като изрази мнение, че тезата, че президентът се разполага с доста власт при съставянето на служебни държавни управления е неверна, защото партиите са тези, които са в несъстояние да излъчат държавно управление и по този метод преотстъпват това право на президента.
По думите му с измененията в Конституцията, " Домовата книга “ с ограничавания брой на имената на вероятните претенденти за поста министър-председател поставя един ред и една неспособност да се излъчи друго лице отвън посочените там лица. " Ограниченията основават един дискомфорт и това е едно неуместно конституционно решение. Президентът не би имал толкоз доста власт, в случай че политическите партии са мощни и поемат отговорност за ръководството на страната. “
Мотивите на импортирания от ПП-ДБ законопроект за промени в Закона за Сметната палата за избора на зам.-председателите й от Народното събрание, а да не се показват от ръководителя й съгласно Христо Орманджиев са рационални, само че съгласно него тези промени няма да се случат. " Конституционният модел от 1991 година търсеше салдото във управляващите и в това президентът при към този момент налична парламентарна рецесия да може той да показва състава на държавното управление. Сега ще се търси това, че въпреки всичко лицата имат прочут политически нюанс преди те да бъдат назначени на тези постове, “ изясни той.
По думите му конституционните промени, касаещи служебното държавно управление, основават дисонанс в цялата картина.
" Конституционният съд затвърди новите правила, по които се избира служебно държавно управление, като не съумя да събере нужното болшинство за анулация на измененията в Конституцията, които задължават президента да назначава за длъжностен министър председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправителят на Българската национална банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата, както и Омбудсмана или неговия заместител. С образуването на служебно държавно управление се търси една самостоятелна власт, която да е отвън парламентарната, която не може да формулира държавно управление. Затова точно на президента се дават тези пълномощия, “ съобщи Христо Орманджиев, като изрази мнение, че тезата, че президентът се разполага с доста власт при съставянето на служебни държавни управления е неверна, защото партиите са тези, които са в несъстояние да излъчат държавно управление и по този метод преотстъпват това право на президента.
По думите му с измененията в Конституцията, " Домовата книга “ с ограничавания брой на имената на вероятните претенденти за поста министър-председател поставя един ред и една неспособност да се излъчи друго лице отвън посочените там лица. " Ограниченията основават един дискомфорт и това е едно неуместно конституционно решение. Президентът не би имал толкоз доста власт, в случай че политическите партии са мощни и поемат отговорност за ръководството на страната. “
Мотивите на импортирания от ПП-ДБ законопроект за промени в Закона за Сметната палата за избора на зам.-председателите й от Народното събрание, а да не се показват от ръководителя й съгласно Христо Орманджиев са рационални, само че съгласно него тези промени няма да се случат. " Конституционният модел от 1991 година търсеше салдото във управляващите и в това президентът при към този момент налична парламентарна рецесия да може той да показва състава на държавното управление. Сега ще се търси това, че въпреки всичко лицата имат прочут политически нюанс преди те да бъдат назначени на тези постове, “ изясни той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ